Някой може и да прочете какво пише списание "Тема" по темата Украйна.
Тези пак са на власт в Украйна, сега обаче назначени не от германците, ами от американците. И сега избиват руснаците от източните провинции, както преди избиваха евреите в западните. Фашистите на власт в Киев са идеологическите наследници на фашистите извършвали Волинските кланета.
Западна Украйна – една неудобна история – Калин Първанов, сп. ТЕМА
В нея няма невинни държави, съюзи, организации. Има стотици хиляди невинни жертви
Чаша сол. Това е наградата за заловен беглец от трудовата колония за евреи в покрайнините на Острог, Ровенска област. Годината е 1941-ва и човешкият живот в окупираните от нацистите територии не струва много. Ако е на евреин – съвсем. Въпреки евтинията кандидати за наградата не липсват, както сред украинските полицаи, така и сред цивилното население.
Първите мотоциклетисти от Вермахта нахълтват в градчето още на четвъртия ден от войната – 26 юни. Преди това местното население се колебае дали да бяга на изток с бързо отстъпващата Червена армия. Тя е по тези места отскоро и малцина в Западна Украйна се чувстват обвързани със Съюза на съветските социалистически републики, чиито граждани са станали, без никой да ги пита, преди няма и две години. По-старите жители вече са сменили по няколко паспорта на различни държави, към които областта Волиния е била присъединявана. Тя, както и съседна Галиция, често минават от ръце в ръце. Повечето евреи в Острог все пак решават да останат, водени от спомена за сравнително цивилизованото отношение на немската войска през Първата световна война. Сред тях е семейството на Йосиф Галицки – още ненавършил 19 години младеж, произхождащ от заможно религиозно семейство, студент по педагогика в Ровно.
Първата работа на окупаторите е да назначат местния главорез – националистът Ткаченко, за шеф на полицията. Не минават и няколко дни когато 300 евреи – главно интелигенцията на града, са арестувани и разстреляни за по-малко от 24 часа. Редовната войска е отишла далеч на изток, а в Острог се установява шпицкоманда. Следващия масов разстрел е на 4 август, избити са 3 хиляди души – предимно болни, старци, жени и деца. Месец по-късно идва ред на младежта – жертвите са 2000. Оцелелите са натикани в лагер, където доскоро нацистите са държали 6000 пленени червеноармейци. Изтребили са повечето от тях с глад, а оцелелите са разстреляни полуживи до последния човек, за да се освободи място за евреите.
В нея няма невинни държави, съюзи, организации. Има стотици хиляди невинни жертви
Чаша сол. Това е наградата за заловен беглец от трудовата колония за евреи в покрайнините на Острог, Ровенска област. Годината е 1941-ва и човешкият живот в окупираните от нацистите територии не струва много. Ако е на евреин – съвсем. Въпреки евтинията кандидати за наградата не липсват, както сред украинските полицаи, така и сред цивилното население.
Първите мотоциклетисти от Вермахта нахълтват в градчето още на четвъртия ден от войната – 26 юни. Преди това местното население се колебае дали да бяга на изток с бързо отстъпващата Червена армия. Тя е по тези места отскоро и малцина в Западна Украйна се чувстват обвързани със Съюза на съветските социалистически републики, чиито граждани са станали, без никой да ги пита, преди няма и две години. По-старите жители вече са сменили по няколко паспорта на различни държави, към които областта Волиния е била присъединявана. Тя, както и съседна Галиция, често минават от ръце в ръце. Повечето евреи в Острог все пак решават да останат, водени от спомена за сравнително цивилизованото отношение на немската войска през Първата световна война. Сред тях е семейството на Йосиф Галицки – още ненавършил 19 години младеж, произхождащ от заможно религиозно семейство, студент по педагогика в Ровно.
Първата работа на окупаторите е да назначат местния главорез – националистът Ткаченко, за шеф на полицията. Не минават и няколко дни когато 300 евреи – главно интелигенцията на града, са арестувани и разстреляни за по-малко от 24 часа. Редовната войска е отишла далеч на изток, а в Острог се установява шпицкоманда. Следващия масов разстрел е на 4 август, избити са 3 хиляди души – предимно болни, старци, жени и деца. Месец по-късно идва ред на младежта – жертвите са 2000. Оцелелите са натикани в лагер, където доскоро нацистите са държали 6000 пленени червеноармейци. Изтребили са повечето от тях с глад, а оцелелите са разстреляни полуживи до последния човек, за да се освободи място за евреите.
Коментар