IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

История

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Патриотичният компот остана единствената национална спойка
    Благодарение на патетичното обучение по история от училищата излиза идеална "глина" за мачкане от популисти

    СВЕТЛАНА ГЕОРГИЕВА

    Националните празници са идеален повод масите да бъдат поведени като стадо, а партиите да си посъживят рейтингите.
    "Патриотизмът е последното убежище на негодника" - това прозрение на живелия през XVIII век английски литературен критик Самюъл Джонсън улучва "в десятката" сегашната българска ситуация. Много днешни негодници са се подслонили под родолюбиви лозунги, наметнали са се с националния флаг и изпод неговата индулгенция проповядват удивителни глупости, които се приемат без възражения от масата. Във "Фейсбук" има многолюдни страници на патриотична тематика, имаме всякакви патриотични партии и организации, отвсякъде се лее рев за "клета майка България" и "славните ни деди". Да беше жив Паисий, сигурно щеше да оцени напомпването на родолюбиво чувство у "неразумния юрод".
    Забележително е, че патриотичният компот е единствената спойка между иначе напълно разединената ни и поляризирана по всички останали теми нация. Много хубаво, стига да не ставаше дума за откровени абсурди - само си спомнете баталията преди няколко години покрай проучването за картината на Баташкото клане, нарисувана през 1882 г. от Антони Пьотровски.
    Формулата на патриотарството работи безотказно
    покрай всякакви национални празници, а периодът 19 февруари - 3 март е особено наситен откъм емоции заради антитурския патос, който най-официално бива пуснат от бутилката от цялото държавно ръководство. С него по-лесно се пробутват най-различни политически наглости, които иначе населението по-трудно би преглътнало. Клишетата са толкова много и толкова банални, че така наречените "чествания на смъртта на националните герои" (ама че оксиморон!) са отвратителни. Почитането на паметта им обикновено се превръща в пиар на политическия, а както видяхме на 19 февруари - и на спортния елит. Всеки вече знае, че фокусът с патриотичното омагьосване на масите действа безотказно. Затова дори новоизлюпените политици са се специализирали в "родолюбиво" говорене с "братя българи", "милото ни отечество" и прочие фльонги.
    Къде впрочем са корените на този всеобщ ентусиазъм? Следите водят към патриотичното образование, което училището с всички възможни средства тъпче и набива в главите на учениците от десетилетия. Всички сме израснали с него и трябват големи усилия, за да почне човек да разсъждава обективно върху съдбата на родината си, а и на света. Усилията на поколения учители и родители обаче дават резултат - няма българче, дето да не знае, че българският народ е най-най-най във всяко отношение. Ние сме върхът, а другите са кофти, зли, глупави. В учебниците по история героите са черно-бели - от трети клас на децата започват да им се набиват добрите българи и лошите чужденци, та в ХII клас да не е останал един съмняващ се във вечната правота и величие българско. И докато по времето на социализма беше ясно, че това е основен похват на авторитаризма, то
    какво е оправданието в днешно време?
    "Месомелачката" (по Роджър Уотърс) на патриотичното обучение по история продължава да вади завършен продукт. И как няма, като от 9 години изучаване на история в училище 6 и половина са посветени на българската история! Полученият материал е идеален за мачкане и ваене от популисти - дайте му национални празници, помпозни слова и не го занимавайте с тежки въпроси за причините и следствията в световната история, за съдбата на народите, управлявани от диктатори, не го карайте да изброява и имената на най-известните от тях, защото често той ги бърка с герои. Та цял министър-председател онагледи това с изказването си, че "погледнато за своето време, Хитлер и Сталин са номер едно. Или Мао - за това да водиш една империя толкова време в такива ситуации се изискват качества". Същият - Бойко Борисов, не изтрая да му свърши мандатът, ами беше увековечен в учебниците по история за VI и XI клас със снимка и хвалебствия, като това за изборния резултат на ГЕРБ през 2009 г. от 39.7%, който е наречен "внушителна победа", докато този на ОДС от 1997 г. от 57.1% е само "убедителен". Той впрочем побърза да последва примера на президента Георги Първанов, който се удостои с два портрета в учебниците за прогимназията, след като погреба кокал, принадлежал на цар Калоян.
    И ако четеш урока за славния мандат на ГЕРБ,
    как ще разбереш, че кабинетът му предсрочно е подал оставка? Да не говорим, че едва ли някога в учебниците ще бъде записано поради какви причини е станало това. Идеята на имагинерните възпитатели, които са сътворили учебния план по история, изключва анализирането на събитията за сметка на използването им за пропагандни политически цели. И тъй като възпитаниците не са научени да мислят, остава им единствено да възпроизвеждат чутото. Кой политик не мечтае за такъв електорат?
    Изучаването на българската история за жалост се гради само на кухия патос "Вижте колко сме велики и страдащи" вместо на разсъждението "Дайте да видим къде са ни историческите грешки, за да не ги повтаряме". Поради тази причина историческото познание на завършилите гимназисти (спокойно, историята няма да отпадне от XI и XII клас!) се ограничава с пет дати и една дузина имена на национални герои - главно поради футболните отбори, кръстени на хора като Левски и Ботев. Самите учители по история отдавна са намерили цаката на "сложнотиите" на предмета си. Тъй като на 12-годишни деца е трудно да се обяснят политическите криволици на българската политика от Освобождението до 1944 г., уроците се учат наизуст и се възпроизвеждат папагалски без много-много обяснения.
    В крайна сметка полуфабрикатът, който училището бълва, няма проблем на 19 февруари да прославя Левски като бог, а на футболен мач да реве "К.р за Левски!" - той не вижда противоречие в това. Не се интересува и защо Византия е покорила царството ни без проблем, нитозащо турските орди са завладели толкова лесно България. Не му пука за причините за две поредни национални катастрофи, защото никога не е мислил върху тях. Не им пука и на политиците, дирижиращи патриотичните му чувства с цел да свирят на тази струна, като наближат избори.
    И докато по празници народът беше подхранван и сплотяван с родолюбиви приказки, национализмът така избуя, че не е ясно как ще бъде спрян. Новите му поддръжници не викат невинно "България на три морета" и "Охридското езеро - гребна база на Софийския университет", каквито бяха лафовете преди 30 години. За тях няма проблем да крещят "Циганите на сапун", "Смърт на бежанците", "Долу гяурите", "България над всичко" и прочие патос на ръба на Наказателния кодекс. И никой не иска да види опасността от тeзи пламенни патриоти.

    http://www.segabg.com/article.php?id=687333

    Хайде, патриоти, давайте!!!!

    Коментар


    • Цитат от писмо на великия български революционер Васил Левски до Каравелов:
      “Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“
      Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!

      Коментар


      • На 18-ти февруари (6 февруари стар стил) от този свят си отива Васил Иванов Кунчев – един герой , за чийто принос и роля в българската история често думите не стигат.

        В мразовития февруарски ден през 1873 година Апостола на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата.

        Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред бунтовническите среди, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.

        По традиция смъртта на Васил Левски се чества на 19-ти февруари. Поклон пред паметта му!
        http://www.bulgarianhistory.org/%D0%...0%D1%82%D0%B0/
        Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!

        Коментар


        • След 24 години автентично интервю с Илия Минев – българският Нелсън Мандела> http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu...n-mandela.html
          Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!

          Коментар


          • Първоначално изпратено от mechobikov Разгледай мнение
            Но като почитаме жертвите на кървавия комунистически режим, не трябва да забравяме и 30 000 невинни българи разстреляни без съд и присъда, веднага след завземането на властта от комунистите през 1944 година.
            Не трябва да забравяме и убитите антифашисти преди това, не по-малка бройка!
            Например, единият ми дядо, свестен човек и сирак от първата световна, е лежал в три концлагера, пратен там от „народния“ фашистки съд, внуците на който сега се гордеят с подобни деяния, извършени от предците им!
            Та, по полека с квалификациите и ако може да гледате напред, а не какво ви пречи да сте успели, па било то ген, костов или най-вече масони или комунисти

            Коментар


            • ,,Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!“ Това са указанията на Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края края на декември 1944 г. и началото на януари 1945 г. в специални телеграми от Москва за това как трябва да действат „народните съдилища”. Директивите му ясно изразяват политическия реваншизъм и жестокост на човека, който тогава от СССР спуска нарежданията за политиката на Българската работническа партия (комунисти).Източник > http://desebg.com/index.php?option=c...rticle&id=1679
              Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!

              Коментар


              • Но като почитаме жертвите на кървавия комунистически режим, не трябва да забравяме и 30 000 невинни българи разстреляни без съд и присъда, веднага след завземането на властта от комунистите през 1944 година.
                Баба ме научи на много неща.
                tnm

                Коментар


                • 69 години от кървавия погром на комунистите, почитаме жертвите им

                  Днес България за трети път отбелязва Ден за почит към жертвите на комунизма.Навършват се 69 г. от зловещия 1 феврури 1945 г. когато са произнесени и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. комунистически Народен съд. Сред тях са регенти, премиери, министри, политици, офицери:

                  Александър Радолов, български политик (* 1883 г.)

                  Александър Станишев, български политик (* 1886 г.)

                  Богдан Филов, министър-председател на България (* 1883 г.)

                  Борис Йоцов, български учен (* 1894 г.)

                  Васил Митаков, български политик (* 1891 г.)

                  Димитър Шишманов, български политик (* 1889 г.)

                  Добри Божилов, министър-председател на България (* 1884 г.)

                  Иван Русев, български политик (* 1872 г.)

                  Иван Бешков, български политик (* 1896 г.)

                  Иван Вазов, български политик (* 1892 г.)

                  Иван Багрянов, министър-председател на България (* 1891 г.)

                  Иван Горанов, български политик (* 1891 г.)

                  Княз Кирил Преславски, български княз (* 1895 г.)

                  Никола Захариев, български политик (* 1898 г.)

                  Никола Михов, български офицер (* 1891 г.)

                  Павел Груев, български юрист (* 1879 г.)

                  Петър Габровски, министър-председател на България (* 1898 г.)

                  Първан Драганов, български политик (* 1890 г.)

                  Рашко Атанасов, български военен деец (* 1884 г.)

                  Руси Русев, български военен деец (* 1887 г.)

                  Теодоси Даскалов, български военен деец (* 1888 г.)

                  Христо Калфов, български политик (* 1883 г.)

                  До завършването на процесите на комунистическия Народен съд през април 1945 на смърт са осъдени общо 2 730 души.

                  До днес БСП, която се хвали, че е наследник на БКП не се е извинила официално за това кърваво престъпление, за разделението и раната, която нанесе на народа си. Преди няколко месеца лидерът на БСП Сергей Станишев воден единствено от личните си амбиции за власт се прегърна и целуна с Лютви Местан и се извини на турците и мюсюлманите за Възродителния процес. Така за пореден път наследникът на една кървава комунистическа фамилия раздели нацията на „добри” и „лоши”, и вместо покаяние и помирение, прокара още по-дълбока рана.

                  Faktor.bg
                  https://www.facebook.com/photo.php?f...type=1&theater
                  Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!

                  Коментар


                  • "Когато не знаеш какво да правиш, атакувай!" - полковник Борис Дрангов
                    "Срещнеш ли враг—винаги нападай първи." Полковник Борис Дрангов
                    Баба ме научи на много неща.
                    tnm

                    Коментар


                    • 160 години от рождението на Стефан Стамболов

                      Днес се навършват 160 години от рождението на големия български държавник, политик, общественик, революционер и поет Стефан Стамболов.

                      Той е един от онези българи, чийто принос към България е неоспорим. Макар периодът на управлението му и като цяло оглавяването на Народнолибералната партия да бъдат отричани от някои като положителни и благополучни за развитието на държавата, човек трудно би могъл да остане равнодушен пред интересната му личност. Някои го описват като харизматичен, манипулативен, готов с лъжа да получи своето. Едно е сигурно – Стефан Стамболов е бил рядко срещан интелигентен и ерудиран човек и смело може да се каже, че е мислил ход пред противниците и опонентите си. Често е печелел словесните битки и благодарение на таланта си да говори пред широк кръг хора е съумявал да „извлече“ това, което му е нужно.

                      Повече - на > http://www.bulgarianhistory.org/%D1%...%D1%81-%D1%82/
                      Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!

                      Коментар


                      • ,,Владимир Илич Ленин изплащал награда от по 100 000 рубли на убиец и наричал руснаците "лайнари". Истината е, че не Сталин, а Ленин е първият, който превръща насилието в Русия и в новосъздадения СССР в официална държавна политика. Именно Ленин отнема правото на обвиняемия на защита чрез адвокати. И той, а не Сталин, създава първия трудов лагер за противници на властта.....Повече инфо на :>http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3003354

                        Жалко, че това няма да го видим в учебниците по история.
                        Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!

                        Коментар


                        • предполагам знаеш за Изгубената България?

                          Коментар


                          • Как комунистите предадоха народа си. Хронология от 25.8.1944 до 1945 – документално,четете на : http://www.extremecentrepoint.com/archives/8682
                            Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!

                            Коментар


                            • Хубаво е да се припомнят някой позабравени неща от историята .Росен Петров в Операция "Слава"говори за един велик българин .Кой е той вижте във видеото > http://www.btv.bg/shows/neka-govoria...iya_Slava.html
                              Last edited by коки; 13.01.2014, 00:42.
                              Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!

                              Коментар


                              • На днешният 6 януари се навършват 14 години от смъртта на Илия Минев .Вечна му памет ! Малцина са достойните българи като него !

                                Ти какво пожертва, за да има и утре България?” Този тежък въпрос ни завеща големият антикомунист и демократ Илия Минев. Днес той е по-актуален от всякога, защото инстинктивно усещаме, че България все по-осезаемо се сбогува с бъдещето си на свободна и модерна държава. И само чистата саможертва, която сме готови да направим, може да я възроди.
                                Днес 14 години след кончината на бай Илия Минев задължително трябва да се попитаме: Какво сме готови да пожертваме, но да почетем и личната му саможертва.

                                Илия Минев излежава общо 33 години в затвори и концлагери, с което се счита за политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се даже преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела. Малко преди падането на комунистическия режим, през януари 1988 г., става основател и първи председател на Независимото дружество за защита правата на човека, единствената автентична некомунистическа организация в България. Впоследствие не е е допуснат до сформираната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години до смъртта си. Този факт е едно от най-ярките доказателства за режисирания преход и създадената подставена опозиция от БКП. На това вероятно се дължи и днешният провал на дясното и липсата на истински лидери демократи, които вместо да крадат България са готови да я изграждат. В страдалческия живот на Илия Минев има още важни факти и цифри – На 29 години е осъден като враг на народа и получава доживотна присъда.

                                1860 дни е прекарал в карцера, а 460 дни в гладни стачки. Обиколил е всички затвори и лагери в държавата.

                                Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора. В периода 1984-1985 работи активно по създаването на такава организация. През 1987 година Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека, описвайки циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домашен арест е в град Септември. На 11 януари 1988 в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ), което до падането на режима на Живков играе важна роля за организиране на редица протести и инициативи, разобличаващи античовешката същност на комунизма.

                                В пълна изолация, забравен от новите демократи, Илия Минев умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември. На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия Минев в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън” между булевардите „България“ и „Черни връх“. На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада носещ неговото име. През 2000 г. президентът Петър Стоянов посмъртно го удостои с орден „Стара планина“ – I степен.
                                от Faktor.bg
                                Last edited by коки; 06.01.2014, 13:25.
                                Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!

                                Коментар

                                Working...
                                X