Томи, през 1989г. в България килограм луканка не струваше 6 лева, а от 14 до 16 лева. През 1989г. средната заплата и средната пенсия бяха няколко пъти по-ниски отколкото са сега.
Ето още някои цени от 1989г.
През 1989г. 1 яйце не струваше 8-10 стотинки, а 13 стотинки.
През 1989г. белият хляб не струваше 32 стотинки, а средната цена е била 49 стотинки за килограм.
През 1989г. кравето сирене не струваше 2,30 лв за килограм, а 2,60 лв. Овчето сирене струваше 3,60лв.
През 1989г. пакетче краве масло от 125 грама не струваше 50 стотинки, а 72 стотинки.
През 1989г. на някои места баничка със сирене струваше не 10 стотинки, а 40-50 стотинки.
През 1989г. литър олио струваше 1,60 лева.
Някои от другите цени, които си посочил като цени за 1989г., през 1989г. също бяха по-високи от тези които си посочил.
Някои от цените, които си посочил всъщност са цени не от 1989г., а цени от по-ранни години. Обаче в тези по-ранни години заплатите и пенсиите бяха много по-ниски в сравнение с 1989г. Например през 1980г. повече от половината пенсионери в България са получавали пенсия по-малка или равна на 60 лева. Хайде сега сметни какво може да си купиш с 60 лева, а през 1980г. някои хора в България получаваха пенсии по около 40 лева.
През 80-те години на 20 век в България често дори и да искаш да си купиш някаква стока ти казваха, че е свършила и я няма в момента. През 80-те години на 20 век в България често имаше опашки по магазините, на които хората чакаха понякога половин или един час за да си купят най-обикновени стоки.
През 1989г. лек автомобил Лада (ВАЗ 2107) струваше към 8000-9000 лева и се чакаше 10-15 години да ти дойде реда за да купиш Лада.
Големите апартаменти в София през 1989г. се продаваха за над 20000 лева, но трябваше дълги години да се чака да ти дойде реда за да успееш да купиш апартамент. Преди 1990г. някои хора в България чакаха по 30-40 години за да им дойде реда да си купят апартамент, но тогава доста хора така и не успяха да купят апартамент. Освен това през 80-те години на 20 век апартамент в София можеше да купи само човек със софийско жителство. Тогава имаше такова понятие, като софийско жителство, пловдивско жителство и ако не си жител на определен окръжен град не можеш да купиш жилище в този окръжен град. Според някои източници поради тези причини през 1989г. е имало хора, които са били склонни да платят в пъти повече пари, отколкото са официалните държавни цени на апартаментите в София, за да успеят да купят от други хора апартамент в София.
Сега с една средна заплата в България могат да се купят много повече хранителни стоки, отколкото можеше да се купят с една средна заплата през 1989г.
Сега с една средна заплата в България могат да се купят много повече дрехи и обувки, отколкото можеше да се купят с една средна заплата през 1989г.
Сега стандартът на живот на хората в България като цяло е по-висок от стандарта на живот на хората в България през 1989г.
Понеже през 1989г. съм пазарувал по магазините всеки ден, помня много добре цените, които съм посочил.
Ето още някои цени от 1989г.
През 1989г. 1 яйце не струваше 8-10 стотинки, а 13 стотинки.
През 1989г. белият хляб не струваше 32 стотинки, а средната цена е била 49 стотинки за килограм.
През 1989г. кравето сирене не струваше 2,30 лв за килограм, а 2,60 лв. Овчето сирене струваше 3,60лв.
През 1989г. пакетче краве масло от 125 грама не струваше 50 стотинки, а 72 стотинки.
През 1989г. на някои места баничка със сирене струваше не 10 стотинки, а 40-50 стотинки.
През 1989г. литър олио струваше 1,60 лева.
Някои от другите цени, които си посочил като цени за 1989г., през 1989г. също бяха по-високи от тези които си посочил.
Някои от цените, които си посочил всъщност са цени не от 1989г., а цени от по-ранни години. Обаче в тези по-ранни години заплатите и пенсиите бяха много по-ниски в сравнение с 1989г. Например през 1980г. повече от половината пенсионери в България са получавали пенсия по-малка или равна на 60 лева. Хайде сега сметни какво може да си купиш с 60 лева, а през 1980г. някои хора в България получаваха пенсии по около 40 лева.
През 80-те години на 20 век в България често дори и да искаш да си купиш някаква стока ти казваха, че е свършила и я няма в момента. През 80-те години на 20 век в България често имаше опашки по магазините, на които хората чакаха понякога половин или един час за да си купят най-обикновени стоки.
През 1989г. лек автомобил Лада (ВАЗ 2107) струваше към 8000-9000 лева и се чакаше 10-15 години да ти дойде реда за да купиш Лада.
Големите апартаменти в София през 1989г. се продаваха за над 20000 лева, но трябваше дълги години да се чака да ти дойде реда за да успееш да купиш апартамент. Преди 1990г. някои хора в България чакаха по 30-40 години за да им дойде реда да си купят апартамент, но тогава доста хора така и не успяха да купят апартамент. Освен това през 80-те години на 20 век апартамент в София можеше да купи само човек със софийско жителство. Тогава имаше такова понятие, като софийско жителство, пловдивско жителство и ако не си жител на определен окръжен град не можеш да купиш жилище в този окръжен град. Според някои източници поради тези причини през 1989г. е имало хора, които са били склонни да платят в пъти повече пари, отколкото са официалните държавни цени на апартаментите в София, за да успеят да купят от други хора апартамент в София.
Сега с една средна заплата в България могат да се купят много повече хранителни стоки, отколкото можеше да се купят с една средна заплата през 1989г.
Сега с една средна заплата в България могат да се купят много повече дрехи и обувки, отколкото можеше да се купят с една средна заплата през 1989г.
Сега стандартът на живот на хората в България като цяло е по-висок от стандарта на живот на хората в България през 1989г.
Понеже през 1989г. съм пазарувал по магазините всеки ден, помня много добре цените, които съм посочил.
)
.
Коментар