Политика (без бъг) (Архив до 20.02.2017 г.)

[gigow]

Франсоа Фийон, консервативният кандидат за бъдещ президент на Франция, е платил на съпругата си 500 хил. евро от парламентарните средства. Това съобщава изданието "Политико" (Politico), позовавайки се на медиен доклад от вторник.
Според френско седмично издание, Пенелопе Фийон, която е от британски произход, е получила средства, които са били на разположение на съпруга ѝ в качеството му на депутат от френския департамент Сарт в рамките на 10-годишен период.
Наемането на членове на семейството не е против френските парламентарни правила, но според френското издание не е възможно да бъдат намерени свидетели, че съпругата на Фийон действително е извършвала някаква работа.

Според обяснение на кандидата за държавен глава на Франция, дадено през ноември миналата година в телевизионно интервю, неговата съпруга е оставала у дома, докато той е работел като депутат.

Говорителят на Фийон заяви, че Пенелопе е работела за съпруга си.

Ne moga рАзбера всички ли франсета лъжат или само кандидат президентите- съпругата е оставала у дома, докато той се е трудел, аааааааааа ясно , тя също се е трудила над печката и манджата

Какво толкова е направил Фийон бе? Платил на жена си 500 000 евра парламентарни средства за 10 години. Ами че нали го е обслужвала сексуално? По 50 000 евра на година, това прави по 4 000 евра на месец. Дори е евтино. Ако плащаше на елитни момичета на повикване, щеше да излезе по-скъпо. Заслужава си един такъв честен и непокварен мъж да стане президент на Франция. Не кат Митеран, дето издържаше любовница и съпруга.

[Manyface God"]

Ето отговора на обществото и на форума/ и моят като негов представител/ - удивително съвпадение на мненията моето и на христов

Отнасям се към дясното в България като към медицинско заболяване. Към него трябва да се отнесем с настойчивостта на лекар срещу буйстващ пациент, който не разбира дълбочината и смисъла на болестта си. Не може в сиромашко общество, каквото е българското, непрекъснато да има роене на десни проекти. Става въпрос, разбира се, за лабораторни проекти, за които заем къде са заченати и по какъв начин се финансират. Проблемът е, че това всъщност са организации с мизерен електорален потенциал, който се оценява на между 200 000 и 300 000 души, но за сметка на това има несъразмерно огромно присъствие в медиите. Тези хора дефилират с цялата си претенциозна надутост и заявки за морал във всички основни български медии. Не на последно място, на тях им се придава несъразмерна на техните реални възможности тежест.

Да, но има част от българите, която не иска фрази.

Искаме добро бъдеще за страната, независещо от разклонения на ДС, БКП, ГЕРБ, БСП, ДПС, АТАКА, ДОСТ... схващаш видовете нежелан произход ..

Искам децата ми да не зависят от крадци и убийци.

България заслужава почтено управление, платихме със страданието на достатъчно поколения българи, време е за достоен живот.

[barbaron]

"В Кремле назвали дату телефонного разговора Путина и Трампа
http://www.rbc.ru/politics/27/01/2017/588ae6619a79472081cbfcf9"

Путин отчаяно се нуждае от доказателство за специалните си отношения с Тръмп, защото се разпада мгията с която държи много хора в Европа, включително в БГ с илюзията, че "дойде тяхното време" - на балансираните отношения - разбирай Русия си връща контрола върху бившите соц и ЕС.

• Първо, подобни телефонни разговори почти никога не се разгласяват предварително.
• Второ, информацията идва само от руска страна.
• Трето, използва се "възможна" дата - Белия дом мълчи, което показта кой е в "слабата" позиция.

Май мъглата около Тръмп - наш человек - се разсейва и действителността започва да "боде".
Вижте какво Тръмп предлага за Сирия - със зоната забранена за полети и възможното изпращане на войски. Това не Ви е Обама с неговото постоянно кахърене.

[v_tin]

Бих искал „Да, България“ и „Нова република“ да се съберат, за да не се чудя за кого да гласувам пак. Това сподели политологът Евгений Дайнов, който коментира края на този парламент и очакванията за конфигурацията в следващия.

Ето отговора на обществото и на форума/ и моят като негов представител/ - удивително съвпадение на мненията моето и на христов

Отнасям се към дясното в България като към медицинско заболяване. Към него трябва да се отнесем с настойчивостта на лекар срещу буйстващ пациент, който не разбира дълбочината и смисъла на болестта си. Не може в сиромашко общество, каквото е българското, непрекъснато да има роене на десни проекти. Става въпрос, разбира се, за лабораторни проекти, за които заем къде са заченати и по какъв начин се финансират. Проблемът е, че това всъщност са организации с мизерен електорален потенциал, който се оценява на между 200 000 и 300 000 души, но за сметка на това има несъразмерно огромно присъствие в медиите. Тези хора дефилират с цялата си претенциозна надутост и заявки за морал във всички основни български медии. Не на последно място, на тях им се придава несъразмерна на техните реални възможности тежест.

[v_tin]

Франсоа Фийон, консервативният кандидат за бъдещ президент на Франция, е платил на съпругата си 500 хил. евро от парламентарните средства. Това съобщава изданието "Политико" (Politico), позовавайки се на медиен доклад от вторник.
Според френско седмично издание, Пенелопе Фийон, която е от британски произход, е получила средства, които са били на разположение на съпруга ѝ в качеството му на депутат от френския департамент Сарт в рамките на 10-годишен период.
Наемането на членове на семейството не е против френските парламентарни правила, но според френското издание не е възможно да бъдат намерени свидетели, че съпругата на Фийон действително е извършвала някаква работа.

Според обяснение на кандидата за държавен глава на Франция, дадено през ноември миналата година в телевизионно интервю, неговата съпруга е оставала у дома, докато той е работел като депутат.

Говорителят на Фийон заяви, че Пенелопе е работела за съпруга си.

Ne moga рАзбера всички ли франсета лъжат или само кандидат президентите- съпругата е оставала у дома, докато той се е трудел, аааааааааа ясно , тя също се е трудила над печката и манджата

[Manyface God"]

Tatiana Christy

"Някой питал ли е дали Корнелия Нинова е вярваща, в смисъл в Бог? Много ме интересува този въпрос. И ако да, някой питал ли я в какво точно се изразява нейната вяра? Виждам , че си прави срещи с патриарха, та се чудя за какво може да си говори една жена, която от една страна признава комунизма за нещо приемливо и носи цветя на гроба на Живков, а от друга страна флиртува с църквата? Също така, каква е причината един патриарх да се среща с лидер на БСП? Или с каквато и да е друга българска партия?"

Венцеслав Йонков: "Този факт е аналогичен на факта, че държиш на Русия, и интересите й ( например строеж на АЕЦ Белене и не споменаваш за кражбата чрез горивата ) а пращаш детето си в САЩ....Наричd се лицемерие, двуличие, използвачество, притворство, неискреност, престореност, маска, фарисейщина, тартюфщина..."

Може да си хортуват за старите времена, когато са имали общ шеф от ДС, който е над бог и родина..

[barbaron]

Tatiana Christy :

"Някой питал ли е дали Корнелия Нинова е вярваща, в смисъл в Бог? Много ме интересува този въпрос. И ако да, някой питал ли я в какво точно се изразява нейната вяра? Виждам , че си прави срещи с патриарха, та се чудя за какво може да си говори една жена, която от една страна признава комунизма за нещо приемливо и носи цветя на гроба на Живков, а от друга страна флиртува с църквата? Също така, каква е причината един патриарх да се среща с лидер на БСП? Или с каквато и да е друга българска партия?"

Венцеслав Йонков:
"Този факт е аналогичен на факта, че държиш на Русия, и интересите й ( например строеж на АЕЦ Белене и не споменаваш за кражбата чрез горивата ) а пращаш детето си в САЩ....Наричd се лицемерие, двуличие, използвачество, притворство, неискреност, престореност, маска, фарисейщина, тартюфщина..."

[Manyface God"]

-Ако изборите бяха следващата неделя, новият парламент би се оказал в патова ситуация, близка до тази през 2013г. В бъдещото Четиридесет и четвъртото Народно събрание не би имало партия със самостоятелно мнозинство, а възможните коалиции биха били доста трудни. ГЕРБ (32.6% от гласуващите) води с 3.8% преднина пред БСП (28.8%). Обединените патриоти постигат резултат близък до този на президентските избори (10.7%). ДПС, което обикновено се представя по-слабо в проучванията има 7.8% подкрепа. Ако обаче и на парламентарните избори активността е висока, то може да остане в рамките на тези граници. С няколко десети над бариерата от 4% би била новосформираната партия на В.Марешки, но тепърва предстои да се види как ще се развива нейната подкрепа. В условията на започнала вече поляризация и челен сблъсък между ГЕРБ и БСП, фрагментираната десница стартира от „под прагови“ позиции – с 3.8% и най-близко до парламентарно представителство за момента е Реформаторския блок, 2.3% за Да, България; 1.4% за формация около ДСБ. Подобна е ситуацията и с по-малките партии в ляво – 1.9% за Т.Дончева и 1.4% за АБВ.

-При тези параметри, които отразяват както известно слягане на електоралните турбуленции, породени от президентския вот, така и пренастройването на вълна „парламентарни избори“ формирането на кабинет би се оказало сложна задача. Ако част от десните избиратели останат без свое представителство в парламента, се отваря път към нарастващо влияние на популизма и национализма.

-Интересен парадокс, който регистрира настоящото проучване е, че типа управление, който тя би могла да произведе, е в сериозно противоречие с обществените очаквания за политическия профил на бъдещото правителство. В момента най-голям дял от хората (36.6%) биха желали след изборите страната да има дясно-центристко управление около ГЕРБ и други партии от този спектър. 27.3% предпочитат ляво-центристко управление около БСП. 11.5% виждат съюз на Обединените патриоти с ГЕРБ, а 8% - на патриотите с БСП. Най-малко желани са коалиция ГЕРБ – БСП (5.3%) и повторно управление на БСП и ДПС (4.2%). Макар и много слабо популярна, коалицията ГЕРБ-БСП се подкрепя основно от симпатизантите на левицата, като реакция на пакетирането им с ДПС.

-Изрично трябва да се подчертае, че динамиката, която се наблюдава през последните месеци – между партиите, вътре в партиите, и между центровете на власт, създават предпоставки и за по-сериозна мобилност в оставащите два месеца до изборите. Възвръщането на политизацията и повишеният интерес към политическите актьори са в състояние съществено да променят картината до датата на предсрочните парламентарни избори

[Manyface God"]

Бих искал „Да, България“ и „Нова република“ да се съберат, за да не се чудя за кого да гласувам пак. Това сподели политологът Евгений Дайнов, който коментира края на този парламент и очакванията за конфигурацията в следващия.

[Manyface God"]

Радан Кънев


"Незабавно закриване на НСО, прехвърляне на целия този състав към борба с тероризма. България трябва да инвестира тези момчета не да пазят 15 души, сред които неизвестно защо са Пеевски и Доган, а да пазят всички български граждани."

[Manyface God"]

Божкей, колко прост народ има на тоя свят! - мислеше си Боне Крайненеца, докато с чука, с тоя трясък и искри, проправяше нов път в тези висини.

Tез чаршафи може да ги пращаш на съмишлениците си на лични. Никой друг не ти ги чете.
п.п. Да не забравиш, че Хайрсъзов има много никове, пращай му само на единия. А птицата сополов сигурно е умрял от птичи грип. Ама може и да не е. Може да е на Четвърти километър.

Форума не те е упълномощавал, да даваш изявления от името на всички, нали? Не давай!

[Manyface God"]

https://deutsche-wirtschafts-nachric...ctoria-nuland/

Тръмп уволни Виктория Нюланд...почна се чистката на Обамовото куклено театро.

А реките от мед кога тръгват?

[Имхотеп]

Vate, тез чаршафи може да ги пращаш на другите мурзи на лични. Никой друг не ти ги чете.

[v_tin]

Представа си нямам от глупостите на КУР овете / за модерацията Красив Умен Ранобуден/
http://a-specto.bg/eduard-snoudn-pro...bnata-reforma/
За съдебна реформа се заговори усилено още в първите месеци на 2013 г. Студеният февруарски въздух не спира тридесетината съдии, прокурори, членове на Висшия съдебен съвет и дейци от неправителствения сектор, придружени от завидно количество камери и репортери да си проправят път до НДК. Повод за мръзненето е конференция, организирана от неправителствената организация Съюз на съдиите на тема: „За нов модел на управление на съдебната система. Мерки за укрепване на независимостта и отговорността на органите на съдебната власт”. Сред презентаторите са предимно млади лица от магистратската гилдия като съдия Атанас Атанасов и членът на ВСС Калин Калпакчиев. Говорител е и програмният директор на друго НПО – Български институт за правни инициативи (БИПИ) Христо Иванов, а на големия винилов транспарант зад младите лектори се мъдри надпис: „Конференцията се провежда по проект „Укрепване на капацитета и солидарността на съдийската общност” с подкрепата на Фондация „Америка за България”.

Участниците в мероприятието са категорични по въпроса за властта в съдебната система – тя не отговаря на международните стандарти. Конференцията е историческа за българското съдебно реформаторство. Тук за пръв път са подробно формулирани предложенията, които ще станат ядрото на идеята за съдебна реформа, във вида, в който я промотират медии, неправителствени организации и партии. Сред мерките са разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, превръщането на висшия управленски орган в системата (ВСС, бел. авт.) в непостоянно действащ, пряка номинация за членове на ВСС от неправителствени организации, отпадане на тайното гласуване и ограничаване на правомощията на председателите на съдилища. Още тогава наблюдателните анализатори си задават въпроса каква е тази реформа, която ще доведе до разбиване на върховния административен орган в съдебната система. Според дискутиращите обаче промените ще доведат до независимост на съдебната власт, справедлив и достъпен процес, както и отговорност на прокуратурата. Клишетата рядко срещат разбиране сред сериозната аудитория в системата на съдебната власт, но с рязката промяна на политическата обстановка пред реформаторите се открива шансът да привлекат обществена подкрепа.
Назначението на Христо Иванов послужи като сигнал, че проектите на неправителствения сектор ще бъдат разглеждани на най-високо държавно ниво. Още с встъпването на новия политически екип зачестиха атаките срещу Висшия съдебен съвет и Прокуратурата на Република България, което бе посрещнато с отпор. „Реформирането на системата е станало тяхна професия, щедро финансирана с грантове, проекти и дарения от наши и чужди спонсори”, обясни главният прокурор Сотир Цацаров, който постепенно се превърна в цел номер едно на атаките.

Влизането на Реформаторския блок в коалиционно правителство с ГЕРБ, министър в което продължи да бъде Христо Иванов, отвори широко вратите за реализацията на реформаторската идея. Общественият дебат около промените в съдебната система бе съпроводен от мощна медийна кампания в подкрепа на предложенията на Христо Иванов и другите лобистки неправителствени организации. Традиционните „протестърски ивенти” също не бяха чужди на кампанията. В разгара на обсъжданията на конституционните и законодателни промени през лятото на 2015 г. пред Съдебната палата бе проведен протест в подкрепа на съдебната реформа с искане за оставка на главния прокурор Сотир Цацаров. Организатор на мероприятието бе друга неправителствена организация – Инициатива „Правосъдие за всеки” – на пръв поглед малко НПО, чийто основни дарители според официалните отчети са физически лица, списъкът на които започва с видни дейци на „Протестна мрежа”.

Планираната от тях реформа в съдебната система преминава през два етапа – внасяне на промени в Конституцията и законодателни изменения. След бурни разисквания в края на 2015 г. голяма част от предложенията в проекта за съдебни реформи на неправителствения сектор и Реформаторския блок бяха подкрепени с конституционно мнозинство от Народното събрание, с което приключи първият етап. Една от поправките обаче срещна сериозна съпротива по пътя на прокарването си – тази за състава на прокурорската колегия във Висшия съдебен процес. Идеята нагледно демонстрира противоречията между декларираните цели и реалния резултат на реформата. Под мотото за гарантиране на независимостта на съдебната власт правосъдния министър Христо Иванов и подкрепящите поправката предложиха прокуратурата да бъде поставена под политически контрол. Въпреки становището на Венецианската комисия, според което европейски законодателен стандарт е политическата квота във висшия административен орган на съдебната власт да не бъде по-голяма от професионалната, българските реформатори имаха друг план. В прокурорската квота превес трябва да имат политическите назначения във Висшия съдебен съвет от парламента за сметка на пряко избраните от гилдията магистрати, твърдят от РБ. Още по-спорно бе отпадналото предложение за назначаване на независим заместник-главен прокурор, който на практика да създаде втори властови център в българската прокуратура. Отпадането на тези идеи от окончателния проект стана причина за остра криза в кабинета. Няколко депутати от Реформаторския блок моментално декларираха, че „минават в опозиция”, медиите, стоящи зад промотирането на реформата започнаха агресивна кампания, а пред вратите на Съдебната палата бе направено нещо подобно на опит за „цветна революция”, начело на която се очакваше да застане председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Оставка подаде правосъдният министър Христо Иванов, според когото „с това гласуване стана важна голяма и символична стъпка към съмнението за това, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор.”

На практика, твърдят експерти в областта, под девиза за независимост на съда реформата прави опит за подчиняване на другите две части на съдебната власт – прокуратурата и следствието на политически влияния. Подобна теза бе защитена от съсловната организация Асоциация на прокурорите в България, според която предложенията представляват законодателна репресия. От организацията определиха като „пряка интервенция от изпълнителната в съдебната власт” предложението министърът на правосъдието да има право да предлага ръководители в прокуратурата. На подобна позиция бе и бившият служебен министър-председател проф. Георги Близнашки, според когото предложенията на Христо Иванов ще доведат до увеличаване на политическото влияние върху независимостта на съдебната власт. „Когато дадеш възможност медиите да коментират, посланици да се изказват – с независимостта на съдебната власт е свършено. И когато скъсиш мандата на ВСС, тези хора ще робуват на силните на деня”, коментира той.

Какво в действителност цели лансираната от част от неправителствения сектор съдебна реформа? Това е основният въпрос, който си задават хората, които четейки предложенията отлично осъзнават, че целта не е гарантиране на справедлив процес и независимост на съдебната власт. Опитите за налагане на определени промени в съдебната система на България се явяват част от по-общ процес, който засяга държавите от Източна Европа. След старта на разширяването на НАТО и Европейския съюз на изток от началото на XXI век отчетливо се наблюдава провеждането на политика на поставяне под контрол на институциите в „новодемократизираните” общества. Под маската на реформи последователно бяха овладени ключови позиции в политическите партии, въоръжените сили и службите за сигурност на страните от Източна Европа.

Практиката показва, че с проведените в страни като Латвия, Румъния и Хърватия съдебни реформи не бяха решени никакви фундаментални проблеми пред справедливостта и развитието, а законодателните промени бяха използвани като лост за натиск. През миналата година бившият министър-председател на Румъния Адриан Нъстасе в открито писмо обвини посланика на САЩ Ханс Клем във вмешателство във вътрешните работи на страната. Според него борбата с корупцията в Румъния се е превърнала преди всичко в инструмент за елиминиране на неудобни политически противници. В медиите пък се появи информация, че румънските магистрати специализирани за борба с корупцията са в немалка част с двойно гражданство – румънско и американско.

Пресен пример за съдебна реформа е опитът в „демократизирана” Украйна. След преврата в страната наред с реформата в службите за сигурност във водещ акцент се превърна реформирането на съдебната система. В предложения проект от близкия до помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд вътрешен министър Арсен Аваков се предвижда уволняване на най-малко 5000 съдии. Общият брой на съдиите в Украйна е около 7000, но това не пречи на украинските реформатори да планират целенасочено разбиване на съдебната власт под претекст (както може да се досетим) за „борба с корупцията”.

[Имхотеп]

Оооо, vate,