Франция

[OMG]

Защо?... Имах предвид, че трябва да увеличат още повече военна помощ за "опозицията" в Сирия. Явно тази която бе досега е била недостатъчна. Трябва още. Калашници и гранатомети явно са недостатъчни. Трябава да им се доставят противотанкови и преносими зенитни ракети...

Опа
сега разбрах

[съни(тя)]

.....

Една трета от Франкистан има различна от френската генетична карта, френската култура, френския начин на мислене, френския хумор. Това са хора, които няма да прочетат никога в живота си Виктор Хюго, най-голямата 2млн публична изява в Париж е погребението на писателя. Това са хора, за които е важен пророк мохамед, а не героите на Юго, Дюма и т.н. Това е мултикултурността, СБЪРКАН Модел.
...

Това са фактите...
А решение?
...велико преселение - изгонване на чуждата култура и затваряне на границите ... или ... ?
Към днешна дата какви са възможностите, Макс?

[Forex Master]

Майсторе,
превръщаш се в част от живото доказателство, че бг русофилията е маска на чистата хомофобия

Защо?... Имах предвид, че трябва да увеличат още повече военна помощ за "опозицията" в Сирия. Явно тази която бе досега е била недостатъчна. Трябва още. Калашници и гранатомети явно са недостатъчни. Трябава да им се доставят противотанкови и преносими зенитни ракети...

[OMG]

Е, кво да кажа? Малко ви е? Трябва много повече...

Майсторе,
превръщаш се в част от живото доказателство, че бг русофилията е маска на чистата хомофобия

[Макс]

Факт е, че не е само Шарли ебдо ...или Анна Политковская...
Неудобното слово се атакува навсякъде.

Затова днешният ден в Париж, град център на мултикултуризма ...в света е наистина един изключителен ден.
Независимо кои точно са убийците.
А заради, огромната подкрепа на хората, застанали зад каузата да има свобода на словото.
Кауза против страха.

Каква свобода на словото, какви 5 франка бе Съни. Ти живееш в паралелна действителност, създадена от медиите. Медии, които претендират, че дневния ред който се определя от тях е по важен от реалните проблеми на обществото... Медии, които не служат на обществото

За свободата на словото, ами отиди в саудитска арабия да си говориш каквото си искаш. Една трета от Франция е Франкистан. Франция е изплашена, Франция може да бъде удавена в кръв, хамерика има работещи технологии за революции, и това много добре го разбират управляващите. Политическия елит на Франкистан е объркан

Една трета от Франкистан има различна от френската генетична карта, френската култура, френския начин на мислене, френския хумор. Това са хора, които няма да прочетат никога в живота си Виктор Хюго, най-голямата 2млн публична изява в Париж е погребението на писателя. Това са хора, за които е важен пророк мохамед, а не героите на Юго, Дюма и т.н. Това е мултикултурността, СБЪРКАН Модел.

Тръгни да се разхождаш сама в кварталите в Париж, потрес някой негър ще те вкара в някой вход и няма кой да те чуе. Това не е париж, това не е франция. България я чака същата съдба с тая европедерастия

[Forex Master]

Гледам в момента документален филм по една независима телевизия. Цитират Оланд от 27.08.2013 г. - "Днес взех решение да увеличим нашата военна помощ за опозицията В Сирия в съгласие с нашите ангажименти в рамките на нато."... Е, кво да кажа? Малко ви е? Трябва много повече...

[BOBAN1]

Алжир остава една от най-болезнените и дълбоки рани в политическото тяло на Франция, като изключим, може би, нацистката окупация, и придава контекст на всеки арабски изблик на насилие спрямо Франция.

Шестгодишната война за независимостта на Алжир, в която загиват близо милион и половина арабски мюсюлмани и хиляди французи, остава мъчителен, неразрешен проблем и за двата народа. Само преди малко повече от половин век, конфликтът едва не разпалва нова френска гражданска война.

Може би медиите трябва да припомнят на своята аудитория, че нищо – ама абсолютно нищо – не се случва без причина. Кланета, кръвопролития, гняв, скръб и гонения са окупирали големите заглавия и първите страници на вестниците. Винаги всички искат да знаят кой и кога, но много рядко някой се интересува защо. Ето например случилото се в редакцията на „Шарли ебдо“. Знаем кои са жертвите, знаем как са били убити, знаем кои са извършителите и как са действали – маскирани стрелци, автомати Калашников, безскрупулно, почти професионално хладнокръвие. Знаем ли обаче защо?

Лесно е да си мислим, че всичко е „в името на пророка“, отмъщение за непочтителното отношение на „Шарли ебдо“ спрямо исляма, за обидните карикатури, които се публикуват в ежеседмичника. Истината е, че това не е всичко и, за да разберем по-добре ситуацията, трябва да отправим поглед към миналото. Преди да продължим обаче, искам да подчертая, че историята по никакъв начин не може да оправдае ужасното деяние на атентаторите.

Под всичко лежат важни исторически събития, за които много французи и алжирци предпочитат да затворят очи: кървавата борба на един народ за освобождение от бруталния имперски режим. Война, продължила цели осем години (1954 – 1962 г.), и която остава в основата на конфликта между араби и французи и до днес.

Отчайващата и постоянна криза в алжирско-френските взаимоотношения, възпрепятства мирното съжителство на двата народа във Франция.

Както всички трагедии, така и тази на Алжир, убягва на кратките статии, които се бълват от медии по цял свят.

За разлика от всички останали френски колонии и васални територии, Алжир винаги е бил считан за съществена част от метрополитна Франция и е имал свои представители в парижкия парламент. Алжирското правителство дори предоставя на генерал Шарл дьо Гол и Съюзниците „отвор“, откъдето да нахлуят в окупираните от нацистите Северна Африка и Сицилия.



Век по-рано, Франция завладява Алжир и подчинява мюсюлманското население. В селските райони започват да се издигат френски градове и замъци, а на мястото на джамиите – църкви.

Отношението на Алжир впоследствие винаги е било изключително разнородно: от ненавист, през доверие, до жестока омраза. Демонстрация за независимост в преобладаващо населения с мюсюлмани град Сѐтиф на Деня на победата над фашизма завършва с избиването на 103 европейски цивилни. Френското правителство реагира безпощадно – над 700 мюсюлмани, а вероятно много повече, са избити от заселили се в Алжир французи и по време на въздушни и военноморски удари. Светът не обръща голямо внимание.

През 1954 г. в Алжир започват да избухват бунтове, които впоследствие прерастват в огромно въстание, и бележат началото на неизбежната, кървава война за освобождение.

В конфликта, описван от историка Алистър Хорн, като „варварска война на мира“, загиват 1,5 млн. алжирци (според алжирското правителство) или по 400 000 души от двете страни (според френското правителство).

В северните региони на Алжир започват да вилнеят партизаните на Националния освободителен фронт, а френските войски, сред които и отряди от бивши нацисти, отвръщат безпощадни атаки срещу отцепниците и бруталните изтезания на алжирски военнопленници.

Мистериозно започват да изчезват дори бели симпатизанти на Алжир.

Алжирци отдавна са най-многобройната част от мюсюлманското население във Франция и през октомври 1961 г. 30 000 от тях излизат по улиците на Париж в забранен от правителството протест за независимост. На около километър от сградата на редакцията на „Шарли ебдо“, френската полиция избива близо 600 от демонстрантите.

Човекът зад клането – тогавашният директор на парижката полиция – е Морѝс Папо̀н, бива съден за престъпления срещу човечеството 40-години по-късно.

След края на войната, въпреки обещанията на Освободителния фронт, че ще пази френските граждани, избрали да останат в Алжир, близо милион и половина мъже, жени и деца с френско гражданство са изправени пред избора „куфара или ковчега“ и напускат страната.

Но бившите френски колонисти, които все още зачитат Алжир, като част от Франция, заедно със изтощеното диктаторство на Освободителния фронт, насаждат хладен мир на територията на африканската държава, в който, в продължение на десетилетия, се утаяват презрение и омраза.

Националистическия елит в Алжир тръгва започва да се цели в безнадеждни мечти за индустриализация в съветски стил. Бивши френски граждани започват да настояват за огромни репарации, а в продължение на десетилетия Франция държи картите на отводнителните системи на най-големите алжирски градове, което принуждава местните власти да разкопават огромни площи при всяка авария.

А когато през 80-те започва алжирската гражданска война, корумпираните лидери на Националния освободителен фронт и мюсюлманските бунтовници започват конфликт, не по-малко ужасяващ от Френско-алжирската война през 50-те и 60-те. Франция, разбира се, подкрепя диктаторство, чиито военни лидери седят върху състояние от милиони долари, покрити по швейцарски банки.

Алжирски мюсюлмани, връщащи се от антисъветската война в Афганистан, се присъединяват към ислямистите и избиват голяма част от малкото останали в страната французи. Много от тях впоследствие се включват в ислямистките войни в Ирак и Сирия.

И тук на сцената излизат братя Куаши, и особено Шѐриф, който е бил съден повеждал французи в битка с американските войски в Ирак. Американското правителство пък, с френска подкрепа, дава гръб на режима на Освободителния фронт, който продължава битката си ислямистите в планините на Алжир.

Както един американски дипломат каза преди американската инвазия в Ирак от 2003 г., „САЩ има много какво да научи от алжирските власти“. Сами виждате защо много алжирци са избрали да се бият на страната на иракската съпротива и са открили нова кауза.

[Forex Master]

Факт е, че не е само Шарли ебдо ...или Анна Политковская...

Така е. Убийците на Шарли са мъртви, а на Политковская бе заловен и сега лежи в затвора.

Какво да кажем обаче, когато самият терорист е държава впрегнала цялата си мощ за да затвори устата на неудобни дисиденти? Асанж още е заложник в Еквадорското посолство в Лондон. Сноудън спаси кожата, защото избяга в Русия. Маннинг нямаше този късмет и бе осъден на 30 години затвор. Сега го тъпчат насила с хормони... Защо за тях не протестирате и не се възмущавате? А?

[BOBAN1]

ИД режат глави,не дават интервюта...Интервю не знам дали е имало....така казва телевизията...Като си тръгнал да убиваш едва ли си вземаш личната карта....камо ли да даваш интервю ...

Днеска четох в един форум ,че ако гръмнеш някого в главата от половин метър с калашник....главата му нямало да я има....

Интересен факт е,че бяха блокирали Париж и щяха да щурмуват някаква сграда....те били на 80км....Блокираха гората и града....те с кола по магистралата...

Нещо ...доматите не ги ядем с колчетата......А за капак ...управителят на печатницата казва,че били много учтиви хора....В печатницата имало много хора,,,,те ги пуснали.....

Собственикът на печатницата CDT, която на 9 януари бе завзета от братята Куаши – атентаторите срещу редакцията на сатиричното издание "Шарли ебдо" - Мишел Каталано разказа пред Sky News подробности около драмата.


Според него, около 8:30 сутринта на вратата се позвънило, Каталано отишъл до входа на помещението. През прозореца забелязал мъж с Калашников и гранатомет. Той извикал на служителят в печатницата Лилиан Лепер да се скрие, след което отворил вратата.

"В този момент си помислих, че това е краят. Но те влязоха и не бяха агресивни . Казаха,.." Не се притеснявайте, ние просто искаме да влезем", казва Каталано.

Собственикът на печатния прекарал сам с братята Куаши около час, докато не дошъл един от доставчиците. Каталано се обърнал към братята с молба да не го закачат и да го пуснат да си отиде. Похитителите отговорили положително на молбата му.

"Слязохме долу и отидохме при доставчика. Казах му да си отиде и той веднага разбира каква е ситуацията", разказва собственикът на печатницата.

Според Каталано, той многократно молил похитителите да го пуснат и в крайна сметка те се съгласили. В същото време в сграда останал скрит служител на печатницата и собственикът бил силно обезпокоен, че братята могат да го открият.

"Не знаех къде се е скрил Лилиан. Знаех, че се крие, но нямах представа къде", казва Каталано, добавяйки, че се опитал да попречи на терористите да се ровят в помещенията, за да не открият служителя.

Според Каталано, през цялото време докато бил с братята Куаши, не изпитвал страх. "Не бях уплашен, не знам как успях да запазя спокойствие при тези обстоятелства – никога през живота си не съм се сблъсквал с такава ситуация. Още отначало не вярвах,че ще оцелея", казва той.

Собственикът на печатницата казва, че терористите били спокойни и не са го заплашвали.

"Трябва да призная, че в действителност те не бяха агресивни. Може да звучи невероятно, но не смятах, че биха могли да ми навредят. Може би у тях е останала капка човечност, защото ми позволиха да напусна", казва Каталано


Прочети цялата статия тук: Собственикът на печатницата във Франция: Терористите не бяха агресивни -

[съни(тя)]

Факт е, че не е само Шарли ебдо ...или Анна Политковская...
Неудобното слово се атакува навсякъде.

Затова днешният ден в Париж, град център на мултикултуризма ...в света е наистина един изключителен ден.
Независимо кои точно са убийците.
А заради, огромната подкрепа на хората, застанали зад каузата да има свобода на словото.
Кауза против страха.

[BOBAN1]

Твърдиш че е театър?

Ал Кайда и ИД се опитват да си припишат атентата. Но в интервюто което пусна атентатора си признава, че е вербуван и обучен от Ал Кайда.

Няма да е зле да си прецизирате позицията. От една страна твърдиш, че е театър, от друга страна пускаш интервюто на атентатора, който уж не би трябвало да съществува според теб.

ИД режат глави,не дават интервюта...Интервю не знам дали е имало....така казва телевизията...Като си тръгнал да убиваш едва ли си вземаш личната карта....камо ли да даваш интервю ...

Днеска четох в един форум ,че ако гръмнеш някого в главата от половин метър с калашник....главата му нямало да я има....

Интересен факт е,че бяха блокирали Париж и щяха да щурмуват някаква сграда....те били на 80км....Блокираха гората и града....те с кола по магистралата...

Нещо ...доматите не ги ядем с колчетата......А за капак ...управителят на печатницата казва,че били много учтиви хора....В печатницата имало много хора,,,,те ги пуснали.....

[markov]

Ето, започна се. Не били един милион а само 80 000 при това само грозни и не Парижани ами цигани от сливен. Не знаели за какво са там. Единия викал за Марсилия а другия за Пари сен жермен ама нямало значение щото Сорос плаща и на нас всичко ни е ясно.

хахахаха..това беше яко

[Forex Master]

Не отричай правото на други да го правят...някъде!

Не отричам. Само казвам, че ми се повдига от лицемерието на протестиращите и скърбящите в момента.

Къде бяха тези хора, когато в дома на профсъюзите в Одеса бендеровските шпиц команди застреляха, изгориха и удушиха 48 човека измежду които и бременна жена в последния месец обесена с телефонен кабел? Къде бяхте тогава лицемери? Обръщахте глави на другата страна в името на лицемерните евроатлантически "ценности".... Така, че стига сте ривали сега за свободата на словото! Народът си го е казал - който сее ветрове жъне бури!

[съни(тя)]

А де беше, когато в Киев миналата година убиваха и малтретираха журналисти и украински и чужди? Де беше, когато в Нуландистан палеха редакции на вестници и списания, които не провеждаха официалната линия на киевската хунта? Де беше, когато биеха и затваряха в боклучийски кофи дейци от опозицията срещу фашагите? Тогава що не рИва за свободата на словото и изразяването?! А?

А ти къде беше?
Изпрати ли протестно писмо чрез украинското...или американското посолство тук?
Сложи ли символично цвете за жертвите?

Не отричай правото на други да го правят...някъде!

[Forex Master]

И страшното в случая е символиката - убийство на работното място на Журналисти.
Символично затваряне на усти, на словото, на свободния дух.

А де беше, когато в Киев миналата година убиваха и малтретираха журналисти и украински и чужди? Де беше, когато в Нуландистан палеха редакции на вестници и списания, които не провеждаха официалната линия на киевската хунта? Де беше, когато биеха и затваряха в боклучийски кофи дейци от опозицията срещу фашагите? Тогава що не рИва за свободата на словото и изразяването?! А?