"Следват нови трусове - затегнете коланите. Срива се системата на Прехода." Така заключава скорошен анализ на Илиян Василев, фокусиран върху икономиката и институциите на страната. Изводът е същият и от гледна точка на политиката.
Докато ни прожектират филма "Лошият мустакат банкер", отзад вече са се подредили мераклиите да поемат цялата власт през есента. Проблемът не е, че отсега потъркват ръце. Проблемът е, че за всички замесени властта това не е възможност да приложиш идеите си за общо добруване. За тях властта е плячка и няма нищо общо с нашите, на гражданите, интереси.
Но дори и това не е проблемът. Истинският проблем е, че така събралите се в една коалиция бъдещи властимащи се опитват да направят онова, което се опита Путин в Украйна – със сила да спрат постепенното европеизиране, за да бетонират властово-паричните отношения, създадени в края на прехода. Гражданите искат справедливост, прозрачност, подотчетност, почтеност и добро управление. Сговорилите се наши бъдещи управници искат да продължават да управляват като олигархия, пуснала пипала из банките, икономиката, политиката, медиите, гражданското общество и европейските фондове.
Задава се сублимният сблъсък – Сталинградската битка – между онези, които вярват в ценностите на Протеста, и онези, които искат да продължат безвремието на онова, което Илиян Василев нарича "Прехода". Олигархичният сговор е убеден, че ни е хванал цаката с прожекцията на филма "Лошият мустакат банкер". Както Путин беше убеден, че е хванал цаката на малоумните според него малоруси (украинци). Украинците показаха, че не са нито малоруси, нито малоумни. Въпросът е дали българите ще покажат, че не са онези будали, за които ги мислят олигархичните коалиционери.
Преди да стигнем до този въпрос обаче, трябва да видим друг. Както скоро писа Евгени Петров: "Чорапът започна да се разплита, въпросът е кой навива кълбото."
За наш късмет публичните разправии из върховете на олигархията ни дадоха достатъчно досега скривана информация, за да можем да разберем кой каква игра играе в олигархичния сговор, готвещ се да плячкоса властта наесен.
Сближаването на ГЕРБ, ДПС и Пеевски
е придобило такава интензивност
че видни гербаджии се гънат по медиите като червеи на рибарска кукичка само и само да не кажат нещо лошо за движението или за неговия олигарх. Но вече ръсят намеци за коалиционно управление с тези именно субекти. Същевременно Николай Бареков, макар да продължава с половин уста да напада Бойко Борисов, е оттеглил своята оферта да управлява със социалистите. Тя, разбира се, беше валидна в съвършено различна ситуация – тогава, когато Цветан Василев изглеждаше силният и кроеше планове да управлява чрез коалиция БСП - ББЦ, при условие че лидерът на БСП не се казва Сергей Станишев.
С изритването на Василев от голямата игра траекторията на Бареков е очевидна: рязко сближаване с коалицията Пеевски - ДПС - ГЕРБ с оглед поемането на властта наесен. Тази перспектива решава едновременно няколко проблема. Първо – вкарва "нови лица" в управлението и така му осигурява по-голяма степен на стартова подкрепа (или поне коалиралите се така си мислят). Второ – дава на ДПС шанса да управлява на една ръка разстояние чрез ББЦ като подпорка на ГЕРБ. И трето – захлопва вратата пред Реформаторския блок, който е схващан като заплаха поради факта, че не участва в протичащите договорки, а се позиционира на принципа "сам срещу всички".
Ама, ще кажете, как така Бареков внезапно ще се сближи с ГЕРБ например, след като тръбеше, че именно той е свалил Борисов от власт? Как така той ще отиде при тях и как така те (а и ДПС) ще разговарят с него?
Тук много важно да се знае психологията на участниците.
Всички те се договарят помежду си
като сицилиански донове
Няма абсолютно никакво значение кой кого как е наричал в миналото. Няма обида, защото няма нито личен интегритет, нито лично достойнство. Всичко е въпрос на полза. Вчера Бареков те е наричал дебела мутра, днес иска да управлява с теб. Е, да заповяда... Всичко – наистина всичко, включително животът и смъртта – е въпрос на договорки.
Клатенето на държавата в момента е част от подготовката за поемането на властта наесен с максимална електорална подкрепа. Очевиден е напънът на стратезите на коалицията Пеевски - ДПС (+ББЦ) - ГЕРБ (която Иван Бакалов за по-кратко нарича коалицията "Пеевски") да повторят ситуацията от 1997 г.: държавата да бъде вкарана в такъв хаос, че омерзеният народ да се хвърли да гласува за всички, които не са "комунистите". Или, както пише вече цитираният Иван Бакалов: "И цялата тази операция, която провежда коалицията "Пеевски" чрез държавата, ще изкара бюджета на червено. И за това ще са виновни комунистите."
Поради тази стратегическа насоченост на играта засега от АБВ предимно си траят. Но отдавна е ясно, че бившият президент Първанов без проблеми ще се включи в управление, оглавявано от ГЕРБ.
Доказателството за сговора за фалиране на държавата е очевидно: опитът на ДПС, ГЕРБ, правителството и БНБ да наложат "банкова ваканция", натъкнал се на успешен отпор от страна на банкери и на БСП. Ако коалиционерите бяха успели, такова затваряне на банките с един замах щеше да вкара страната в ситуация, наистина много наподобяваща катастрофата от 1997 г. Само че тогава тя беше неизбежна; сега наблюдавахме опит катастрофата да бъде изкуствено създадена, за да гарантира повече гласове за коалицията "Пеевски".
Доказателство е и разделението на ролите между ДПС и ГЕРБ по повод актуализирането на държавния бюджет. От една страна, ГЕРБ иска актуализация не само на здравната каса, но и на целия държавен бюджет, защото, разбира се, комунистите били фалирали държавата. От друга страна, правителството (което изживява себе си като придатък на ДПС) крайно неочаквано, в последния момент, излиза с отказ за актуализация на бюджета на здравната каса. Разчетът, разбира се, е ситуацията да се изостри до крайност и да налее подкрепа към ГЕРБ на изборите. В играта се включва и лекарският съюз, който през 2010-2011 г. позволи на ГЕРБ да изземе към 2 милиарда (!) лева от здравната каса за други цели. Днес лекарският съюз натиска за актуализация и се опитва максимално да паникьоса населението, та да осигури пациентски гласове за коалицията "Пеевски".
В играта, разбира се, са и прокуратурата (обслужваща Пеевски във войната му срещу Цветан Василев), БНБ (правеща същото, като прокуратурата), ДАНС и МВР. Очевидно е, че тези държавни институции също играят роли, написани им от коалицията "Пеевски".
Ще има, разбира се, още жертвани хора, за да бъде задоволен гневът на населението. Очевидно се клати столът на шефа на БНБ Искров, както и на шефа на финансовия надзор Мавродиев. И двамата години наред приемаха абсурдните отчети на КТБ и на други "проблемни" (да се изразим витиевато, за да не ни обвинят във всяване на паника сред вложителите) банки. Правиха го в угода на своите сенчести босове. Утре обаче именно те най-вероятно ще го отнесат. Защото обратната страна на принципа на босовете – че могат да се договорят с всеки – е това, че могат във всеки момент да хвърлят на вълците всеки "свой", който вече не им трябва. Това е цената, която се плаща за участие в тази игра. Вежди Рашидов, ако не спре да проклина ДПС и да сравнява Пеевски с въшка, наедряла до размерите на динозавър, също ще го отнесе.
Докато ни прожектират филми за лошите банкери, група политици и ръководители на държавни институции си
сглобяват олигархия,
която да ни подлъже да я поставим на власт
Убедени са, че само като натиснат копчето "лошите комунисти", населението ще се втурне да им дава властта. Готвят, както вече имах възможността да пиша, преврат. В смисъл: с помощта на гласоподавателите да вземат многократно повече власт, отколкото им се полага в една демократична среда. Може и да не вземат конституционно мнозинство (което заявиха чрез прясно активирания Яне Янев); но при всички положения са убедени, че ще вземат онази власт, която реално им трябва - парламент, правителство, прокуратура, МВР, ДАНС и БНБ.
Какво повече му трябва на един човек за пълно политическо щастие?
В тази схема изпъква едно много важно нещо. Тези хора ни презират. Имат ни за олигофрени. Смятат, че могат да ни накарат да гласуваме като кучетата на Павлов: светва червена лампичка – ние задраскваме съответното квадратче в интегралната бюлетина. Гледат на нас, както Путин гледаше на украинците допреди месец-два. Като на недорасли малоумници.
Само че в България все пак има демокрация и подобна схема не може да всмуче всички. Коалицията "Пеевски" вече се натъкна на неочакван отпор, даден им от безпрецедентен съюз между всички работодателски организации и всички профсъюзи. От тези среди засега видимо само лекарският съюз е в комплота с Пеевски, ГЕРБ, ДПС и ББЦ. Но не професионални общности управляват една държава. Това правят, поне докато има демокрация, политическите партии.
Две от наличните партии очевидно не са в коалицията "Пеевски" –
БСП и Реформаторският блок
Дали от тях може да дойде спасението?
Докато ни прожектират филма "Лошият мустакат банкер", отзад вече са се подредили мераклиите да поемат цялата власт през есента. Проблемът не е, че отсега потъркват ръце. Проблемът е, че за всички замесени властта това не е възможност да приложиш идеите си за общо добруване. За тях властта е плячка и няма нищо общо с нашите, на гражданите, интереси.
Но дори и това не е проблемът. Истинският проблем е, че така събралите се в една коалиция бъдещи властимащи се опитват да направят онова, което се опита Путин в Украйна – със сила да спрат постепенното европеизиране, за да бетонират властово-паричните отношения, създадени в края на прехода. Гражданите искат справедливост, прозрачност, подотчетност, почтеност и добро управление. Сговорилите се наши бъдещи управници искат да продължават да управляват като олигархия, пуснала пипала из банките, икономиката, политиката, медиите, гражданското общество и европейските фондове.
Задава се сублимният сблъсък – Сталинградската битка – между онези, които вярват в ценностите на Протеста, и онези, които искат да продължат безвремието на онова, което Илиян Василев нарича "Прехода". Олигархичният сговор е убеден, че ни е хванал цаката с прожекцията на филма "Лошият мустакат банкер". Както Путин беше убеден, че е хванал цаката на малоумните според него малоруси (украинци). Украинците показаха, че не са нито малоруси, нито малоумни. Въпросът е дали българите ще покажат, че не са онези будали, за които ги мислят олигархичните коалиционери.
Преди да стигнем до този въпрос обаче, трябва да видим друг. Както скоро писа Евгени Петров: "Чорапът започна да се разплита, въпросът е кой навива кълбото."
За наш късмет публичните разправии из върховете на олигархията ни дадоха достатъчно досега скривана информация, за да можем да разберем кой каква игра играе в олигархичния сговор, готвещ се да плячкоса властта наесен.
Сближаването на ГЕРБ, ДПС и Пеевски
е придобило такава интензивност
че видни гербаджии се гънат по медиите като червеи на рибарска кукичка само и само да не кажат нещо лошо за движението или за неговия олигарх. Но вече ръсят намеци за коалиционно управление с тези именно субекти. Същевременно Николай Бареков, макар да продължава с половин уста да напада Бойко Борисов, е оттеглил своята оферта да управлява със социалистите. Тя, разбира се, беше валидна в съвършено различна ситуация – тогава, когато Цветан Василев изглеждаше силният и кроеше планове да управлява чрез коалиция БСП - ББЦ, при условие че лидерът на БСП не се казва Сергей Станишев.
С изритването на Василев от голямата игра траекторията на Бареков е очевидна: рязко сближаване с коалицията Пеевски - ДПС - ГЕРБ с оглед поемането на властта наесен. Тази перспектива решава едновременно няколко проблема. Първо – вкарва "нови лица" в управлението и така му осигурява по-голяма степен на стартова подкрепа (или поне коалиралите се така си мислят). Второ – дава на ДПС шанса да управлява на една ръка разстояние чрез ББЦ като подпорка на ГЕРБ. И трето – захлопва вратата пред Реформаторския блок, който е схващан като заплаха поради факта, че не участва в протичащите договорки, а се позиционира на принципа "сам срещу всички".
Ама, ще кажете, как така Бареков внезапно ще се сближи с ГЕРБ например, след като тръбеше, че именно той е свалил Борисов от власт? Как така той ще отиде при тях и как така те (а и ДПС) ще разговарят с него?
Тук много важно да се знае психологията на участниците.
Всички те се договарят помежду си
като сицилиански донове
Няма абсолютно никакво значение кой кого как е наричал в миналото. Няма обида, защото няма нито личен интегритет, нито лично достойнство. Всичко е въпрос на полза. Вчера Бареков те е наричал дебела мутра, днес иска да управлява с теб. Е, да заповяда... Всичко – наистина всичко, включително животът и смъртта – е въпрос на договорки.
Клатенето на държавата в момента е част от подготовката за поемането на властта наесен с максимална електорална подкрепа. Очевиден е напънът на стратезите на коалицията Пеевски - ДПС (+ББЦ) - ГЕРБ (която Иван Бакалов за по-кратко нарича коалицията "Пеевски") да повторят ситуацията от 1997 г.: държавата да бъде вкарана в такъв хаос, че омерзеният народ да се хвърли да гласува за всички, които не са "комунистите". Или, както пише вече цитираният Иван Бакалов: "И цялата тази операция, която провежда коалицията "Пеевски" чрез държавата, ще изкара бюджета на червено. И за това ще са виновни комунистите."
Поради тази стратегическа насоченост на играта засега от АБВ предимно си траят. Но отдавна е ясно, че бившият президент Първанов без проблеми ще се включи в управление, оглавявано от ГЕРБ.
Доказателството за сговора за фалиране на държавата е очевидно: опитът на ДПС, ГЕРБ, правителството и БНБ да наложат "банкова ваканция", натъкнал се на успешен отпор от страна на банкери и на БСП. Ако коалиционерите бяха успели, такова затваряне на банките с един замах щеше да вкара страната в ситуация, наистина много наподобяваща катастрофата от 1997 г. Само че тогава тя беше неизбежна; сега наблюдавахме опит катастрофата да бъде изкуствено създадена, за да гарантира повече гласове за коалицията "Пеевски".
Доказателство е и разделението на ролите между ДПС и ГЕРБ по повод актуализирането на държавния бюджет. От една страна, ГЕРБ иска актуализация не само на здравната каса, но и на целия държавен бюджет, защото, разбира се, комунистите били фалирали държавата. От друга страна, правителството (което изживява себе си като придатък на ДПС) крайно неочаквано, в последния момент, излиза с отказ за актуализация на бюджета на здравната каса. Разчетът, разбира се, е ситуацията да се изостри до крайност и да налее подкрепа към ГЕРБ на изборите. В играта се включва и лекарският съюз, който през 2010-2011 г. позволи на ГЕРБ да изземе към 2 милиарда (!) лева от здравната каса за други цели. Днес лекарският съюз натиска за актуализация и се опитва максимално да паникьоса населението, та да осигури пациентски гласове за коалицията "Пеевски".
В играта, разбира се, са и прокуратурата (обслужваща Пеевски във войната му срещу Цветан Василев), БНБ (правеща същото, като прокуратурата), ДАНС и МВР. Очевидно е, че тези държавни институции също играят роли, написани им от коалицията "Пеевски".
Ще има, разбира се, още жертвани хора, за да бъде задоволен гневът на населението. Очевидно се клати столът на шефа на БНБ Искров, както и на шефа на финансовия надзор Мавродиев. И двамата години наред приемаха абсурдните отчети на КТБ и на други "проблемни" (да се изразим витиевато, за да не ни обвинят във всяване на паника сред вложителите) банки. Правиха го в угода на своите сенчести босове. Утре обаче именно те най-вероятно ще го отнесат. Защото обратната страна на принципа на босовете – че могат да се договорят с всеки – е това, че могат във всеки момент да хвърлят на вълците всеки "свой", който вече не им трябва. Това е цената, която се плаща за участие в тази игра. Вежди Рашидов, ако не спре да проклина ДПС и да сравнява Пеевски с въшка, наедряла до размерите на динозавър, също ще го отнесе.
Докато ни прожектират филми за лошите банкери, група политици и ръководители на държавни институции си
сглобяват олигархия,
която да ни подлъже да я поставим на власт
Убедени са, че само като натиснат копчето "лошите комунисти", населението ще се втурне да им дава властта. Готвят, както вече имах възможността да пиша, преврат. В смисъл: с помощта на гласоподавателите да вземат многократно повече власт, отколкото им се полага в една демократична среда. Може и да не вземат конституционно мнозинство (което заявиха чрез прясно активирания Яне Янев); но при всички положения са убедени, че ще вземат онази власт, която реално им трябва - парламент, правителство, прокуратура, МВР, ДАНС и БНБ.
Какво повече му трябва на един човек за пълно политическо щастие?
В тази схема изпъква едно много важно нещо. Тези хора ни презират. Имат ни за олигофрени. Смятат, че могат да ни накарат да гласуваме като кучетата на Павлов: светва червена лампичка – ние задраскваме съответното квадратче в интегралната бюлетина. Гледат на нас, както Путин гледаше на украинците допреди месец-два. Като на недорасли малоумници.
Само че в България все пак има демокрация и подобна схема не може да всмуче всички. Коалицията "Пеевски" вече се натъкна на неочакван отпор, даден им от безпрецедентен съюз между всички работодателски организации и всички профсъюзи. От тези среди засега видимо само лекарският съюз е в комплота с Пеевски, ГЕРБ, ДПС и ББЦ. Но не професионални общности управляват една държава. Това правят, поне докато има демокрация, политическите партии.
Две от наличните партии очевидно не са в коалицията "Пеевски" –
БСП и Реформаторският блок
Дали от тях може да дойде спасението?
Коментар