Политика (архив до 24.08.2016 г.)

[gigow]

ПФ: 50 лв. глоба и три месеца без помощи, ако не гласуваме

/КРОСС/ 50 лева глоба и три месеца без помощи - подобна мярка за всеки, който не отиде да гласува подготвят депутатите. Проектът е изготвен и е приет на първо четене по предложение на Патриотичния фронт.

Бате Пешо, ама тея искат да те глобяват бе!

Баси! Ми то 3 милиона българи не гласуват. По 50 лева, ей ги 150 милки. Ако властта не си е напълнила бюджета-прави избори. Приход-150 милки. Разходи, около 20. Чиста печалба 130 милиона. Два пъти годишно-ей ти ги 260 милиона..

[gigow]

И още малко от същото:

В Журналното постановление се предвидени правила за продажба на турски земи по силата на които турските бежанци или желаещите да се изселят могат да продават земите си само на “своите съселяни и съседи”. Практически тази продажба трябвало да се осъществява чрез съдебна регистрация и в присъствието на пълномощник на местната административна власт. Така се създават условия за изкупуване на турски земи от бедното, малоимотното и безземленото селячество на сравнително ниски цени.

Сериозна опасност предизвиква онази част от чл. 12 на Берлинския договор, с която се запазват правата на Турция върху държавния поземлен фонд, като тези земи могат да бъдат продавани и на чужденци. А според турските закони почти целият поземлен фонд се смятал за държавен. В отговор на създалата се ситуация местните руски власти предлагат да се възприеме примера на Гърция, където всички държавни имоти се обявяват за собственост на новата държава, и с позволението на централната власт в Петербург, всички турски държавни имоти автоматично стават собственост на българското Княжество.

Важен момент свързан с решаване на аграрния въпрос е предложението на руските власти да се разменят земите между българските бежанци от Одринския санджак и турските бегълци от Южна България. Високата порта обаче отказва, като заявява, че българите според турските закони работели на чужда земя. В резултат на това пред временното управление възниква големият проблем да се справи с устройването на завърналите се в Княжеството около 69 хил., а в Източна Румелия около 24 хил. души турски бежанци и изселилите се от Одринска Тракия и Македония през есента на 1878 г. над 50 хил. българи, чийто брой постоянно нараствал.

Като цяло аграрната политика на ВРУ, въпреки допуснатите колебания и проява на непоследователност в някои мероприятия, и предвид сложната и неблагоприятна международна обстановка, значително допринася за решаване на проблемите свързани с аграрният въпрос, в полза на българските селяни. В нея се забелязва и една особеност по отношение на обикновеното турско население, което е разграничено от едрите земевладелци и от провинилите се спрямо българи турски насилници. Взети са мерки за недопускане на конфликти между българи и турци и за пресичане на всички опити за несправедливо заемане на турски домове.

http://istoriq.dokumentite.com/art/s...yrjava/106/p12

[gigow]

Голяма активност на плювачите бе... Мноооого дълбоко им бърка в г..а Русия.

А ето и малко ИСТИНА, за това какво е направила Русия за Българското стопанство веднага след Освобождението.

Стопанството на Първата българска държава

Натискът на европейските държави в полза на турското земевладение се засилва в края на Берлинския конгрес и след подписването на договора. Руските власти се принуждават да внесат нови корекции в стопанската си политика спрямо турските земевладелци. През август 1878 г. е издадено т.нар. Журнално постановление, по силата на което българите, обработващи турските земи, запазват само половината от реколтата, а другата половина се предоставя на турския собственик и се издължава десятъкът. Постановлението обаче ограничава дейността на турско-българските комисии на които е предоставено правото да се разпореждат с наема, но не и със споровете около собствеността на земята. С тази задача са натоварени създадените през пролетта на 1878 г. нови български окръжни съдилища. По съкратената процедура, от юни 1878 г. те започват масово да издават законни решения въз основа на заведени дела от български селяни срещу турските земевладелци за насилствено отнетите им земи до Освобождението, за неплатената от чифликчиите работна заплата на българските ратаи или за дългове към местните търговци. Така в притежание на българските селяни по съдебен ред преминават много турски земи, които често се изкупуват на безценица.

Сериозно препятствие срещу разрешаването на аграрния въпрос в полза на българите е чл. 12 от подписания Берлински договор с който се разрешава на турските собственици и други изселници да могат да запазят недвижимите имоти в Княжеството “под управлението на други лица”. Това принуждава руските власти да водят още по-гъвкава политика с оглед продължаване оземляването на българите с турски земи. Затруднено е издаването на позволителни билети за разпореждане със земята на завърналите се турци или на техните пълномощници. Забавя се въвеждането им във владение, изискват се списъци за проверка на място и др. Особено сполучлива преграда за едрите турски земевладелци се оказва параграф 2 на Журналното постановление според който всички турски бежанци, които са замесени в грабежи, издевателства и други репресии над местното население, след завръщането им незабавно трябвало да бъдат “арестувани и предадени на военен съд”. Още през август този параграф е приложен на практика срещу прекупвачи на десятъка и предводители на башибозушки банди, и въпреки натиска на западните сили, той се изиграва своята роля за възпиране завръщането на издеватели над българското население в близкото минало.

ЯСНО се вижда, че Русия работи в полза на България, докато западните сили се стремят да унищожат новосъздадената държава.

[BOBAN1]

ето я реалността:


Само чужд на България и историята и непатриот не би бил запознат относно световно известния факт, че:

От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144 става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките-освободители е струвала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на


тези пари в злато е била точно 32,5 тона злато.

Във въпросния броя на правителствената ни газета буквално четем: „Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”.

Бисмарк тласка Русия към война с Турция, която за България се превръща в Освободителна

Към края на май 1876 г. в Берлин се получава телеграфическо известие от германския консул в Русе, че в България е избухнало въстание. Както отбелязва руският посланик в Берлин, това съобщение доставя голяма радост на Ото фон Бисмарк. Германският канцлер изобщо не можел да мечтае за подобно нещо. За него българският бунт (Априлското въстание) в този момент е истински подарък от небето. Въстанието веднага се вписва по чудесен начин като изключително важен елемент в тактическите сметки и планове на германската дипломация. Българите му стават изведнъж много симпатични. Неслучайно по-късно при други обстоятелства след Сръбско-българската война през 1885 година той така възторжено ще ги похвали с известното възклицание: „Българите са прусаците на Балканите.“ Навремето тези думи са звучали като голям комплимент.

Железният канцлер на Германия Ото фон Бисмарк изненадващо се проявява като хуманист и защитник на християнските морални добродетели. В публична реч пред Райхстага на 5 декември 1876 г. той недвусмислено заявява, че след „кървавите злодеяния на черкезите в България за Османската империя повече няма място в Европа“.

.................................................. .....
Царят се колебае, измъчван от терзания дали да извади меча. Съдбовното му решение за война става едва след тоталния натиск върху него от мощни политически субекти, каквито са Бисмарковата дипломация в куриозно единодействие с руските панслависти. Няма съмнение, че напористият натиск на Бисмарк върху царското правителство допринася съществено за осъществяването на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Някои историци дори смятат, че тази война едва ли би била възможна без неговото изключително усърдие.

Свободата на България носи мирният Санстефански договор от 3 март 1878 г. Документът бива посрещнат с явно недоволство от Великите сили в лицето на Англия и Австро-Унгария. Има обаче и една велика сила, която одобрява безусловно договора, сключен от Русия, и това е Германия.

Позицията й е изразена от железния канцлер Бисмарк, който смята, че руската армия не е трябвало да спира настъплението, а е трябвало да блокира достъпа до Цариград и дори да го овладее. Русия обаче бива остро атакувана от Англия и Австро-Унгария, които се опасяват от засилване на влиянието Ӝ на Балканите и от създаването на голяма и силна България. Те настояват за международна конференция за обсъждане на Санстефанския мирен договор с явното намерение за неговото ревизиране. Под техния натиск руският канцлер Горчаков изпраща инструкции до граф Игнатиев, че „договорът от Сан Стефано трябва да се смята само за обикновен прелиминарен протокол“, а не за окончателен мирен договор.

Бисмарк е крайно разочарован, че договореностите пропадат, и е много раздразнен от поведението на Русия, която се ориентира към преговори с Англия. Оказва се, че на 30 май 1878 г., около две седмици преди началото на Берлинския конгрес (13 юни) в Лондон се подписва тайно руско-английско споразумение, което по принцип предрешава съдбата на Санстефанския мирен договор.

.................................................. .....
Голямото заблуждение е, че Санстефанска България е разпокъсана в Берлин. Всъщност тя е разпокъсана в Лондон. А Бисмарк е човекът, който публично в реч пред Райхстага одобрява пределите ни от договора в Сан Стефано.

.................................................. ......
Пренебрегването на архитек*та на договора граф Николай Игнатиев - радетел за голяма, единна и неделима България, който не е включен в състава на руската делегация, и непоканването на български представители на Берлинския конгрес са сериозен удар срещу България и отслабват позициите на защитниците на българската кауза. Затова последвалите действия на конгреса водят до почти пълна ревизия на договореното в Сан Стефано и разкъсването на българските земи.

По време на Берлинския конгрес и подписването на договора изпъква ролята на Ото фон Бисмарк, който се изявява като категоричен и упорит защитник на новоосвободена България. Там избухва голям спор дали Софийският санджак да бъде към Княжество България или към Източна Румелия. В англо-руското споразумение в Лондон е записано, че княжеството ще се простира „между река Дунав и Стара планина“. Английската страна твърди, че Софийският санджак следва да бъде в Източна Румелия. Железният канцлер се намесва енергично в полза на руското предложение. И по негово настояване Софийският санджак и София остават в пределите на Княжество България.

Споровете за българските територии обаче продължават. Турската делегация иска Варна да остане под властта на Османската империя. Те дори настояват територията на княжеството да бъде ограничена на изток до река Янтра. Оказва се, че Турция и Англия имат предварителна договорка.

Турската делегация иска от Англия териториална компенсация заради принудителната окупация на остров Кипър от англичаните по силата на подписаното по спешност в Берлин задкулисно англо-турско споразумение.

На помощ пак идва Бисмарк, който в 3 ч. през нощта на 27 юни неочаквано се явява в резиденцията на турската делегация, облечен с параден мундир и каска, което прави визитата му много внушителна. Отправя строг ултиматум към турците, че варненската крепост трябва да бъде предадена незабавно на Русия. Той заявява на турския паша: „Господине, ако мислите, че сме се събрали тук поради вас, дълбоко се заблуждавате. Санстефанският договор можеше да си остане такъв, какъвто е, ако не засягаше някои въпроси, които интересуват Европа.“ Така Бисмарк ги стряска и на сутринта турците престават с исканията си за Варна.

..................................................
Ключов въпрос, по който също има ожесточени спорове, е въпросът за статута на Южна България. Английската делегация се стреми да сведе до минимум автономията на тази област и дори настоява за името Ӝ - Източна Румелия. Според английските пълномощници там трябва да се заличи всичко, което би напомняло, че тя е част от България.

Те настояват да остане под пряката власт на султана, който да има право да държи войска и да се грижи за защитата на нейните сухопътни и морски граници. Руската страна обаче се старае да постигне максимални придобивки и по-голяма автономия на Южна България. Бисмарк отново подкрепя руското становище и категорично заявява, че на християните трябва да останат поне тези права, които произтичат от Цариградската конференция.
И конгресът утвърждава руската редакция.

http://epicenter.bg/article/Bismark-...ya/94289/11/33

[kandid]

Пера, 18/30 януари 1873.

Господин Канцлер,

Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.

Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.

Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.

Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга

Н. Игнатиев


“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Захари Стоянов

Тук става въпрос за великия везир Махмуд паша, известен като Москов паша...

[kandid]

Поспечелили са от войната блядките - Бесарабия, Буковина, Батуми, Ерзерум и Карс в Азия, заедно с околоиите (няколко десетки хиляди кв. км.), 32 т. злато от България, 72 млрд. евро (днешни пари) от турчагите... абе добре им се е получило...

[4ervenasgan]

Пера, 18/30 януари 1873.

Господин Канцлер,

Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.

Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.

Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.

Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга

Н. Игнатиев


“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Захари Стоянов

[Manyface God"]

Десетките хиляди хора, стекли се на Шипка, напълно опровергават тролщините ви.

ето я реалността:


Само чужд на България и историята и непатриот не би бил запознат относно световно известния факт, че:

От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144 става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките-освободители е струвала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на


тези пари в злато е била точно 32,5 тона злато.

Във въпросния броя на правителствената ни газета буквално четем: „Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”.

[gigow]

Урокът, който горда Шипка даде на паркетна София

/Поглед.инфо/ Церемониите по честването на националния ни празник в София предизвикаха откровен срам. Видяхме един втръснал, оредял "политически елит", който се бе събрал, за да отбива номера на поредните задължаващи го казионни "мероприятия". При очебийното отсъствие на някои партийни фигури и държавни люде. Не че появата им би внушила радост и гордост, но колкото и да е досадно за мнозинството българи, щеше да придаде що-годе символика за някакво единение.

Уви, гвардейският протокол не успя да прикрие чувството за досада и неуважение към 3 март, така демонстративно изразено от паркетните ни лидери. Да не говорим за поредната реч на Плевнелиев, който по традиция "забрави" да спомене от кого сме се освободили. Защото да изречеш, и то само веднъж, че 500 години сме били под "чужда власт", без да обелиш и дума за турското робство или дори за "османското присъствие", както някои антиисторици го наричат, издава патологични комплекси.

За пореден път главата ни конюнктурно услужливо не изтъкна заслугата на руската армия за нашето Освобождение. И спомена само веднъж руснаците, като ги нареди заедно до "белоруси, украинци, румънци, финландци, арменци, грузинци, поляци, литовци, латвийци, естонци, сърби и черногорци, участвали във войната." С което навярно искаше по някакъв начин да унижи Русия и да спечели точки от покровителите си. В трeтомартенското си слово, което прочете, 8 пъти бе спомената думата "свобода" и 6 пъти думата "демокрация" - явен опит за синхрон със словоблудните еснафски клишета, които ни заливат вече 25 години.

Но не си струва да отделяме толкова внимание с дребнава критика към един самодоказал се дребен политик. Жалко изглеждаха всички "големци", наредени пред паметника на Цар Освободител. Всред оглушителната пустота на този паметен площад, изтласкала обикновените хора на десетки метри, за да няма изблици на "народна любов". Видяхме ги как стърчат самотни, смазани от всепроникващото презрение на гражданите, уплашени и видимо посърнали.

В пълен контраст на столичния водевилен сценарий мина тържеството на Шипка. Спонтанното събиране на 100 000 души на върха, репортажите с колоните от коли и хора говорят за нещо повече от честването на празника. Това бе нечувано и невиждано от години събитие на признателност и благодарност към Русия, което втрещи управниците ни. То е сигнал за пробуждане и своеобразен бунт срещу олигархичния елит, или както образно бе описан в социалните мрежи - предвестник за нов Народен съд! И няма как властта да не усеща този урок по истинско родолюбие на фона на повсеместната политическа гавра в последно време, опитваща се да принизи и заличи и род, и памет, и всичко нормално в държавата ни.

Това море от хора няма проблеми с историята ни. Проблем за него са търгашите в политиката, които я профанизират в услуга на чужди интереси. Но и този срам, който днес страната ни изживява с продажния си елит, не е чужд за същата тази история. Затова нормалният българин още веднъж показа, че живее в паралелна България.

Дума

Десетките хиляди хора, стекли се на Шипка, напълно опровергават тролщините ви.

[Manyface God"]

Че кога съм казал, че Руската империя воюва с Османската империя просто ей така, за да освободи българите?
Руснаците естествено следват своите имперски интереси. И в техния интерес е да отеснят османлиите, да се приближат към Проливите и между другото да създадат една голяма приятелска славянска християнска държава. И я създаде.
Нашите деца много добре са видели, КОЙ освободи българите и го доказаха тази година на импровизираното честване на Шипка.

А само платените американски тролове могат да разправят, че току що създадената българска държава е имала 32 тона злато и била платила на Русия.
Ебати идиотизма! Че от къде ще има злато? Да не е ограбила празната хазна на турския султан?

Става въпрос за пари. Равностойността им в злато е 32 тона.
Парите са изплатени до последната копейка.

Само пълен малоумник не би бил запознат и би се правил на луд относно световно известния факт, че:

От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144 става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките-освободители е струвала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на


тези пари в злато е била точно 32,5 тона злато.

Във въпросния броя на правителствената ни газета буквално четем: „Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”.

[4ervenasgan]

Именно, аз пак ще повторя, че Русия завладя БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ (Северна Добруджа), които замени с Румъния за други земи, населени с българи (Бесарабия)...

Да не говорим за тоновете злато, да не говорим, че именно Русия и най-верният и съюзник по това време (Бисмарк) орязаха България, подарявайки живи късове на съседите ни...

Имала интерес да създава "голяма славянска държава"... дрън-дрън... айде стига вече 72 години лъжи!!!!

Спокойно, свършени са. Последни издихания на пенсионери-бивши кадесари, десари и тъпи милЮцинери.
Доир и собствените им деца се отрекоха от тях и техните комуно-кагебистки "идеали" и заминаха на запад.
По-голямо проклятие от това няма.
Добре, че не ги ликвидирахме физически през 89-та. Сегашната им агония е в пъти по-голямо отмъщение от бърз разстрел тогава.

[kandid]

Що за нагла лъжа!

Ако имаше и грам истина в това, ЗАЩО руслямска държава е ПРОТИВ СЪЕДИНЕНИЕТО на БЪЛГАРИЯ?

Именно, аз пак ще повторя, че Русия завладя БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ (Северна Добруджа), които замени с Румъния за други земи, населени с българи (Бесарабия)...

Да не говорим за тоновете злато, да не говорим, че именно Русия и най-верният и съюзник по това време (Бисмарк) орязаха България, подарявайки живи късове на съседите ни...

Имала интерес да създава "голяма славянска държава"... дрън-дрън... айде стига вече 72 години лъжи!!!!

[4ervenasgan]

.......
Руснаците естествено следват своите имперски интереси. И в техния интерес е да отеснят османлиите, да се приближат към Проливите и между другото да създадат една голяма приятелска славянска християнска държава. И я създаде. .......

Що за нагла лъжа!

Ако имаше и грам истина в това, ЗАЩО руслямска държава е ПРОТИВ СЪЕДИНЕНИЕТО на БЪЛГАРИЯ?

[gigow]

Колко ли трябва да е задръстен някой за да вярва, че една държава би воювала за освобождението на друга просто ей така. Очевидно и това е единствения случай в световната история, поради което българите трябва да бъдат роби на съветските диваци.

Че кога съм казал, че Руската империя воюва с Османската империя просто ей така, за да освободи българите?
Руснаците естествено следват своите имперски интереси. И в техния интерес е да отеснят османлиите, да се приближат към Проливите и между другото да създадат една голяма приятелска славянска християнска държава. И я създаде.
Нашите деца много добре са видели, КОЙ освободи българите и го доказаха тази година на импровизираното честване на Шипка.

А само платените американски тролове могат да разправят, че току що създадената българска държава е имала 32 тона злато и била платила на Русия.
Ебати идиотизма! Че от къде ще има злато? Да не е ограбила празната хазна на турския султан?

[Manyface God"]

Колко ли трябва да е задръстен някой за да вярва, че една държава би воювала за освобождението на друга просто ей така. Очевидно и това е единствения случай в световната история, поради което българите трябва да бъдат роби на съветските диваци.

За 32 това злато в хазната на царя. Както винаги цената в животи не е важна.