IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Политика

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • "Пътят на плъховете": как нацистките главорези избягаха в Аржентина с помоща на САЩ !

    Хиляди нацистки главорези се спасяват след Втората световна война по т.нар. "Път на плъховете" през Италия към Южна Америка. В много случаи с помощта на църквата.








    Втората световна война приключва официално през 1945 година. Три години по-късно един от най-големите нацистки военни престъпници - Франц Щангл - успява да избяга от затвора в Линц. Бившият есесовец и комендант на концентрационните лагери „Собибор" и „Треблинка" е отговорен за смъртта на близо един милион евреи. Щангл прекосява Австрия и стига до Италия. Целта му е Рим, където е разположен Ватиканът.

    „Вие трябва да сте Франц Щангл, вече Ви очаквах", посреща го римският епископ Алоис Худал, който го снабдява и с фалшиви документи. С тях Щангл заминава за Сирия, където изчаква семейството си. През 1951 отпътува от Дамаск за Бразилия. Мъжът, отговорен за едни от най-зловещите лагери на смъртта, години наред работи за „Фолксваген" край Сао Пауло.

    Франц Щангл и "Пътят на плъховете"

    Австриецът Франц Щангл е един от хилядите нацистки престъпници и колаборационисти, които успяват да избягат с помощта на църквата. Те използват т.нар. „Път на плъховете" - от Инсбрук през Алпите до Южен Тирол, а после през Рим за Генуа. От тамошното пристанище Щангл първо заминава за Сирия, но повечето от останалите нацисти се отправят направо към Южна Америка и преди всичко към Аржентина.

    Историкът Даниел Щал от университета „Фридрих Шилер" в Йена казва, че по „Пътя на плъховете" са преминали 90% нацистите, избягали през Алпите към Италия.

    Няколко манастира приютяват престъпниците по това трасе, докато те събират пари за пътуването си до Южна Америка. Затова наричат „Пътя на плъховете" също и "Манастирски маршрут". Стига се и до абсурдни ситуации – някои от нацистите се оказват съседи на собствените си жертви, евреи, които в същото време искат да отпътуват за Палестина.

    Кои се спасяват по този маршрут?

    Даниел Щал разказва, че обитаването на италианските манастири е давало на бягащите нацисти основание да искат от Червения кръст в Рим документи за самоличност. И той ги е издавал масово: до 1951 са издадени около 120 000 подобни паспорта. Според историка, ситуацията е била много хаотична.

    Самият Щангл се е лутал из Рим преди да се срещне с австрийския духовник Алоис Худал, който симпатизирал на нацисткия режим. Худал по-късно твърдял, че много от преследваните са били „напълно невинни", поради което той искал „да ги отърве от техните мъчители".

    Така с помощта на Католическата църква постепенно се оформя маршрутът за бягство на нацистките престъпници. „Пътят на плъховете" преминавал и през Генуа. По-късно същия маршрут използват и американските тайни служби, за да изпращат шпиони към Съветския съюз.

    Списъкът на нацистките убийци, успели да се спасят в Южна Америка, и най-вече в Аржентина, е дълъг. Ето някои от тях:

    Адолф Айхман

    В документ на Червения кръст под фалшивото име Рикардо Клемент

    Основният организатор на Холокоста бяга в Аржентина през 1950 година под името Рикардо Клемент. По-късно успява да докара и семейството си. От благодарност към Светия престол, помогнал му да избяга извън Европа, протестантът Айхман дори става католик. Известно време той работи като електротехник за „Даймлер-Бенц". През 1960 година е заловен от израелските тайни служби „Мосад". Изправен е пред съда в Израел, където е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 1 юни 1962 година.

    Йозеф Менгеле

    "Ангелът на смъртта" Йозеф Менгеле

    Садистичният лекар от Аушвиц, получил прякора „Ангел на смъртта", през 1949 година бяга в Южен Тирол, където му помагат да вземе фалшив паспорт. В документа му пише: Хелмут Грегор, 38-годишен, католик, механик по професия, роден в южнотиролското село Трамин (Термено). После той успява да избяга в Южна Америка. До края на живота си Йозеф Менгеле живее в Аржентина, Парагвай и Бразилия. На 7 февруари 1979 година, докато плува в морето в района на Бертиога, Бразилия, получава инфаркт и се удавя.

    Ерих Прибке

    Капитанът от SS, отговорен за избиването на 335 заложници в Италия, бяга под името Ото Папе от Латвия. Той успява да се добере до Аржентина. През 1995 година аржентинските власти го предават на Рим, където три години по-късно е осъден на доживотен затвор. Прибке умира на 100-годишна възраст през 2013 година.

    Клаус Барби

    Клаус Барби - "Касапинът от Лион"

    Новата самоличност на „Касапина от Лион" е Клаус Алтман от Румъния. С помощта на ЦРУ той получава виза за Боливия през 1951 година. През следващите години получава редица поръчки от американските и германски тайни служби. През 1970 година местонахождението му става известно, а през 1983 година Боливия го предава на Франция, където е осъден на доживотен затвор. Барби умира зад решетките на 25 септември 1991 година от рак.

    Валтер Рауф

    Изобретателят на мобилните газови камери е отговорен за поне 97 000 убийства. През 1949 година заедно с жена си и двете си деца бяга по „Пътя на плъховете". Първо стигат до еквадорската столица Кито, след това се местят в Чили. През 1963 година Федерална република Германия настоява той да бъде екстрадиран, но чилийските власти отказват, тъй като давността за престъпленията, за които е заподозрян, според чилийското законодателство, е изтекла. Рауф умира от инфаркт на 14 май 1984 година в Чили като заможен собственик на консервни фабрики.
    Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опит

    Коментар


    • barbaron, официалната информация няма нищо общо с действителността тогава и по важно е как завършва за Германия тази война. Просто някой е имал интерес Германия да бъде отслабена, изпреварва индустриално тогава значително и някой е бил притеснен от това и успява да сготви нещото наречено Втора Световна война. Обстоятелствата не са случайност, те са факти които поставени на едната страна на везната я накланят и се случва въпросното събитие. Изхода не е бил чак толкова непредвидим, но Хитлер е трябвало да избира между падаща икономика и такава трансформирана да върви на военни релси и той понеже е бил много "силен" е избрал втория вариант. Въпроса е Сталин поставен пред същия избор какво би избрал ?
      D.Y.F-091066

      Коментар


      • Днес се навършват 82 години от началото на Втората световна война, която бе подпалена от Сталин и Хитлер!

        Как започна войната - Такава каквато беше
        Евгени Силянов
        ...

        Германското нападение над Русия

        От сключването на договора между Хитлер и Сталин на 23 август 1939 година германското нападение на 22 юни 1941г. минават две години, изпълнени с нови договори между двете тоталитарни диктатури, които ги поставят в положение на съюзници или – по-право, на съучастници.

        Те могат да изпълняват с развързани ръце своите грабителски планове. В това съучастничество се крие един от наистина изумителните елементи, които споменах в началото.
        Това е безграничното доверие, което Сталин храни към Хитлер.

        До последния момент той отказва да повярва на всички донесения, които получава за предстоящата германска атака и това позволява на германското върховно командване да концентрира по цялото протежение на руската граница нечуван брой войски – 180 дивизии, от които 20 блиндирани с общо 7 хиляди танка и три въздушни флоти с общо 3200 бойни самолета.

        Това обяснява също, че една от трите армейски групи, която напредва в центъра към Москва под командата на фон Бок, загражда две съветски армии между Бялисток и Минск, и на 1 юли, само осем дни след започването на войната, германците взимат в плен 324 000 руски войници, с 3200 танка и 1800 оръдия.

        Тази начална фаза на германската офанзива е свързана с истинска енигма:
        как една от най-големите концентрации на войски в историята остава незабелязана от Съветския съюз, и то въпреки всички предупреждения ?
        Днес за тази мистерия има обяснения и ако се спираме на нея, то е, защото тя е свързана с известни характерни черти на съветския тоталитарен режим и, разбира се, на самия Сталин.

        Между документите върху съветско-нацистките отношения през периода 1939-1941 година, които ни интересуват тук, се намира и един дълъг текст с дата 18 декември 1940г., отправен от главната квартира на Хитлер с неговия подпис и всички указания, че има най-строго поверителен характер. Това е секретната версия на така наречената операция „Барбароса”, с други думи - планът за нападението над Русия. Тази „директива 21” започва с думите:

        Германските въоръжени сили трябва да бъдат готови да сломят Съветска Русия в една кратка кампания, още преди завършването на войната против Англия.”

        Въпреки че тази директива на Хитлер остава запазена в тайна, много скоро започват да се разпространяват слухове за възможен конфликт.

        Първият документ, съдържащ алюзия за това, е една кратка телеграма на германския посланик в Москва граф фон Шуленбург, който уведомява берлинското външно министерство за многобройни слухове, че в Румъния изпращат значителен брой войски на Вермахта. Някои слухове споменавали даже цифрата 200 000.

        Германският дипломат предвижда, че съветското правителство ще го повика да даде обяснения относно тези сведения и затова моли да му бъдат дадени съответни инструкции за евентуалния му отговор.

        Инструкциите не закъсняват. Само след два дни фон Рибентроп съобщава на посланика, че ако бъде запитан, той трябва да информира Молотов, че „изпращането на германските войски (в Румъния) е само предпазна военна мярка против Англия. Англичаните имали вече военни контингенти на гръцка територия и трябвало да се очаква, че те щели да бъдат засилени в непосредствено бъдеще”.

        На 2 май германският посланик фон Шуленбург изпраща до Берлин тревожна телеграма, в която казва, че както той, така и всички висши чиновници в посолството са принудени да опровергават слухове за руско-германски въоръжен конфликт, но че подобни опровержения ще станат естествено неубедителни, тъй като сведенията идват винаги от Германия чрез пътници, пристигащи от там, които ги подкрепят, цитирайки точни данни.
        Една друга телеграма иде от Стокхолм.

        Тамошният германски посланик предава думите на съветската посланичка в Стокхолм, прочутата госпожа Колонтай, която казва, че никога в историята на Русия не е имало тъй голяма концентрация на чужди войски на нейната западна граница, както понастоящем.
        От различни други дипломатически документи можем да почерпим още по-многобройни предупреждения, отправени от всички страни към Москва и лично към Сталин.

        Още през януари 1941 година, шест месеца преди нападението, американският държавен секретар Съмнер Уелс повиква съветския посланик във Вашингтон Умански, за да му съобщи, че германското нападение се очаква през юни. Известно е също настойчивото предупреждение, отправено лично до Сталин, което Хрушчов споменава в тайния доклад пред двадесетия конгрес.

        Съветските военни аташета в Берлин били получили сведения за германските планове. Изглежда невероятно, че само един месец след директивата на Хитлер за операцията „Барбароса”, определеният за нападението период е известен във Вашингтон.

        При това Съмнер Уелс получава сведението от американския търговски съветник при посолството в Берлин, което показва колко разпространени са били слуховете за конфликта.

        Така или иначе Сталин остава непоколебим. Доверието му в Хитлер го прави глух към всички предупреждения, даже когато те идват от най-прочутия съветски шпионин Рихард Зорге, провъзгласен посмъртно за „герой на Съветския съюз” с указ от 5 ноември 1964 година. Той съобщава в Москва времето, предвидено за германското нападение, и по косвени пътища остава това сведение да стигне и до американците. Сталин продължава да игнорира всичко, което иде от западни източници.

        През последните дни слуховете за него се разпространяват толкова широко, че Москва е принудена да реагира официално. Това тя прави с паметното комюнике на ТАСС, с което ги опровергава най-категорично. То е датирано от 14 юни и фигурира във всички исторически трудове върху наличния период на войната – освен, разбира се, в съветските публикации. То е възпроизведено в московския печат на следната сутрин, след като Молотов е имал грижата да го връчи на германския посланик фон Шуленбург през нощта преди публикацията.
        То гласи:

        Още преди завръщането на английския посланик Стафорд Крипс в Лондон, но особено след това започва широко разпространение на слухове относно нови „една непосредствена предстояща война между Съветския съюз и Германия”, в английската и чуждестранната преса.”

        „Съветският съюз, съобразно със своята политика на мир, изпълни и възнамерява да изпълнява в бъдеще разпорежданията на Пакта за ненападение и затова слуховете, че Съветският съюз подготвя война с Германия, са неверни и провокационни.” В последната точка на комюникето се обяснява, че свикването на съветски войски предстоящите маневри били свързани само с проверките на железопътната система, каквито проверки се правели всяка година, и че следователно било „напълно безсмислено тия мерки на съветската армия да се тълкуват като враждебна акция против Германия”.

        Разбира се, и това, което комюникето на ТАСС казва за движението на съветски войски, не отговаря на истината, тъй като, ако Сталин е уверен в добрите намерения на своя съюзник военните взимат на някои места известни предварителни мерки, които, както е известно, ще се окажат напълно недостатъчни.

        През това време – до нападението остава само една седмица – германските войски продължават усилено марша си към съветската граница. На същата дата, когато Москва разпространява цитираното комюнике на агенция ТАСС, фон Рибентроп уведомява най-строго поверително унгарския министър-председател, че фюрерът вероятно ще бъде принуден, най-късно до началото на юли, да уясни германско-съветските отношения и във връзка с това ще представи известни искания. Тъй като е трудно да се предвиди изхода от тия преговори, германското правителство смята за необходимо Унгария да вземем мерки да осигури свои граници.

        Между последните документи от сборника, който цитирах, е дългата нота, която германският посланик в Москва връчва на Молотов в самото навечерие на нападението и което представлява фактически обявяване на война. „

        Мотивите, изложени от Хитлер, са, разбира се, тенденциозни и неверни преди всичко защото решението му за нападението датира много по-отдавна и за него е изработен планът за операция „Барбароса” още предната година.

        Интересни остават причините, които карат Сталин да вярва до последния момент на Хитлер и да бъде изпълнен с недоверие към западните съюзници, които, напротив, веднага ще му окажат безценната си помощ. Обяснението е просто. Сталин не само чувства респект пред силата на Хитлер, но той е уверен, че като самият него Хитлер ще следва само своите интереси, които в този момент се свеждат до една подялба на сферите на влияние в Европа. Основавайки се на собствената си безскрупулност, той мисли, че Хитлер няма причини да го нападне, докато получава от Съветския съюз всичко, каквото иска.

        Наистина стопанските споразумения между Москва и Берлин са единствените, които Москва изпълнява най-съвестно спрямо една капиталистическа държава.

        Статията е публикувана във в.”Век 21”, бр.24, 22 юни 1994г.
        Евгени Силянов (1907-1997г.) е бил български дипломат участвал в сключването на Крайовската спогодба за връщането на Южна Добруджа и в Парижкия мирен договор от 1947г. Дипломат в Швейцария и Франция.
        През 1947 взема решение да остане емигрант в Париж.
        Журналист в Радио „Свободна Европа” и сп.Пари Мач.
        Член на френския ПЕН-Клуб.
        Кавалер на френския орден на Почетния легион и на българския орден „Мадарски конник”.

        https://toshev.blogspot.com/2019/09/80.html
        Last edited by barbaron; 01.09.2021, 20:04.

        Коментар


        • Как започна войната - Такава каквато беше
          Евгени Силянов
          ...

          При тия условия германският външен министър фон Рибентроп пристига в Москва на 23 април 1939 година. Сталин му прави честта да го посрещне лично и само четири часа след започването на разговорите пактът е подписан заедно с двата тайни протокола относно Полша и разделението на зоните на влияние между Берлин и Москва в Централна и Източна Европа (останали дълго напълно неизвестни).


          От тази прибързаност е ясно – първо: че Хитлер и Сталин не могат да отлагат нито ден подялбата на Полша, тъй като фюрерът е определил вече датата на нападението, и второ: че преговорите са водени отдавна, тъй като текстовете не са могли да бъдат подготвени за подпис в тия четири часа.

          Този срамен акт е предшестван през месеците преди нашествието в Полша и от усилена дипломатическа активност между Москва и Берлин.

          И тук, в началото, инициативата принадлежи на Москва, тъй като Сталин вижда ползата, която може да извлече веднага от сътрудничеството си с Хитлер: то ще му позволи да заграби Полша и балтийските страни.

          От своя страна Хитлер, който отначало показва естествени съмнения към омразния болшевизъм, приема московските аванси, въпреки че вече е решил нападението над Съветския съюз.

          Той е убеден, че при благосклонния неутралитет на Русия ще може да приключи войната, твърдо убеден, че ще бъде „светкавична”, както на запад. След това, все по нереалистичните му предвиждания – Англия ще бъде принудена да приеме мира и тогава Германия ще обърне силите си против Русия.

          Ценни указания за преговорите между двамата диктатори намираме в много документи от споменатите германски дипломатически архиви, публикувани едновременно в Америка, Англия и Франция.

          Те се намират също и в ръцете на съветите, но разбира се са държани в тайна в Москва. Следният пасаж от един доклад на германския посланик до Москва граф фон Шуленбург на 29 юни 1939г. е характерен за първия период от преговорите между Хитлер и съветския режим, когато двамата партньори са още доста предпазливи:

          Днес след обяд имах с Молотов едночасов разговор, който протече в приятелска атмосфера.”

          След като припомня, че Германия не е получила още обяснение какво Молотов разбира под думите „създаване на една нова база на нашите взаимни отношения”, който съветският външен министър употребил при един предишен разговор, фон Шуленбург продължава:

          Молотов отговори, че външната политика на Съветския съюз била, съобразно с изискванията на неговите ръководители, насочена към насърчаването на добри отношения с всички страни, включително, разбира се, и с Германия, ако съществува взаимност от нейна страна.”

          След прегледа на положението на балтийските страни и Полша, която току-що е демонстрирала своя пакт за ненападение с Германия посланикът резюмира впечатлението си от разговора с Молотов:

          Моето впечатление е, че съветското правителство е заинтересовано в най-висша степен да научи какви са нашите становища и също – да поддържа контакта с нас.
          Въпреки че се чувстваше дълбоко недоверие във всичко, което казва Молотов, той окачестви като най-желателно едно подобрение на отношенията с Германия.”

          Докато в тия предварителни преговори през лятото преди обявяването на войната Молотов проявява известна резервираност, тя изчезва напълно, когато през 1940г. Германия е във война с Англия и Франция: същият Молотов се показва истински лоялен съюзник на Райха в изпълнение на пакта между Сталин и Хитлер от края на август 1939 година.

          Един подобрен доклад за срещата на Молотов с Хитлер на 12 ноември 1940г. съдържа изказвания на съветския външен министър, които днес пораждат истинско изумление, даже като имаме предвид, че на една дипломатическа среща е трудно да се изказват рязко противоречията и че известно лицемерие е допустимо.

          Разговорът започва с встъпителни думи на Хитлер, който излага убеждението си, че външнополитическите отношения са диктувани във висша степен от лични фактори, и добавя:

          Това е особено вярно и когато две нации, като германската и руската, имат начело личности, притежаващи достатъчно авторитет, за да могат да насочат развитието на своите страни в една посока.
          В случая на Русия и Германия се отнася, при това, за две много големи нации, които не са предопределени от природата да имат противоречия...”

          Всяка дума от тези фрази би трябвало да предизвиква възражения от страна на един марксист като Молотов, който, напротив, изказва пълното си одобрение на всичко казано. „Молотов отговори, завършва докладът, че мисълта на фюрера е напълно права и че е била потвърдена от хода на историята в миналото, но че тя е особено вярна и правилна при днешното положение.

          През време на този исторически разговор са поставени основите на съветско-германските отношения през войната и на съответните им преимущества при заграбване на чужди територии.

          Хитлер уверява съветския представител, че при разширението на военните действия, които са се оказали неизбежни, Германия ще се старае да не засяга области от жизнен интерес за Русия.

          От своя страна Русия можела да се развива, без да се страхува, че ще засегне германските интереси. Намираме се пред едно съвсем очевидно споразумение на главатари на две различни банди.

          https://toshev.blogspot.com/2019/09/80.html

          Коментар


          • Днес се навършват 82 години от началото на Втората световна война, която бе подпалена от Сталин и Хитлер!
            Предлагам ви една изключително интересна статия на българския дипломат Евгений Силянов, публикувана на блога на Лъчезар Тошев.

            Как започна войната - Такава каквато беше
            Евгени Силянов

            Годината, която предшества нахлуването на хитлеристките армии в Полша и обявяването на Втората война, е изпълнена със съдбоносни исторически събития, каквито рядко се намират събрани в един кратък период от историята на Европа.

            Ако вземем за изходен пункт Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938г., с което Судетската област се отстъпва на Германия, през следните 12 месеца Чехословакия е ликвидирана като държава и се превръща в германски протекторат срещу нахлуването на войските на Третия райх на 15 и 16 март 1939г. На 23-ти същия месец Германия присъединява територията Мемел, същевременно Хитлер отправя на Полша своите искания относно Данциг и полския „коридор”.

            През май Хитлер сключва с Мусолини така наречения Стоманен пакт (прелюдия на тристранния) и накрая, само една седмица преди нападението над Полша, между Хитлер и Москва е сключен договор за ненападение, придружен от тайни протоколи, които решават разделението на Полша между двата тоталитарни диктатори и определят взаимните им сфери на интереси в Източна Европа.

            Пактът между Съветския съюз и хитлеристка Германия заслужава внимание не само защото съветската историография, следвана и от българската, даваше за него напълно фалшиво обяснение. Много по-важно е, че използвайки благоприятното настроение, което се създава в Европа към Съветския съюз през войната поради участието му в нея и жертвите, които дава, Москва успява да се представи като най-главния, убеден противник на нацизма и защитник на света на фашистката угроза.

            Но героичната съпротива на руския народ и милионите жертви не трябва да скриват от очите ни истинските причини и условията, при които Съветския съюз започна тази война.

            В действителност тази формулировка не е правилна. Съветският съюз не започва войната срещу Хитлер, тя му е наложена от неговата агресия на 22 юни 1941 година и в това се състои съществената разлика.

            От момента на сключването на Пакта за ненападение Рибентроп - Молотов до германската атака изминават една година и девет месеца и през целия този дълъг период отношенията между двамата диктатори са почти съюзнически, нещо повече – Москва осигурява на Хитлер своето сътрудничество, което му е особено необходимо поради разширяващите се фронтове на войната.

            Парадоксално, СССР помага на Германия в подготовката на нападението и над самата Русия, което Хитлер вече е замислил. Известно е, че в навечерието на това нападение и когато от всички страни към Сталин се отправят предупреждения, че то е предстоящо, Москва изпълнява съвестно доставките си, между другото, на зърнени храни, които отиват в германските складове за военни запаси.

            С други думи трябва да се има предвид от самото начало, че ако Русия се бие против Германия с упорство и кураж, това съвсем не се дължи на волята и да се противопостави на един тоталитарен режим и да спасява демокрацията.

            Толкова по-малко, че въпреки различните по някои точки даже противоречиви идеологии на двете диктатури, те са пределно сходни в своите методи и пълно презрение към установените международни правови норми и правата на човека.

            Що се отнася до демокрацията и свободите, те са понятия, еднакво отречени от двата тоталитаризма. Освен това тъй като както Хитлер, така и Сталин зачитат и уважават само грубата сила, те изпитват един към друг смесени чувства: на омраза, но същевременно – на респект, и даже – на адмирация.

            Двамата ги обединява и презрението към западните демокрации, чиито колебания да приемат риска за една нова, кръвопролитна война, само две десетилетия след Първата, те преценяват като признак на слабост, от която всеки от тях по свой път трябва да се възползва. Това не са теоретични спекулации, а установени реалности, основани на декларации и на двамата деспоти. Разбира се, сключвайки споразумението си, съперничейки с усмивките, наздравиците и лицемерните възгласи, те гледат на него като на отлагателно средство, докато настъпи благоприятният за всеки от тях момент да си разчистят сметките.

            Всичко това личи ясно от многобройни дипломатически документи, публикувани от английските и американските архиви. Отнася се за части от архива на германското външно министерство, иззети от окупационните войски след разгрома на Третия райх. Също така френското външно министерство публикува докладите на своите посланици в Москва и Берлин. За отношението на Хитлер към пакта със Сталин разполагаме с изказванията му през време на безкрайните частни разговори в кръга на приближените му и записани по нареждане на Борман.

            От всички тия източници личи ясно, че Съветският съюз няма никакво намерение да се противопоставя на Хитлер в завоевателната му политика, докато тя не ги засяга директно. Напротив, чрез съюза си с Райха и СССР извличат най-голяма облага, като си разделят Полша и определят зоните си на влияние в Източна Европа.

            Докато цялата демократична Европа, на първо място Франция и Англия живеят през тридесетте години под растящото съзнание за угрозата, която Хитлер представлява за свободата и демокрацията и подчиняват на борбата с нея цялата си международна политика, Съветският съюз си потрива ръцете, възрадван от евентуалността на един конфликт между Хитлер и западните сили, който ще отслаби последните.

            Москва се събужда едва когато Хитлер нахлува в съветската територия. Че от този момент нататък руският народ се бие с безкрайна самопожертвователност е безспорен факт. Това са патриоти, които защитават родината си. Така за борба против фашизма и неговата идеология не им минава и през ум. Фигурират даже и пропагандните лозунги на режима.

            За „борбата против фашизма” съветската пропаганда се сеща едва след провала на хитлеризма; когато се отнася да се използва войната, която Хитлер наложи на Русия, за пропагандните цели на съветската политика.

            От документите, които споменах личат ясно някои важни точки: инициативата за сътрудничество между Москва и Хитлер се поема от страна на съветската дипломация.


            Договорът между СССР и Германия е съдбоносен, тъй като с него се извършва новата, четвърта подялба на Полша, но и също защото гарантирайки гърба на Хитлер, Москва го улеснява както за нападението му против Полша, тъй и за войната, която може да се наложи на френския фронт.

            В стремежа си да постигне разбирателство с нацистка Германия съветската дипломация използва водените преговори по стопански въпроси с Берлин, които вървят доста мудно и по едно време са прекъснати.

            Следват цяла редица стъпки от страна на новоназначения съветски посланик Мерекалов, който повдига въпроса в първото си посещение при германския държавен секретар във външното министерство още на 17 април 1939 година.

            От паметните бележки, запазени в архивите на германското външно министерство, предназначени за доклади на Хитлер личи ясно подчертаната настойчивост на съветската дипломация.

            Москва даже изтъква, че отстранението на дългогодишния външен министър Литвинов и заместването му с Молотов, заемащ много по-важен пост в партията, щяло да спомогне за това сближаване. Един съветски дипломат има даже безочливостта да загатне за еврейския произход на Литвинов, който можел да бъде неприятен за германците !

            При тия условия германският външен министър фон Рибентроп пристига в Москва на 23 април 1939 година. Сталин му прави честта да го посрещне лично и само четири часа след започването на разговорите пактът е подписан заедно с двата тайни протокола относно Полша и разделението на зоните на влияние между Берлин и Москва в Централна и Източна Европа (останали дълго напълно неизвестни).

            https://toshev.blogspot.com/2019/09/80.html

            Коментар


            • Има една геополитическа теория на Макиндер. Именно следвайки тази логика, англосаксонските сили слагат край на евразийския проект на Германия/ВСВ/, след това и на този на Русия/рухването на СССР/, а сега са изправени пред задачата да елиминират евразийския проект на Китай. И Русия волно или неволно ще съдействува за това/Китай има апетити към Сибир!!

              Халфорд Макиндер – Уикипедия

              Макиндер директно посочва кой е континенталния противник на Великобритания. През 1904 това е Русия, а през 1919 и 1943 – Германия. Освен това, той разглежда Китай като възможен претендент за ролята на водеща политическа сила, способна да предяви претенции за контрол над “хартленда” в по-далечно бъдеще..

              .Подобно пише в по-ранно време и Монтескьо-

              "Климатът и географското положение като причини за появата и устойчивостта на държавните уредби.

              Монтескьо е убеден, че появата и оцеляването на всяка една от трите политически формации зависи най-напред от природната ситуация, в която е поставено обществото – а най-важните елементи на тази ситуация са климатът и географското разположение....."



              Born: January 18, 1689, La Brède, France



              Died: February 10, 1755, Paris, France






              Лъжата е участ на робите. Свободните хора са длъжни да говорят истината.-

              Коментар


              • Първоначално изпратено от markov Разгледай мнение

                Ката гледам само Ванката вярва че и това било грандиозна победа на НАТО.

                А истината е че беше капитулация с непредвидими последици за околните страни и ЕС.
                Ама хич не бързай да се радваш,сякаш ти белят яйце!! Я чуй какви ги реди пуловерчето,вече със скъп костУм комунето И.Христов! Хич не му е на кеф,ама такива са реалностите..... Това съм го писал още/за геополитиката/ преди....

                Англосаксонците са убедени, че в безпощадната еволюционна борба клонката на арийската раса е доказала своето превъзходство. Именно тя създава най-жизнеспособната цивилизация – особена, истинска форма на християнството, най-ефективният икономически и социално-политически модел на общественото устройство. ... Германците и французите са се опитвали да се борят с англосаксонците за световното лидерство, но бяха победени (трижди с ръцете на руските войници) и изпаднаха на трета и четвърта позиция в йерархията. Попитаха Кондолиза Райс защо американска войска остана на територията на Германия след края на Студената война. Тя отговори: „Трябваше да сме там, за да държим немците под чехъл, а руснаците – до прага на Европа!.....

                Самюъл Хънтингтън настоява за изключителността и превъзходството на англо-протестантската култура – „… нейните традиции и ценности са източник на свободата, единството, силата, разцвета и моралното лидерство в борбата за тържеството на доброто в целия свят“. За да се промени хаотичният, раздиран от противоречия свят, идва нов световен ред, основан на свобода, демокрация, право на лично щастие и самореализация. Разбира се, народът, избран от Бог за тази космическа мисия, която да преобрази света, трябва да бъде надарен с особени права и привилегии....

                Дмитрий Михеев





                Last edited by vanevski; 01.09.2021, 03:17.
                Лъжата е участ на робите. Свободните хора са длъжни да говорят истината.-

                Коментар



                • Attached Files
                  Last edited by markov; 31.08.2021, 22:53.
                  Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опит

                  Коментар


                  • Първоначално изпратено от Dali Разгледай мнение
                    Как светът позволи талибаните да налагат терора си и безумните си разбирания в Афганистан, без да може нищо да направи????? И тва онзи, развития свят, онзи от 21-и век???
                    Ката гледам само Ванката вярва че и това било грандиозна победа на НАТО.

                    А истината е че беше капитулация с непредвидими последици за околните страни и ЕС.
                    Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опит

                    Коментар


                    • Как светът позволи талибаните да налагат терора си и безумните си разбирания в Афганистан, без да може нищо да направи????? И тва онзи, развития свят, онзи от 21-и век???

                      Коментар


                      • САЩ действително са преследвали в Афганистан тези цели, които бяха декларирали,.влизайки в Афганистан, САЩ нe са мислили да реформират страната,както например в Япония, Южна Корея или Западна Европа,/да си спомним планът Маршал/ и да създадат там нормална икономика!

                        Реално САЩ са решили своите задачи за създаване на базови условия за дестабилизация на Русия и Китай. САЩ никога не са желали да изкоренят талибаните (организация, чиято дейност е забранена в РФ), нито пък ИДИЛ (организация, чиято дейност е забранена в РФ), иначе щяха да го направят.

                        Вашингтон само искаше да застави талибаните (организация, чиято дейност е забранена в РФ) да слушкат.!

                        Всички разбират, че когато те влязат във властта и се укрепят в нея, САЩ ще намерят множество лостове за подбуждането им към нужните действия.

                        САЩ си тръгнаха, за да останат. Но там останаха техните агентурни мрежи, връзки с талибаните (организация, чиято дейност е забранена в РФ), посредници.

                        Засега от Афганистан официално се изтеглят само присъстващите там над 2500 американски военни,но в страната ще останат около 18 хиляди частни подизпълнители на Пентагона, без да броим спецалните части, наемниците и разузнавачите. Тяхната мисия ще е да откриват и премахват най-опасните заплахи, свързани с Ал Кайда или Ислямска държава"

                        .По този начин Вашингтон ограничава мащабите на войната, без да я прекратява.

                        САЩ разполагат с редица военновъздушни бази в района на Персийския залив, както и в Йордания, а също с голям щабен център в Катар, които могат да се използват при нужда за изпращане на бомбардировачи с далечен обхват или бойни дронове в Афганистан.

                        Пентагонът е наел седем пъти повече служители на частни военни компании (ЧВК), отколкото са действащите американски военни в Афганистан (докато преди десетина години съотношението между тях беше 1:1). По данни на Департамента по отбраната повечето наемници от ЧВК са военни ветерани, при това по-голямата им част са граждани на трети страни, чиито заплати са далеч по-ниски от тези на американските служители на въпросните компании....

                        Лъжата е участ на робите. Свободните хора са длъжни да говорят истината.-

                        Коментар


                        • Първоначално изпратено от markov Разгледай мнение
                          Ескалацията на един Американски проект.




                          Как започва всичко?
                          В края на 70-те години на XX в. САЩ съвместно със Саудитска Арабия и Пакистан се занимават с вербовка на най-жестоките, неконтролируеми мюсюлмани и араби в целия свят, които изпращат в Афганистан за борба със Съветския съюз.
                          Всъщност проект нямаше, няма и сега. Американците си действаха според обстоятелствата. Тогава обстоятелствата се стекоха блгоприятно за тях.
                          Важно е да се осъзнае, че голям американски проект за региона на Близкия Изток и Централна Азия никога не е имало и няма и в момента. Затова виждаме целия този цирк.
                          Поначало структурата и на Близкия Изток и на Централна Азия е създадена от Великобретания и Франция преди Втората Световна Война. Спецялно за Централна Азия участие има и Русия.
                          Тази структура от държави и взаимоотношения отразява тогавашните - до 1945г , геополитически релации. В тях САЩ почити не участват.
                          След като Великобритания и Франция изгубват имперския си статут, така сложилата се структура остава и се наследява от САЩ.
                          САЩ определено не я рабират и немогат да я менажират ефективно. Всичките им действия се изчерпват с това, да попречат на СССР да прилапа наследството.
                          Това води до усещането за големи провали и цялостна липса на "Голям Проект". Впрочем такъв липсва и от страна на СССР. Те от своя страна гледаха на тези региони като на слабо място в кордона с, който ги обграждаше САЩ.
                          Зада не звучи прекалено абстрактно погледнете Виетнам. Те победиха САЩ с помоща на СССР и Китай, но в крайна сметка се дистанцираха от тях - с Китай дори воюваха. Виетнам днес стои добре имено защото не се остави на някакъв предполагаем "Голям План" на СССР. Сед като преди това не се включи и в "Големия План" на САЩ.
                          Афганистан в тази схема е по-специален случай. Той не просто граничеше с СССР, Афганистан е темелен регион в руската геополитика. Русия има вековна връзка с този регион и винаги е присъствал там под някаква форма. Когато САЩ започнаха да проявяват нездрав интерес към Афганистан в края на 1978, след като Хумейни ги изхвърли ит Иран, руснаците реагираха.
                          Като воена операция реагираха професионално. Като политическа опреация , беше в рамките на тогавашните традиции и от двете страни на желязната завеса.
                          Отново повтарям към 1979 САЩ нямаха план. Нямаха и надежда за нещо повече от разпалване на дългосрочен конфликт с ниска интензивност. Незабравяйте, че през 1879 президент на САЩ беше Дж. Картър.
                          Нещата се промениха след 1981 когато соц. лагера започна да затъва. Това ограничи политическите ресурси на СССР.
                          На бойното поле се оказа, че новите технологии, с които разполагаше САЩ - ракетите Стингър и комуникационите средства, дадоха възможност да се противодейства ефективно на руските воени възможности, силно ограничени в планинските региони.
                          В резултат в Афганистан ескалира партизанскат съпротива. Погрешно е да се смята че руснаците са загубили на бойното поле, в най-лошия случай може да се говори за патова ситуация.
                          В политическо отношение обаче пред СССР се виждаше ясно, че поставената цел - стабилно марионетно правитество, е недостижима. И руснаците оцениха това някъде около 1987 година, т.е. за има няма 8 години. Подготвиха изтеглянето си и го осъществиха в рамките на следващите две, оставяйки след себеси светска държава, с функционираща градска и междуградска инфраструктура.
                          Оставена от руснаците власт, просъществува близо три години, без сериозна подкрепа от страна на СССР, който бе поел към залеза си.
                          В цялата тази ситуация САЩ и Саудитците просто заемаха опразненото пространство, но план за дългосрочно уреждане на нещата нямаше.
                          Само че празното пространство привлече и други играчи, напимер Пакистан.
                          Талибаните не са американски проект, те са изцяло Пакистански.
                          Пакистан е сравнително нов участник в тази игра, но е вероятно най-силно заинтерисован от някакакво стабилизиране на региона. Изаобщо ако в момента някой има Голям План, то това е Пакистан.
                          И тук въпроса е дали другите приемат този план, и доколко той съответства на техните интереси. Другите са Русия, Иран, Китай, Индия и САЩ. Имено в този ред.
                          Ако пакистанците са си написали добре домашното нещата ще се наладят, ако ли не ще гледаме още 50 години кланета.


                          Коментар


                          • Първоначално изпратено от vanevski Разгледай мнение

                            Спокойно,ето една добра новина...............
                            Ескалацията на един Американски проект.




                            Как започва всичко?
                            В края на 70-те години на XX в. САЩ съвместно със Саудитска Арабия и Пакистан се занимават с вербовка на най-жестоките, неконтролируеми мюсюлмани и араби в целия свят, които изпращат в Афганистан за борба със Съветския съюз.
                            По този начин разполагат с цял легион обучени и добре въоръжени фанатици, които може да бъдат използвани за сваляне на правителства и дестабилизация на всяка страна от Близкия Изток, която не се харесва на САЩ. Тази армия от бойци светът познава, като муджихидините. Организацията действа от 1979 г. до края на 1989 г. , на територията на няколко държави, като Афганистан, Ирак и Босна. Имената на лидерите са Шах Масуд, Осама бин Ладен, Исмаил-хан, Абу Катада, Абдул Али Мазари, Сигбатула Моджадади, Бурханудин Рабани, Хекматиар.
                            След 1989 г. организацията поизбледнява от световната сцена, за да направи път на младата организация на Ал-Каида. Организацията представлява сунитска ислямистка терористична организация, ръководена от Осама бин Ладен и Айман ал Зауахири.
                            Организацията води началото си от няколко по-малки групировки, създадени по време на съветската операция в Афганистан през 80-те г., когато са активно подкрепяни и обучавани от ЦРУ и Саудитска Арабия.

                            Съветника по сигурността на президента Джими Картър – Збигнев Бжежински с Осама бин Ладен в
                            Афганистан



                            Ал-Каида е отговорна за множество атентати и атаки на градове в Близкия Изток и не само.

                            -29 декември, 1992, Аден, Йемен – 3 хотела, често посещавани от чужденци, са взривени, загиват 2 души; смята се, че това е първата операция на групировката.
                            -26 февруари, 1993, Ню Йорк, САЩ – първи атентат срещу Световния търговски център, загиват 6, ранените са над 1000 души.
                            -11 септември, 2001, Ню Йорк и Вашингтон, САЩ – над 3000 души загиват при най-мащабната операция на организацията до ден-днешен.
                            -28 ноември, 2002, Момбаса, Кения – взривен е израелски хотел, при което загиват 13 души, а над 80 са ранени; минути по-късно неизвестни лица изстрелват ракети земя-въздух по самолет на израелските авиолинии, като по чудо те не улучват самолета с 271 пътници на борда.
                            И още много други записани и незаписани атентати, по заповед на правителствата на няколко държави, сред които и САЩ, въпреки че някои от атаките, са срещу американско население. Повечето от тях са изгодни на американското правителство и има много написано по темата и достатъчно видеоматериали.

                            След този атентата от 11 септември , активността на Ал-Каида намалява и отстъпва влиянието си на новата армия на Ислямска Държава.
                            „Групировката води началото си от терористични групировки, възникнали в Ирак след войната от 2003 година, най-вече „Ал-Каида в Ирак“ (АКИ), тогава водена от Абу Мусаб ал-Заркауи. Опитите и да разпали религиозен конфликт между сунити и шиити, са прекратени с отстраняването на Ал-Заркауи от американските войски. След изтеглянето им обаче иракските служби за сигурност се оказват неспособни да спрат възраждането на групировката под формата на „Ислямска държава в Ирак“
                            ИДИЛ прониква в Сирия, като се включва във въоръжената опозиция срещу управлението на президента Башар ал-Асад, заедно с Джабхат ан-Нусра (сирийския клон на „Ал-Каида“), но идеологически различия предизвикват война между двете групировки. През 2013 г. групировките от Сирия и Ирак се обединяват под водачеството на Ибрахим Али ал Бадри в „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ и завладяват сирийския град ар-Ракка, областен център на едноименната мухафаза.“ – Офицялно становище на Уикипедия.
                            В тази организация обаче, не влизат само бойци от Близкия Изток, а от над 100 страни по целия свят. Над 22 000 бойци на ИД, са чуждоземци от всички континенти.
                            Групировката налага контрол над окопираните територии, чрез убийства, мъчения и атаки над местното население. Извършват бичуване, разпване на кръст, обезглавяване и масови екзекуции, като не жалят дори децата.
                            Голяма част от невръстните дечица, влизат в редиците на Ислямска Държава, като съвременни еничари.

                            Целта на ИД, е да дестабилизира Европа и Близкия Изток, така че САЩ да придобият повече влияние над тези територии.

                            http://thefreethoughtproject.com/isi...er-blackwater/ – Командир на терористите от Ислямска Държава, се обучава в САЩ.

                            Накрая излиза, че Ислямска Държава е проект от 1979 г., който се контролира от САЩ и група лидери от Иран, Катар и Саудитска Арабия. Плодовете на американския труд вече се прибират. Европа е слаба, Близкия Изток под контрол, а Русия е въвлечена във войната. Всичко се развива по сценарий, но дали сметките няма да излезнат криви?
                            Last edited by markov; 24.08.2021, 09:18.
                            Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опит

                            Коментар


                            • Ванка какъв е този спам дето няма връзка с темата. Ти май имаш проблем със съсредоточаването.

                              Единствената логика дето виждам да го качваш е да затрупаш фактите че САЩ СЪЗДАДОХА , ФИНАНСИРАХА И ОБУЧИХА 90 000 ТАЛИБАНА В ПАКИСТАН през 80-те години. Те отвориха кутията на Пандора с ислямския фанатизъм и продължават и сега да го спонсорират прикрито и в Сирия и в Ирак и в Сомалия и в Афганистан. Където са били след тях остава кочина, бурки и ислямски фанатици....
                              Last edited by markov; 24.08.2021, 09:15.
                              Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опит

                              Коментар


                              • Първоначално изпратено от markov Разгледай мнение

                                Ванка , пак да кажа че се чудя ..на Зеленски бе
                                Спокойно,ето една добра новина. Руснаците преосмислят отношението си към талибаните.След като са първопричината за кашата там....

                                Мохамед Шах беше започнал преустройството,но го спряха тогава ленинците марксисти....

                                https://www.lifebites.bg/zahir-shah-afghanistan/



                                .А дано!

                                Руският президент призова за прекратяване на „безотговорната политика на налагане на чужди външни ценности отвън, желанието да се изгради демокрация в други държави по нечии модели, без да се вземат предвид каквито и да било исторически, национални или религиозни особености. "

                                Москва вижда, че талибаните „вече обявиха прекратяването на военните действия, започнаха да установяват обществен ред и обещаха да гарантират безопасността на местните жители и чуждестранните дипломатически мисии“. „Надявам се, че всичко това ще бъде оживено“, каза Путин.
                                Лъжата е участ на робите. Свободните хора са длъжни да говорят истината.-

                                Коментар

                                Working...
                                X