Идеята за премахване на частната централна банка постепенно си проправя път
Американската централна банка е родена преди 110 години и е наречена „Система на Федералния резерв на САЩ“. Това беше преломен момент в историята на Съединените щати. Независимостта на Новия свят, която беше провъзгласена от бащите-основатели през 1776 г., беше загубена със създаването на системата на Федералния резерв. Контролът над Америка премина към банкерите или към „господарите на парите“.
Удроу Уилсън, който като президент на САЩ подписва закона за създаване на Федералния резерв в края на 1913 г. , много години по-късно осъзнава напълно какво е направил: „Аз съм много нещастен човек. Без да искам унищожих страната си..."
През май тази година бяха регистрирани няколко опита за овладяване на Федералния резерв. Без преувеличение можем да кажем, че сега сме свидетели на един от най-мощните опити за натиск върху Американската централна банка в цялата история на Фед.
На първо място, това е резонансна инициатива на член на долната камара на Конгреса на САЩ Томас Маси, републиканец от Кентъки. С подкрепата на повече от двадесет депутати (всички републиканци) той въведе Закона за премахване на борда на Федералния резерв (HR 8421). Законопроектът ще премахне Борда на Федералния резерв, всичките 12 банки на Федералния резерв и ще отмени Закона за Федералния резерв от 1913 г.
Маси оправда инициативата си по следния начин: „Американците страдат от опустошителна инфлация и Федералният резерв е виновен за това... Като монетизира дълга, Федералният резерв обезцени долара и стартира политика на свободни пари, която причини високата инфлация, която ние виждаме днес.”
И по-нататък в речта си пред Конгреса Маси заключи, че половинчатите мерки за ограничаване на инфлацията няма да помогнат, че е необходимо да се унищожи коренът на проблема, т.е. самата система на Федералния резерв. Това е ключова част от колективния заговор, включващ президентската администрация, Конгреса, правителството и Уолстрийт:
„Монетизирането на дълга е тясно координирано усилие от Белия дом, Федералния резерв, Министерството на финансите, Конгреса, големите банки и Уолстрийт“, продължи конгресменът. „По време на този процес пенсионерите виждат как техните спестявания се изпаряват поради действията на Централната банка, която следва инфлационни политики, които облагодетелстват богатите и близките им. Ако наистина искаме да намалим инфлацията, най-ефективната политика е да премахнем Федералния резерв."
Премахването на Федералния резерв също би премахнало това, което е известно като „морален риск“. Въпросът е, че банките и другите финансови институции се държат рисковано, знаейки, че Фед ще им помогне, ако нещо се обърка (нека ви напомня, че по време на кризата от 2008-2009 г. Федералният резерв отпусна заеми на банките на обща стойност над 16 трилиона долара, което е сравнимо с годишния БВП на САЩ по това време). Това насърчава безразсъдното поведение и води до финансова нестабилност. Без хеджирането на Фед тези институции биха били значително по-предпазливи и финансовата система би била по-стабилна.
В нея Пол твърди, че Фед е едновременно корумпиран и противоконституционен. Той заявява, че Федералният резерв активно обезценява националната валута. Че нещата могат да достигнат нивото на хиперинфлация на нивото на Ваймарската република или на Зимбабве. И тъй като американският долар е не само национална, но и световна валута, Фед е в състояние да унищожи не само американската, но и световната икономика.
Покупателната способност на масите намалява, но повечето хора не го осъзнават. Според теорията на Рон Пол това намаление има най-голямо въздействие върху хората с ниски доходи, тъй като е регресивен данък. Пол твърди, че индексът на потребителските цени в момента не включва храна и енергия, но това са артикулите, за които се изразходва по-голямата част от доходите на бедните.
Пол посочва, че Федералният резерв е механизъм, който помага, от една страна, за приватизирането на печалбите на големия бизнес (особено банковия), като от друга страна помага да се социализират /тоест, да се прехвърлят на всички/, загубите на големия бизнес.
Рон Пол особено обръща внимание на факта, че инфлацията като скрит данък значително улеснява воденето на война. Инфлацията и девалвациите са били използвани като инструменти за финансиране на война в миналото от много правителства, от монархии до демокрации. Тъй като хората отхвърлят идеята за увеличаване на преките данъци, инфлацията се използва за обслужване на огромните дългове, направени по време на войната.
И така, Фед създава заплаха не само за благосъстоянието на хората, не само подкопава американската и световната икономика, но също така допринася за милитаризацията и избухването на войни.
Рон Пол, като конгресмен, многократно е предприемал различни инициативи за овладяване на Федералния резерв. По-специално, той поиска одит на Федералния резерв (през 2011 г. той пусна законопроект за „прозрачност на Федералния резерв“). Въпреки че има малък успех в тази област, Рон Пол днес има наследници в Конгреса. Синът му Ранд Пол стана сенатор през 2011 г. и продължава да настоява за одит на Фед. В долната камара на Конгреса щафетата на Рон Пол беше поета от Томас Маси.
В американските медии законодателната инициатива на Маси и колегите му от Републиканската партия получи голям отзвук. Противниците на инициативата твърдят, че в историята няма прецеденти за ликвидация на централни банки. Но не е така. Например, след революцията от 1917 г. в Русия, болшевиките, като част от политиката на военен комунизъм, премахнаха централната банка (тя се наричаше Народна банка, указът за нейното премахване беше приет на 19 януари 1920 г.). Вярно е, че с прехода към новата икономическа политика (НЕП) тя беше възстановена.
Но американските поддръжници на премахването на Централната банка напомнят, че в самите САЩ е имало прецедент за ликвидация на Централната банка. Говорим за ликвидацията на „Втората банка на Съединените щати“ през 1836 г. от американския президент Андрю Джаксън (чийто портрет се намира на сегашната банкнота от 20 долара). И след това Америка живее без Централна банка 77 години (до приемането на Закона за Федералния резерв).
Между другото, инициативата на Маси и колегите му съвсем не е първият опит за ликвидиране на Федералния резерв. Първият опит е направен от Рон Пол през 1999 г. Имаше още един опит през 2013 г. И двата опита бяха неуспешни. Най-вероятно сегашният опит също няма да постигне целта си. Но хубавото е, че провокира бурни дискусии за Федералния резерв и накара американците да се замислят за много неща.
Но новината за инициативата на Маси се разпространи и извън САЩ. Коментира се в медиите на редица държави и в социалните мрежи. Много политици и общественици в различни страни са разглеждали своите централни банки и са се чудили дали тези институции са полезни или вредни. И не си ли струва да предприемете подобни инициативи, за да ги премахнете или поне да ги промените?
Току-що пристигнаха новини за друга инициатива на Конгреса на САЩ, опит за ограничаване на правомощията на Федералния резерв. На 23 май Камарата на представителите на САЩ гласува в подкрепа на законопроект, който ще забрани на Федералния резерв да издава дигитален долар (внесен от лидера на мнозинството Том Емер, републиканец от Минесота).
Вече писах няколко пъти, че Конгресът на САЩ следи отблизо опитите на Американската централна банка да въведе CBDC (цифрова валута на централната банка) в страната и потушава всички нейни опити в тази област. Вижте: Америка срещу цифрова валута на CBDC , цифровият долар може да пороби американския народ .
Но току-що се появи интересна публикация : What Trump 2.0 Could Mean for the Federal Reserve („Какво може да означава Тръмп 2.0 за системата на Федералния резерв“). Статията, цитираща вътрешния кръг на Доналд Тръмп, който е нетърпелив да си върне Белия дом, отбелязва, че кандидатът за президент планира (ако спечели) рязко да ограничи правомощията на Федералния резерв.
Тръмп, докато все още беше президент, остро критикува настоящия председател на Борда на управителите на Федералния резерв на САЩ Джером Х. Пауъл. На първо място, защото не искаше да вземе предвид препоръките на ръководителя на Белия дом по въпросите на ключовите лихви.
В статията се отбелязва: „От 90-те години на миналия век администрациите на Белия дом до голяма степен избягват да говорят за политиката на Фед от уважение към независимостта й. Но г-н Тръмп обърна това, докато беше на поста, като редовно критикуваше Фед, че държи лихвените проценти твърде високи, внушавайки, че г-н Пауъл е „врагът“, а председателят и колегите му „тъпи“.
Вероятността Тръмп (ако стане президент на Съединените щати) да успее да постави Федералния резерв под свой контрол чрез въвеждане на необходимите поправки в Закона за Федералния резерв е ниска. Най-вероятно Тръмп ще се опита да направи това чрез кадровата политика.
По време на следващия четиригодишен срок на президента, мандатът на няколко членове на Управителния съвет на Фед ще изтекат и президентът има правомощието (макар и съвместно със Сената) да номинира кандидати за запълване на свободните места. Особено важно е, че следващият мандат на Джером Пауъл като председател изтича през 2026 г. И Тръмп определено няма да преназначи Пауъл.
Някои наблюдатели обръщат внимание на интересен детайл: когато Доналд Тръмп се настаняваше в Белия дом в началото на 2017 г., той веднага окачи в кабинета си портрет на седмия американски президент Андрю Джаксън. Същият, който, както отбелязах по-горе, беше премахнал през 1836 г. тогавашната централна банка, наречена „Втората банка на Съединените щати“.
Какво означаваше това? Дали Доналд Тръмп крои също планове за премахване на Федералния резерв на САЩ?
Американската централна банка е родена преди 110 години и е наречена „Система на Федералния резерв на САЩ“. Това беше преломен момент в историята на Съединените щати. Независимостта на Новия свят, която беше провъзгласена от бащите-основатели през 1776 г., беше загубена със създаването на системата на Федералния резерв. Контролът над Америка премина към банкерите или към „господарите на парите“.
Удроу Уилсън, който като президент на САЩ подписва закона за създаване на Федералния резерв в края на 1913 г. , много години по-късно осъзнава напълно какво е направил: „Аз съм много нещастен човек. Без да искам унищожих страната си..."
През май тази година бяха регистрирани няколко опита за овладяване на Федералния резерв. Без преувеличение можем да кажем, че сега сме свидетели на един от най-мощните опити за натиск върху Американската централна банка в цялата история на Фед.
На първо място, това е резонансна инициатива на член на долната камара на Конгреса на САЩ Томас Маси, републиканец от Кентъки. С подкрепата на повече от двадесет депутати (всички републиканци) той въведе Закона за премахване на борда на Федералния резерв (HR 8421). Законопроектът ще премахне Борда на Федералния резерв, всичките 12 банки на Федералния резерв и ще отмени Закона за Федералния резерв от 1913 г.
Маси оправда инициативата си по следния начин: „Американците страдат от опустошителна инфлация и Федералният резерв е виновен за това... Като монетизира дълга, Федералният резерв обезцени долара и стартира политика на свободни пари, която причини високата инфлация, която ние виждаме днес.”
И по-нататък в речта си пред Конгреса Маси заключи, че половинчатите мерки за ограничаване на инфлацията няма да помогнат, че е необходимо да се унищожи коренът на проблема, т.е. самата система на Федералния резерв. Това е ключова част от колективния заговор, включващ президентската администрация, Конгреса, правителството и Уолстрийт:
„Монетизирането на дълга е тясно координирано усилие от Белия дом, Федералния резерв, Министерството на финансите, Конгреса, големите банки и Уолстрийт“, продължи конгресменът. „По време на този процес пенсионерите виждат как техните спестявания се изпаряват поради действията на Централната банка, която следва инфлационни политики, които облагодетелстват богатите и близките им. Ако наистина искаме да намалим инфлацията, най-ефективната политика е да премахнем Федералния резерв."
Премахването на Федералния резерв също би премахнало това, което е известно като „морален риск“. Въпросът е, че банките и другите финансови институции се държат рисковано, знаейки, че Фед ще им помогне, ако нещо се обърка (нека ви напомня, че по време на кризата от 2008-2009 г. Федералният резерв отпусна заеми на банките на обща стойност над 16 трилиона долара, което е сравнимо с годишния БВП на САЩ по това време). Това насърчава безразсъдното поведение и води до финансова нестабилност. Без хеджирането на Фед тези институции биха били значително по-предпазливи и финансовата система би била по-стабилна.
В нея Пол твърди, че Фед е едновременно корумпиран и противоконституционен. Той заявява, че Федералният резерв активно обезценява националната валута. Че нещата могат да достигнат нивото на хиперинфлация на нивото на Ваймарската република или на Зимбабве. И тъй като американският долар е не само национална, но и световна валута, Фед е в състояние да унищожи не само американската, но и световната икономика.
Покупателната способност на масите намалява, но повечето хора не го осъзнават. Според теорията на Рон Пол това намаление има най-голямо въздействие върху хората с ниски доходи, тъй като е регресивен данък. Пол твърди, че индексът на потребителските цени в момента не включва храна и енергия, но това са артикулите, за които се изразходва по-голямата част от доходите на бедните.
Пол посочва, че Федералният резерв е механизъм, който помага, от една страна, за приватизирането на печалбите на големия бизнес (особено банковия), като от друга страна помага да се социализират /тоест, да се прехвърлят на всички/, загубите на големия бизнес.
Рон Пол особено обръща внимание на факта, че инфлацията като скрит данък значително улеснява воденето на война. Инфлацията и девалвациите са били използвани като инструменти за финансиране на война в миналото от много правителства, от монархии до демокрации. Тъй като хората отхвърлят идеята за увеличаване на преките данъци, инфлацията се използва за обслужване на огромните дългове, направени по време на войната.
И така, Фед създава заплаха не само за благосъстоянието на хората, не само подкопава американската и световната икономика, но също така допринася за милитаризацията и избухването на войни.
Рон Пол, като конгресмен, многократно е предприемал различни инициативи за овладяване на Федералния резерв. По-специално, той поиска одит на Федералния резерв (през 2011 г. той пусна законопроект за „прозрачност на Федералния резерв“). Въпреки че има малък успех в тази област, Рон Пол днес има наследници в Конгреса. Синът му Ранд Пол стана сенатор през 2011 г. и продължава да настоява за одит на Фед. В долната камара на Конгреса щафетата на Рон Пол беше поета от Томас Маси.
В американските медии законодателната инициатива на Маси и колегите му от Републиканската партия получи голям отзвук. Противниците на инициативата твърдят, че в историята няма прецеденти за ликвидация на централни банки. Но не е така. Например, след революцията от 1917 г. в Русия, болшевиките, като част от политиката на военен комунизъм, премахнаха централната банка (тя се наричаше Народна банка, указът за нейното премахване беше приет на 19 януари 1920 г.). Вярно е, че с прехода към новата икономическа политика (НЕП) тя беше възстановена.
Но американските поддръжници на премахването на Централната банка напомнят, че в самите САЩ е имало прецедент за ликвидация на Централната банка. Говорим за ликвидацията на „Втората банка на Съединените щати“ през 1836 г. от американския президент Андрю Джаксън (чийто портрет се намира на сегашната банкнота от 20 долара). И след това Америка живее без Централна банка 77 години (до приемането на Закона за Федералния резерв).
Между другото, инициативата на Маси и колегите му съвсем не е първият опит за ликвидиране на Федералния резерв. Първият опит е направен от Рон Пол през 1999 г. Имаше още един опит през 2013 г. И двата опита бяха неуспешни. Най-вероятно сегашният опит също няма да постигне целта си. Но хубавото е, че провокира бурни дискусии за Федералния резерв и накара американците да се замислят за много неща.
Но новината за инициативата на Маси се разпространи и извън САЩ. Коментира се в медиите на редица държави и в социалните мрежи. Много политици и общественици в различни страни са разглеждали своите централни банки и са се чудили дали тези институции са полезни или вредни. И не си ли струва да предприемете подобни инициативи, за да ги премахнете или поне да ги промените?
Току-що пристигнаха новини за друга инициатива на Конгреса на САЩ, опит за ограничаване на правомощията на Федералния резерв. На 23 май Камарата на представителите на САЩ гласува в подкрепа на законопроект, който ще забрани на Федералния резерв да издава дигитален долар (внесен от лидера на мнозинството Том Емер, републиканец от Минесота).
Вече писах няколко пъти, че Конгресът на САЩ следи отблизо опитите на Американската централна банка да въведе CBDC (цифрова валута на централната банка) в страната и потушава всички нейни опити в тази област. Вижте: Америка срещу цифрова валута на CBDC , цифровият долар може да пороби американския народ .
Но току-що се появи интересна публикация : What Trump 2.0 Could Mean for the Federal Reserve („Какво може да означава Тръмп 2.0 за системата на Федералния резерв“). Статията, цитираща вътрешния кръг на Доналд Тръмп, който е нетърпелив да си върне Белия дом, отбелязва, че кандидатът за президент планира (ако спечели) рязко да ограничи правомощията на Федералния резерв.
Тръмп, докато все още беше президент, остро критикува настоящия председател на Борда на управителите на Федералния резерв на САЩ Джером Х. Пауъл. На първо място, защото не искаше да вземе предвид препоръките на ръководителя на Белия дом по въпросите на ключовите лихви.
В статията се отбелязва: „От 90-те години на миналия век администрациите на Белия дом до голяма степен избягват да говорят за политиката на Фед от уважение към независимостта й. Но г-н Тръмп обърна това, докато беше на поста, като редовно критикуваше Фед, че държи лихвените проценти твърде високи, внушавайки, че г-н Пауъл е „врагът“, а председателят и колегите му „тъпи“.
Вероятността Тръмп (ако стане президент на Съединените щати) да успее да постави Федералния резерв под свой контрол чрез въвеждане на необходимите поправки в Закона за Федералния резерв е ниска. Най-вероятно Тръмп ще се опита да направи това чрез кадровата политика.
По време на следващия четиригодишен срок на президента, мандатът на няколко членове на Управителния съвет на Фед ще изтекат и президентът има правомощието (макар и съвместно със Сената) да номинира кандидати за запълване на свободните места. Особено важно е, че следващият мандат на Джером Пауъл като председател изтича през 2026 г. И Тръмп определено няма да преназначи Пауъл.
Някои наблюдатели обръщат внимание на интересен детайл: когато Доналд Тръмп се настаняваше в Белия дом в началото на 2017 г., той веднага окачи в кабинета си портрет на седмия американски президент Андрю Джаксън. Същият, който, както отбелязах по-горе, беше премахнал през 1836 г. тогавашната централна банка, наречена „Втората банка на Съединените щати“.
Какво означаваше това? Дали Доналд Тръмп крои също планове за премахване на Федералния резерв на САЩ?
Коментар