Украйна (2)

[energetik]

Eнергетик, не можеш на малкия пръст да му стъпиш

Прав си, безднадеждно е, никакъв шанс нямам

[Факушкa]

Eнергетик, не можеш на малкия пръст да му стъпиш

[Стамболов]

От Инвестора - Може

А от портал Култура не може. Що така бе енергетик

[energetik]

Някои предпочитаме Инвестора, други предпочитате Велко Вълканов...

Ситуацията в Украйна като „политически кадаиф“
http://www.investor.bg/blogosfera/36...169161/?page=1

Забравете за санкциите. Това, от което Путин наистина ще го заболи най-много, е бягството на чуждестранните инвеститори. За първото тримесечие на тази година предварителните прогнози са за изтегляне на 70 млрд. долара, което представлява близо 3,2% от БВП. Има съвсъм осезаем риск руската икономика да навлезе в рецесия през 2015 г.. За последната година обезценката на рублата е близо 22% спрямо основните валути. Вносните стоки представляват около 40% от цялото потребление.

От друга страна, чуждестранните банки в Русия почти замразиха кредитирането си, а някои от тях заявиха твърдото си намерение да напуснат руския финансов пазар. Кредитите линии към Русия са орязани. Само преди година и половина валутните резерви на Руската централна банка доближиха нивото 600 млрд. долара. Към края на януари те вече са под 500 млрд. долара. Тази тенденция ще се запази със сигурност.

В Кремъл осъзнават, че единственият начин за частично компенсиране на отлива на чуждестранен капитал е активирането на държавен ресурс. Само че от това произтичат два основни риска – доказаната неефективност при управление на публични проекти от страна на държавата и изобщо начинът, по който се прави бизнес в Русия. Ако трябва да използвам само едно определение за „руския начин“ на правенето на бизнес, бих използвал „метода на големите първоначални разходи“.

Откъдето и да го погледнете, много скоро средностатистическият руски гражданин ще почувства „победата“ през изпразването на джобовете му. За пореден път се убеждавам в правотата на максимата, че когато печелиш нещо, не знаеш какво губиш и обратното.

Според анализаторите от Дойче Банк Русия не трябва да се разглежда вече като страна, спадаща към групата на водещите развиващи се икономики. Най-ярките представители на тази група са Китай, Индия и Бразилия. Последните събития изтласкаха „Голямата мечка“ от тази група, по всяка вероятност за дълго време. Чуждестранните инвеститори имат панически страх от политическа нестабилност в дадена държава.

Бих желал това изрично да бъде разбрано – не от икономическата колебливост, не от тежките административни режими, а най-вече от политическата нестабилност.



Големите компании с присъствие на руския пазар в момента трескаво пренаписват дългосрочните си стратегии за експанзия в Русия. При евентуални санкции от страна на Европа и САЩ от Кремъл заявиха, че ще последват незабавни реципрочни действия в посока национализиране на активи на чуждестранни компании. Путин със сигурност си затвори твърде много врати към Запад.

Досега руснаците използваха инвестиционни схеми през Люксембург за придобиване на активи в Европа. Няма никакво съмнение, че оттук нататък всеки долар с произход Русия ще бъде следен под лупа от страна на специалните служби.



В този контекст, разбира се, че България трябва изключително много да прецизира цялостната си политика за правене на бизнес с Русия в контекста на нейното непредсказуемо поведение. Нали разбирате, че проектът АЕЦ „Белене“ ще има коренно различен прочит след Крим. Нали разбирате, че това оттук нататък изобщо не може да бъде разглеждано като „български проект“.

Предстои нов прочит на европейската енергийна карта

От Инвестора - Може

[Стамболов]

Аз пък съм ти подготвил Велко Вълканов

Някои предпочитаме Инвестора, други предпочитате Велко Вълканов...

Ситуацията в Украйна като „политически кадаиф“
http://www.investor.bg/blogosfera/36...169161/?page=1

Забравете за санкциите. Това, от което Путин наистина ще го заболи най-много, е бягството на чуждестранните инвеститори. За първото тримесечие на тази година предварителните прогнози са за изтегляне на 70 млрд. долара, което представлява близо 3,2% от БВП. Има съвсъм осезаем риск руската икономика да навлезе в рецесия през 2015 г.. За последната година обезценката на рублата е близо 22% спрямо основните валути. Вносните стоки представляват около 40% от цялото потребление.

От друга страна, чуждестранните банки в Русия почти замразиха кредитирането си, а някои от тях заявиха твърдото си намерение да напуснат руския финансов пазар. Кредитите линии към Русия са орязани. Само преди година и половина валутните резерви на Руската централна банка доближиха нивото 600 млрд. долара. Към края на януари те вече са под 500 млрд. долара. Тази тенденция ще се запази със сигурност.

В Кремъл осъзнават, че единственият начин за частично компенсиране на отлива на чуждестранен капитал е активирането на държавен ресурс. Само че от това произтичат два основни риска – доказаната неефективност при управление на публични проекти от страна на държавата и изобщо начинът, по който се прави бизнес в Русия. Ако трябва да използвам само едно определение за „руския начин“ на правенето на бизнес, бих използвал „метода на големите първоначални разходи“.

Откъдето и да го погледнете, много скоро средностатистическият руски гражданин ще почувства „победата“ през изпразването на джобовете му. За пореден път се убеждавам в правотата на максимата, че когато печелиш нещо, не знаеш какво губиш и обратното.

Според анализаторите от Дойче Банк Русия не трябва да се разглежда вече като страна, спадаща към групата на водещите развиващи се икономики. Най-ярките представители на тази група са Китай, Индия и Бразилия. Последните събития изтласкаха „Голямата мечка“ от тази група, по всяка вероятност за дълго време. Чуждестранните инвеститори имат панически страх от политическа нестабилност в дадена държава.

Бих желал това изрично да бъде разбрано – не от икономическата колебливост, не от тежките административни режими, а най-вече от политическата нестабилност.



Големите компании с присъствие на руския пазар в момента трескаво пренаписват дългосрочните си стратегии за експанзия в Русия. При евентуални санкции от страна на Европа и САЩ от Кремъл заявиха, че ще последват незабавни реципрочни действия в посока национализиране на активи на чуждестранни компании. Путин със сигурност си затвори твърде много врати към Запад.

Досега руснаците използваха инвестиционни схеми през Люксембург за придобиване на активи в Европа. Няма никакво съмнение, че оттук нататък всеки долар с произход Русия ще бъде следен под лупа от страна на специалните служби.



В този контекст, разбира се, че България трябва изключително много да прецизира цялостната си политика за правене на бизнес с Русия в контекста на нейното непредсказуемо поведение. Нали разбирате, че проектът АЕЦ „Белене“ ще има коренно различен прочит след Крим. Нали разбирате, че това оттук нататък изобщо не може да бъде разглеждано като „български проект“.

Предстои нов прочит на европейската енергийна карта

[Stone_Kold]

слу4айно да знаете 4е Пуерто рико миналата година или там някъде назад във времето стана 4аст от сащ?да с референдум и жителите там стават американски граждани и приемат долара като платежно средство...тогава Русия да се намеси?да каза това е недемократи4но ние не признаваме това?европата да се намеси да каже ще налагаме санкцийй на сащ?виждате ли как има едно странни деиствия и двоен стандарт..или се полу4ава 4е сащ могат да правят ама абсолютно вси4ко а другите страни не....а вие подкрепяте сащ...с кой акъл...а онази старата клинтън се изцепи и каза олелееее сега Русия пренарежда границите от втората световна

[Kiro]

http://www.dnevnik.bg/intervju/2014/...zki_i_klanove/

[supertrader]

Факушкa

Путин избор не е имал всъщност, нищо не се казва за това как стоят нещата от финансова гледна точка.Всъщност вече от половин година западняците не плащали суровините които получават, погасявали си дълговете на руските компании съм тяхни банки и подхвърляли трохи - остатък. Ще се скара с тях и ще изпадне в лоша финасова ситуация Русия ли ? И безкрайно да им любезничи те изтеглят капитали и не заради Украйна ! Каква му е вината в случая и за какви санкции може да става въпрос - спиране на вноса към Русия ли от който западните компании печелят, защото това е което може да се направи след като другите "санкции" в същност са в ход.

[Стамболов]

Пускай пускай - Иво Инджев и прочее патриоти ...

Аз пък съм ти подготвил Велко Вълканов

[energetik]

Всеки си има своето равнище - някои предпочитаме портал Култура, други предпочитате Атака и Дудука...

Само не ми е ясно кого искаш да уплашиш. Аз обичам да пускам статии от интелигентни хора, те са патриоти и европейци и категорично отхвърлят агресията на тиранина Путин...

Пускай пускай - Иво Инджев и прочее патриоти ...

Аз пък съм ти подготвил Велко Вълканов

[Стамболов]

Няма стига

Докато Админа не вземе мерки на всеки чаршаф от Стамболов и аз ще лепя по един!!!

Сега ще потърся нещо особено гадно - примерно от Дудука ...

Щото ако не реагираме по-твърдо тоя Трол ще продължава да ни тероризира с чаршафите от Дневник и тем подобни.

Всеки си има своето равнище - някои предпочитаме портал Култура, други предпочитате Атака и Дудука...

Само не ми е ясно кого искаш да уплашиш. Аз обичам да пускам статии от интелигентни хора, те са патриоти и европейци и категорично отхвърлят агресията на тиранина Путин...

[energetik]

Няма стига

Докато Админа не вземе мерки на всеки чаршаф от Стамболов и аз ще лепя по един!!!

Сега ще потърся нещо особено гадно - примерно от Дудука ...

Щото ако не реагираме по-твърдо тоя Трол ще продължава да ни тероризира с чаршафите от Дневник и тем подобни.

[Факушкa]

Енергетик ай стига, като че той не е достатъчен дге...

[energetik]

Стамби,
Специален поздрав за теб

Непотопяемият самолетоносач Крим пусна котва в родни води

Магдалена Ташева
народен представител от ПП АТАКА

„И вече не ни подарявайте на никого, защото ние все едно ще се върнем!“

Всеки, който види картата, разбира военностратегическото значение на Крим - оттук може да се контролира целият черноморски регион

С тези думи завърши речта си кримският премиер Сергей Аксьонов при

подписването на договора за присъединяване на Автономна република Крим към

Руската федерация. Събитието се състоя на 18 март 2014 г. в пищната Георгиевска

зала на Кремъл. Там Аксьонов, председателят на кримското законодателно

събрание Владимир Константинов, кметът на Севастопол Алексей Чалий и руският

президент Владимир Путин си стиснаха ръцете и положиха подписи под договора в

резултат и въз основа на референдум, проведен на полуострова на 16 март.

С „вече не ни подарявайте“ Аксьонов имаше предвид глупавото решение на

украинеца Никита Хрушчов от 1954 г. да „подари“ стратегическия полуостров на

съюзната съветска република Украйна заради заслугите й за победата във Втората

световна война.


Събитието предизвика монументален национален подем, какъвто Русия едва ли е

преживявала след 9 май 1945 г. И не само в онзи полуостров от 24 000 кв.км,

известен на света от най-дълбока древност като Таврида (Таврия), а по цялата руска

Евразия, от ексклава Калининград до Владивосток.

Същинската легитимация на анексията е референдумът от 16 март, който е

пряк резултат от извършения на 21 февруари т.г. въоръжен неонацистки преврат


в Киев, подкрепен от САЩ и техните съюзници. Той не влизаше в сметките на

споменатата компания, която явно не е научила добре своя грузински урок от 2008 г.,

нито сирийския урок от 2011-2014 г. И не иска да повярва, че Русия на Путин е нещо

съвсем различно от Русия на Горбачов-Елцин. Според нейните планове

референдумът не трябваше да се състои.

Тъкмо заради това в кримската столица Симферопол се стекоха освен всевъзможни

агенти, маскирани като неправителствени организации и „групи за подкрепа на

еди-какво си“, също и хиляди журналисти и наблюдатели. Сред тях и 69

международни наблюдатели – най-вече депутати от Европарламента и националните

парламенти на 23 държави, поканени от правителство на автономната (все още

украинска) република Крим.

Гражданите на Крим трябваше да отговорят на два въпроса:

1. Искате ли Крим отново да се съедини с Русия с правата на субект на Руската

федерация?

2. Искате ли да се възстанови действието на конституцията на Република Крим от

1992 г. и за статута на Крим като част от Украйна?

Партия АТАКА изпрати на събитието 5 депутати и два екипа на ТВ АЛФА. Трябваше

да изследваме събитието от първа ръка, за да изработим позицията си. Четирима от

депутатите работиха в Севастопол – града „със специално федерално значение“

(статут, който според сключения на 18 март договор го приравнява с Москва и Санкт

Петербург).

Аз бях изпратена в окръг Симферопол. Всички хотели в града бяха препълнени още

2 седмици преди допитването, така че ни настаниха в курортно селище над

Бахчисарай – някогашната столица на Кримското ханство, отвоювано и

присъединено към Русия от Екатерина Велика през 1774-1783 г.

Кримската ЦИК ме разпредели в Белогорския район – благодатна мисия, по две

причини. Първо, в този район до 1941 г. е било съсредоточено голямо българско

население. Почти всички села са били български. Второ, защото там днес

най-голямото малцинство са кримските татари. Те съставляват от 20 до 30 процента

от населението – повече, отколкото в други части на републиката, с изключение на

Бахчисарай.

Наблюдавах гласуването в секциите на селищата (посьолки от градски тип)

Советский и Красногвардейский.

Изборният ден започна в 8.00 сутринта и завърши в 8.00 вечерта. Но още в 7.00 часа

пред участъковите секции се виеха опашки от избиратели, нетърпеливи да пуснат

бюлетината. Високите прозрачни урни, отдалечени максимално на поне 5-6 метра от

секционната комисия, още по обяд бяха побрали между 45 и 50 процента от имащите

право на глас. До края на деня избирателната активност достигна 82%. От тях 97.5%

гласуваха за първия вариант.

През целия изборен ден в целия Симферополски окръг не бе отбелязан нито един

акт на насилие, нарушение на обществения ред или друга проява на несъгласие с

провеждането на референдума. Включително и в райони с концентрация на

мюсюлманско население като Бахчисарай и двете селища, които наблюдавах.

Седмица преди това една говорителка на американския Държавен департамент

изрази очакване, че там ще има протести на кримските татари. Очакванията й не се

оправдаха. Обратно – много от тях гласуваха, т.е. не се подчиниха на фатвата на

меджлиса да бойкотират допитването. Секционният протокол, с копие от който

разполагам, съдържаше всички необходими реквизити – брой на доставените в

секцията бюлетини, брой на неизползваните бюлетини, брой на невалидните, брой

на валидните, брой на подадените за всеки от двата варианта, брой на избирателите

в общия списък, общ брой на гласувалите. Протоколът се подписва от 3 души –

председателят и зам.-председателят на секционната комисия и секретарят. Върху

обратната страна на секционния протокол са отпечатани и инструкции за

попълването му, в случай, че някои от членовете на комисията не е наясно с тази

процедура. Бюлетините с размер А5 се прегъваха на две в кабинката за гласуване,

но при пускането им в урната обикновено се отваряха. Това обаче не предоставяше

възможност на членовете на комисията или на наблюдателите да контролират кой

как гласува, защото секционните комисии и урните бяха разположени в

противоположните краища на стаята. Нещо повече, избирателите влизаха от един

вход, но след полагането на подписите в общия списък излизаха от друг вход.

Лъжа се оказа и твърдението на някои западни медии, че хората са гласували „под

дулата на оръжието“. Като свидетел на събитието твърдя, че в целия Симферопол, в

селата Советский и Красногвардейский, които наблюдавах, както и в град

Бахчисарай, където бях отседнала с други наблюдатели от България, Унгария, Кипър

и Монголия, през целия ден на 16 март не забелязахме нито една военна униформа,

камо ли дула на пушки и други оръжия. Силовите структури се бяха скрили някъде

така, че да не ги види никой – ни избирател, ни наблюдател. Нямаше нито един жест

или намек за принуждаване към гласуване. Обратно – хората идваха с огромно

въодушевление, с радост и нерядко излизаха от кабинката с мокри от вълнение очи.


Един дойде облечен с униформата на баща си, с медалите му от Втората световна

война и със снимката му в рамка. „Той не можа да дочака този ден, почина преди 10

години. Сега нося снимката му, защото гласувам и заради него“, каза кримчанинът.

„Вижте, аз не съм руснак, аз съм потомствен украинец и по майка, и по баща. Но

дядо ми е загинал на 14 октомври 1944 г. под Севастопол. Как според вас, би

трябвало да гласувам? „Как бих могъл да бъда с бандеровците?!“ – ми каза

Владимир Василиевич Шупта, председател на РИК в село Советский.

Алла Москалюк, преподавателка по украински език и литература, даде друго

обяснение за вота си: „През декември 1991 г. пак имахме референдум, на който

обаче въпросът беше зададен подло. Питаха ни „Искате ли Украйна да стане

независима държава в границите на Съветския съюз“. Аз тогава гласувах за втората

част на въпроса, без да си давам сметка, че той е оксиморон. Сега идвам, за да

поправя грешката, която допуснах през 1991 г.“. Че и други, става ясно и от

статистиката. Населението на полуострова, наричан „непотопяемият самолетоносач“

заради стратегическото си положение в Черноморския регион, е между 1.97 и 2.03

милиона. От тях 58.3% са руснаци, 24.3% са украинци, 12 са татари и около 5%

други, в.т.ч. и няколко хиляди българи.


Ако руснаците са 58%, а в референдума са участвали над 82%, значи поне 24% от

другите народности също са участвали в допитването и от тях над 90% са гласували

за присъединяване с Русия.


Причините за този избор са много. Първо, в резултат от политиката на Путин през

последните 13 години днес е далеч по-престижно да бъдеш руски гражданин,

отколкото украински. Ставаш гражданин на велика сила, „в която здравеопазването и

образованието са безплатни, а средните заплати и пенсии са 2.5 пъти по-високи,

отколкото в Украйна“, ми каза един избирател. Изборът на Русия в този смисъл е

въпрос на здрав разум.

Второ, затъналият в корупция Киев си игра цинично с автономията на Крим.

Конституцията на полуостровната република от 1992 г. предвижда правото на

кримчани да имат свой президент, премиер и законодателно събрание (както

Татарстан). През 1994 г. обаче тя е заменена с друга, която силно орязва

автономията. През 1998 г. е въведена третата кримска конституция, която премахва

длъжността „президент“, а премиерът се назначава след консултация с украинския

президент“. Това, естествено, не може да бъде никаква автономия. Недоволството

на кримските християни е напълно основателно.


Вместо това Москва им предлага пълна автономия, двойно по-големи заплати и

пенсии, право на младежите от Крим и Севастопол да отбиват военната си служба в

Крим и Севастопол, плюс увеличение на републиканския бюджет в … 15 милиарда

рубли. Впрочем руските, а значи и кримските пенсии ще продължават да растат.

Поредното увеличение от 8% влиза в сила от април т.г. Да добавим и проектите за

огромни инвестиции и възстановяване на промишлеността, включително и военната,

която бе разрушена от украинските „реформатори“.

[Факушкa]

Доколкото познавам обикновения руснак - а го познавам добре - конкретно за тази кауза санкциите и ограниченията само ще го настройват против Запада. И за Путин.
Земята ще рие от глад, но няма да клекне.

Така че дебелогъзите ако мислят, че със санкциите могат да свалят рейтинга на властта, лъжат се жестоко. Само ще обединят и втвърдят народа и властта срещу себе си.
За много дълго време обикновеният руснак ще ги гледа като въшки и ще си има не едно на ум, ами сто.

И кво - ще рият земята от глад - както обикновенно.
А на дебелогъзите въобще няма да им пука за това. Както не им е пукало през петдесетте, а и до '90. Оправяли са се и без тях и нас.
Не виждам причина сега да е различно, напротив, от севетската империя осъана само раша.
Но колко ли ще търпи средния руснак, свикнал да ходи в Европа на почивка и да прави бизнес?