През лятото на 1939 год. вече се създал Районен комитет на партията, който работил до 1940 год. в състав: Иван Ка*раиванов – секретар и членове: Иван Владков, Илия Джагаров и Пенчо Събев.
Със започване на войната на немските фашисти срещу Съ*ветския съюз и поемане на курс към подготовката на въо*ръжено народно въстание от нашата партия, от ноември 1941 год. Дряновският партиен район се ръководел от Горнооря*ховския окръжен комитет на партията. Пълномощникът на окръжния комитет Димитър Дюлгеров – Кискиня, преминал в нелегалност при август 1941 год., станал секретар на Ра*йонния партиен комитет в Дряново. В комитета освен него влизали Никола Българенски,. Иван Караиванов, Пенчо Ко*лев, Илия Джагаров и Стефан Цонев. От началото на 1943 год. до септември 1943 год. Районният комитет на партията си останал същият без Кискиня – загинал в борбата срещу фашизма, със секретар Никола Българенски. Такъв е съста*вът на районния комитет от септември 1943 год. до февруари 1944 год., когато бил допълнен с нови членове: д-р Върбан Генчев, Цоню Д. Лафчиев, Никола Стоянов и Богомил Бошнаков. От февруари 1944 год. до 9 септември 1944 год. Дря*новският районен партиен комитет работил в състав: Нико*ла Българенски – секретар, и членове: Тома Петров Минев, Ганчо Донев, Цоню Д. Лафчиев, Тихомир Тихов, Атанас Смирнов и Дончо Минев. От 1940 до 1944 год. функционира*ло и градско партийно ръководство в Дряново със секретар Ганчо Донев и членове: Атанас Смирнов, Тихомир Тихов, Стефан Цонев и Върбан Генчев. През този период партий*ната организация в Държавната жп работилница (фабри*ка) имала отделно партийно ръководство: Богомил Бошнаков – секретар, Пенчо Колев, Георги Кръстев, Русин Пен*чев, а след февруари 1944 год. Никола Стоянов, Ганчо Мари*нов, Съби Б. Вълев. В съседните на Дряново селца също има*ло партийни групи: в с. Марна: Пенчо Събев, Ганчо Маринов, Рашко Маринов, Васил Марков; в с. Игнатовци: Никола Бъл*гаренски, Колю Рашков Ганев Козаря, Дамян X. Пенев, Вър*бан Трифонов, Колю М. Станев, Минчо Колев Станев, Стойко Колев, Тодор Йонов Симеонов и др.; с. Радовци: Дончо Минев, Слав Димитров, Бончо П. Лиманов, Стоян Ганчев, Митко До*нев, Колю Йовов и др.; с.Царева ливада; Тома Петров – отговорник, Колю Минчев, Руска Боева, Русин Генчев, д-р Пейков и други: село Туркинча: Пенчо Филев, Илия Джагаров; село Керека: Михо Коков, Цоню Д. Лафчиев, Цоню Марков и др.; с. Длъгня: Колю Пъчев, Борис Мечков, Деню Пачов; с. Бал-ваните – с отговорник Цоню Марков, Пеню Марков Върба*нов и Гуна П. Върбанова; с. Караиванца: Генчо Бонев; с. Те*ша – Доню Ганев, Ст. Димитров, Бончо Стефанов, Ганчо Донев; с. Каломен – Стефан Русчев, даскал Минчо Косев, Ганчо Николов Кодрев, Никола Марков Яръмов.
Както се вижда, в партийното ръководство на Дряново и на района през повече години работили почти едни и същи хора и това спомогнало за заздравяването на партията в тоя край и за нейното активизиране. Но няколко провала и про*цеси, след които били осъдени и интернирани много от ней*ните най-активни членове и съмишленици, -попречили в не*малка степен за разгръщане на съпротивата срещу фашиз*ма в големи размери, както на други места. Ударите върху партията и партийните организации и групи в Дряново и око*лията фашистката власт взела да нанася още през 1933 год. През същата година в известния процес на 93-мата (Габров*ската конспирация) от Дряново и околията били осъдени ня*колко души: Илия Джагаров, Груди Атанасов, Никола Доб*рев, Петър Цанев от Трявна, Стоян Василев, Пъшо Нейков, Иван Скорчев, Стилян Бобев, Тодор Бамбуков и Петко Денев. В процеса на младежите от с. Керека били осъдени 6 души. След един провал в с. Ветринци през 1943 год. били осъдени 4 души. След провала в с. Ялово на 26.I.1943 год. били осъдени 8 души.
През пролетта на 1943 год. са изпратени в Черните роти в Демир Хисар: Иван Владков, Ганчо Койчев, Ив. Караива*нов, Рачо Крусев, Цоньо Марков, Кольо Попов и др.
Но най-голям удар на Дряновската партийна организация бил нанесен с делото по „Дряновската конспирация“ в нача*лото па 1944 год., когато били арестувани и съдени 45 ду*ши. На този процес Никола Българенски получил още една задочна смъртна присъда. Смъртна присъда получил и Ру*син П. Русинов. Мнозина били осъдени на до живот и по на 15 или по-малко години. Този процес дошъл в резултат на неочакван провал след арестуването в Беломорието на един войник от Дряново. Макар и безпартиен и да нямал никаква връзка с партийната организация, той споменал няколко име*на и започнали арестите на много комунисти, ремсисти и сим*патизанти. Между арестуваните били и неколцина от члено*вете на Районния комитет на партията и на РМС – Иван Караиванов, Пенчо Колев, Стефан Цонев и др. Те били предупредени от секретаря на Районния комитет да се укрият при първия сигнал за провал, но не сторили това. След аре*стуването им някои от тях не издържали на жестоките ин*квизиции в полицията и посочили имената и на други кому*нисти, ремсисти и симпатизанти от града и селищата в ра*йона.
---------------------------------------------------------------------
Някой учудва ли се още??
Със започване на войната на немските фашисти срещу Съ*ветския съюз и поемане на курс към подготовката на въо*ръжено народно въстание от нашата партия, от ноември 1941 год. Дряновският партиен район се ръководел от Горнооря*ховския окръжен комитет на партията. Пълномощникът на окръжния комитет Димитър Дюлгеров – Кискиня, преминал в нелегалност при август 1941 год., станал секретар на Ра*йонния партиен комитет в Дряново. В комитета освен него влизали Никола Българенски,. Иван Караиванов, Пенчо Ко*лев, Илия Джагаров и Стефан Цонев. От началото на 1943 год. до септември 1943 год. Районният комитет на партията си останал същият без Кискиня – загинал в борбата срещу фашизма, със секретар Никола Българенски. Такъв е съста*вът на районния комитет от септември 1943 год. до февруари 1944 год., когато бил допълнен с нови членове: д-р Върбан Генчев, Цоню Д. Лафчиев, Никола Стоянов и Богомил Бошнаков. От февруари 1944 год. до 9 септември 1944 год. Дря*новският районен партиен комитет работил в състав: Нико*ла Българенски – секретар, и членове: Тома Петров Минев, Ганчо Донев, Цоню Д. Лафчиев, Тихомир Тихов, Атанас Смирнов и Дончо Минев. От 1940 до 1944 год. функционира*ло и градско партийно ръководство в Дряново със секретар Ганчо Донев и членове: Атанас Смирнов, Тихомир Тихов, Стефан Цонев и Върбан Генчев. През този период партий*ната организация в Държавната жп работилница (фабри*ка) имала отделно партийно ръководство: Богомил Бошнаков – секретар, Пенчо Колев, Георги Кръстев, Русин Пен*чев, а след февруари 1944 год. Никола Стоянов, Ганчо Мари*нов, Съби Б. Вълев. В съседните на Дряново селца също има*ло партийни групи: в с. Марна: Пенчо Събев, Ганчо Маринов, Рашко Маринов, Васил Марков; в с. Игнатовци: Никола Бъл*гаренски, Колю Рашков Ганев Козаря, Дамян X. Пенев, Вър*бан Трифонов, Колю М. Станев, Минчо Колев Станев, Стойко Колев, Тодор Йонов Симеонов и др.; с. Радовци: Дончо Минев, Слав Димитров, Бончо П. Лиманов, Стоян Ганчев, Митко До*нев, Колю Йовов и др.; с.Царева ливада; Тома Петров – отговорник, Колю Минчев, Руска Боева, Русин Генчев, д-р Пейков и други: село Туркинча: Пенчо Филев, Илия Джагаров; село Керека: Михо Коков, Цоню Д. Лафчиев, Цоню Марков и др.; с. Длъгня: Колю Пъчев, Борис Мечков, Деню Пачов; с. Бал-ваните – с отговорник Цоню Марков, Пеню Марков Върба*нов и Гуна П. Върбанова; с. Караиванца: Генчо Бонев; с. Те*ша – Доню Ганев, Ст. Димитров, Бончо Стефанов, Ганчо Донев; с. Каломен – Стефан Русчев, даскал Минчо Косев, Ганчо Николов Кодрев, Никола Марков Яръмов.
Както се вижда, в партийното ръководство на Дряново и на района през повече години работили почти едни и същи хора и това спомогнало за заздравяването на партията в тоя край и за нейното активизиране. Но няколко провала и про*цеси, след които били осъдени и интернирани много от ней*ните най-активни членове и съмишленици, -попречили в не*малка степен за разгръщане на съпротивата срещу фашиз*ма в големи размери, както на други места. Ударите върху партията и партийните организации и групи в Дряново и око*лията фашистката власт взела да нанася още през 1933 год. През същата година в известния процес на 93-мата (Габров*ската конспирация) от Дряново и околията били осъдени ня*колко души: Илия Джагаров, Груди Атанасов, Никола Доб*рев, Петър Цанев от Трявна, Стоян Василев, Пъшо Нейков, Иван Скорчев, Стилян Бобев, Тодор Бамбуков и Петко Денев. В процеса на младежите от с. Керека били осъдени 6 души. След един провал в с. Ветринци през 1943 год. били осъдени 4 души. След провала в с. Ялово на 26.I.1943 год. били осъдени 8 души.
През пролетта на 1943 год. са изпратени в Черните роти в Демир Хисар: Иван Владков, Ганчо Койчев, Ив. Караива*нов, Рачо Крусев, Цоньо Марков, Кольо Попов и др.
Но най-голям удар на Дряновската партийна организация бил нанесен с делото по „Дряновската конспирация“ в нача*лото па 1944 год., когато били арестувани и съдени 45 ду*ши. На този процес Никола Българенски получил още една задочна смъртна присъда. Смъртна присъда получил и Ру*син П. Русинов. Мнозина били осъдени на до живот и по на 15 или по-малко години. Този процес дошъл в резултат на неочакван провал след арестуването в Беломорието на един войник от Дряново. Макар и безпартиен и да нямал никаква връзка с партийната организация, той споменал няколко име*на и започнали арестите на много комунисти, ремсисти и сим*патизанти. Между арестуваните били и неколцина от члено*вете на Районния комитет на партията и на РМС – Иван Караиванов, Пенчо Колев, Стефан Цонев и др. Те били предупредени от секретаря на Районния комитет да се укрият при първия сигнал за провал, но не сторили това. След аре*стуването им някои от тях не издържали на жестоките ин*квизиции в полицията и посочили имената и на други кому*нисти, ремсисти и симпатизанти от града и селищата в ра*йона.
---------------------------------------------------------------------
Някой учудва ли се още??
Коментар