Абе марандулии до кога ша се излагаш , вземи прави разлика между автономия / васална държава и независимост.
Държавите които цитираш имат самостоятелни държави под васална зависимост от Османската империя , ние нямаме нищо ...тази разлика не схващаш ли бе......1878 ставаме държава но продължаваме да сме васални на Османската империя , независима държава ставаме 22 септември 1908.
- Черна гора на практика никога не е напълно покорена от Османската империя ......планинските им територии са си били относително независими. През 1499 г. османците завладяват владението на Църноевичи и го включват в Османската империя. През османско време, местните запазват значителна самостоятелност: собствено самоуправление, съд и въоръжени сили.
След Критската война (1645-1669) страната отново възвръща своята относителна независимост.....
- Сърбите приемат 1804 година за начало на изграждането на модерната сръбска държава. Букурещкият мирен договор от 1812 г. предвижда в своята 8-ма точка автономно управление за Белградския пашалък с преобладаващо християнско и сръбско население в него. С последвалото възстановяване на турската власт в пашалъка (с нахлуването на Наполеон в Русия), и поради клаузи неприемливи или за сърби, или за турци, прилагането на договора остава само на книга. Въстанието е потушено до края на 1813 г. Турската власт в пашалъка е възстановена напълно, но в 1815 г. при благоприятна международна конюнктура, следва Второто сръбско въстание, водено от Милош Обренович. В края на 1817 г. с устно споразумение за примирие между Обренович и турският губернатор Марашли Али паша е установена автономия за Белградския пашалък. Същата година Карагеорги е удушен по заповед на провъзгласилият се за сръбски княз Милош Обренович, и така начело на Сърбия застава династията на Обреновичите, които се сменят с Караджорджевичите /потомци на Георги Петрович – Карагеорги/, и така докато страната е обявена за република през 1946 г. Столица на княжеството от 1818 до 1842 г. е Крагуевац. След Руско-турската война (1828-1829) с Одринския мирен договор в 1829 г., автономията на Сръбското княжество е договорно установена и международно призната
- Румъния. През 15 век – 16 век княжествата Влашко и Молдова попадат под властта на Османската империя, но за разлика от България и Сърбия запазват известна вътрешна самостоятелност. След разгрома на Унгария в битката при Мохач през 1526 г., до 1690 г. под османско влияние като васално княжество попада и Трансилвания. През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз и на Влашко, и на Молдова, и на 24 декември 1861 г. обявява тяхното обединението в една държава, наречена Румъния, която запазва васалното си положение спрямо Османската империя.
Държавите които цитираш имат самостоятелни държави под васална зависимост от Османската империя , ние нямаме нищо ...тази разлика не схващаш ли бе......1878 ставаме държава но продължаваме да сме васални на Османската империя , независима държава ставаме 22 септември 1908.
- Черна гора на практика никога не е напълно покорена от Османската империя ......планинските им територии са си били относително независими. През 1499 г. османците завладяват владението на Църноевичи и го включват в Османската империя. През османско време, местните запазват значителна самостоятелност: собствено самоуправление, съд и въоръжени сили.
След Критската война (1645-1669) страната отново възвръща своята относителна независимост.....
- Сърбите приемат 1804 година за начало на изграждането на модерната сръбска държава. Букурещкият мирен договор от 1812 г. предвижда в своята 8-ма точка автономно управление за Белградския пашалък с преобладаващо християнско и сръбско население в него. С последвалото възстановяване на турската власт в пашалъка (с нахлуването на Наполеон в Русия), и поради клаузи неприемливи или за сърби, или за турци, прилагането на договора остава само на книга. Въстанието е потушено до края на 1813 г. Турската власт в пашалъка е възстановена напълно, но в 1815 г. при благоприятна международна конюнктура, следва Второто сръбско въстание, водено от Милош Обренович. В края на 1817 г. с устно споразумение за примирие между Обренович и турският губернатор Марашли Али паша е установена автономия за Белградския пашалък. Същата година Карагеорги е удушен по заповед на провъзгласилият се за сръбски княз Милош Обренович, и така начело на Сърбия застава династията на Обреновичите, които се сменят с Караджорджевичите /потомци на Георги Петрович – Карагеорги/, и така докато страната е обявена за република през 1946 г. Столица на княжеството от 1818 до 1842 г. е Крагуевац. След Руско-турската война (1828-1829) с Одринския мирен договор в 1829 г., автономията на Сръбското княжество е договорно установена и международно призната
- Румъния. През 15 век – 16 век княжествата Влашко и Молдова попадат под властта на Османската империя, но за разлика от България и Сърбия запазват известна вътрешна самостоятелност. След разгрома на Унгария в битката при Мохач през 1526 г., до 1690 г. под османско влияние като васално княжество попада и Трансилвания. През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз и на Влашко, и на Молдова, и на 24 декември 1861 г. обявява тяхното обединението в една държава, наречена Румъния, която запазва васалното си положение спрямо Османската империя.
Коментар