През 1945 в Германия руснаците масово изнасилват жени и деца. Спомените на Gabriele Koepp
След половин век мълчание в Германия се намери жена, дръзнала да наруши табута наложени по въпроса за масовото изнасилване на немски жени от съветски войници. Книгата на Габриеле Коепп (Gabriele Koepp) „Защо трябваше да бъда девойка?” е първото по рода си писмено доказателство, в което авторът не прикрива истинското си име. Общият брой на жертвите на сексуална злоупотреба е най-малко 2 милиона жени само в Берлин.
Първите седмици след превземането на Берлин са просто ужасни . Всяка немска жена се страхувала да чуе от своя руски “освободител”: ” Фрау, комм!” Жестокостите достигат такива размери, че дори Римокатолическата църква счита, че трябва се откаже от забраната на аборта.
В това време, в немската столица и околностите са разквартирувани 5 милиона съветски войници. Според експерти, всяка жена е била изнасилена средно по 12 пъти. Възрастта на жертвите е от 8 до 90 години. Много от тях били изнасилвани до смърт.
Дори и сега, 80-годишната г-жа Koeпп, която през 1945 г. е била едва на 15 години не може да спи без кошмари. Тя пише в своя роман: “Не мога да чувствам нищо друго. За мен сексуалността е станала синоним на насилие. ”
В интервю за “Дер Шпигел”, Габриеле разказва, че двете с майка си бягат на 25-ти януари 1945 година, когато се приближава Червената Армия. Семейство г-жа Koeпп живелеело тогава в Schneidemuhl (сега полски град в Померания). По време на евакуацията, Габриеле и сестра и се отделили от майка си и се качили на товарен влак за Берлин. Композицията била подложена на обстрел от руската артилерия. Тъй като вратата на товарния вагон била заключена, Габриеле се изкачила до прозореца и побягнала навън. Нейната сестра останала вътре и Габи никога повече не я е видяла.
На следващия ден, момичето е намерено от съветските войници докато те ровели в къщите на близкото село в търсене на плячка. Тя е била изнасилена два пъти в този ден, и още два пъти на следващата сутрин. След това, тя успява да се скрие под масата в стая пълна с бежанци. Тогава в къщата отново влизат съветски войници. Възрастните немски жени, които искат да спасят себе си от насилието им предават Габриеле. След две седмици сексуално робство, Koeпп успява да избяга.
Междувременно, настоящите правителството на Русия и голяма част от обществото категорично отрича факта на големите издевателства от съветската армия над немските цивилни.
Koeпп, която тогава е била само на 15 години пише: “Аз бях почти дете. Да напиша тази книга не беше лесно, но нямах друг избор: ако не съм аз, тогава кой друг? ”
Г-жа Koepp разчупи мълчанието на всички жертви, за повечето от коитоспоменът за ужасите на руските зверства през 1945 година ги преследва през целия им живот.
След половин век мълчание в Германия се намери жена, дръзнала да наруши табута наложени по въпроса за масовото изнасилване на немски жени от съветски войници. Книгата на Габриеле Коепп (Gabriele Koepp) „Защо трябваше да бъда девойка?” е първото по рода си писмено доказателство, в което авторът не прикрива истинското си име. Общият брой на жертвите на сексуална злоупотреба е най-малко 2 милиона жени само в Берлин.
Първите седмици след превземането на Берлин са просто ужасни . Всяка немска жена се страхувала да чуе от своя руски “освободител”: ” Фрау, комм!” Жестокостите достигат такива размери, че дори Римокатолическата църква счита, че трябва се откаже от забраната на аборта.
В това време, в немската столица и околностите са разквартирувани 5 милиона съветски войници. Според експерти, всяка жена е била изнасилена средно по 12 пъти. Възрастта на жертвите е от 8 до 90 години. Много от тях били изнасилвани до смърт.
Дори и сега, 80-годишната г-жа Koeпп, която през 1945 г. е била едва на 15 години не може да спи без кошмари. Тя пише в своя роман: “Не мога да чувствам нищо друго. За мен сексуалността е станала синоним на насилие. ”
В интервю за “Дер Шпигел”, Габриеле разказва, че двете с майка си бягат на 25-ти януари 1945 година, когато се приближава Червената Армия. Семейство г-жа Koeпп живелеело тогава в Schneidemuhl (сега полски град в Померания). По време на евакуацията, Габриеле и сестра и се отделили от майка си и се качили на товарен влак за Берлин. Композицията била подложена на обстрел от руската артилерия. Тъй като вратата на товарния вагон била заключена, Габриеле се изкачила до прозореца и побягнала навън. Нейната сестра останала вътре и Габи никога повече не я е видяла.
На следващия ден, момичето е намерено от съветските войници докато те ровели в къщите на близкото село в търсене на плячка. Тя е била изнасилена два пъти в този ден, и още два пъти на следващата сутрин. След това, тя успява да се скрие под масата в стая пълна с бежанци. Тогава в къщата отново влизат съветски войници. Възрастните немски жени, които искат да спасят себе си от насилието им предават Габриеле. След две седмици сексуално робство, Koeпп успява да избяга.
Междувременно, настоящите правителството на Русия и голяма част от обществото категорично отрича факта на големите издевателства от съветската армия над немските цивилни.
Koeпп, която тогава е била само на 15 години пише: “Аз бях почти дете. Да напиша тази книга не беше лесно, но нямах друг избор: ако не съм аз, тогава кой друг? ”
Г-жа Koepp разчупи мълчанието на всички жертви, за повечето от коитоспоменът за ужасите на руските зверства през 1945 година ги преследва през целия им живот.
Коментар