Политика (архив до 24.08.2016 г.)

[Manyface God"]

Българите ще разтурим и ЕС и НАТО

Как? С Волен?

[power grid]

Правят.... стари самолети. ПравиХА.
Сега зяпат отстрани.
Една белачка не моат сделать..

Лошо ракетите от 2000 километра целят футболна топка.Самолетите и те най добрите и ПВО то и то и танкове и калашници.А какви вежливи хора имат и какъв вежлив Президент най вежливият в светът.

[power grid]

Българите са сред последните, които биха напуснали ЕС
България е сред най-проевропейски настроените страни в евросъюза заедно с Румъния и Ирландия и е предпоследната страна, която би поискала да излезе от общността - след Румъния. Общо 82% от българите се обявяват за оставане на страната в ЕС, а при румънците процентът е 85. Това показват международни сравнителни данни за бъдещето на Европейския съюз в очите на неговите граждани. Проучването е проведено от Gallup International в 14 членки на ЕС, сред които са както страни основателки като Франция, Германия, Холандия, така и по-нови страни като България и Румъния.

http://www.capital.bg/politika_i_iko..._napusnali_es/

Българите ще разтурим и ЕС и НАТО

[Manyface God"]

Tи мани картофобелачката ама какви самолети и ракети правят.Американците са за това да правят картофобелачки

Правят.... стари самолети. ПравиХА.
Сега зяпат отстрани.
Една белачка не моат сделать..

[power grid]

Те първо една картофобелачка да излъчат...

Tи мани картофобелачката ама какви самолети и ракети правят.Американците са за това да правят картофобелачки

[Manyface God"]

В Русия се страхуват от нов държавен фалит


Премереният оптимизъм на руското правителство е изчезнал


Руските политици бият тревога заради непрекъснатото поевтиняване на петрола и предупреждават за опасност от нов държавен фалит. Анализаторите обаче засега са спокойни, разчитайки, че петролните концерни ще могат да избегнат неплатежоспособност, пише Андре Балин във в. "Ханделсбалт".

Премереният оптимизъм на руското правителство е изчезнал - на авторитетния Гайдаровски форум в Москва икономическият министър Алексей Улюкаев говори за нова икономическа реалност, към която Русия трябва да се приспособи. Финансовият министър Антон Силуанов предупреди, че предвид ниските цени на петрола дори има опасност да се повтори фалитът на държавата от 1998 година, ако Русия не си наложи бюджетна дисциплина.

За инвеститорите подобни думи са предупреждение, което трябва да бъде прието сериозно. В Русия рисковете се увеличават, въпреки че още е рано за паника.

Сегашната цена на петрола от около 30 долара за барел е болезнена за склонните към харчове разпоредители с бюджетни средства сред руските управляващи, но за петролните концерни ценовото равнище не е критично.

Говорителят на Роснефт Михаил Леонтиев поясни, че при подобна цена концернът дори ще може да продължи с прилагането на плановете си за разработка на офшорни находища. През есента президентът на концерна Игор Сечин дори изчисли чистите производствени разходи на компанията на четири долара за барел.

Конкурентът му Лукойл при сегашната цена на черното злато ще свие инвестиционните си разходи с 20 %, твърдят източници от компанията. Дори при Лукойл обаче актуалната печалба не е застрашена, тъй като разходите за добив се равняват на 3,68 долара за барел.

Руските петролни концерни са устойчиви към колебания в цените на петрола, сочи анализ на Merrill Lynch. Помага им връзката между понижаващите се цени на петрола и курса на рублата, както и гъвкавата данъчна система. В действителност данъчната система в Русия е разработена по такъв начин, че държавата задържа лъвския дял от печалбите. При спад на цените обаче държавата поема и най-големи рискове, отбелязва вицепремиерът Аркадий Дворкович.

Най-големите петролни концерни ще останат на печалба дори при цена на петрола от 15 долара за барел, според Илдар Давичин, анализатор на Renaissance Capital. Най-големият риск за тях е да не бъде променена данъчната политика, тъй като приходите на Кремъл намаляват. Въпреки това концерните, чиито акции се търгуват на борсата, не са заплашени от фалит, според Антон Рубцов от Vygon Consulting.

При все това вече има една от жертва на поевтиняването на петрола - рублата. Още през декември руската валута загуби 10 % от стойността си спрямо еврото и долара. Според повечето анализатори низходящата тенденция ще продължи. Ако петролът върви надолу към 25 долара за барел, то най-вероятно още през пролетта на тази година ще станем свидетели на курс от 100 рубли за долар, прогнозира Алексей Антонов, анализатор на Alor Broker.

Това вероятно отново ще ускори инфлацията, което пък изправя централната банка пред проблеми. За да стимулира икономиката, институцията би трябвало да понижи лихвите, но високата инфлация й връзва ръцете, така че ще трябва да продължи да се придържа към високите водещи лихви.

Недостигът на кредити в Русия също остава актуален проблем, като западните санкции, които засягат най-вече финансовия сектор, ще останат в сила поне още половин година. За фондовия пазар това са извънредно лоши предпоставки.
Във всеки случай акционерите в Русия трябва да задържат дъха си за дълго, при това не само акционерите на петролните и газови компании. Според данни на Силуанов брутният вътрешен продукт на страната и през 2016 година силно ще се понижи (с 2,5 % до 2,7 %). Освен това шокът на китайските борси попари и надеждите за растеж, подхранван от външни фактори.

"Бурята на световните борси няма да премине толкова бързо", казва Андрей Верников от Zuerich Capital Management.

Руският фондов пазар остава под натиск. Според Верников има опасност деноминираният в рубли индекс MICEX скоро да спадне от сегашните 1670 пункта до 1630 пункта (в края на борсовата търговия на 18 януари индексът се понижи до 1622,43 пункта - бел. прев.), а при доларовия индекс RTS сривът може да бъде още по-голям.

Според експерти сред най-големите губещи е енергийният гигант Газпром.
Анализаторите обаче са положително настроени към Сбербанк или компанията за търговия на дребно с техника М.Видео.

На пазара на облигации също много неща зависят от действията на централната банка. През изминалата година засиленото участие на руските пенсионни фондове на пазара непрекъснато отваряше нови източници на приходи. Само за периода април-май 2015 година фондовете са инвестирали 550 милиарда рубли, които преди това бяха замразени. Едва след това чуждестранните инвеститори, макар и колебливо, стъпиха на пазара.

Емитентите на облигации разчитат основно на пенсионните фондове и през тази година.

До средата на годината почти няма да се наблюдава интерес от чуждестранни инвеститори, прогнозира Михаил Румянцев от Росбанк. Те са направили по-големи нови инвестиции през втората половина на 2015 година, припомня той.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/world/2016/01/19/...n-falit.290086

[Manyface God"]

Обикновенно при пробив в бронята и проникване на снаряд в танка , вътре се детонират боеприпасите и става голяма заря .....тук очевидно не е така ...

Интерсно, ако не взриви боеприпасите сигурно всички ще купонясват вътре..

[Монти]

Преди няколко години руска медия публикува статия, в която пише, че според източник цитиран в същата статия, руският държавник Рамзан Ахматович Кадиров е казал в интервю пред медия, че по негово (на Кадиров) мнение шариатът стои над законите на Руската федерация (Русия). Шариатът (Шериатът) е съвкупност от норми на исляма, като източници на тези норми са основно Корана и Суната.
Смятате ли, че руският държавник Рамзан Ахматович Кадиров е казал това или не смятате така и ако смятате, че е казал такива думи как бихте коментирали такова изказване?

Рамзан Кадиров подаде оставка!


февруари 27th, 2016 | Публикувал: Ивайло Василев | 0 Добави коментар |

Президентът на Чеченската република заяви, че времето му на поста ръководител на региона е изтекло. Той заяви, че за ръководството му трябва да се намери нов човек, предаде УНИАН, цитирана от „Фокус“.

„Честно да кажа правя дела и те ми се получаваха до днес. За да не използват името ми срещу моя народ, аз смятам, че ръководството на страната трябва да премине в друг човек. Казвам – времето ми изтече. Имам приемници в екипа си, имаме добри специалисти“, каза Кадиров. Според него всеки човек си има предел. „Това бе пикът. Това бе пикът за Кадиров“, отбеляза лидерът на Чечечния.

Вторият мандат на Кадиров изтича през март тази година.

Ех иване...този който ти спуска новините ,май ти го спести това....

[Manyface God"]

Преди няколко години руска медия публикува статия, в която пише, че според източник цитиран в същата статия, руският държавник Рамзан Ахматович Кадиров е казал в интервю пред медия, че по негово (на Кадиров) мнение шариатът стои над законите на Руската федерация (Русия). Шариатът (Шериатът) е съвкупност от норми на исляма, като източник на тези норми са основно Корана и Суната.
Смятате ли, че руският държавник Рамзан Ахматович Кадиров казал това и ако смятате, че е казал такива думи как бихте коментирали такова изказване?

Ванка, за комунягата няма род и родина, както прекрасно си личи и тук в България,. Няма вяра, род, принадлежност, патриотизъм.

[Ivan2015]

Преди няколко години руска медия публикува статия, в която пише, че според източник цитиран в същата статия, руският държавник Рамзан Ахматович Кадиров е казал в интервю пред медия, че по негово (на Кадиров) мнение шариатът стои над законите на Руската федерация (Русия). Шариатът (Шериатът) е съвкупност от норми на исляма, като източници на тези норми са основно Корана и Суната.
Смятате ли, че руският държавник Рамзан Ахматович Кадиров е казал това или не смятате така и ако смятате, че е казал тези думи как бихте коментирали такова изказване?

[Монти]

Барби ,чакай да ти кажа сега...
Ако България беше нормална страна ,този вашия френския посланик у нас ,отдавна щеше да се е върнал и да си пие виното в пенсия, някъде по гарона....
щото той се намеси и в управлението и в прокуратурата и в съдебната власт а ние не сме протекторат на франция.... но тиквата не знае това...
Но ще разбере скоро на следващите избори.....
Като гледам как Комунистите са си вдигнали структурите да се броят и са минали в крайно лево...
местан с новата турска партия и дпс са в уплах...заради турските изселници
шлифера как се е оплашил и обикаля структурите на гроб че само с пари няма да стане купуването този път...
червеното ренегатче кадииски как бърза...
забарвих раданчо ,който се усети и ще изхвърли службогонците от рб...
Идва Видовден....

[Manyface God"]

Комунистическите варвари и българските лагери на смъртта


Историците твърдят, че само в периода между 1944-та – 1962-ра година през така наречените Лагери на смъртта са минали около 285 хиляди българи. В България е имало най-малко 86 трудово-възпитателни лагери. За ужасите там разказва Димитър Анестев.
Комунистическите лагери се създават веднага след 9 септември. Копира се моделът на Сталин. Лагерът в Белене не е първият, но е един от най-зловещите. Наричат го Втори обект. И днес се виждат следите от куршуми.
“Като отидох в Белене бях 28-мия човек, за една година станаха 500 – 600 души”, разказа Никола Белчев.


Там са заточвани хиляди, които били “реакционно настроени против новия режим”. Освен бивши депутати, земеделци от партията на Никола Петков, в лагерите на смъртта са изпращани дори младежи между 16 и 18-годишна възраст, само защото родителите им били богати.
Никола Белчев попада в лагерите на 17 години и за пет години е преминал през четири лагера. Баща му и дядо му били най-богатите в Поповска област.
“И сега сънувам още и не мога да спя, стряскам се насън”, сподели мъжът.
Хиляди са работили в мини и каменни кариери.
“Двама души трябва да изкопаят и оформят галерията. 12 вагонетки със 7 тона и двеста на ден”, обясни Богдан Ангелов.
Който не изпълни нормата в Богданов дол или в Ловеч е бил пребиван до смърт или каран да стои прав с вдигнати ръце няколко часа.
“Големците играят цяла нощ карти и пият и като им скимне кажат на разсилния да ги освободи да лягат. Ама това може да е 12, в 2, в 3, цяла нощ”, допълни Ангелов.
Надзирателите организирали битки между човек и гладни диви прасета
Много хора са избити и хвърляни в масови гробове. Такъв е случаят в мина Света Анна край Парник.
“Между 180 и 200 души вечерно време са ги карали и са ги блъскали в самата шахта и вентилаторът който е работел….просто ги е смелил. Доказали сме за около 118 човека”, заяви Добрин Радев.
Никола Белчев преживява лагерите, успява на 40 години да завърши техникум. Създава семейство, но не за дълго.
“Накрая се разведох, защото накараха жена ми да им донася, като разбрах и се разведох. Тя дава там едно показание, че аз съм имал връзка с чужденци, че съм се срещал с германци на морето”, каза Белчев.
Веднага след 9 септември за няколко месеца без съд и присъда са избити между 20 и 40 хиляди. В Лагерите намират смъртта си хиляди. Противоречиви са числата колко точно са жертвите.
След Унгарските събития и Пражката пролет отново много хора са изпратени в лагери. Без повод, само защото режимът се тресе. В Белене са пращани и хора, които са отказвали да си сменят имената по време на Възродителния процес през 80-те години.
Делото за лагерите беше образувано от прокуратурата през март 90-та година. То е само за издевателствата и убийствата в каменната кариера край Ловеч, защото за другите лагери няма намерени документи.
Бившият заместник-вътрешен министър Мирчо Спасов, началникът на лагера в Ловеч Петър Гогов, надзирателката Юлияна Ръжгева са изправени пред военната колегия на Върховния съд.
Главният прокурор Иван Татарчев тогава ги обвинява в 14 убийства. Месец след началото на процеса Мирчо Спасов умира, а 2002 година делото е прекратено…по давност от Върховния съд.

[Manyface God"]

Лагери за принудителен труд в комунистическа България



Предистория


Червената армия нахлува в България през септември 1944 г. и незабавно, партизаните извършват репресии. Десетки хиляди са екзекутирани, включително служители на политическата полиция, но също и хора които са от некомунистическата интелигенция, членове на професионалната и буржоазната класи. Тези кланета са активно насърчавани от Георги Димитров, който изпраща телеграма от Москва, седмица след пристигането на съветската армия в София, призовавайки за „изпепеляване на всички знаци за български джингоизъм, национализъм или анти-комунизъм“. На 20 септември, Централният комитет призовава „анти-комунистическата съпротива“ и „контрареволюционерите“ да бъдат изтребени.[3]

В началото на 1945 г. с правителствен указ са създадени Трудово-възпитателно центрове. Решението е одобрено от всички партии в Отечествения фронт, включително онези, чиито членове скоро се озовават в центровете. Една категория от затворниците включва сводници, изнудвачи, просяци и безделници, а друга всички онези, считани за политическа заплаха за стабилността и сигурността на държавата. Властта да изпълни този указ се дава на бюро Държавна сигурност в Министерството на вътрешното работи. През следващото десетилетие поредица от закони и укази засилват властта на държавната полиция.[4]

Не всички хора, определени като нежелани са изпратени в лагери за принудителен труд. Депортация – принудително преселване в далечни провинциални райони – е друг използван метод. Между 1948 и 1953 г. Около 25 000 души са депортирани.[5]

Развитие[редактиране | редактиране на кода]
1945 – 1949[редактиране | редактиране на кода]
Лагерите за принудителен труд функционират на множество места на територията на България. Лагерите се изграждат в близост до язовири в процес на строеж, въглищни мини и в някои земеделски райони. Някои от най-печално известните са Бобов дол, Богданов дол, Росица, Куциян, Босна, Ножарево и Чернево.

Дейността на лагерите е регламентирана с приетия на 25 март 1948 година Закон за Народната милиция, който дава законна основа на практиката за затваряне в лагери без съдебна присъда. Той определя няколко категории хора, които Министерството на вътрешните работи може да задържа по административен път:[6]

лица с фашистки и антинародни прояви
изнудвачи, измамници и рецидивисти
сводници, сутеньори и лица, опасни за обществения морал
комарджии, просяци и лица със скандално поведение
спекуланти и черноборсаджии
Задържанията трябва да стават със заповед на вътрешния министър, а при първата група и с одобрението на главния прокурор, като срокът е до една година, но с възможност за удължаване. На практика законът често е заобикалян.[7]

При две големи кампании през 1949 година – преди местните избори през май и след смъртта на Георги Димитров през юли – в лагерите са затворени около 4000 души, повечето от които са освободени през октомври. Това става без да се спазва процедурата на закона, което предизвиква протестите на главния прокурор. Към края на годината броят на концлагеристите е около 4500, включително 1700 в Богданов дол, 800 в Белене, 200 в Ножарево.[1]

1950 – 1953[редактиране | редактиране на кода]
През 1950 година е взето решение въдворяванията да стават само на едно място – в лагера „Белене“, разположен на Персин, остров в река Дунав близо до Румъния. През есента на същата година там има 1097 лагеристи.[1]

През януари 1951 година Политбюро на ЦК на БКП определя нов ред за въдворяванията, които са възложени на комисия, начело с вътрешния министър. Тя трябва да преценява, кои лица не може или не е целесъобразно да бъдат съдени и затова трябва да бъдат въдворени по административен път, като срокът на въдворяването е увеличен на 7 години.[8]

През 1952 година работи специална комисия за преглед на заповедите за въдворяване, включваща висши функционери като члена на Политбюро Георги Дамянов и вътрешния министър Георги Цанков, която освобождава 1228 души. Към края на годината броят на въдворените е 2348, над 90% от тях по политически причини.[8]

През лятото на 1953 година диктаторът Вълко Червенков, по указания от новите съветски власти след смъртта на Йосиф Сталин, обявява на заседание на ЦК на БКП трудовите лагери за „произвол“. На 5 август почти половината политически затворници в Белене са освободени, като в лагера остават 1059 души. На 5 септември е взето решение за закриване на лагера, като малко повече от половината затворници са освободени, а останалите остават в затвора и срещу тях започват съдебни процеси.[9]

1954 – 1956[редактиране | редактиране на кода]
Депортациите спадат почти до нула. Белене обаче остава в действие.[10]

1956 – 1959[редактиране | редактиране на кода]
Лагерът в Белене е възстановен на 5 ноември 1956 година.[11] Голям брой нови затворници пристигат в Белене след Унгарското въстание от 1956 г. и криминална вълна в София в началото на 1958 година. Сред личностите, държани в Белене през този период, е Константин Муравиев, последният министър-председател на България преди Деветосептемврийския преврат.[10]

1959 – 1962[редактиране | редактиране на кода]
Гладна стачка на затворниците принуждава затварянето на Белене през 1959 г. Онези, които не са освободени (според някои документи 166 на брой) са прехвърлени в нов лагер край Ловеч, който граничи с кариера. Няколко хиляди впоследствие са изпратени в този лагер. През септември 1961 г. около сто затворнички са изпратени в съседен лагер в Скравена. През ноември условията осезаемо се подобряват в Ловечкия лагер. През пролетта на 1962 г. Политбюро създава комисия, водена от Борис Велчев, за инспекция на Ловечкия лагер, който е затворен през април в резултат на посещението на делегацията.[10]

В Ловеч и Скравена 149 затворници умират насилствено през този период.[12]

1962 – 1989[редактиране | редактиране на кода]
Интензивността на държавните репресии варира през тези години. Решение на Политбюро през 1962 г. казва, че отделен индивид може да бъде затворен и назначен на принудителен труд без съд и присъда. Репресиите през този период са повече административни, отколкото политически, и на тях са подложени обвинени в социален паразитизъм или „разпуснат морал“, често с информация, дадена от „организациите на народа“ като кварталните секции на Отечествения фронт. През 1980-те години много турци са изпратени в Белене.[10]

[Manyface God"]

Уралвагонзаводът не даде ли фира ...
Ще трябва да си търсят друг завод, който може да прави танкове
Ама пък който умее да прави танкове, защо да се занимава с арматената клоунада

Те първо една картофобелачка да излъчат...

[Монти]

"Подкрепям горещо прекрасното начинание.
Ако зависеше от мен, наистина бих затворил вратите не само за въпросната персона и останалите руски националисти, но и изобщо не бих празнувал руския празник 3 март.

На 3 март 1878 г. завоюваните от Русия територии , населени с българи (обозначавани от Русия с термина „православно и славянско население” с цел да бъде то присъединено към православната и славянска империя), са преминали от една окупация в друга.
За начало след 3 март 1878 г. Русия създава Окупационни фонд, чрез който православните славяни да започнат да плащат в буквалния и преносния смисъл за победата на Русия.
Такава е накратко същността на датата, която ни е натрапена от съветско-руската Пета колона като национален празник- една дата, която дори по времето на съветския комунизъм тук не беше призната за основополагаща и бе отбелязана като празник от национална величина само на 100 годишнината през 19878 г.
Със сигурност сме единствената страна в света, която празнува датата на своята окупация, за която окупаторите са определили цена, платена след това от окупираните в злато. Имаме за национален празник едно събитие, в което нито един българин не е поканен да участва от победителите.

По липса на друга опорна точка с реална тежест руската пропаганда все по-дълбоко се закопава в окопа си от 19 век. Изпаднала е в отбранителна позиция спрямо екзистенциалната си драма на „велика”, но непривлекателна за българите сила през 21 век."
http://ivo.bg/2016/02/28/%D1%80%D1%8...1%82-3-%D0%BC/

Пишеш за официален български празник в български форум...