Първоначално изпратено от Монти
Разгледай мнение
Защо Кремъл не връща на София заграбените през 1945 година архиви на Третото българско царство - въпреки дадените още преди 8 години обещания? И как съветската окупация на България беше представена за "освобождение".
„Който владее миналото, той владее и бъдещето“. Този цитат от романа на Оруел „1984-та“ осмисля напъните на съветската историография и пропагандата на режима на Путин да изопачават и пренаписват обширни пасажи от историята на отношенията между България и Русия.
Добра илюстрация на подобно твърдение са нерешените проблеми за съдбата на заграбените през февруари 1945 г. от съветската окупационна администрация архиви на министерствата, армията и полицията на Третото българско царство. Москва не само още не ги е върнала, както беше обещано по време на посещението на Путин в България през 2008 г.,но и проявява свръхчувствителност към всяка новина за съдбата на многобройните паметници на “жертвите” на Червената армия в България. Фактът, че на територията на страната няма нито един убит в сражения червеноармеец, не пречи на високопоставени руски политици и чиновници и до днес публично да твърдят, че България е била освободена “от фашизма и германските окупатори” с кръвта на съветските войници и офицери. Как всъщност се е родил този мит?
„Българският въпрос“ е бил централна тема по време на визитата на съветския външен министър Молотов на 12-13 ноември 1940 г. в нацистка Германия. Въпреки радушния прием и декларираните намерения на двете приятелски империи за вечен съюз, настояванията на Молотов за прилапване на Финландия и България удрят на камък. Кремълският емисар поискал Райхът да компенсира СССР с България заради присъединяването на Румъния към силите на оста Рим-Берлин-Токио. Неслучайно дипломатическата кореспонденция на българското правителство около наглата съветска оферта, заедно с информацията на полицията за съветската агентура и участието ѝ в така наречената „Соболева акция“, се оказват в чувалите със заграбените през 1945 г. от България документи. Царството остава напълно неутрално по време на войната между Германия и СССР и дори запазва дипломатическите си отношения с Москва. Това обаче не спасява България от съветска окупация с фатални последици за страната през следващите 45 години.
Когато Кремъл решава да изгради мита за пропитата с кръвта на съветски войници българска земя, пропагандата среща сериозен проблем - липсват жертви на паднали съветски войници за "освобождението" на България от фашизма. Не върши работа и фактът, че единствените споминали се в България съветски воини са докараните за лечение от Румъния бойци, ранени в Яшко-Кишиневската операция. Бургаското военно гробище пък е попълнено с телата на 90 съветски солдати, отровили се с метилов алкохол, свидетелства шефът на българския държавен архив Михаил Груев. Въпреки многобройните случаи на грабежи, съпроводени със стотици изнасилвания и убийства, броят на разстреляните в България съветски престъпници с униформи е нищожен, а деянията им хич не се връзват с идеята за братски могили на героите от „второто“ освобождение.
Решението е само едно – да се докарат трупове на съветски войници, убити в боевете в Югославия, и с тях да се оформят няколко съветски военни гробища в българските градове. По време на зловещата операция телата на повече от 200 съветски войници са докарани от Сърбия в България. Видин е една от крайните дестинации на печалния „внос“.
Преговорите за връщане на задигнатите и задържани в руски хранилища български държавни архиви на практика са преустановени и досега не са довели до някакъв резултат. Единственото, което се знае за тях, е че става дума за около 120 чувала с документи, стоварени на пристанище Лом през 1945 г. за изнасяне към СССР. Голяма част от тях се съхранява в Трофейния архив на Русия и в хранилище, намиращо се южно от Москва. По думите на бившия посланик на България в Русия Илиян Василев, документите се държат в насипно състояние, без да са подредени и класифицирани.
„Руската страна е поставила искане да им плащаме по 1,74 долара за всяка страница ксерокопирана архивна единица. По-висока цена е била искана само от организацията за съхраняването на паметта за Холокоста „Яд Вашем“. А за предоставяне на оригиналите не може и дума да става“, разказва Михаил Груев.
Той не крие, че вина за сегашното състояние на проблема носи и българската страна. За разлика от България, Полша е отделила значителни средства и е командировала в Русия доста свои специалисти, които да работят със заграбените полски архиви. Австрия и Унгария също са успели да получат голяма част от заграбеното. Илиян Василев потвърждава факта, че България е закъсняла с исканията си да придобие отвлечените си архиви. „Сега сме поставени в ситуацията на „Параграф 22“ - за да получим нещо, трябва подробно да опишем какви документи точно искаме. Но няма как да го направим, защото нямаме детайлна информация за съдържанието на задигнатото от съветските служби“, казва Василев.
Коментар