If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Абе, тая кака, Нанси Макълдауни не беше ли по-докъсно посланик? Имам едни такива впечатления, не, че нещо.
А относно роклята - да знаете - само тя и никой друг е виновна, щото Путин да хръмне Немцов. Или, ако не Путин, някой лош кремълски чиновник. Щото те си нямат други грижи и единствената им е, как да се излагат пред света. Например, да съборят некой боинг, де да падне в Украйна, примерно...
- През 2009г. посланик на САЩ в България беше Нанси Макълдауни. Тя беше тук за кратко, тъй като я повишиха в департамента и бързо си отиде. Но си спомням, че тогава по повод 20-ата годишнина от демократичните промени през 1989г. посланик Макълдауни съобщи едно много интересно число - с какви пари администрацията на САЩ е подпомагала демокрацията. Обърнете внимание, че не става дума за частни фондове, а за държавна помощ за българския неправителствен сектор с цел развитие на демократичните институции на страната през НПО-тата. Та тя съобщи сумата – 750 000 000 долара. Тук не влиза фондацията на Сорос, норвежките, холандските помощи и т.н. Разпределете тези пари на тези 20 години и ще видите, че всяка година са се падали суми, равни на бюджета на примерно едно Министерство на културата (който в някои години дори е бил и по-малък). Да не говорим, че тези пари вече са повече, тъй като сме 2015г.И когато слушам дейците на българския неправителствен сектор, и най-вече след като гледах неговите представители на един площад, си викам –вие протестирате срещу вашата несвършена работа. Вие протестирате срещу нещо, за което ви е било платено да го направите, но не го направихте – а именно контрол на държавните учреждения и осигуряване на тяхното демократично функциониране. Аз съм недоволна от вашата работа и нищо повече.На мен ми направи впечатление, че САЩ подхождат с един единен ценоразпис към всички страни (може би всички загубени страни). Защото от Виктория Нюланд ние разбрахме, че в Украйна за същите цели са похарчени 5 млрд. долара, и когато ги разделим „на калпак“, разбираме, че американската държава абсолютно пропорционално раздава парите на глава от населението. В Украйна те са вършили същата работа. Но нашият майдан беше просто по-артистичен, по-благ от киевския майдан, тъй като ние нямаме толкова фашисти, колкото в Киев, а и тук е топло, а там студено. Мисля, че и обществото, и администрацията на САЩ трябва да бъдат по-взискателни към тези толкова капризни и крехки дейци на демокрацията.
За недовиделите
държавна помощ за българския неправителствен сектор с цел развитие на демократичните институции на страната през НПО-тата. Та тя съобщи сумата – 750 000 000 долара
ПО ТЕМАТА:
Ако X_Y снощи бе чел, какво съм написал, а не да следва инструкции, нямаше да ми изтрие постовете. Този субект действително гази свободното слово и следва да му се отнемат правомощията на модератор. А руската политика, колкото и да не се харесва на неколцината тук вилнеещи русофоби, е именно политика на свободна и суверенна държава, която - трият ни, не трият постовете, точно от тези "суверенни" модераторски действия, ама никак, няма да се обърне да им угоди.
Русия, разбира се, има военен бюджет и около него много се дискутира. Армейското лоби се бори за нови инвестиции, за които да плаща държавната хазна. Това е стандартна международна практика. Но една важна подробност ни различава от другите страни и тя е, че сме сред най-крупните производители на оръжия и търгуваме с тях по целия свят. Именно Русия даде на света автомата „Калашников“. За много руснаци това е повод за гордост.
Не бих искала да се впускам в статистики. Чудя се само дали хората са доволни от реда, установен от президента Путин. Смятам това за най-важния критерий, по който трябва да се съди за действията на държавния глава. В търсене на отговор отидох в Комитета на войнишките майки и попитах жените там: „Вашите синове радваха ли се, че отиват в армията? Тя направи ли ги истински мъже?“
Научих много от отговорите им.
Детайлите са по-важни от цялостната картина. Поне за мен е така.
Миша Николаев живеел в покрайнините на Москва. Семейството му го изпратило в армията през юли 2001 г. да пази границата на десет часа път със самолет от Москва в селцето Горячий Пляж на остров Анучина на Южните Курили. Това е архипелагът, заради който непрекъснато има напрежение между руските и японските политици след края на Втората световна пойна.
Но докато се карат, някой трябва да пази границата. И един от тези хора бил Миша. Той оцелял само шест месеца в руския Далечен изток и загинал на 22 декември 2001 г. През есента вече пращал вкъщи тревожни писма, в които разказвал, че тялото му е покрито с рани. Молел семейството си да му изпрати лекарства: балсам на Вишневски, сулфаниламид, „каквото и да е за лечение на гнойни язви, метапирин, антисептици, превръзки и колкото се може повече лейкопласт. Тук няма нищо.“ Родителите му изпратили колет, без да роптаят, защото знаели, че армията е бедна, и си мислели, че положението не може да е чак толкова тежко, тъй като Миша все още работел като готвач в армейската столова. Ако бил сериозно болен, предполагали майката и бащата, няма да го допускат до мястото, където се приготвя храната.
Миша обаче продължил да готви на войниците дори когато цялото му тяло се покрило с гнойни рани. В заключението на патолога, направил аутопсията му, пише, че тъканите на нещастния войник буквално се цепели под скалпела му. В началото на XXI век руски войник изгнил жив пред очите на офицерите, без да получи каквато и да е медицинска помощ. Пълната безотговорност на командирите му убила Миша.
Дмитрий Кисельов бил изпратен да служи в селцето Истра в московските покрайнини. В Русия такова назначение се счита за чист късмет. Бил близо де Москва, родителите му, които били московчани, можели да го посещават и да се доберат до командира му, ако синът им имал нужда от помощ. Не било като да го пратят на Курилските острови. Но и това не спасило Миша от разложението сред офицерите.
Командирът на редник Кисельов — подполковник Александър Бороненков — имал печеливш страничен бизнес. Нищо необичайно за съвременната руска армия. Офицерите й са готови на всякакви номера, тъй като заплатите им са малки. Но специално този подполковник търгувал с войници. Истра е вилно селище и Бороненков продавал войниците си на собствениците на околните земи като евтина работна ръка. Редниците работели само за храна, а заплащането им отивало директно за командира. Но и тази схема за печелене на пари не е уникална. Даже е широко разпространена: войниците се „продават“ като безплатни аргати, или по-точно роби, на богаташи за срока на военната им служба. Така офицерите си уреждат „бартер“ с хора, които смятат за „полезни“. Ако офицерът има нужда от поправка на колата, но няма пари, води няколко войници в сервиза. Те работят безплатно колкото каже началникът на сервиза и в замяна офицерът получава ремонт на колата си.
В края на юни 2002 г. дошъл ред и на новобранеца Дмитрий Кисельов да бъде продаден в робство. Пратили го да строи къщата на някой си г-н Карабутов, член на Градинарската асоциация „Мир“ в Истра. Отначало се трудел на строежа, но после заедно с още седем други редници го накарали да копае канал по дължината на цялото имение. На 2 юли в 7 часа вечерта каналът се срутил и погребал три момчета. Сред тях бил и Дмитрий, който се задушил под пръстта. Родителите му се опитали да съдят подполковник Бороненков, но той успял да се измъкне. Познавал много „полезни“ хора. Дмитрий бил единствен син на семейство Кисельови.[1]
На 28 август 2002 г. поделение 42839 било изпратено в Чечня недалеч от село Калиновская, където от доста време не се водели битки. „Старите“ пиели до припадък. „Старите“ са обикновени войници, на които им остава малко до уволнение. Те са най-лошата и смъртно опасна част от армията. Вечерта на старите им се сторило, че водката свършва, затова накарали първия войник, който се появил пред очите им, Юрий Дяченко, да отиде до селото и „да купи още откъдето иска“. Войникът отказал. Първо, бил дежурен, охранявал част от терена и нямал право да напуска поста си. Второ, обяснил им, че няма пари. Старите му казали да открадне пари от селото и с тях да им купи водка.
Но Юрий бил непреклонен. „Няма да отида.“ Били го жестоко до 5 сутринта и в почивките го подложили на ужасни и жестоки унижения. Потопили подочистачката в тоалетната и търкали с нея лицето на Юрий. Накарали го да бърше пода и когато се навел, се изреждали да пъхат дръжката на подочистачката в ануса му. И като завършек на така нареченото от тях „учение“, го завлекли в столовата и го накарали да изяде три литра каша и го биели, когато спирал да преглъща.
Къде били офицерите? Тази нощ и те били пияни до безсъзнание и физически им било невъзможно да контролират каквото и да било. Около 6 сутринта на 29 август 2002 г. намерили Юри Дяченко в склада с провизиите. Бил се обесил.
Сибир не е като Чечня. Той е далеч от войната, но това не е от значение ........... ( и т.н. разкази за "самая" магучия )
Нямат край руските подлоги.Вижте каква опорна точка са им спуснали да разпространяват
''Българска Армия (БА)
Немцов - вицепримиер на предателя, пияницата Елцин, който унищожи СССР, министръ на Горското стопанство в неговия кабинет, на хранилка в ЦРУ, МОСАД и Украйна, вилнял и бандитствал в Нижни Новгород, та хората пропищели, хайде сега жалейте го! След това дълги години е в Сатаниските американски щати, но ЦРУ не търпи някой да гуляе за негова сметка, праща го в Русия, да бъде опозиция на Путин, т.е. да се мъчи да го свали от власт. Съжалявам, че публично не е убит с камъни, но не му е стискало да се върне в Нижни.'' https://www.facebook.com/50118634322...349796/?type=1
Ето и оригинала
Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!
Коментар