IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Политика (архив до 24.08.2016 г.)

Collapse
Заключена.
X
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • През лятото на 1939 год. вече се създал Районен комитет на партията, който работил до 1940 год. в състав: Иван Ка*раиванов – секретар и членове: Иван Владков, Илия Джагаров и Пенчо Събев.

    Със започване на войната на немските фашисти срещу Съ*ветския съюз и поемане на курс към подготовката на въо*ръжено народно въстание от нашата партия, от ноември 1941 год. Дряновският партиен район се ръководел от Горнооря*ховския окръжен комитет на партията. Пълномощникът на окръжния комитет Димитър Дюлгеров – Кискиня, преминал в нелегалност при август 1941 год., станал секретар на Ра*йонния партиен комитет в Дряново. В комитета освен него влизали Никола Българенски,. Иван Караиванов, Пенчо Ко*лев, Илия Джагаров и Стефан Цонев. От началото на 1943 год. до септември 1943 год. Районният комитет на партията си останал същият без Кискиня – загинал в борбата срещу фашизма, със секретар Никола Българенски. Такъв е съста*вът на районния комитет от септември 1943 год. до февруари 1944 год., когато бил допълнен с нови членове: д-р Върбан Генчев, Цоню Д. Лафчиев, Никола Стоянов и Богомил Бошнаков. От февруари 1944 год. до 9 септември 1944 год. Дря*новският районен партиен комитет работил в състав: Нико*ла Българенски – секретар, и членове: Тома Петров Минев, Ганчо Донев, Цоню Д. Лафчиев, Тихомир Тихов, Атанас Смирнов и Дончо Минев. От 1940 до 1944 год. функционира*ло и градско партийно ръководство в Дряново със секретар Ганчо Донев и членове: Атанас Смирнов, Тихомир Тихов, Стефан Цонев и Върбан Генчев. През този период партий*ната организация в Държавната жп работилница (фабри*ка) имала отделно партийно ръководство: Богомил Бошнаков – секретар, Пенчо Колев, Георги Кръстев, Русин Пен*чев, а след февруари 1944 год. Никола Стоянов, Ганчо Мари*нов, Съби Б. Вълев. В съседните на Дряново селца също има*ло партийни групи: в с. Марна: Пенчо Събев, Ганчо Маринов, Рашко Маринов, Васил Марков; в с. Игнатовци: Никола Бъл*гаренски, Колю Рашков Ганев Козаря, Дамян X. Пенев, Вър*бан Трифонов, Колю М. Станев, Минчо Колев Станев, Стойко Колев, Тодор Йонов Симеонов и др.; с. Радовци: Дончо Минев, Слав Димитров, Бончо П. Лиманов, Стоян Ганчев, Митко До*нев, Колю Йовов и др.; с.Царева ливада; Тома Петров – отговорник, Колю Минчев, Руска Боева, Русин Генчев, д-р Пейков и други: село Туркинча: Пенчо Филев, Илия Джагаров; село Керека: Михо Коков, Цоню Д. Лафчиев, Цоню Марков и др.; с. Длъгня: Колю Пъчев, Борис Мечков, Деню Пачов; с. Бал-ваните – с отговорник Цоню Марков, Пеню Марков Върба*нов и Гуна П. Върбанова; с. Караиванца: Генчо Бонев; с. Те*ша – Доню Ганев, Ст. Димитров, Бончо Стефанов, Ганчо Донев; с. Каломен – Стефан Русчев, даскал Минчо Косев, Ганчо Николов Кодрев, Никола Марков Яръмов.

    Както се вижда, в партийното ръководство на Дряново и на района през повече години работили почти едни и същи хора и това спомогнало за заздравяването на партията в тоя край и за нейното активизиране. Но няколко провала и про*цеси, след които били осъдени и интернирани много от ней*ните най-активни членове и съмишленици, -попречили в не*малка степен за разгръщане на съпротивата срещу фашиз*ма в големи размери, както на други места. Ударите върху партията и партийните организации и групи в Дряново и око*лията фашистката власт взела да нанася още през 1933 год. През същата година в известния процес на 93-мата (Габров*ската конспирация) от Дряново и околията били осъдени ня*колко души: Илия Джагаров, Груди Атанасов, Никола Доб*рев, Петър Цанев от Трявна, Стоян Василев, Пъшо Нейков, Иван Скорчев, Стилян Бобев, Тодор Бамбуков и Петко Денев. В процеса на младежите от с. Керека били осъдени 6 души. След един провал в с. Ветринци през 1943 год. били осъдени 4 души. След провала в с. Ялово на 26.I.1943 год. били осъдени 8 души.

    През пролетта на 1943 год. са изпратени в Черните роти в Демир Хисар: Иван Владков, Ганчо Койчев, Ив. Караива*нов, Рачо Крусев, Цоньо Марков, Кольо Попов и др.

    Но най-голям удар на Дряновската партийна организация бил нанесен с делото по „Дряновската конспирация“ в нача*лото па 1944 год., когато били арестувани и съдени 45 ду*ши. На този процес Никола Българенски получил още една задочна смъртна присъда. Смъртна присъда получил и Ру*син П. Русинов. Мнозина били осъдени на до живот и по на 15 или по-малко години. Този процес дошъл в резултат на неочакван провал след арестуването в Беломорието на един войник от Дряново. Макар и безпартиен и да нямал никаква връзка с партийната организация, той споменал няколко име*на и започнали арестите на много комунисти, ремсисти и сим*патизанти. Между арестуваните били и неколцина от члено*вете на Районния комитет на партията и на РМС – Иван Караиванов, Пенчо Колев, Стефан Цонев и др. Те били предупредени от секретаря на Районния комитет да се укрият при първия сигнал за провал, но не сторили това. След аре*стуването им някои от тях не издържали на жестоките ин*квизиции в полицията и посочили имената и на други кому*нисти, ремсисти и симпатизанти от града и селищата в ра*йона.

    ---------------------------------------------------------------------

    Някой учудва ли се още??
    The strongest stand last.

    Коментар


    • Я и тоя човечец са го налазили сините талибани:

      Подалият оставка като командир на Военновъздушните сили (ВВС) ген. Румен Радев, който е сочен за кандидат за президент на БСП и АБВ, реагира на нападките, изписани по негов адрес, след като се оттегли от поста.

      В личния си фейсбук профил той написа коментар и пусна музикално послание от Моцарт.

      Чета и слушам по мой адрес невероятни упражнения на теми: лъжец, разцепник, дезертьор, кариерист, комунист, човек на "Козяк", шпионин на Кремъл, дори държавен изменник...

      Попрището на безотговорното бръщолевене ми е непознато, но не мога да отрека проявените въображение и изобретателност. Понякога всичко звучи толкова убедително, че самият аз съм на ръба да загубя пространствена ориентировка (по авиаторски) кой съм всъщност"..., написа ген. Радев.
      Не спори с идиот-соросоид! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.

      Коментар


      • Така и не разбрах, защо наричат фактите за другарката Бокова, които дори и тя не отрича - "донос". Убеден съм, че голяма част от амбразурчиците на другарката дори не знаят какво е ООН.
        The strongest stand last.

        Коментар


        • Червени боклуци правят боклук.
          Или как комунистите оср@ха Бузлуджа, за пореден път.
          Както осир@т страната и държавата, по същия начин.













          Don't work hard, work smart!

          Коментар


          • Първоначално изпратено от mathematician Разгледай мнение
            Преди повече от 15 години станах свидетел на следната случка:

            Беше 24 май, минавах по „Витошка" покрай парка пред НДК и отведнъж забелязах пред себе си телевизионен екип. Момиче с микрофон и момче с камера спираха минувачите:

            - Добър ден! Какво ще кажете за българския народ?
            - Добър ден! Кажете нещо за българския народ!

            Буквално на три метра пред мен спряха някакъв старец. Висок, слаб, с костюм, очила и бастун.

            - Добър ден! Какво мислите за българския народ?

            Дядото се подпря на бастуна с две ръце, изгледа ги над очилата и заяви с провлачен старчески глас:

            - България е една слаба държава!

            - Ама господине, за българския народ ви питаме какво мислите!

            - България е една МНОГО слаба държава!

            - Господине, не ви питаме за страната! За народа ви питаме!

            - България е една УМОНЕПОБИРАЕМО слаба държава! - Още по-провлачено и хрипкаво. Околните вече се подсмиваха на очевидната склероза. Аз, да си призная - също.

            - Ама господине, за народа ви питаме! Не за страната! За народа, за народа кажете какво мислите!

            - Ами деца, нали и аз това ви казвам - за народа какво мисля. Просто малко по-заобиколно. По-учтиво, така да се каже. Като за пред телевизия...

            Всички физиономии наоколо моментално се изпънаха. Моята също. Хем обидно до болка, хем копче не можеш да кажеш... Старецът май хич не беше склеротик.

            ... Оттогава мина много време. Не спирах да се чудя как така става. Уж не сме толкова глупави хора - или поне тогава бяхме по-малко глупави от сега. Как тогава е възможно да сме толкова безнадеждно тъп народ? Противоречието е... умонепобираемо.

            Вчера един познат ми показа отговора. Много нагледно и простичко. Както и може да се очаква от психолог.

            Бяхме седнали у тях на петнайсет минути сладка приказка. Неволно стигнахме до темата. Когато споменах какво противоречие ме измъчва, той само се усмихна. Стана, измъкна от един шкаф неголяма кутия и я отвори.

            - На кое от тези картончета има нарисувано чудовище?

            В кутията имаше към трийсетина картончета с картинки по тях. Пейзажи, нарисувани в характерен стил - само с големи цветови петна. Въпреки това нарисуваното си личеше отлично - къде ливада и небе над нея, къде отляво водопад а отдясно скала, къде полянка с гора отзад... Прегледах ги много внимателно, няколко пъти. Обърнах ги наобратно. Гледах ги под ъгъл към светлината...

            - Не виждам чудовище на никое.

            - Нима? Съвсем просто е. - Той заподрежда картончетата като парчета от пъзел. Когато привърши, на пода между нас лежеше картинка на нещо, излязло сигурно от детски кошмар.

            - Виждаш ли какви красиви елементи какво ужасно цяло могат да дадат? Същото е и с народа. Дори ако всеки поотделно е умен, цялото може да е изумително тъпо... И обратното е възможно - много необразовани и глупави хора могат да съставят умен и читав народ. Ние обаче сме на първия вариант.

            ...Седя и се чудя. За годините от случката с телевизионния екип хората около мен изглупяха направо умонепобираемо. Колекцията тук, тук и тук е смешно бедна и постна на фона на реалността, дори само на медицинската ѝ част - а останалите не са по-добре.

            Очаквам много скоро някой духовен наследник на Тодор Колев да запее „Кога ще ги стигнем централноафриканците". И, както преди за американците, всеки да си мисли „Ако ще срещу нас да тичат, пак няма да ги стигнем"... Има ли какво да направим, за да спасим народа си от самоунищожение на всички възможни нива, от лично та до всенародно? Можем ли въобще да го направим?

            ...През януари 1990 г. съседи ме помолиха за помощ. Имали роднина, избягал в Щатите още през седемдесетте години. Получили от него писмо - имал „Интернет адрес" (е-майл), писма до него нямало как да ги спрат в пощата. Знаели, че аз се занимавам с такива работи - не може ли да помогна?

            Бяха чудесни хора, така че с удоволствие се съгласих. Взех старателно облепения с марки плик, разпечатах го, отидох където ползвах Нета (и до момента никой не ме е освободил от обещанието да не казвам къде) и набрах писмото на ръка. На следващия ден имаше отговор - преписах го на ръка от екрана и го занесох на съседите ми. Те бяха смаяни - как така за само три дни до Щатите и обратно?! Поусъмниха се, че почеркът не приличал на този на роднината им, но съдържанието ги убеди, че е той.

            Писмата зациркулираха всяка седмица. Пътем се запознах и сприятелих с роднината. Започнах и аз да си пиша с него. И един ден го попитах дали не смята да се върне в България, след като вече бай Тошо не е на власт. Отговорът ме попари - помня го и до днес:

            Момче, не си разбрал най-важното. Ние, дето бягаме от България, не бягаме от бай Тошо. Бягаме от вас, дето оставате в нея... Изглеждаш свестен момък. Дано го разбереш по-бързо, че да се спасиш и ти.

            Оттогава вече има 25 години, че и повече, и още не съм го разбрал напълно. Че е голата истина - така е, няма как да си затворя очите пред фактите. Но не искам да го приема. Толкова прекрасни, свестни, истински хора тук в България познавам! Да, преди бяха двойно повече и половината от тях вече са по света, без никакво намерение да се връщат. Но и така тук има останали предостатъчно. Хора, които заслужават грижа, и подкрепа, и помощ. И това някак да успеем да изтръгнем народа си от умонепобираемата глупост, простотия, егоизъм, лайнодушие, дребнавост... да не продължавам, че ми се реве.

            Разбирам колко трудно е, да не кажа невъзможно. Как докато шепичка хора събираме народните добродетели прашинка по прашинка, банда, взели реалната власт, престъпници ги разсипва и тъпче в калта с роторни екскаватори, умишлено и целенасочено. А угоеното стадо нехае, грухти и ги достъпква... Но въпреки това не мога и не искам да приема това, което виждат очите ми. И най-вече мисълта, че няма какво да направя.

            Затова и оглеждам честичко напоследък българския Нет, да търся нещо позитивно. Признаци, че някой се бори да върне интелекта, на когото може, както може. Ако сте забелязали такива, драснете по някой линк. Сигурно ще е полезен не само на мен.

            Само да благодаря за съдържателния и респектиращ коментар.
            Yeah

            Коментар


            • Първоначално изпратено от mathematician Разгледай мнение
              Преди повече от 15 години станах свидетел на следната случка:

              Беше 24 май, минавах по „Витошка" покрай парка пред НДК и отведнъж забелязах пред себе си телевизионен екип. Момиче с микрофон и момче с камера спираха минувачите:

              - Добър ден! Какво ще кажете за българския народ?
              - Добър ден! Кажете нещо за българския народ!

              Буквално на три метра пред мен спряха някакъв старец. Висок, слаб, с костюм, очила и бастун.

              - Добър ден! Какво мислите за българския народ?

              Дядото се подпря на бастуна с две ръце, изгледа ги над очилата и заяви с провлачен старчески глас:

              - България е една слаба държава!

              - Ама господине, за българския народ ви питаме какво мислите!

              - България е една МНОГО слаба държава!

              - Господине, не ви питаме за страната! За народа ви питаме!

              - България е една УМОНЕПОБИРАЕМО слаба държава! - Още по-провлачено и хрипкаво. Околните вече се подсмиваха на очевидната склероза. Аз, да си призная - също.

              - Ама господине, за народа ви питаме! Не за страната! За народа, за народа кажете какво мислите!

              - Ами деца, нали и аз това ви казвам - за народа какво мисля. Просто малко по-заобиколно. По-учтиво, така да се каже. Като за пред телевизия...

              Всички физиономии наоколо моментално се изпънаха. Моята също. Хем обидно до болка, хем копче не можеш да кажеш... Старецът май хич не беше склеротик.

              ... Оттогава мина много време. Не спирах да се чудя как така става. Уж не сме толкова глупави хора - или поне тогава бяхме по-малко глупави от сега. Как тогава е възможно да сме толкова безнадеждно тъп народ? Противоречието е... умонепобираемо.

              Вчера един познат ми показа отговора. Много нагледно и простичко. Както и може да се очаква от психолог.

              Бяхме седнали у тях на петнайсет минути сладка приказка. Неволно стигнахме до темата. Когато споменах какво противоречие ме измъчва, той само се усмихна. Стана, измъкна от един шкаф неголяма кутия и я отвори.

              - На кое от тези картончета има нарисувано чудовище?

              В кутията имаше към трийсетина картончета с картинки по тях. Пейзажи, нарисувани в характерен стил - само с големи цветови петна. Въпреки това нарисуваното си личеше отлично - къде ливада и небе над нея, къде отляво водопад а отдясно скала, къде полянка с гора отзад... Прегледах ги много внимателно, няколко пъти. Обърнах ги наобратно. Гледах ги под ъгъл към светлината...

              - Не виждам чудовище на никое.

              - Нима? Съвсем просто е. - Той заподрежда картончетата като парчета от пъзел. Когато привърши, на пода между нас лежеше картинка на нещо, излязло сигурно от детски кошмар.

              - Виждаш ли какви красиви елементи какво ужасно цяло могат да дадат? Същото е и с народа. Дори ако всеки поотделно е умен, цялото може да е изумително тъпо... И обратното е възможно - много необразовани и глупави хора могат да съставят умен и читав народ. Ние обаче сме на първия вариант.

              ...Седя и се чудя. За годините от случката с телевизионния екип хората около мен изглупяха направо умонепобираемо. Колекцията тук, тук и тук е смешно бедна и постна на фона на реалността, дори само на медицинската ѝ част - а останалите не са по-добре.

              Очаквам много скоро някой духовен наследник на Тодор Колев да запее „Кога ще ги стигнем централноафриканците". И, както преди за американците, всеки да си мисли „Ако ще срещу нас да тичат, пак няма да ги стигнем"... Има ли какво да направим, за да спасим народа си от самоунищожение на всички възможни нива, от лично та до всенародно? Можем ли въобще да го направим?

              ...През януари 1990 г. съседи ме помолиха за помощ. Имали роднина, избягал в Щатите още през седемдесетте години. Получили от него писмо - имал „Интернет адрес" (е-майл), писма до него нямало как да ги спрат в пощата. Знаели, че аз се занимавам с такива работи - не може ли да помогна?

              Бяха чудесни хора, така че с удоволствие се съгласих. Взех старателно облепения с марки плик, разпечатах го, отидох където ползвах Нета (и до момента никой не ме е освободил от обещанието да не казвам къде) и набрах писмото на ръка. На следващия ден имаше отговор - преписах го на ръка от екрана и го занесох на съседите ми. Те бяха смаяни - как така за само три дни до Щатите и обратно?! Поусъмниха се, че почеркът не приличал на този на роднината им, но съдържанието ги убеди, че е той.

              Писмата зациркулираха всяка седмица. Пътем се запознах и сприятелих с роднината. Започнах и аз да си пиша с него. И един ден го попитах дали не смята да се върне в България, след като вече бай Тошо не е на власт. Отговорът ме попари - помня го и до днес:

              Момче, не си разбрал най-важното. Ние, дето бягаме от България, не бягаме от бай Тошо. Бягаме от вас, дето оставате в нея... Изглеждаш свестен момък. Дано го разбереш по-бързо, че да се спасиш и ти.

              Оттогава вече има 25 години, че и повече, и още не съм го разбрал напълно. Че е голата истина - така е, няма как да си затворя очите пред фактите. Но не искам да го приема. Толкова прекрасни, свестни, истински хора тук в България познавам! Да, преди бяха двойно повече и половината от тях вече са по света, без никакво намерение да се връщат. Но и така тук има останали предостатъчно. Хора, които заслужават грижа, и подкрепа, и помощ. И това някак да успеем да изтръгнем народа си от умонепобираемата глупост, простотия, егоизъм, лайнодушие, дребнавост... да не продължавам, че ми се реве.

              Разбирам колко трудно е, да не кажа невъзможно. Как докато шепичка хора събираме народните добродетели прашинка по прашинка, банда, взели реалната власт, престъпници ги разсипва и тъпче в калта с роторни екскаватори, умишлено и целенасочено. А угоеното стадо нехае, грухти и ги достъпква... Но въпреки това не мога и не искам да приема това, което виждат очите ми. И най-вече мисълта, че няма какво да направя.

              Затова и оглеждам честичко напоследък българския Нет, да търся нещо позитивно. Признаци, че някой се бори да върне интелекта, на когото може, както може. Ако сте забелязали такива, драснете по някой линк. Сигурно ще е полезен не само на мен.
              Ми забегни и ти от нас кво чакаш.Ако си мислиш че ще дойда на летището да ти се моля бъркаш.Бойко даже и метро ви е направил.Но бъди така добър да си оставиш паспорта тука и се откажи от Българско гражданство.Колкото повече такива напуснат толкова по голям е шанса на България

              Коментар


              • Първоначално изпратено от markoci Разгледай мнение
                Нали ти го казах по надоле, съжалявам че в комунизма не е имало имиграция , ако е имало в следващите години щяхме де си спестим реваншистката синя талибанцина. Виждам че някои хора дори 30 години след падането на соца още ги държи.
                Тука грешиш.Синята талибанщина вирее у нас по света не се интересуват от простотиите им по света трябва да се работи а те не могат.Тия могат само да смучат и да краднат от държавата.При лошия Тодор Живков не можеха да крадат щото ги пращаше в Белене но след него се развихриха.Тоя многониковия кой знае семейството му колко душици е почернило и колко е откраднало.Така че не се надявай да емигрират.Всички пробваха децата си ама нещо по света не ги търпят и се завърнаха а някои като на надка щерките буквално въпреки високите такси ги изритаха от училище за тъпащина

                Коментар


                • Преди повече от 15 години станах свидетел на следната случка:

                  Беше 24 май, минавах по „Витошка" покрай парка пред НДК и отведнъж забелязах пред себе си телевизионен екип. Момиче с микрофон и момче с камера спираха минувачите:

                  - Добър ден! Какво ще кажете за българския народ?
                  - Добър ден! Кажете нещо за българския народ!

                  Буквално на три метра пред мен спряха някакъв старец. Висок, слаб, с костюм, очила и бастун.

                  - Добър ден! Какво мислите за българския народ?

                  Дядото се подпря на бастуна с две ръце, изгледа ги над очилата и заяви с провлачен старчески глас:

                  - България е една слаба държава!

                  - Ама господине, за българския народ ви питаме какво мислите!

                  - България е една МНОГО слаба държава!

                  - Господине, не ви питаме за страната! За народа ви питаме!

                  - България е една УМОНЕПОБИРАЕМО слаба държава! - Още по-провлачено и хрипкаво. Околните вече се подсмиваха на очевидната склероза. Аз, да си призная - също.

                  - Ама господине, за народа ви питаме! Не за страната! За народа, за народа кажете какво мислите!

                  - Ами деца, нали и аз това ви казвам - за народа какво мисля. Просто малко по-заобиколно. По-учтиво, така да се каже. Като за пред телевизия...

                  Всички физиономии наоколо моментално се изпънаха. Моята също. Хем обидно до болка, хем копче не можеш да кажеш... Старецът май хич не беше склеротик.

                  ... Оттогава мина много време. Не спирах да се чудя как така става. Уж не сме толкова глупави хора - или поне тогава бяхме по-малко глупави от сега. Как тогава е възможно да сме толкова безнадеждно тъп народ? Противоречието е... умонепобираемо.

                  Вчера един познат ми показа отговора. Много нагледно и простичко. Както и може да се очаква от психолог.

                  Бяхме седнали у тях на петнайсет минути сладка приказка. Неволно стигнахме до темата. Когато споменах какво противоречие ме измъчва, той само се усмихна. Стана, измъкна от един шкаф неголяма кутия и я отвори.

                  - На кое от тези картончета има нарисувано чудовище?

                  В кутията имаше към трийсетина картончета с картинки по тях. Пейзажи, нарисувани в характерен стил - само с големи цветови петна. Въпреки това нарисуваното си личеше отлично - къде ливада и небе над нея, къде отляво водопад а отдясно скала, къде полянка с гора отзад... Прегледах ги много внимателно, няколко пъти. Обърнах ги наобратно. Гледах ги под ъгъл към светлината...

                  - Не виждам чудовище на никое.

                  - Нима? Съвсем просто е. - Той заподрежда картончетата като парчета от пъзел. Когато привърши, на пода между нас лежеше картинка на нещо, излязло сигурно от детски кошмар.

                  - Виждаш ли какви красиви елементи какво ужасно цяло могат да дадат? Същото е и с народа. Дори ако всеки поотделно е умен, цялото може да е изумително тъпо... И обратното е възможно - много необразовани и глупави хора могат да съставят умен и читав народ. Ние обаче сме на първия вариант.

                  ...Седя и се чудя. За годините от случката с телевизионния екип хората около мен изглупяха направо умонепобираемо. Колекцията тук, тук и тук е смешно бедна и постна на фона на реалността, дори само на медицинската ѝ част - а останалите не са по-добре.

                  Очаквам много скоро някой духовен наследник на Тодор Колев да запее „Кога ще ги стигнем централноафриканците". И, както преди за американците, всеки да си мисли „Ако ще срещу нас да тичат, пак няма да ги стигнем"... Има ли какво да направим, за да спасим народа си от самоунищожение на всички възможни нива, от лично та до всенародно? Можем ли въобще да го направим?

                  ...През януари 1990 г. съседи ме помолиха за помощ. Имали роднина, избягал в Щатите още през седемдесетте години. Получили от него писмо - имал „Интернет адрес" (е-майл), писма до него нямало как да ги спрат в пощата. Знаели, че аз се занимавам с такива работи - не може ли да помогна?

                  Бяха чудесни хора, така че с удоволствие се съгласих. Взех старателно облепения с марки плик, разпечатах го, отидох където ползвах Нета (и до момента никой не ме е освободил от обещанието да не казвам къде) и набрах писмото на ръка. На следващия ден имаше отговор - преписах го на ръка от екрана и го занесох на съседите ми. Те бяха смаяни - как така за само три дни до Щатите и обратно?! Поусъмниха се, че почеркът не приличал на този на роднината им, но съдържанието ги убеди, че е той.

                  Писмата зациркулираха всяка седмица. Пътем се запознах и сприятелих с роднината. Започнах и аз да си пиша с него. И един ден го попитах дали не смята да се върне в България, след като вече бай Тошо не е на власт. Отговорът ме попари - помня го и до днес:

                  Момче, не си разбрал най-важното. Ние, дето бягаме от България, не бягаме от бай Тошо. Бягаме от вас, дето оставате в нея... Изглеждаш свестен момък. Дано го разбереш по-бързо, че да се спасиш и ти.

                  Оттогава вече има 25 години, че и повече, и още не съм го разбрал напълно. Че е голата истина - така е, няма как да си затворя очите пред фактите. Но не искам да го приема. Толкова прекрасни, свестни, истински хора тук в България познавам! Да, преди бяха двойно повече и половината от тях вече са по света, без никакво намерение да се връщат. Но и така тук има останали предостатъчно. Хора, които заслужават грижа, и подкрепа, и помощ. И това някак да успеем да изтръгнем народа си от умонепобираемата глупост, простотия, егоизъм, лайнодушие, дребнавост... да не продължавам, че ми се реве.

                  Разбирам колко трудно е, да не кажа невъзможно. Как докато шепичка хора събираме народните добродетели прашинка по прашинка, банда, взели реалната власт, престъпници ги разсипва и тъпче в калта с роторни екскаватори, умишлено и целенасочено. А угоеното стадо нехае, грухти и ги достъпква... Но въпреки това не мога и не искам да приема това, което виждат очите ми. И най-вече мисълта, че няма какво да направя.

                  Затова и оглеждам честичко напоследък българския Нет, да търся нещо позитивно. Признаци, че някой се бори да върне интелекта, на когото може, както може. Ако сте забелязали такива, драснете по някой линк. Сигурно ще е полезен не само на мен.

                  Коментар


                  • Нали ти го казах по надоле, съжалявам че в комунизма не е имало имиграция , ако е имало в следващите години щяхме де си спестим реваншистката синя талибанцина. Виждам че някои хора дори 30 години след падането на соца още ги държи.
                    Не спори с идиот-соросоид! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.

                    Коментар


                    • Първоначално изпратено от Manyface God" Разгледай мнение
                      Ако през комунизма имаше емиграция, щяхте да останете тук хиляда идиота.
                      Ето сега не е комунизъм а ти не си емигрирал.Да разбирам ли че си идиот както казваш?

                      Коментар


                      • Първоначално изпратено от markoci Разгледай мнение
                        Като гледам какви ги пишеш , съжалявам че не е имало
                        Е какво гледаш, какви ги пиша?

                        не звучиш здрав..

                        В какво се опитваш, да се убедиш?

                        Говори за емиграцията през комунизма де?
                        The strongest stand last.

                        Коментар


                        • Първоначално изпратено от Manyface God" Разгледай мнение
                          Ако през комунизма имаше емиграция, щяхте да останете тук хиляда идиота.
                          Като гледам какви ги пишеш , съжалявам че не е имало
                          Не спори с идиот-соросоид! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.

                          Коментар


                          • Първоначално изпратено от markoci Разгледай мнение
                            Както ти казах чувствата ни са взаимни ........
                            Ако през комунизма имаше емиграция, щяхте да останете тук хиляда идиота.
                            The strongest stand last.

                            Коментар


                            • Първоначално изпратено от Manyface God" Разгледай мнение
                              Спор с говеда ............
                              Както ти казах чувствата ни са взаимни ........
                              Не спори с идиот-соросоид! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.

                              Коментар


                              • Първоначално изпратено от markoci Разгледай мнение
                                Няма спор че емиграцията съсипва държавата ........изчезват хора, пазара се свива, приходите в държавния бюджет също ......няма как такава държава да богатее. Два пъти по малко работещи хора , водят до два пъти по малък приход в държавата и до два пъти по малки пенсии..........факт.
                                Спор с говеда не може да има, както ти казах на лични.
                                Ако през комунизма имаше емиграция, щяхте да останете тук хиляда идиота.

                                Говори за емиграцията през комунизма...
                                The strongest stand last.

                                Коментар

                                Working...
                                X