Жалки исторически фалшификации
/Поглед.инфо/ "Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото." Този прословут цитат от антиутопията на Джордж Оруел "1984" прекрасно илюстрира все по-засилващите се опити да бъде пренаписана и направо фалшифицирана историята на Втората световна война. Такива опити се правят в редица държави, включително, за огромно съжаление, и в България. Целта на тези недостойни упражнение е да бъде омаловажена до крайна степен решаващата роля на Съветския съюз в победата над нацистка Германия.
Фалшификаторите много искат всички да повярват, че хитлерова Германия е победена не от съветското оръжие, а от някаква мистични и трансцедентални евроатлантически ценности. Разбира се, подобни съждение могат да бъдат изречени или от крайно ограничени или от крайно злонамерени коментатори. Преди юни 1941 г. Хитлер е абсолютен господар на Европа. Европейските държави са или негови съюзници или са пометени за отрицателно време от мощта на Вермахта. Що се отнася до Съединените щати те блестят със своето отсъствие, а т.нар. им ценности са описани най-добре от президента Рузвелт с циничната фраза: "Ако СССР нападне Германия, ние ще помагаме на германците. Ако Германия нападне СССР, тогава ще помагаме на руснаците"
Нито Франция, нито Англия, нито която и да е друга държава е в състояние да спре непобедимата нацистка военна машина. Хитлер прави с континентална Европа каквото си поиска, британскта капитулация изглежда неизбежна, Америка преди Пърл Харбър не показва никакво желание да се включва във войната. Единствената грешка, която фюрерът допуска, грешка, оказала се фатална и за него и за Третия Райх, се нарича планът "Барбароса". Началото на края на нацистка Германия е поставено именно на 22 юни 1941 г. Съветският съюз, който мнозина тогава си представят като колос на глинени крака, който ще рухне при най-малкото побутване, не само не се сгромолясва за няколко месеца, както предвижда германският план, ами изиграва решаваща роля в победата на анти-хитлеристката коалиция във Втората световна война. Именно героизмът на съветските хора и тяхната жертвоготовност най-напред спират победоносния ход на Вермахта, а след това и го разбиват. Европа, която с такава лекота е прегазена от германската военна машина и вече е свикнала с мисълта за новия световен ред, наложен от нацистите, с огромна почуда наблюдава как непобедимите до този момент тевтонци сега губят битка след битка. Да, руската зима, заградителните отряди, камионите, които Америка подарява на руснаците, имат своята роля в победата. Само че всичко това са спомагателни фактори. Основната причина за победата е смелостта и готовността за саможертва на хората, защитаващи страната си. Не мога да кажа дали са умирали за Сталин, но че са умирали са родината си, е извън всякакво съмнение.
Днес, когато русофобията отново е на мода, когато стремежът е да бъде демонизирана Русия на всяка цена, спомените за Втората световна война са много неудобни. Много е тъжно да гледаш как въртят и сучат редица европейски лидери в опитите си да обяснят отсъствието си от честванията в Москва, отбелязващи Деня на победата. И колкото повече обясняват, толкова повече се оплитат в несъстоятелната си аргументация. Техният отказ от присъствие в страната, изиграла решаваща роля в победата над нацистка Германия, по същество е не толкова обида към Путин, а е пренебрежение към милионите жертви, които даде Съветския съюз във войната. Да, разбирам, че натискът от американските посолства е много силен, но не трябва ли преклонението към загиналите да е по-силно, отолкото страха от някой третостепенен чиновник в Държавния департамент? Нека поне ние тук в България да не забравяме, че българската армия участва заедно със съветската в разгрома на Германия, че хиляди български войнии загиват в тази битка. Омаловажаването на ролята на Съветския съюз в победата е и омаловажаване и на тяхната саможертва. Да, знам, че на днешните бг русофоби страшно им се иска тогавашната ни армия да се беше сражавала редом с войниците на Вермахта, а не срещу тях, обаче,sorry, историята не може да се пренапише.Фактите си остават факти, независимо от истеричните напъни на грантовите анализатори. А те говорят, че ако руската сила не беше смазала нацистите, днес нямаше да има нито Ден на Европа, нито Европейски съюз, нито обединена Европа. Всъщност обединена Европа май щеше да съществува, само че над нея щеше да се развява не милото синьо знаменце със златните звезди, а строгият германски флаг с пречупения кръст. В тази обединена от нацистите Европа щяха да са избити всички евреи, както и повечето славяни. А онези славяни, които биха имали щастието или нещастието да оцелеят, щяха да бъдат превърнати в роби, напълно в съзвучие със статуса им на унтерменши, предвиден в грижливо подготвения от германците Генерален план "Ост". Това не се случи, благодарение основно на руската смелост и руското оръжие. И този факт си остава. Въпреки всички опити за фалшифициране на историята
Прочети цялата статия тук: Жалки исторически фалшификации - - Поглед Инфо
/Поглед.инфо/ "Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото." Този прословут цитат от антиутопията на Джордж Оруел "1984" прекрасно илюстрира все по-засилващите се опити да бъде пренаписана и направо фалшифицирана историята на Втората световна война. Такива опити се правят в редица държави, включително, за огромно съжаление, и в България. Целта на тези недостойни упражнение е да бъде омаловажена до крайна степен решаващата роля на Съветския съюз в победата над нацистка Германия.
Фалшификаторите много искат всички да повярват, че хитлерова Германия е победена не от съветското оръжие, а от някаква мистични и трансцедентални евроатлантически ценности. Разбира се, подобни съждение могат да бъдат изречени или от крайно ограничени или от крайно злонамерени коментатори. Преди юни 1941 г. Хитлер е абсолютен господар на Европа. Европейските държави са или негови съюзници или са пометени за отрицателно време от мощта на Вермахта. Що се отнася до Съединените щати те блестят със своето отсъствие, а т.нар. им ценности са описани най-добре от президента Рузвелт с циничната фраза: "Ако СССР нападне Германия, ние ще помагаме на германците. Ако Германия нападне СССР, тогава ще помагаме на руснаците"
Нито Франция, нито Англия, нито която и да е друга държава е в състояние да спре непобедимата нацистка военна машина. Хитлер прави с континентална Европа каквото си поиска, британскта капитулация изглежда неизбежна, Америка преди Пърл Харбър не показва никакво желание да се включва във войната. Единствената грешка, която фюрерът допуска, грешка, оказала се фатална и за него и за Третия Райх, се нарича планът "Барбароса". Началото на края на нацистка Германия е поставено именно на 22 юни 1941 г. Съветският съюз, който мнозина тогава си представят като колос на глинени крака, който ще рухне при най-малкото побутване, не само не се сгромолясва за няколко месеца, както предвижда германският план, ами изиграва решаваща роля в победата на анти-хитлеристката коалиция във Втората световна война. Именно героизмът на съветските хора и тяхната жертвоготовност най-напред спират победоносния ход на Вермахта, а след това и го разбиват. Европа, която с такава лекота е прегазена от германската военна машина и вече е свикнала с мисълта за новия световен ред, наложен от нацистите, с огромна почуда наблюдава как непобедимите до този момент тевтонци сега губят битка след битка. Да, руската зима, заградителните отряди, камионите, които Америка подарява на руснаците, имат своята роля в победата. Само че всичко това са спомагателни фактори. Основната причина за победата е смелостта и готовността за саможертва на хората, защитаващи страната си. Не мога да кажа дали са умирали за Сталин, но че са умирали са родината си, е извън всякакво съмнение.
Днес, когато русофобията отново е на мода, когато стремежът е да бъде демонизирана Русия на всяка цена, спомените за Втората световна война са много неудобни. Много е тъжно да гледаш как въртят и сучат редица европейски лидери в опитите си да обяснят отсъствието си от честванията в Москва, отбелязващи Деня на победата. И колкото повече обясняват, толкова повече се оплитат в несъстоятелната си аргументация. Техният отказ от присъствие в страната, изиграла решаваща роля в победата над нацистка Германия, по същество е не толкова обида към Путин, а е пренебрежение към милионите жертви, които даде Съветския съюз във войната. Да, разбирам, че натискът от американските посолства е много силен, но не трябва ли преклонението към загиналите да е по-силно, отолкото страха от някой третостепенен чиновник в Държавния департамент? Нека поне ние тук в България да не забравяме, че българската армия участва заедно със съветската в разгрома на Германия, че хиляди български войнии загиват в тази битка. Омаловажаването на ролята на Съветския съюз в победата е и омаловажаване и на тяхната саможертва. Да, знам, че на днешните бг русофоби страшно им се иска тогавашната ни армия да се беше сражавала редом с войниците на Вермахта, а не срещу тях, обаче,sorry, историята не може да се пренапише.Фактите си остават факти, независимо от истеричните напъни на грантовите анализатори. А те говорят, че ако руската сила не беше смазала нацистите, днес нямаше да има нито Ден на Европа, нито Европейски съюз, нито обединена Европа. Всъщност обединена Европа май щеше да съществува, само че над нея щеше да се развява не милото синьо знаменце със златните звезди, а строгият германски флаг с пречупения кръст. В тази обединена от нацистите Европа щяха да са избити всички евреи, както и повечето славяни. А онези славяни, които биха имали щастието или нещастието да оцелеят, щяха да бъдат превърнати в роби, напълно в съзвучие със статуса им на унтерменши, предвиден в грижливо подготвения от германците Генерален план "Ост". Това не се случи, благодарение основно на руската смелост и руското оръжие. И този факт си остава. Въпреки всички опити за фалшифициране на историята
Прочети цялата статия тук: Жалки исторически фалшификации - - Поглед Инфо
Коментар