Политика (Архив до 21.11.2015)

[Forex Master]

има данни за 100 милиона жертви на комунизма ... засега!

Да, да... Знам че засега са само 100 милиона. Очаквам скоро да станат повече от цялото население на СССР... хаха

[OMG]

Да така е. Поне в това нещо си прав. Гуантанамо е истински ад! Отвлечени от целия свят без съд и присъда.

А ако Сибир можеше да говори ...
За престъпленията на нацизма се знае всичко. За престъпленията на комуноидните социопати не се знае и 50%. Според The Black Book of Communism: Crimes, Terror, Repression (Harvard University Press) има данни за 100 милиона жертви на комунизма ... засега!

[Forex Master]

ГУЛАГ, по-страшен и от ада

Да така е. Поне в това нещо си прав. Гуантанамо е истински ад! Отвлечени от целия свят без съд и присъда.

[Mario Teran]

ГУЛАГ, по-страшен и от ада
В Северна Корея има хора, които не познават вкуса на хляба, не знаят, че може да се пее или че има радио. И как да знаят - режимът държи стотици хиляди в концлагери, пред които бледнее и самият ад.

От над 50 години в Северна Корея съществуват концентрационни лагери. В тях са избити стотици хиляди хора. В момента 200 000 севернокорейци са изолирани в подобни лагери. Заедно с градските затвори, центровете "за отдих чрез труд" и зоните за депортация на "съмнителните елементи", концлагерите съставляват ядрото на едно общество, държано в плен. Концлагеристите са напълно изолирани от външния свят и без всякакви права. Храната им се състои от царевична каша, зелева супа и месо от плъхове. Охранителите имат пълна власт над концлагеристите. Никой от задържаните не може да се надява на завръщане в нормалния живот. Затворниците умират от глад и изтезания.
Севернокорейските концлагери приличат на нацистките, съветските или китайските. Чисто севернокорейски специалитет са обаче търсенето на обща вина и повсеместните предателства. Всеки, който слуша чужди радиостанции, застрашава роднините си. В лагерите попадат цели семейства. Не са малко и онези, които изобщо не знаят за какво са арестувани. Девизът гласи, че децата трябва да "измият греховете на родителите си". Всички остават в лагера до смъртта си.
Гладът като изтезание
Доносниците получават допълнителна порция

Доносниците получават допълнителна порция
Всички лагеристи са задължени да доносничат. Всеки шпионира останалите и прави донесения. Опасно е човек да се довери някому, защото всеки може да бъде предател. В спалните помещения, класните стаи и работилниците царят принудителното мълчание, подозрението и самотата. Лагерният ред не разрешава събирането на повече от двама души на едно място. Нарушителите на това правило биват разстрелвани на място. Всяка особеност в поведението на съседа трябва незабавно да бъде докладвана. Онези, които отказват да дават информации, също биват наказвани. Доброволните информатори получават като награда по-лека работа и допълнителна порция храна.
Блейн Хардън, който е бивш кореспондент на "Вашингтон пост", а понастоящем колумнист в "Економист", разказва историята на Шин Донг-Хюк, роден през 1982 година в концентрационен лагер №14. Появата си на бял свят Шин дължи на един "брак за награда". Управата на лагера въвежда тази най-висока награда за неженени затворници, които се трудят усилно и неуморно доносничат. Новобрачната двойка има право на пет брачни нощи, като "съпрузите" могат да се виждат по няколко пъти в годината. Братът на Шин е осем години по-голям от него, но му е също толкова чужд, колкото бащата, майката и другите деца-роби.
Охраната в лагерното училище научила Шин да се покланя ниско, да не гледа никого в очите и да се срамува от произхода си. Задаването на въпроси е забранено, иначе - побой. За да получат допълнителна порция храна, децата са принудени да докладват на учителите за всяка дума на своите другари. Те не научават нищо за света зад стените на лагера, не знаят нищо за страната си, за историята й, а още по-малко за това, че съществува и друга корейска държава на Юг. Те никога не са виждали пари, не знаят нито една песен, нямат представа какво означават понятия като морал или приятелство. Шин не вижда нищо особено в това да изблизва остатъците от разсипаната по пода зелева супа. Под "свобода" разбирал печено месо.
Бягство от ада
Големият севернокорейски ГУЛАГ
Големият севернокорейски ГУЛАГ
Шин издава на един надзирател плановете за бягство на майка си и брат си. Надзирателят обаче премълчава източника на информацията и поради това Шин попада под подозрение - като възможен съучастник. Хвърлят го в подземния карцер за повече от шест месеца и го изтезават. Брат му е разстрелян, а майка му - обесена. Девет години по-късно Шин успява да избяга от концлагера. Неговият другар, който му разказал за наличието на други държави отвъд границата, изгорял върху оградата с високо напрежение, опасваща концлагера. Самият Шин има по-добра съдба. Той успява да се добере до китайската граница, преминавайки я с помощта на подкуп. Прекарва десет месеца при един свинар Там за първи път в живота си получава малко пари и топли дрехи.
Бягството от преизподнята не означава обаче автоматично завръщане към нормалния живот - то е по-скоро скок в един непознат свят. Едва като млад мъж Шин научава какво е радио, какъв е вкусът на бисквитите, какво означава думата "дълг". Душевните рани от лагерния ад остават обаче завинаги. Остават кошмарите, осакатените ръце, хроничната подозрителност, самоомразата. Остава животът, в който няма нито усмивки, нито сълзи.

[Mario Teran]

Ето до какво води сляпото подчинение на заповедите на окупаторите на ЕС!

Second quarter earnings of Danish brewer Carlsberg plunged 19 percent due to poor performance in the Russian market which previously accounted for nearly half of the company’s sales and profits.

Окупация на ЕС няма. "Новината" ти не струва. ИзмишлЬотина е.

[Forex Master]

Ето до какво води сляпото подчинение на заповедите на окупаторите на ЕС!

Second quarter earnings of Danish brewer Carlsberg plunged 19 percent due to poor performance in the Russian market which previously accounted for nearly half of the company’s sales and profits.

[Mario Teran]

Разказът на един българин оцелял в лагера на смъртта край Ловеч ("Слънчев бряг")




Карта на лагерите в България
Жените живееха в другото крило на лагера. Работеха заедно с нас същата работа. И тях ги биеха постоянно. Гавреха се, завираха им неща, където не трябва. Вечер някои ги водеха до бъчвите с вода, Ръжгева или Куна им поливаха да се измият от кръста надолу и ги вкарваха в канцелариите. Изнасилваха ги постоянно, те не смееха да протестират. Защото иначе ги чакаше смърт. Беше много страшно. Ръцете ни бяха кървящи рани. Товарехме камъните с голи ръце. Вечер спяхме като застреляни. Мнозина стенеха от болки. Понякога някой викаше, че минава змия или смок - по скалите ги има много, а в спалното дъските са през пръст разстояние. Ходехме по нужда в една кофа, но най-непоносима бе миризмата на гной и пот. Сутрин миришеше на мърша.През лятото беше непоносимо горещо. Камъните се нагряваха, ако счупиш яйце към обяд, пече се за 5 минути. Есента скалите изстиваха и сутрин беше много студено, но само докато стигнем кариерата. Работехме сутрин от 6 до тъмно. Не усещахме студа, защото бяхме потни дори през най-големите студове през зимата. Пот и кръв се лееха непрекъснато Мирчо Спасов искаше „много, много работа”. Свободно време нямахме. Докараха едно момче от Гложене, сираче. Докато разбера, че е земляк, го убиха. Най-близък ми беше Божидар от София, дошъл 4 дни преди мен и останал до разтурянето на лагера. Имаше много опити за бягство, но все неуспешни. Бегълците ги убиваха или на място, или пред нас за назидание. Ако циганинът, който ни броеше, сбърка, първата редица ляга и бият да кажат къде са избягалите. Той бъркаше нарочно. Понякога отделяха група от 20-30 души за работа на вилата на БКП на хълма. Носехме камък, желязо, вода, цимент - палат, построен с робски труд. Благо или някой от циганите слагаше пръчка на пътеката и трябва да я прескочиш с камъка. Който закачи пръчката, беше пребиван веднага. Ако стане, продължава, ако не може-доубиваха го.

Убийствата ставаха по всевъзможни начини:

с тояги, с инструменти, с ножове, с душене. В деня, когато убиха бай Иван Карадочев, оцелях по чудо. Работих с него в една група два или три месеца. Шахо го удари лошо с тоягата и той падна. Извиках, взех го в скута си. Бай Иван умря в ръцете ми. Тогава чух вик и в последния миг видях Шахо да замахва с прибора си за убиване. Това беше вързана за ръката му палка, за която със синджир бе окачена тънка стоманена лента около 20 см, изключително остра. Често ни показваше върху ръката си, че може да бръсне. С едно движение я хващаше и убиваше с нея. Ако стигне врат, човекът умираше на място, ако пък докачи нечий гръб, раната е до костта. Хората умираха от загуба на кръв или раните гноясваха и се пълнеха с червеи. И в онзи ден, когато сълзи течаха от очите ми, Божидар извика силно „Бате-е!” Погледнах - лентата свисти към главата ми. Отдръпнах се инстиктивно назад и както бях приклекнал, ножът направи две дълбоки рани-на ръката и крака ми. Белезите и сега стоят. Шахо щеше да ме довърши, но в тоя момент Газдов го извика долу при бараките за „нещо важно”. Това означаваше, че са дошли нови хора и има работа за него. Бяха две момичета и едно момче от Бургас. Обвинили ги, че чакат с къси поли на кея да дойдат американските моряци с кораби. Цяла нощ се гавриха с тримата. Цяла нощ се чуваха страшни викове, макар че им запушваха устата. Колко са били изнасилванията, никой не знае. Сутринта момчето беше мъртво, а момичета с разкъсани дрехи, разчорлени и окървавени, ги изкараха от помещението на началниците.

Лагера в Ловеч Гноясалите и червясали рани бай Георги - фелшерът, лекуваше по два начина. Или караше някой по-млад да уринира върху раната, или с обелени клечки човъркаше и изкарваше червеите. Всеки болен беше обречен. Веднъж един човек скочи от силозите. Искаше да избяга с тръгващия влак, но падна на релсите и вагонът мина през краката му. Закараха го в болницата,след два часа го докараха с ампутирани крака. Хвърлиха го в „моргата” зад тоалетната и той умря в страшни мъки. Беше жив между трупове, молеше за вода, стенеше. Спомням си и Данчо от Пловдивско. Останали му две банкноти по 25 лева - тогава имаше такива - и той решил на 19 януари, Йордановден, да почерпи за рожденен и имен ден, правеше 24 години. Помолил един старшина да купи с парите лукчета, но милиционерът го предаде. Газдов го извика пред строя. Вързаха го за кол с вдигнати ръце. Беше в ученическа гимнастьорка, дрехата се вдигна една педя нагоре и оголи тялото му. Беше много студено, 15° под нулата. Газдов нареди на всеки два часа да го заливат с вода. При всяка кофа му казваха: „Знаеш ли, че за имен и рожден ден се полива за здраве?” Два дена остана на кола и не спряха да го поливат. На третия Газдов дойде като рицар на кон в кариерата и влачеше Данчо, завързан с въже за седлото. Беше още жив, покрит с лед. Събраха ни да го видим. „Има ли други желаещи да празнуват?” Данчо изстена само: „Братя…аз …си… отивааам…”. И издъхна. Докараха едно момче от Габрово, родителите му били големци, пратили го да го сплашат. Имаше самочувствие, но още на третия ден го убиха. След няколко дни го потърсиха. Първо казали, че го няма, после че тръгнал да бяга. Накараха няколко души да съберат пръст и да сложат кръст от две клечки. Но майката усети с инстинкта си, че я лъжат. Разрови пръстта и разбра, че няма гроб. Ние не знаехме тогава, че телата, откарвани в Белене, са заравяни плитко и разкъсвани от настървените на мърша прасета.

Предатели между нас нямаше, сигурен съм. Ние не говорехме помежду си - нямахме право. Имаше заповед да говорим високо. Когато говориш с някого, трябва да се чува поне на 25-30 м. Ако поискаш нещо - чук, инструмент - и охраната прецени, че не е чула, това означава, че след секунди говорещият и тези, които слушат, ще са мъртви. Това е закон. Научавахме само по едно име и откъде е - Стефан от Враца, Сашо Сладура. Помня го, не видях как го убиха. Казаха, че бил голям музикант. Там имаше само високообразовани и културни хора - заплахата за „мирния комунизъм”.Имаше адвокати, народни представители и др. Никола от София го изпратили, защото говорил с чужденци в хотел „България”. Имаше хора на 40, на 50, на 58 години. Те не издържаха.

Помня две момчета - дали бяха македончета, не знам, викахме им сръбчета. Мичо избяга, но го хванаха. Убиха го много мъчително. В съзнанието ми се е запечатала датата 19 юли. Бяха сложили взривове и накараха двайсетина души да палят фитилите. Фитилите били много къси. В един момент цялата група се взриви. Тела, глави, крака и скали се разхвърчаха навсякъде. Две-три минути след това се издаде заповед „да се събере мършата в газката”. И ни накараха да „почистим”. Касапница. Хващаш ръка, тя още трепери, вземаш крак, той топъл. На друго място - черва. Лошо ми става и сега, като се сетя за 19 юли 1959 г. Някои тръгнаха да бягат, но милицонерите стреляха от скалите. Застреляха няколко души. Средно в лагера имаше по 240-250 души. Много новопристигнали не издържаха първия побой, припадаха или пък ги убиваха на място.

Полуживи ги захвърляха в „моргата”и като издъхнат - с другите убити към Белене с газката. Дажбата за 24 часа беше 260 грама стар черен хляб. Чер като рингова тухла. Даваха някакво подобие на чай сутрин и вечер. Организмът има нужда от течности. Понякога даваха супа от рибени глави, но вече почнали да се разлагат, смърдяха. Виждал съм хора да късат трева и листа и казваха: „Аз колкото да си разквася устата.” Но гълтаха. Вода пиехме от бурета, които никога не се миеха, а само доливаха. На дъното им имаше тиня, мръсотия. Вода на кариерата нямаше. Ходехме по нужда в дървена тоалетна, но никой не смееше да се заседи много. Застреляха или заклаха няколко, както са клекнали.


Лагера в Ловеч
Вагонетките се бутаха по релси на 150-200 м. Гледаш да свършиш нито първи, нито последен. Защото група, която три пъти стане първа, се разформирова. Включваха в нея болен или осакатен. Ще го кажа открито - той не е полезен. Той е в тежест на другите, които карат нормата, а при неизпълнение - следва смърт. Докато бях там, убиха може би 1000 души. Не съм ги броил, но не са по-малко от 800. И това е само за една година.

Един път Мирчо Спасов държа реч

Тогава Васко от Струмяни се обади: „Другарю полковник (той беше полковник тогава), защо сме тук без съд и присъда, защо нямаме право да пишем и получаваме писма?” Мирчо Спасов каза: „Вие сте събрани не за да изтърпявате наказание, не да оцелявате, а за физическо и стерилно унищожаване, защото сте зародишът на гнилия американски капитализъм.” И ако някой мислел, че може да стане птичка и прехвръкне през телените мрежи, той тутакси щял да стане герак, който нямало да позволи и перушинка да излети. Тогава набелязаха момчето. След една седмица Васко вече го нямаше. За мен най-виновни са Мирчо Спасов и партията. Казал, че било повеля на партията и трябвало да си храни децата. Но това бяха изроди, жадни за власт, да колят и да бесят.Днес ми тежи, че няколко души загинаха заради мен. Преди да вляза, тренирах борба. Когато Ловеч стана окръг, нямало състезател в категорията ми и ме потърсили за състезание. Надзирателите разбрали, че ще вземат някакъв борец, и убиха няколко по-едри и здрави мъже. Не знаели кой е, аз бях 40 кила. Една сутрин видях, че идват за мен и се разтреперах. Казах на Божидар, че се свърши, днес ще ме убият. Той прошепна да не се боя. После Газдов ме извика. Отидох, той замахна с тоягата. Като паднах, стъпи на главата ми и ухото ми се разпра в камъните. И тогава чух вик: „Стигааа!” Той отпусна тоягата и ми каза: „Ако се върнеш, няма да осъмнеш, ако осъмнеш, няма да замръкнеш.” Излязох, паднах на шосето, взех две шепи пръст и я целунах. Пазя я и сега.

[Mario Teran]

Концлагерите в социалистическа България - от първия до последния ден

20% истина са чиста лъжа, защото концлагерите в България – с които ректорът на Софийския университет си направи майтап по повод “научното” честване на Людмила Живкова – функционират от първия до последния ден на комунистическия режим (с изключение на годините 1953-1956 и 1962-1963) и това е една от разликите с режимите в Полша, Чехословакия или Унгария, където те са закрити след смъртта на Сталин (в Унгария отново са открити след Унгарската революция и са закрити в началото на 60-те) и една от приликите със Северна Корея, Съветския съюз и Китай.

[Сините камъни]

[QUOTE=Jimmy;1059858783]Поздрав за всички комунета-носталгици, които леят крокодилски сълзи по соца - да си припомнят славните години

И за всички по-млади хора, които нямат спомен от България преди 1989г. - да са наясно какво беше и за какво става дума, когато разни нагли мошеници се опитват да ги лъжат "каква убавиня беше при бае Тошо"

[5OHl0[/URL]
.
.
Незнам какво си пуснал, ама е достатъчно да си пуснеш БГ естрада и да "видиш", ако можеш, как със заплати народни, се правеше изкуство!

https://www.youtube.com/watch?v=dnCrEnWSDKY

Диана Експрес с Георги Станчев - Душа (1980)

Забранявали незабранявали, имаше песни, вечни днес!

И пак повтарям, гледайте в настоящето момчета, имаме си проамериканско правителство, що Ви бърка пак ТЖ?!
Що пак с мъртвите си триете задниците?

[Сините камъни]

За мен СДС не е нещо особено различно от ГЕРБ, което пък си е живо БКП.

То няма разлика, всички са интересчии, кариеристи, а от американското посолство ги търсят задължително с голямо его!
Примерите започват с Костов!

[Сините камъни]

Как Брежнев "надари" НРБ

Защо „плановата“ икономика на НРБ за 30 години три пъти стигна до фалит? И как „братската“ помощ на Съветската империя увисна като воденичен камък на шията на преданата й БКП.


http://www.dw.com/bg/как-брежнев-надари-нрб/a-18651845

Да вземеш да гледаш малко напред, а не все назад, а?
Да не говорим, че на 77% нещата изобщо не са така!

Да посочи авторът , точно къде се е ровил, да цитира долумент, номер, дата, източник!
Плюс, никога банкерската мафия не се е отказвала да съсипе опонента!
А предатели и сред нашите и сред руските и всякакви други така наречени комунистически партии, бол!
Горбачов беше на върха!

А сега можеш да коментираш и последствията от валутния борд, от заема, който ни натрясоха, изобщо имаш теми от насточщето , колкото искаш!
Ама понеже в ЕС сме се осрали до гуша, пак Космосът ти крив!

[gigow]

Украйна издирва два стратегически бомбардировача.

Украинские ракетоносцы объявлены в розыск
Украина давно приобрела сомнительную славу своеобразной «черной дыры», в которой способно бесследно сгинуть все, что угодно. Но стратегические ракетоносцы там все же еще не пропадали. Однако именно их сегодня принялась разыскивать Генеральная прокуратура этой страны (ГПУ). Украинские следователи возбудили уголовное дело о продаже неизвестным двух стратегических бомбардировщиков Ту-95МС, известных на Западе как «Медведи».

Добре че когато се разпадна СССР, Русия прибра всички ядрени оръжия от Украйна, иначе хохлите щяха да са ги продали я на Иран, я на Осама бин Ладен.

[коки]

Made in Doganestan.Европари потъват в абсурдни строежи
http://www.vidin-online.com/regional...urdni-stroezhi

[Manyface God"]

Борисов иска информация има ли картел за горивата

[Manyface God"]

Я кажи колко пъти гласува за СДС и за ГЕРБ

0