Политика (архив до 24.08.2016 г.)

[Manyface God"]

МАЛКО ВСТРАНИ ОТ ТЕМАТА, НО НЕ МОГА ДА СЕ СДРЪЖА:

"Великите строители" бойкоборисов и фъндъкова и "великото" им метро:

НАВРЕД НОВИТЕ МЕТРОСТАНЦИИ ЯКО ТЕКАТ:

http://www.dnes.bg/sofia/2016/03/14/...adost-1.295931

Вижте какво пишат хората надолу и за други метростанции - да напомням ли как влаковете между МС Цариградско и МС Дружба вече се влачат с нищожна скорост, защото и тунелът пропада и има риск влакът просто да се продъни надолу и да стане мазало? - Машинистът забавя, та ако стане белята, хората само да се понатъртят, а не да напуснат метрото без краце !!!!

Ето какви "строители" са картофоглавият и хъхряколюбивата !!!! Някой от старите метростанции да е протекла поне веднъж за 40 години? Визирам тия от Сливница до Константин Величков, плюс НДК и ЕС? да не говорим за това, че "Европейски съюз" бе наречена станция, строена по времето на Живков !!!

Пълна пародия.

А аз не мога, да се сдържа(от кеф) да ти препоръчам, да тичаш към платформата, че дакса взе да потапя яката...

[gigow]

Лъжа.
Мобилни телефони са, но не са клетъчни апарати. Наистина си от шофьорски войски.

Глупости говориш. Това бяха многоканални радиостанции с фиксирани честоти. Имаха възможност да нагласяш определена честота на връзка и всеки, който настрои твоята честота, можеше да подслушва. Не можеш да избираш определен абонат, както е при телефона.
И затуй се казваха радиотелефони. Нищо общо с мобифоните. Там избираш абонат, а сигналът се пренася посредством предварително изградена мрежа от клетки.
А по радиотелефона можеш да се свържеш само с насрещен радиотелефон, който е настроен на същата честота и то ако си в обхвата на радиовълните. Естествено сигналът от радиотелефона можеше да се приема от ретранслатор и да се предаде доста далече. А можеше да се прехвърли и чрез друга мрежа до друга точка и пак да се излъчи. Принципната разлика е че не се свързваш с определен абонат, ами с всеки, който е настроил радиостанцията си на тази честота.
Всеки прост милиционер имаше в колата си такъв радиотелефон.
И тук нямам предвид средствата за шифрована връзка. Тях не ги познавам.

[Manyface God"]

МАЛКО ВСТРАНИ ОТ ТЕМАТА, НО НЕ МОГА ДА СЕ ДРЪЖА:

"Великите строители бойкоборисов и фъндъкова и "великото" им метро:

НАВРЕД НОВИТЕ МЕТРОСТАНЦИИ ЯКО ТЕКАТ:

http://www.dnes.bg/sofia/2016/03/14/...adost-1.295931

Вижте какво пишат хората надолу и за други метростанции - да напомням ли как влаковете между МС Цариградско и МС Дружба вече се влачат с нищожна скорост, защото и тунелът пропада и има риск влакът просто да се продъни надолу и да стане мазало? - Машинистът забавя, та ако стане белята, хората само да се понатъртят, а не да напуснат метрото без краце !!!!

Ето какви "строители" са картофоглавият и хъхряколюбивата !!!! Някой от старите метростанции да е протекла поне веднъж за 40 години?

На всички "строители" от 1944та насам са им такива строежите - течащи и фалиращи.
Време е за смяна на цялата тая вечна династия.

[Императорът]

МАЛКО ВСТРАНИ ОТ ТЕМАТА, НО НЕ МОГА ДА СЕ СДРЪЖА:

"Великите строители" бойкоборисов и фъндъкова и "великото" им метро:

НАВРЕД НОВИТЕ МЕТРОСТАНЦИИ ЯКО ТЕКАТ:

http://www.dnes.bg/sofia/2016/03/14/...adost-1.295931

Вижте какво пишат хората надолу и за други метростанции - да напомням ли как влаковете между МС Цариградско и МС Дружба вече се влачат с нищожна скорост, защото и тунелът пропада и има риск влакът просто да се продъни надолу и да стане мазало? - Машинистът забавя, та ако стане белята, хората само да се понатъртят, а не да напуснат метрото без краце !!!!

Ето какви "строители" са картофоглавият и хъхряколюбивата !!!! Някой от старите метростанции да е протекла поне веднъж за 40 години? Визирам тия от Сливница до Константин Величков, плюс НДК и ЕС? да не говорим за това, че "Европейски съюз" бе наречена станция, строена по времето на Живков !!!

Пълна пародия.

[fon]

Сега е добре да си инженер, лекар или нещо такова.
Тогава беше добре да си някакъв шапкар или дребен партиен функционер, без много мозък, но пък с власт да се изявява над по-интелигентните от него, а те да му изкарват заплатата.

[Manyface God"]

Това не бяха мобилни телефони, нито аналоговите - мобифони, нито сегашните цифрови GSM. Имаше радиотелефони, вид радиостанции. Имаше ги в милицията, имаше ги в армията . И естествено ги имаше в ДС, УБО. Но това не са мобилни телефони. Има принципна разлика между тях. Дай да не се обясняваме за технически неща.

А пък че върхушката се ползваше със специални привилегии-няма спор. То и сега е така. И тук и в САЩ.

Лъжа.
Мобилни телефони са, но не са клетъчни апарати. Наистина си от шофьорски войски.

[gigow]

Ай да не говорим глупости. Комуновърхушката имаше мобилни телефони още към началото на 80-те. Един Владко Живков (дето не беше официално част от управлението на страната) и дори един Тошко Славков имаха телефони в автомобилите си например...

Това не бяха мобилни телефони, нито аналоговите - мобифони, нито сегашните цифрови GSM. Имаше радиотелефони, вид радиостанции. Имаше ги в милицията, имаше ги в армията . И естествено ги имаше в ДС, УБО. Но това не са мобилни телефони. Има принципна разлика между тях. Дай да не се обясняваме за технически неща.

А пък че върхушката се ползваше със специални привилегии-няма спор. То и сега е така. И тук и в САЩ.

[Manyface God"]

Сега тези личности се водят десни демократи

И ти ли ги водиш такива? Аз - НЕ!

Решенията ги вземат типично по комунистически - малоумно!

Което искаш решение вземи за пример.....

Произход+поведение+резултати = извод: непоправими вредоносни партизански синове!

... и дъжери, извинявам се на другарката Павлова.

[Hermes73]

Под сегашни охранителя на Тодор Живков ли посочваш? Не ти е много в плюс това в спора.

Сега тези личности се водят десни демократи

[Manyface God"]

Е като са имали голяма работа,сегашните ходят по футболни мачове с правителствените самолети

Под сегашни охранителя на Тодор Живков ли посочваш? Не ти е много в плюс това в спора.

[Hermes73]

Както винаги на място...


Калин Янакиев

Към какво е „филията“ на днешната „русофилия“?

Напоследък у нас започнаха да признават съществуването на „русофоби“. Даже започнаха да се тревожат, че обществото ни („интелектуалците на обществото ни“) били разделени на „русофили“ и „русофоби“. Това би могло да се приеме дори като еволюция. До неотдавна „нашият народ“ по дефиниция и в своята тоталност, от векове и „за векове“, можеше да бъде изпълнен единствено от чувства на „дълбока благодарност“ към руския народ - освободител, и на братство към – от самия Създател дарения ни в този исторически свят – „по-голям брат“. Онези, които биха си позволили да не изпитват тези „онтологично-български чувства“, чисто и просто биваха обявявани за някакви изроди, непринадлежащи към „народа“. Днес – че има русофоби в България вече се признава и не се криминализира.

Само че с въпросното признание се изработва нова „опорна точка“ за манипулация. „Русофилията“ и „русофобията“, видите ли, са някакви странни ирационални страсти от обобщен порядък (към всичко или против всичко руско), които, практически без основание държат в плен хора, които (уж) претендират да са интелигентни и значи, са еднородни с еротичните симпатии и антипатии, които не минават тъкмо през главата, а през някои други телесни места.

Ето защо определени медийни бонзи (като например във в-к „24 часа“ Валери Найденов) мъдро ни съветват да престанем да бъдем, по отношение на Русия, ирационални „фили“ и „фоби“, а да си изработим „балансирано отношение“. Сиреч, както излиза от мъдрословията на г-н Найденов (защото тъкмо така излиза от тях), дори ако сме убедени антиавторитаристи, противници на политиката на анексии и аншлуси (каквато практикува Вл. Путин и поради която „русофобите“ днес са „русофоби“); дори ако защитаваме ценностите на толерантността и свободата на словото (които Вл. Путин систематично потъпква и поради което „русофобите“ у нас днес са „русофоби“), ние не бива да изричаме това страстно и на глас, за да не се изложим като неинтелигентни (и вредни за „националните ни интереси“) „русофоби“. Напротив – дори ако сме противници на ЕС, на НАТО и Брюксел, на „либерализма“, на Америка (защото очевидно в това се състои днес цялата „русофилия“), ние трябва да снижим тона си и да „съобразим“ какво би последвало, ако поради неумерената си „русофилия“, напуснем НАТО („Турция тутакси ще ни окупира югоизточните територии“, а ЕС „ще ни спрат парите“). С две думи: да не бъдем „русофоби“, означава да не осъждаме путинизма, но да не бъдем „русофили“ означава, като си го обичаме, хитро и да си „правим сметката“. Мисля че асиметрията в негативните последствия от двете „страсти“ е повече от ясна.

Истинската манипулация тук обаче е в маскирането на две фундаментални светогледни позиции (които могат и трябва да се оценяват морално по оста „добро – зло“) като еднакво ирационални страсти. Защото аз бих искал да попитам какво по-точно „русо“-филство има у българските „русофили“; към кое и какво по-точно руско изпитват „филия“ емпирично наличните „русофили“ – особено професионалните такива като Светлана Шаренкова, Иво Христов, Румен Петков, Георги Първанов? Да не би да са горещи адепти на религиозната мисъл на Достоевски, Бердяев, Семьон Франк (последният според тях сигурно е някой „жидо-масон“); или да са отдавнашни почитатели на Оптинските старци? Или са ценители на такива руски творци като Пастернак, Солженицин, Тарковски? И дали, обратно: „русофобите“ у нас изпитват „фобия“ тъкмо към изредените току що имена? Разбира се, че няма нищо подобно и истинските имена на нещата най-сетне трябва да бъдат произнесени. Става дума за „Путино-филия“ и за противостоящата й „анти-Путинска“ позиция. Като първата – Путино-филията дори не е истинска „филия“ към настоящия Кремълски диктатор, а монструозна амалгама от: а) травматизирана от поражението в Студената война носталгия по СССР, б) обнадежден от външнополитическото нахалство на нискораслия автократ реваншизъм (изредените дотук предимно у левите „русофили“), но най-вече: в) от органичната ненавист към Запада и демокрацията, произтичаща от цял букет причини (при някои съвременни „русофили“ дори излючително жалки: че не успяха да направят политическа кариера в следдесетоноемврийска България, че не ги припознаха като „гуро“-та вдясно, че лично Иван Костов не се „влюби“ в тях, че не ги „припознаха“ от Запад като нашенски „мъдреци“).

Всъщност, именно и само с тази амалгама можем да си обясним странния алианс на путинофилите в България.
Повече: http://kultura.bg/web/%D0%BA%D1%8A%D...%D0%B0-%D1%80/

Добре казано-органична ненавист към Запада,по-точно към Кравария

[kandid]

Както винаги на място...


Калин Янакиев

Към какво е „филията“ на днешната „русофилия“?

Напоследък у нас започнаха да признават съществуването на „русофоби“. Даже започнаха да се тревожат, че обществото ни („интелектуалците на обществото ни“) били разделени на „русофили“ и „русофоби“. Това би могло да се приеме дори като еволюция. До неотдавна „нашият народ“ по дефиниция и в своята тоталност, от векове и „за векове“, можеше да бъде изпълнен единствено от чувства на „дълбока благодарност“ към руския народ - освободител, и на братство към – от самия Създател дарения ни в този исторически свят – „по-голям брат“. Онези, които биха си позволили да не изпитват тези „онтологично-български чувства“, чисто и просто биваха обявявани за някакви изроди, непринадлежащи към „народа“. Днес – че има русофоби в България вече се признава и не се криминализира.

Само че с въпросното признание се изработва нова „опорна точка“ за манипулация. „Русофилията“ и „русофобията“, видите ли, са някакви странни ирационални страсти от обобщен порядък (към всичко или против всичко руско), които, практически без основание държат в плен хора, които (уж) претендират да са интелигентни и значи, са еднородни с еротичните симпатии и антипатии, които не минават тъкмо през главата, а през някои други телесни места.

Ето защо определени медийни бонзи (като например във в-к „24 часа“ Валери Найденов) мъдро ни съветват да престанем да бъдем, по отношение на Русия, ирационални „фили“ и „фоби“, а да си изработим „балансирано отношение“. Сиреч, както излиза от мъдрословията на г-н Найденов (защото тъкмо така излиза от тях), дори ако сме убедени антиавторитаристи, противници на политиката на анексии и аншлуси (каквато практикува Вл. Путин и поради която „русофобите“ днес са „русофоби“); дори ако защитаваме ценностите на толерантността и свободата на словото (които Вл. Путин систематично потъпква и поради което „русофобите“ у нас днес са „русофоби“), ние не бива да изричаме това страстно и на глас, за да не се изложим като неинтелигентни (и вредни за „националните ни интереси“) „русофоби“. Напротив – дори ако сме противници на ЕС, на НАТО и Брюксел, на „либерализма“, на Америка (защото очевидно в това се състои днес цялата „русофилия“), ние трябва да снижим тона си и да „съобразим“ какво би последвало, ако поради неумерената си „русофилия“, напуснем НАТО („Турция тутакси ще ни окупира югоизточните територии“, а ЕС „ще ни спрат парите“). С две думи: да не бъдем „русофоби“, означава да не осъждаме путинизма, но да не бъдем „русофили“ означава, като си го обичаме, хитро и да си „правим сметката“. Мисля че асиметрията в негативните последствия от двете „страсти“ е повече от ясна.

Истинската манипулация тук обаче е в маскирането на две фундаментални светогледни позиции (които могат и трябва да се оценяват морално по оста „добро – зло“) като еднакво ирационални страсти. Защото аз бих искал да попитам какво по-точно „русо“-филство има у българските „русофили“; към кое и какво по-точно руско изпитват „филия“ емпирично наличните „русофили“ – особено професионалните такива като Светлана Шаренкова, Иво Христов, Румен Петков, Георги Първанов? Да не би да са горещи адепти на религиозната мисъл на Достоевски, Бердяев, Семьон Франк (последният според тях сигурно е някой „жидо-масон“); или да са отдавнашни почитатели на Оптинските старци? Или са ценители на такива руски творци като Пастернак, Солженицин, Тарковски? И дали, обратно: „русофобите“ у нас изпитват „фобия“ тъкмо към изредените току що имена? Разбира се, че няма нищо подобно и истинските имена на нещата най-сетне трябва да бъдат произнесени. Става дума за „Путино-филия“ и за противостоящата й „анти-Путинска“ позиция. Като първата – Путино-филията дори не е истинска „филия“ към настоящия Кремълски диктатор, а монструозна амалгама от: а) травматизирана от поражението в Студената война носталгия по СССР, б) обнадежден от външнополитическото нахалство на нискораслия автократ реваншизъм (изредените дотук предимно у левите „русофили“), но най-вече: в) от органичната ненавист към Запада и демокрацията, произтичаща от цял букет причини (при някои съвременни „русофили“ дори излючително жалки: че не успяха да направят политическа кариера в следдесетоноемврийска България, че не ги припознаха като „гуро“-та вдясно, че лично Иван Костов не се „влюби“ в тях, че не ги „припознаха“ от Запад като нашенски „мъдреци“).

Всъщност, именно и само с тази амалгама можем да си обясним странния алианс на путинофилите в България.
Повече: http://kultura.bg/web/%D0%BA%D1%8A%D...%D0%B0-%D1%80/

[Hermes73]

Ай да не говорим глупости. Комуновърхушката имаше мобилни телефони още към началото на 80-те. Един Владко Живков (дето не беше официално част от управлението на страната) и дори един Тошко Славков имаха телефони в автомобилите си например...

Е като са имали голяма работа,сегашните ходят по футболни мачове с правителствените самолети

[kandid]

Що не вземеш все пак да прочетеш, за какви телефони говори тротинето Иван? И за мобилни и за стационарни. А мобилни естествено нямаше. Както и в цяла Европа. Както и в целия свят през 89та не е имало.
Прочети чукча, прочети!

Ай да не говорим глупости. Комуновърхушката имаше мобилни телефони още към началото на 80-те. Един Владко Живков (дето не беше официално част от управлението на страната) и дори един Тошко Славков имаха телефони в автомобилите си например...

[Ivan2015]

Ко мо ня гите не знаят, че първият портативен мобилен телефон на американската компания Моторола е демонстриран още през 1973г. През 1979г. в Япония вече се използват мобилни телефони. В Европа някъде около 1981 г. вече се използват мобилни телефони в Дания, Финландия, Норвегия и Швеция. От 13.10.1983г. в САЩ вече се използва AMPS за мобилни телефони.Някъде към 1985г. във Великобритания вече се ползват мобилни телефони. През 1986г. в Израел вече се използва AMPS за мобилни телефони. През 1987г. в Австралия вече се използва AMPS за мобилни телефони. През 80-те години на 20 век по света немалко хора вече ползват мобилни телефони. Дори в някои филми от 80 -те години на 20 век се виждат тогавашните мобилни телефони. Когато съм писал за служебни мобилни телефони през 1989г. в България, съм имал предвид че през 1989г. в България в полицията (тогава се казваше милиция) и армията се използваха служебни мобилни телефони, но в България тогава освен служебни мобилни телефони, мобилни телефони от населението не се използваха, а тогава в немалко страни по света имаше немалко хора, които ползваха не само служебни телефони, но и такива за собствени (лични) нужди.
Писах за мобилни телефони през 1989г., защото в България някои хора сега казват, че ако имат мобилен телефон не им трябва стационарен телефон у дома. Да обаче през 1989г. хората в България нямаха мобилни телефони. Младите трябва да знаят, че много хора тогаваха нямаха никакъв телефон.
Писах вече, че през 1989г. в България в по-малко от половината жилища е имало телефон.
Добре си спомням, че през 1989г. в България по телевизията имаше само 2 канала и всяка година се плащаше годишен абоманамент за телевизия. Всички хора, които познавам и които тогава имаха телевизор се водиха абонати и трябваше да плащат ежегодно абонамент за телевизия. Дори и да е имало някои тарикати, които са се пробвали да гледат у дома телевизия без да се водят като абонати, то техният брой едва ли е бил голям, защото тогава за почти всички се знаеше дали имат или нямат телевизор у дома. Освен това при преброяването на населението на България преброители влизаха в домовете на хората и тогава ако имаш телевизор нямаше как да скриеш това. Може да видите, от линковете които дадох в предишните постове, че част от хората в България през 1989г. не можеха да гледат българска телевизия, защото в някои части на България нямаше покритие на телевизионния сигнал, а в някои други части на България можеше да се гледа канал 1 на българска телевизия, но не можеше да се гледа канал 2 на българска телевизия, защото нямаше покритие на телевизионния сигнал за канал 2 в някои части на България.
Според данни от статистическия годишник през 1989г. в по-малко от половината жилища в България е имало телевизионни абонати, тоест според тези данни излиза че през 1989г. в България в повече от половината жилища в България не е имало телевизор, който може да се ползва.
Дал съм статистика за броя на жилищата в България, в които е имало парно отопление през 1989г., защото когато някой говори за цени на парно отопление през 1989г. трябва да каже, че през 1989г. само в 15,17 % от жилищата в България е имало парно отопление. За останалите 84,83 % от хората в България тогава им е било все едно каква е цената на парното, защото просто са нямали парно и е безмислено да обясняваш на тези 84,83 % от хората какви са били цените на парното. Естествено, че човек който няма парно отопление едва ли го интересува какви са цените на парното, щом той не може да има парно дори и да иска да има.
Излиза, че ако топлофикациите в България са работели през 1989г. на загуба, то 84,83 % от населението хипотетично е трябвало да плати с неговите данъци затова, че останалите около 15,17 % са имали парно отопление, защото нали някой трябва да плати тези загуби на топлофикациите.
Аз винаги казвам истината. Един мой познат казваше, че ко мо не тата много се дразнят от това което казвам, защото аз винаги казвам истината, а ко мо не тата се опитват да измамят останалите хора.
Един мой познат казваше, че ко мо не тата са уникални тъпанари и че ако те не бяха тъпанари нямаше да са ко мо нета.