Промяна на общественото съзнание в полза на нови, включително и идващите отвън идеи винаги е много трудна. Това е причина за пропадане на безброй амбициозни реформи. Успехите са много по-малко и един от най-ярките е именно Русия – Петър Велики е не само руски, но и световен символ на успешен цивилизационен скок. Как е постигнал безспорния си успех? Всъщност, Петър е направил две неща – насилно е подменил руските национални ценности с европейски и е въвел силен елемент на външно управление на държавата.
Подмяната или поне подражание са всеобхватни – променят се армия, администрация, индустрия, архитектура, образование, облекла, прически, бради. Последните две често се премахват заедно с главите които ги носят, защото методите на реформата никак не са меки. Брадвата е един от основните аргументи на Петър, но масовите екзекуции рядко се споменават от благодарни потомци.
Най-забележително в преобразованията на Петър обаче е това, че те не потъват в забрава след смъртта му. Коя е силата, която ги запазва и предвижва напред? Това е втората съставка на неговия успех – външно управление. По-просто казано – огромно присъствие на не-руснаци в ръководство на армията и държавата. Чуждестранното дворянство има огромно участие във властта, а след Екатерина Втора самата царска династия практически няма руска кръв.
Руската империя набира управленски кадри в най-цивилизованата си част – прибалтийски страни плюс директно привличане на чужденци. Този подход не е нов. Османската империя е правила същото сред поробените от нея народи, най-вече в Гърция. Тази наречена “девширме” система е била толкова разпространена, че много турци дори са покръствали децата си, защото като християни те са имали много по-добър шанс за административна кариера. В Русия, точно както и в Турция, пришелците предизвикват силно недоволство сред местната военна аристокрация. Историята ни е запазила чудесен пример, когато император Александър I е попитал своя любимец генерал Ермолов каква награда иска. “Моля да ме повишите в немец!” бил отговорът на героя.
Съветската и съвременната руска историография са положили и полагат огромни усилия за заличаване на външно присъствие във всички области на развитие на Русия. И това съвсем не се ограничава с петровски период, защото приложената от него формула на успеха не е негово изобретение. Да, той е превърнал подражателството към Европа в национален път на развитие и го е гарантирал със силно външно присъствие. Но това се е случвало в руската история и преди. Самото създаване на Русия като държава е осъществено по същия начин. Няколко местни племена са поканили чужденец, скандинавски княз Рюрик да дойде да ги оглави. Той е дошъл с армия и администрация, които са основали руската държавност. Те са донесли със себе си и названието “Русь”.
Рюрик и неговите наследници копират и налагат в страната чужди законодателство, писменост, религия. Дори държавните символи в Русия по произход не са руски. Двуглавият орел е копиран от Византия, царската корона е донесена от Азия, руското знаме много прилича на това на любимата от Петър Холандия. Най-известният руски символ – Кремъл е построен от италианци и копира италиански крепости. Руските деца растат с хубави родни приказки без да знаят, че “Аленото цвете” навсякъде по света е “Красавица и звяра”, че любимият им Буратино е Пинокио, а “Вълшебник от изумрудения град” си е “Магьосникът от Оз”. Те влизат в училища и вузове, чиято система изцяло е копирана от немската. Те навлизат в живота, в който администрация, полиция, армия също така са организирани по копирани отвън начини. Този списък с външни влияния може да се продължава безкрайно. Безкрайно или до разбирането, че руската цивилизация е подражателска цивилизация.
По света съществуват и други такива – най-известния пример е Япония. Подражателски умения на японците са пословични и се обясняват с тяхната история и география. Намирайки се в периферия на огромна китайска цивилизация, те възприемат оттам основните си ценности, но запазват известна индивидуалност. Русия се намира по отношение на Европа в същото периферно отношение, както Япония спрямо Китай и по същият начин попива външни постижения.
Само по себе си подражателството не е проблем. Множество страни получават отвън повече, отколкото създават сами. България също е сред тях. Проблемът идва тогава, когато наученото дава сили, изпреварващи собственото развитие. Докато си няма пушки и кораби, феодална Япония се самоизолира на своите острови. Веднага след като се научава да ги прави, се самообявява за велика и започва бясно да налита всичките си съседи. Не мирясва, докато не изживява страшен ядрен разгром.
Русия не е изживяла военно поражение и е запазила военните си възможности. Ядреният й потенциал, тази материализирана руска физическа сила, днес определя нейното място в света. А на самите руснаци, на руското обществено съзнание наличие на тази сила дава усещане за величие.
Подмяната или поне подражание са всеобхватни – променят се армия, администрация, индустрия, архитектура, образование, облекла, прически, бради. Последните две често се премахват заедно с главите които ги носят, защото методите на реформата никак не са меки. Брадвата е един от основните аргументи на Петър, но масовите екзекуции рядко се споменават от благодарни потомци.
Най-забележително в преобразованията на Петър обаче е това, че те не потъват в забрава след смъртта му. Коя е силата, която ги запазва и предвижва напред? Това е втората съставка на неговия успех – външно управление. По-просто казано – огромно присъствие на не-руснаци в ръководство на армията и държавата. Чуждестранното дворянство има огромно участие във властта, а след Екатерина Втора самата царска династия практически няма руска кръв.
Руската империя набира управленски кадри в най-цивилизованата си част – прибалтийски страни плюс директно привличане на чужденци. Този подход не е нов. Османската империя е правила същото сред поробените от нея народи, най-вече в Гърция. Тази наречена “девширме” система е била толкова разпространена, че много турци дори са покръствали децата си, защото като християни те са имали много по-добър шанс за административна кариера. В Русия, точно както и в Турция, пришелците предизвикват силно недоволство сред местната военна аристокрация. Историята ни е запазила чудесен пример, когато император Александър I е попитал своя любимец генерал Ермолов каква награда иска. “Моля да ме повишите в немец!” бил отговорът на героя.
Съветската и съвременната руска историография са положили и полагат огромни усилия за заличаване на външно присъствие във всички области на развитие на Русия. И това съвсем не се ограничава с петровски период, защото приложената от него формула на успеха не е негово изобретение. Да, той е превърнал подражателството към Европа в национален път на развитие и го е гарантирал със силно външно присъствие. Но това се е случвало в руската история и преди. Самото създаване на Русия като държава е осъществено по същия начин. Няколко местни племена са поканили чужденец, скандинавски княз Рюрик да дойде да ги оглави. Той е дошъл с армия и администрация, които са основали руската държавност. Те са донесли със себе си и названието “Русь”.
Рюрик и неговите наследници копират и налагат в страната чужди законодателство, писменост, религия. Дори държавните символи в Русия по произход не са руски. Двуглавият орел е копиран от Византия, царската корона е донесена от Азия, руското знаме много прилича на това на любимата от Петър Холандия. Най-известният руски символ – Кремъл е построен от италианци и копира италиански крепости. Руските деца растат с хубави родни приказки без да знаят, че “Аленото цвете” навсякъде по света е “Красавица и звяра”, че любимият им Буратино е Пинокио, а “Вълшебник от изумрудения град” си е “Магьосникът от Оз”. Те влизат в училища и вузове, чиято система изцяло е копирана от немската. Те навлизат в живота, в който администрация, полиция, армия също така са организирани по копирани отвън начини. Този списък с външни влияния може да се продължава безкрайно. Безкрайно или до разбирането, че руската цивилизация е подражателска цивилизация.
По света съществуват и други такива – най-известния пример е Япония. Подражателски умения на японците са пословични и се обясняват с тяхната история и география. Намирайки се в периферия на огромна китайска цивилизация, те възприемат оттам основните си ценности, но запазват известна индивидуалност. Русия се намира по отношение на Европа в същото периферно отношение, както Япония спрямо Китай и по същият начин попива външни постижения.
Само по себе си подражателството не е проблем. Множество страни получават отвън повече, отколкото създават сами. България също е сред тях. Проблемът идва тогава, когато наученото дава сили, изпреварващи собственото развитие. Докато си няма пушки и кораби, феодална Япония се самоизолира на своите острови. Веднага след като се научава да ги прави, се самообявява за велика и започва бясно да налита всичките си съседи. Не мирясва, докато не изживява страшен ядрен разгром.
Русия не е изживяла военно поражение и е запазила военните си възможности. Ядреният й потенциал, тази материализирана руска физическа сила, днес определя нейното място в света. А на самите руснаци, на руското обществено съзнание наличие на тази сила дава усещане за величие.
.
Коментар