Русия (2)

[kandid]

Не бягай, пиленце... АК 47, а другаря Калашников се включил в проекта през 48-ма...

[markov]

Да бе да .....никви доказателства освен смели твърдения на русофоби по въпроса.

Че продължи да доразвиваш идеята де..и Т34 е немски, и ракетите съюз , и двигателите за ракети РД 180 дето без тях нито една американска ракета не е виждала космоса последните 15 години ....даваи все така в същия дух

[kandid]

АК има много конструктивно сходни елементи с по-стари съветски оръжия – СВТ, СКС и др. Това говори по-скоро за руски произход. Начина на изработка, допуски на размерите пак говорят за руска намесаи руска идея. Ако Шмайсер трябваше да направи нещо по-добро от StG 44 , това трябваше да е нещо като G – 3 – прецизно изработена пушка. Типично по немски! Според мен немците са ползвани главно като съветници, а не като конструктори.

Оффф, не само че е откраднал модела, ами и самите немци са го доусъвършенствали...

Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори – Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.

След установяването на германците в СССР, работата потръгва бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава “автомат Калашников”, а “автоматический карабин”. Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява за първи път и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайзер. Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников.

В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайзер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се преработи за АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайзер, а не „гениалния” самоук Калашников работещ в същото бюро.

След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайзер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайзер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.

[markov]

АК има много конструктивно сходни елементи с по-стари съветски оръжия – СВТ, СКС и др. Това говори по-скоро за руски произход. Начина на изработка, допуски на размерите пак говорят за руска намесаи руска идея. Ако Шмайсер трябваше да направи нещо по-добро от StG 44 , това трябваше да е нещо като G – 3 – прецизно изработена пушка. Типично по немски! Според мен немците са ползвани главно като съветници, а не като конструктори.

[kandid]

сновните разлики между двете системи e начинът на разглобяване и ударно-спускателният механизъм и схемата на заключване на затвора (ротационен болтов затвор, заключващ се посредством бойни упори при АК-47 и клинов прекос при схемата на Шмайзер). Разликите в кинематичните схеми са очевидни, което означава, че твърденията за руска копирка са неуместни и несериозни. Доказателства за това, че автоматът Калашников е копие на Щурмгевер 44, и за това, че Шмайзер е истинският конструктор на Калашников, няма. Това е мит, пропаганда, произлязла от западно-капиталистическия блок, основно от САЩ. Пропагандата се разчува в годините, когато САЩ воюва с Виетнам, и когато започва масовото производството на неуспешната AR-15.

Ми явно Шмайзер е усъвършенствал модела си, бидейки военнопленник в СССРусия от 1945 до 1953... Чети бе, моркуф, тва са факти...

[markov]

сновните разлики между двете системи e начинът на разглобяване и ударно-спускателният механизъм и схемата на заключване на затвора (ротационен болтов затвор, заключващ се посредством бойни упори при АК-47 и клинов прекос при схемата на Шмайзер). Разликите в кинематичните схеми са очевидни, което означава, че твърденията за руска копирка са неуместни и несериозни. Доказателства за това, че автоматът Калашников е копие на Щурмгевер 44, и за това, че Шмайзер е истинският конструктор на Калашников, няма. Това е мит, пропаганда, произлязла от западно-капиталистическия блок, основно от САЩ. Пропагандата се разчува в годините, когато САЩ воюва с Виетнам, и когато започва масовото производството на неуспешната AR-15.

[kandid]

И коментарите под статията трябва да се погледнат, ако някой ги е пропуснал тук

Марков ги е отразил... избирателно, разбира се...

[kandid]

Mihail Kalashnikov Admits German "Help" To Create The AK-47 Rifle

Mihail Kalasnikov is admitting he was "helped" by the German inventor and arms maker Hugo Schmeisser to create the AK-47 assault rifle

-- The German inventor developed the first assault weapon Sturmgewehr 44 during WWII. After the end of the war Schmeisser was displaced and forced to work in the Soviet Union

http://transsylvaniaphoenix.blogspot...rman-help.html

[OMG]

и още: http://www.extremecentrepoint.com/archives/5312

И коментарите под статията трябва да се погледнат, ако някой ги е пропуснал тук

[kandid]

Къде е и какво прави в това време Хуго Шмайзер?

Хуго Шмайзер На 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайзер където е съсредоточено основното производство на щурмгеверите. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година „молят” американските си съюзници да им доставят 50 бройки Stg-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус – заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация.

По-късно през есента на 1945 година, американските окупационни власти арестуват Хуго Шмайзер и брат му Ханс Шмайзер по съмнения за участие във военни престъпления, но поради липса на доказателства те са освободени, а фирмата се преориентира към 100% невоенно производство на резервни части за велосипеди. В края на същата година, Тюрингия влиза в съветската окупационна зона, американските войски се изтеглят и на тяхно място пристигат руснаците.

В средата 1946 година с надзора над новото оръжие се ангажира лично Сталин. В конструкторските бюра заели се с проектирането му настъпва паника. Новият стопанин иска бърз резултат и това налага нов подход към проблема.

През октомври 1946 година в къщата на Хуго Шмайзер в Зул нахлуват офицери от НКВД и заповядват на 62 годишния инженер да се подготви за заминаване заедно с болшинството от сътрудниците си във фирмата. Разрешава им се да вземат със себе си семействата и каквото пожелаят от имуществото си. Съпругата на Шмайзер отказва да го последва и остава в Германия. Докато техническият персонал се готви за заминаване към СССР, в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствените линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори – Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.

След установяването на германците в СССР, работата потръгва бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава “автомат Калашников”, а “автоматический карабин”. Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява за първи път и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайзер. Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников.

В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайзер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се преработи за АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайзер, а не „гениалния” самоук Калашников работещ в същото бюро.

След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайзер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайзер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.

[kandid]

Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за Сталин

„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати … би ли могъл никому неизвестният сержант със седмо-класно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка …”

Александар Зайцев, военен инженер-конструктор

Вижте горната снимка. Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината – Калашников е просто пропаганден клоун и никога не е изобретявал АК-47.
В началото на войната Германия разработва нов патрон 7,92 мм. В последствие Хуго Шмайзер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner). Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина, първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS. Едва през 1944 година усъвършенстваният вариант на системата Шмайзер е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще – щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или разбира се за автомат Калашников, който представлява „истинската” немска щурмова винтовка.
Въпреки, че късната поява на това революционно оръжие не успява да промени хода на войната, използването му от немските войски срещу руснаците в Източна Прусия е една от причините за огромните съветски загуби в това настъпление. Нещо повече, това просто и надеждно оръжие охотно се ползва и от съветските солдати, които при щурма на Кьонигсберг захвърлят проблемните ППШ и ППС и действат изключително с трофейни StG.

Съветските специални служби се добират до първите образци на Mkb-42 още в края на 1942 година, но интензивните опити за клониране немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията , в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и две години след това напредъкът е меко казано незначителен. За тези две години, обаче, се случва нещо много важно – СССР придобива статут на победител във войната. Както всички знаем, победителите не ги съдят и съветските комунисти започват масово да копират немски трофейни технологии от ракетостроенето и самолетостроенето до стрелковото оръжие и лекарствата.
и още: http://www.extremecentrepoint.com/archives/5312

[4ervenasgan]

Я наложи и един москвич до един форд за по-голяма прегледност.
Или един руски телевизор до японски.

[markov]

стрелковото оръжие е пример на безкрайно заимстване на идеи и конструкции. Оръжие под “междинен” патрон е създадено още през WW I от Риберойл и Фьодоров, между войните са се забавлявали всички – от Джон Мозес Браунинг, през чехи (Холек), немци и руснаци. Нищо в Stg 44 не е “оригинална” идея. Щампования корпус, с който германците са се захванали от недостиг на оборудване и качествена стомана, и с който АК се сдобива чак с появата на АКМ, не е повод за гордост, от днешна гледна точка. Българските АКМ-оиди са с фрезован корпус и се търсят повече и продават по-скъпо на американския пазар..
BTW, първия руски междинен патрон е от 1942 и е 7.62х41, и Калашников едновременно със Симонов правят “карабина” за него, когато дядо Хуго още си е бил в Германия. Калашниковия ОСК 44 си е 90% копие на Гаранд М1, а тази на Симонов, приета на въоръжение през ’45 с новия 7.62х39 и днес е в ръцете на “гвардейците” пред президентството в София..

Ето и схема за частите на двете пушки......много разлики:

[Ivan2015]

Руски медии неотдавна съобщиха, че руската студентка Варвара Караулова е била задържана на границата между Турция и Сирия. Медии съобщават, че е възможно Варвара Караулова да бъде съдена в Русия, тъй като вероятно тя е искала да влезе в Сирия и да се присъедини към терористичната организация "Ислямска държава".
http://www.youtube.com/watch?v=kpmpPFJDYnI
http://www.youtube.com/watch?v=Hl2Bdci4M-Q

През май 2015г. в Русия производството (добивът) на паладий и паладиеви сплави е намаляло с 8,5 % спрямо май 2014г.
През първите 5 месеца на 2014г. в Русия производството (добивът) на паладий и паладиеви сплави е намаляло с 4,6 % спрямо първите 5 месеца на 2014г.

[OMG]

Марков, сякаш със стаканите се справяш по-добре, оръжията не са по твоята част