Руски окупатор се гаври с жертвите на съветско-руските окупации
ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg/
ЦЕНАТА НАСЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ
Тя е 133 280 719 447 лв. В нея влизат над 63,2 млрд. лв. разходи на България при участието й във войната срещу Германия; 30 млрд. разходи по изпълнение на примирието; определените косвени щети в размер на над 27 млрд. лв.; разходи за обезщетения, пенсии и еднократни помощи – 10,9 млрд. лв.
Целият национален доход на България през 1945 г. е 141,8 млрд. лв., а по отношение на редовния бюджет сумата надхвърля 3 пъти приходната му част от 43 млрд. лв. Като най-разорително за българското стопанство е изпълнението на финансово-икономическите задължения, произтичащи от чл. 15 на Съглашението.
То задължава българското правителство да предоставя парични средства, огромни количества храни, стоки, въоръжение, извършването на ремонти и използването на материали за тях и услуги за Съветското главно командване.До края на октомври 1945 г. те възлизат на над 26,1 млрд. лв.
Според последния подробен доклад на БНБ от май 1947 г. само по този член от Съглашението разходите на страната възлизат на огромната сума от 35, 9 млрд. лв. Заедно с разходите по останалите точки от договора сумата нараства на 38,9 млрд. лв.
Финансовата криза, която е обхванала България, продължава и след приключването на войната. През 1946 г. държавния бюджет не се изпълнява. Приходите достигат до 39 млрд. лв., а разходите са 65 млрд. лв. Заради огромните разходи, свързани с войната и изпълнение на Съглашението за примирие, рязко намаляват и капиталните вложения в производствения сектор, което предизвиква дълбока икономическа криза.
От 46,8 млрд. лв. През 1944 г., реалният национален доход през 1945 г. достига едва до 26 млрд. лв. Кризата в българското стопанство и международната изолация се отразяват тежко и на външнотърговските операции. През 1945 г. страната реализира една 1/3 от обема на българската външна търговия. В сравнение с 1939 г. вносът достига 20 %, а износът – 40%.
Съюзната контролна комисия, с преобладаващо съветско участие, създадена за изпълнение на Съглашението по примирието, не прави никакви отстъпки и облекчения по отношение на разходите на страната за издръжка на съветските войски.
За да избегне очертаващия се срив на държавните финанси, предизвикани от огромните разходи, правителството прибягва до драстични мерки, които нито едно управление дотогава в България не е провеждало. Предприема се ход за ограничаване на банковото обращение. Операцията се извършва от 1 до 16.03. 1947 г.
В резултат на нея в банките насилствено са събрани голяма част от паричните наличности на населението, извадени са от употреба старите съкровищни бонове, които преди това поради значителния си обем са използвани като платежно средство и силно е ограничена банкнотната маса в обращение.
За мащабите на извършеното ликвидиране на паричните ресурси говорят данните на БНБ. Преди обмяната в обращение е имало 39 млрд. лв. В банкноти и 31 млрд. в съкровищни бонове. От общо 70 млрд. лв. От населението, държавните и частните предприятия са иззети 69 млрд. лв. След обмяната цялото парично обращение е сведено до 21 млрд. лв.
Тежестите на обмяната остават за сметка основно на обикновените граждани, като само от тях принудително са събрани 49,5 млрд. лв. Създаването на условия за стабилизиране на финансите е платено с цената на жестоко ограбване на спестяванията на населението и рязкото свиване на покупателната му способност.
Политическата и социалната цена, която българският народ плаща по време на съветската окупация – убийствата без съд и присъди след 9.09. 1944 г., т. нар. Народен съд, с който е ликвидиран елитът на нацията, създаването на лагерната система по съветски образец, изселванията на няколко хиляди семейства, скалъпени съдебни процеси са елементи от националната катастрофа, причинена на България от съветските колонизатори.
Разходи за издръжка на чужди армии в България (1941-1947)
Германската армия на българска територия, без да окупира България, от 1.03.1941- 6.09.1944г. , за 3 години и 6 месеца – 3 656 852 000 лева;
Съветска армия – истинска окупация на България:
а/ от 8.09.1944 до юли 1945 – 24 732 507 596 лв.;
б/ от 8.09.1944 до декември 1947г. 3 години и 4 месеца – 82 000 000 000 лв.”.
ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg/
ЦЕНАТА НАСЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ
Тя е 133 280 719 447 лв. В нея влизат над 63,2 млрд. лв. разходи на България при участието й във войната срещу Германия; 30 млрд. разходи по изпълнение на примирието; определените косвени щети в размер на над 27 млрд. лв.; разходи за обезщетения, пенсии и еднократни помощи – 10,9 млрд. лв.
Целият национален доход на България през 1945 г. е 141,8 млрд. лв., а по отношение на редовния бюджет сумата надхвърля 3 пъти приходната му част от 43 млрд. лв. Като най-разорително за българското стопанство е изпълнението на финансово-икономическите задължения, произтичащи от чл. 15 на Съглашението.
То задължава българското правителство да предоставя парични средства, огромни количества храни, стоки, въоръжение, извършването на ремонти и използването на материали за тях и услуги за Съветското главно командване.До края на октомври 1945 г. те възлизат на над 26,1 млрд. лв.
Според последния подробен доклад на БНБ от май 1947 г. само по този член от Съглашението разходите на страната възлизат на огромната сума от 35, 9 млрд. лв. Заедно с разходите по останалите точки от договора сумата нараства на 38,9 млрд. лв.
Финансовата криза, която е обхванала България, продължава и след приключването на войната. През 1946 г. държавния бюджет не се изпълнява. Приходите достигат до 39 млрд. лв., а разходите са 65 млрд. лв. Заради огромните разходи, свързани с войната и изпълнение на Съглашението за примирие, рязко намаляват и капиталните вложения в производствения сектор, което предизвиква дълбока икономическа криза.
От 46,8 млрд. лв. През 1944 г., реалният национален доход през 1945 г. достига едва до 26 млрд. лв. Кризата в българското стопанство и международната изолация се отразяват тежко и на външнотърговските операции. През 1945 г. страната реализира една 1/3 от обема на българската външна търговия. В сравнение с 1939 г. вносът достига 20 %, а износът – 40%.
Съюзната контролна комисия, с преобладаващо съветско участие, създадена за изпълнение на Съглашението по примирието, не прави никакви отстъпки и облекчения по отношение на разходите на страната за издръжка на съветските войски.
За да избегне очертаващия се срив на държавните финанси, предизвикани от огромните разходи, правителството прибягва до драстични мерки, които нито едно управление дотогава в България не е провеждало. Предприема се ход за ограничаване на банковото обращение. Операцията се извършва от 1 до 16.03. 1947 г.
В резултат на нея в банките насилствено са събрани голяма част от паричните наличности на населението, извадени са от употреба старите съкровищни бонове, които преди това поради значителния си обем са използвани като платежно средство и силно е ограничена банкнотната маса в обращение.
За мащабите на извършеното ликвидиране на паричните ресурси говорят данните на БНБ. Преди обмяната в обращение е имало 39 млрд. лв. В банкноти и 31 млрд. в съкровищни бонове. От общо 70 млрд. лв. От населението, държавните и частните предприятия са иззети 69 млрд. лв. След обмяната цялото парично обращение е сведено до 21 млрд. лв.
Тежестите на обмяната остават за сметка основно на обикновените граждани, като само от тях принудително са събрани 49,5 млрд. лв. Създаването на условия за стабилизиране на финансите е платено с цената на жестоко ограбване на спестяванията на населението и рязкото свиване на покупателната му способност.
Политическата и социалната цена, която българският народ плаща по време на съветската окупация – убийствата без съд и присъди след 9.09. 1944 г., т. нар. Народен съд, с който е ликвидиран елитът на нацията, създаването на лагерната система по съветски образец, изселванията на няколко хиляди семейства, скалъпени съдебни процеси са елементи от националната катастрофа, причинена на България от съветските колонизатори.
Разходи за издръжка на чужди армии в България (1941-1947)
Германската армия на българска територия, без да окупира България, от 1.03.1941- 6.09.1944г. , за 3 години и 6 месеца – 3 656 852 000 лева;
Съветска армия – истинска окупация на България:
а/ от 8.09.1944 до юли 1945 – 24 732 507 596 лв.;
б/ от 8.09.1944 до декември 1947г. 3 години и 4 месеца – 82 000 000 000 лв.”.
Коментар