Първоначално изпратено от 4ervenasgan
Разгледай мнение
По този повод:
Путинински шик – сьомга с арпаджик
И все пак в едно отношение Путин не е прав по отношение на своите поданици, когато ги мери със съветския си аршин. Той може да разчита на приемствеността в рефлекса на имперската пропаганда със свирня на дебелата струна за величието на империята като най-голяма ценност за руснака, включително за окаяните пияници, които настояват да бъдат преди всичко „уважавани” на върха своето пиянство. Но за дреболиите във всекидневието, свързани с консумацията на т.н. обикновен човек, Путин определено греши и май взе да си дава сметка за това. А още повече греши по отношение на „необикновените” руснаци, онези с много пари, научени вече да си ги харчат за разни глезотии в близкия супермакет.
Тъй нареченият съветски човек ( хомо совиетикус) беше приучен почти буквално да пасе трева, но не беше доведен все пак до това упражнение, както народеца в Северна Корея. От севернокорейските си другари трябваше да се учи Путин как се прилага руското управленско правило „так держать”, а не да отстъпва от някои принципи ( на здравословното всенародно гладуване). Севернокорейските другари нямат проблем с глезотиите. Там знаят, че открехването на вратата към западните блага е пагубно за апетита на нормалните човешки същества, които ще искат още и още…
Ако мимикриращите вождове на СССР бяха наложили някакви консуматорски ограничения на дресираните си сънародници веднага след рухването на империята им, това нямаше да е никаква новина и нямаше да впечатли никого. Но днес СССР, т.н. Русия, е друго нещо. „Вълкът” похапна месо най-накрая и трудно ще бъде убеден да се върне към гнилите картофи на социалистическата действителност.
Първото отстъпление на Кремъл пред осъзнаването на този факт настъпи вече.
Русия отмени забраната за внасяне на сьомги и пъстърви за развъждане, картофени семена, безлактозно мляко, арпаджик, биологически активни добавки и витамини, съобщи в. “Ведомости”. Желанието на Москва да наказва Запада по линия на арпаджика явно започва да се изпарява и то с доста бързи темпове. Защото колкото и да е малка тази стъпка, тя е крайно нехарактерна за „железния” Путин, който на всяка критична дума от чужбина отговаря обикновена с имперско перчене на квадрат.
Но с арпаджика претърпя поражение и косвено си го признава. Уникално!
Това отстъпление напомня началото на разпада на комунизма в СССР, когато вождовете решиха да добавят към „специалното обслужване” с дефицитни стоки, доставяни в затворени магазини само за пяната на обществото ( която трудно може да бъде окачествена като каймак, макар , че беше постигната именно с бой, както от млякото се прави масло), наречена „номенклатура”.
Това обаче не беше достатъчно за пълното щастие на привилигированата класа от издигнати по заслуги към „революцията” на върха на огромната държава работници и селяни, които се полакомиха да сменят сламените си лапти ( да не се бърка с лаптопи!) с югославски обувки, недостигащи за простолюдието от лекари, инженери, учители, учени и друга подобна подозрителна „сган” в пирамидата на соцобществото. За целта на важните другари и другарки им направиха и валутни магазини. В тях, в нарушение на официално проповядвания антизападен консуматорски аскетизъм, се продаваха истински, т.е. несъветски и несоциалистически стоки срещу западни пари ( или срещу техния еквивалент чрез хартийки, издавани от банката при наличието на валутна сметка в банката, с каквито разполагаха държавните служители по посолства и мисии в западните държави).
Ако имаше нещо, което сриваше повече от всичко друго топящият се по още много причини авторитет на управляващата каста в СССР и НРБ ( тук пък имахме „Кореком”- валутната „корекция” да вечния комунистически дефицит), това беше именно крещящото разминаване върху теоретизирането по въпроса за аскетизма и обратната практика в реалния живот, демонстрирана в живота от тази каста. Лицемерието доведе до омраза към върхушката. Съответно нито един комунист, включително и от най-вярващите, не скочи да защитава рухналия „строй” защото всички мразеха вождовете- явно или тайно заради двойнствения им начин на живот. А мнозина комунистически староверци, търсещи спасение на вярата си, продължиха да се кръстят пред портрета на Сталин заради легендите за неговия аскетизъм…
Путин днес прави точно това- отваря наново нишата за привилигированите си съграждани, които след около 15 години на газово-петролно замогване на страната се поохраниха с деликатеси и свикнаха с вкусния начин на живот.
Привилигированите новоруснаци, в голямата си част, са днешната путлеристка номенклатура. Както е известно, за чиновниците в Русия, лоялни към Кремъл, е обичайно да забогатяват. В една официална статистика например беше съобщено, че повечето от половината руски граждани, купувачи на имоти в България, са служители в държавната и местната администрация. Има данни дори, че са неофициално поощрявани чрез изгодни кредити ( т.е. , че навлизането им в България върви по план, а не е спонтанна проява на любов към „братушките”, от които се очаква да бъдат лоялни сервитьори, камериерки и друг обслужващ персонал ). Но дори и да не е така, явно е, че тези хора забогатяват на позиции, които им дават достъп до „чекмеджето” ( за което би трябвало редовно и профилактично да ги разстрелват, според една от управленските „мъдрости” на Сталин).
Путин не разстрелва лоялните лапачи. Той ги котка и то по принуда. Каква ли ще е следващата им прищявка, която ще удовлетвори?
Засега в менюто се вижда новата манджа за новите руснаци, нещо като предястие на трапезата на постепенното отстъпление ( което вече започна по-рано чрез даването на лиценз на западна компания за проучване на нефтено находище): сьомга с арпаджик. Адски шик!
Иво Инджев
Путинински шик – сьомга с арпаджик
И все пак в едно отношение Путин не е прав по отношение на своите поданици, когато ги мери със съветския си аршин. Той може да разчита на приемствеността в рефлекса на имперската пропаганда със свирня на дебелата струна за величието на империята като най-голяма ценност за руснака, включително за окаяните пияници, които настояват да бъдат преди всичко „уважавани” на върха своето пиянство. Но за дреболиите във всекидневието, свързани с консумацията на т.н. обикновен човек, Путин определено греши и май взе да си дава сметка за това. А още повече греши по отношение на „необикновените” руснаци, онези с много пари, научени вече да си ги харчат за разни глезотии в близкия супермакет.
Тъй нареченият съветски човек ( хомо совиетикус) беше приучен почти буквално да пасе трева, но не беше доведен все пак до това упражнение, както народеца в Северна Корея. От севернокорейските си другари трябваше да се учи Путин как се прилага руското управленско правило „так держать”, а не да отстъпва от някои принципи ( на здравословното всенародно гладуване). Севернокорейските другари нямат проблем с глезотиите. Там знаят, че открехването на вратата към западните блага е пагубно за апетита на нормалните човешки същества, които ще искат още и още…
Ако мимикриращите вождове на СССР бяха наложили някакви консуматорски ограничения на дресираните си сънародници веднага след рухването на империята им, това нямаше да е никаква новина и нямаше да впечатли никого. Но днес СССР, т.н. Русия, е друго нещо. „Вълкът” похапна месо най-накрая и трудно ще бъде убеден да се върне към гнилите картофи на социалистическата действителност.
Първото отстъпление на Кремъл пред осъзнаването на този факт настъпи вече.
Русия отмени забраната за внасяне на сьомги и пъстърви за развъждане, картофени семена, безлактозно мляко, арпаджик, биологически активни добавки и витамини, съобщи в. “Ведомости”. Желанието на Москва да наказва Запада по линия на арпаджика явно започва да се изпарява и то с доста бързи темпове. Защото колкото и да е малка тази стъпка, тя е крайно нехарактерна за „железния” Путин, който на всяка критична дума от чужбина отговаря обикновена с имперско перчене на квадрат.
Но с арпаджика претърпя поражение и косвено си го признава. Уникално!
Това отстъпление напомня началото на разпада на комунизма в СССР, когато вождовете решиха да добавят към „специалното обслужване” с дефицитни стоки, доставяни в затворени магазини само за пяната на обществото ( която трудно може да бъде окачествена като каймак, макар , че беше постигната именно с бой, както от млякото се прави масло), наречена „номенклатура”.
Това обаче не беше достатъчно за пълното щастие на привилигированата класа от издигнати по заслуги към „революцията” на върха на огромната държава работници и селяни, които се полакомиха да сменят сламените си лапти ( да не се бърка с лаптопи!) с югославски обувки, недостигащи за простолюдието от лекари, инженери, учители, учени и друга подобна подозрителна „сган” в пирамидата на соцобществото. За целта на важните другари и другарки им направиха и валутни магазини. В тях, в нарушение на официално проповядвания антизападен консуматорски аскетизъм, се продаваха истински, т.е. несъветски и несоциалистически стоки срещу западни пари ( или срещу техния еквивалент чрез хартийки, издавани от банката при наличието на валутна сметка в банката, с каквито разполагаха държавните служители по посолства и мисии в западните държави).
Ако имаше нещо, което сриваше повече от всичко друго топящият се по още много причини авторитет на управляващата каста в СССР и НРБ ( тук пък имахме „Кореком”- валутната „корекция” да вечния комунистически дефицит), това беше именно крещящото разминаване върху теоретизирането по въпроса за аскетизма и обратната практика в реалния живот, демонстрирана в живота от тази каста. Лицемерието доведе до омраза към върхушката. Съответно нито един комунист, включително и от най-вярващите, не скочи да защитава рухналия „строй” защото всички мразеха вождовете- явно или тайно заради двойнствения им начин на живот. А мнозина комунистически староверци, търсещи спасение на вярата си, продължиха да се кръстят пред портрета на Сталин заради легендите за неговия аскетизъм…
Путин днес прави точно това- отваря наново нишата за привилигированите си съграждани, които след около 15 години на газово-петролно замогване на страната се поохраниха с деликатеси и свикнаха с вкусния начин на живот.
Привилигированите новоруснаци, в голямата си част, са днешната путлеристка номенклатура. Както е известно, за чиновниците в Русия, лоялни към Кремъл, е обичайно да забогатяват. В една официална статистика например беше съобщено, че повечето от половината руски граждани, купувачи на имоти в България, са служители в държавната и местната администрация. Има данни дори, че са неофициално поощрявани чрез изгодни кредити ( т.е. , че навлизането им в България върви по план, а не е спонтанна проява на любов към „братушките”, от които се очаква да бъдат лоялни сервитьори, камериерки и друг обслужващ персонал ). Но дори и да не е така, явно е, че тези хора забогатяват на позиции, които им дават достъп до „чекмеджето” ( за което би трябвало редовно и профилактично да ги разстрелват, според една от управленските „мъдрости” на Сталин).
Путин не разстрелва лоялните лапачи. Той ги котка и то по принуда. Каква ли ще е следващата им прищявка, която ще удовлетвори?
Засега в менюто се вижда новата манджа за новите руснаци, нещо като предястие на трапезата на постепенното отстъпление ( което вече започна по-рано чрез даването на лиценз на западна компания за проучване на нефтено находище): сьомга с арпаджик. Адски шик!
Иво Инджев
Коментар