Нови обвинения срещу Русия - този път за вируса ебола
Твърденията на един съветски учен
„През 1972 година беше договорена Конвенция за забрана на разработката, производството и складирането на биологични оръжия, към която се присъединиха 170 държави, включително и двете суперсили - САЩ и СССР. Още три години преди това американският президент Ричард Никсън въведе забрана за разработването на такива оръжия, докато Съветският съюз изготви през 1973 година тайна програма за ускоряване на работата по тези оръжия. Това твърди Кен Алибек, който през 1992 година емигрира в САЩ. Алибек, който всъщност се казва Канататжан Алибеков, е бил научен ръководител на съветския проект с кодовото наименование „Биопрепарат”. За този свръхсекретен проект работели 60 000 души - почти толкова, колкото и по ядрената програма на СССР, твърди Алибеков.
Западният свят научава за тази програма едва през 1989 година, когато един от съветските топ-учени в този сегмент, Владимир Пасечник, намира убежище в Лондон. Три години по-късно Алибек оповестява редица подробности за проекта, а в книгата му по темата пише черно на бяло: „Съветският съюз изгради първата в света индустриална мощност за производство на биологични бойни вещества и с това се превърна в първа биологична суперсила”.
Съветските изследователи работели над общо 20 бактериални и вирусни щама. Целта била чрез промяна в генетичния код да се увеличи многократно тяхната сила. Особено внимание се обръщало на вируса ебола, който е смъртоносен, а и до днес срещу него няма нито лекарства, нито ваксина. Московските изследователи се добрали до вируса по пътя на цивилното научно сътрудничество. Учени от Беларуската ССР работели по съвместен проект с белгийски колеги, от които получили проби от вируса. Естествено, белгийците не подозирали, че вирусът ще попадне веднага във военните биолаборатории на Съветския съюз.
В средата на 80-те години учените от проекта „Биопрепарат” започнали да разработват ебола като биологично оръжие. Целта била да го направят стабилен, годен за транспортиране, устойчив срещу колебания на температурата и влажността и оцеляващ максимално дълго извън лабораторните контейнери. По същото време съветските учени правят генетични експерименти и с други бактерии и вируси: най-популярното биологично оръжие, антраксът, още в средата на 1980-те години е модифицирано така, че на практика става резистентно срещу антибиотиците.
Твърденията на един съветски учен
„През 1972 година беше договорена Конвенция за забрана на разработката, производството и складирането на биологични оръжия, към която се присъединиха 170 държави, включително и двете суперсили - САЩ и СССР. Още три години преди това американският президент Ричард Никсън въведе забрана за разработването на такива оръжия, докато Съветският съюз изготви през 1973 година тайна програма за ускоряване на работата по тези оръжия. Това твърди Кен Алибек, който през 1992 година емигрира в САЩ. Алибек, който всъщност се казва Канататжан Алибеков, е бил научен ръководител на съветския проект с кодовото наименование „Биопрепарат”. За този свръхсекретен проект работели 60 000 души - почти толкова, колкото и по ядрената програма на СССР, твърди Алибеков.
Западният свят научава за тази програма едва през 1989 година, когато един от съветските топ-учени в този сегмент, Владимир Пасечник, намира убежище в Лондон. Три години по-късно Алибек оповестява редица подробности за проекта, а в книгата му по темата пише черно на бяло: „Съветският съюз изгради първата в света индустриална мощност за производство на биологични бойни вещества и с това се превърна в първа биологична суперсила”.
Съветските изследователи работели над общо 20 бактериални и вирусни щама. Целта била чрез промяна в генетичния код да се увеличи многократно тяхната сила. Особено внимание се обръщало на вируса ебола, който е смъртоносен, а и до днес срещу него няма нито лекарства, нито ваксина. Московските изследователи се добрали до вируса по пътя на цивилното научно сътрудничество. Учени от Беларуската ССР работели по съвместен проект с белгийски колеги, от които получили проби от вируса. Естествено, белгийците не подозирали, че вирусът ще попадне веднага във военните биолаборатории на Съветския съюз.
В средата на 80-те години учените от проекта „Биопрепарат” започнали да разработват ебола като биологично оръжие. Целта била да го направят стабилен, годен за транспортиране, устойчив срещу колебания на температурата и влажността и оцеляващ максимално дълго извън лабораторните контейнери. По същото време съветските учени правят генетични експерименти и с други бактерии и вируси: най-популярното биологично оръжие, антраксът, още в средата на 1980-те години е модифицирано така, че на практика става резистентно срещу антибиотиците.
?Ако беше истинска война отдавна всичко щеше да бъде взривено 
Коментар