История

[Trakatrak]

Гледам "История БГ" редовно. Наскоро историците казаха, че 1396 г. бележи края на Второто българско царство. След това има опити за възстановяването на българската държавност, но неуспешни.

Не ми е ясно как е царувал цар Константин II Асен (1397 – 1422) при толкова силна Османска империя наблизо. Също крепостта "Баба Вида" е доста малка сравнена с Царевец и други крепости (Тауъра в Лондон).

Османците през 14-и век все още не са толкова мощни и разчитат да не срещнат консолидирана съпротива от християните, като не ги подчиняват напълно, а послушните владетели поставят във васална зависимост. Освен това през 1402 г. са разгромени при Ангора от монголите на Тимур (Тамерлан), а султан Баязид е пленен. Синовете му почват междуособна война, продължила около две десетилетия, но така и не се явила сила, която да върне османците в Анадола.

[Evgo]

А.ДЕЛОВА

Любопитно от историята
През януари 2013 г. историци от Рим попадат в един голям италиански архив на изключително интересни писмени данни и изображения на българския цар Иван-Александър (1331-1371) и втората му съпруга Сара-Теодора II, от времето на тяхната сватба през есента на 1345 г.
Понеже нашият цар бил по негово време един от най-влиятелните владетели на Балканите, разводът и сватбата му в историческите извори са описани като „европейски скандал”! И това е заради факта, че той на 48 г. се жени за 20-годишната еврейка Ебраида, която е без аристократичен произход. И макар че тя приема източноправославното християнство и името Сара-Теодора II, твърде скоро се превръща в “ябълка на раздора”.
На царската сватба в Търново присъстват и гости – представители на патриарха в Цариград и представители на Римската курия. И едните, и другите са оставили подробни описания както на събитието, така и на младоженците. Нещо повече – с гостите на католическата делегация вероятно е имало и художник, понеже те занесли на папа Климент VI (1342-1352) три цветни миниатюри с образите на царската двойка.
От изворите е видно, че от Ватикана са подарили на българския цар златен жезъл с кръгъл филигран – в средата със син скъпоценен камък (вероятно сапфир). От Цариград подаръкът е бил за царицата – икона на света Дева Мария с младенеца в рамка от златна мозайка с различно по карати и цвят злато.
Според описанията Иван-Александър бил едър на ръст мъж, висок, с тъмни сиво-зелени очи, мустак и „разцепена” брада. Косата му била гъста, с две плитчици...
От анализа на текстовете може да се твърди с положителност, че царят ни е бил интелектуалец. И гръцките, и латинските извори отбелязват, че той бил „много учен и образован”. Даже католическите хронисти подчертават, че имал „траен интерес към историята на религиите”. Бил винаги сериозен, но и с много тънко чувство за хумор.
С бъдещата Сара-Теодора II се запознали в Търново по време на съдебен процес срещу баща й Давид – виден банкер във Венеция и той така бил впечатлен от младата еврейка, че направо бил „наранен в сърцето“. Тя е описана като „леко мургава красавица”, много образована. Четяла предимно история и литература на гръцки, български, латински и еврейски език. Любимото й занимание била бродерията, и то върху... кожи – „кордовани” (материалните данни са отразени с реплики на портретите, б. а.).
От брака си имат пет деца, които възпитават в дух на етническа толерантност. Това по-късно им изиграва лоша шега, защото синът им Иван-Шишман (1371-1396), вече като цар, приема в България през 1390 г. гонените от Индия номади – 20 000 „дзомбани“ (цигани), които всички народи, през чиито земи минавали, прогонвали. Даже когато пресичали Персия, табуните им, по заповед на шах Яхия (1387-1391) били придружавани от военни части, които пазели населението от кражби. Същото сторил и султан Баязид І Светкавицата (1389-1403), когато разрешил преминаването на „индийците“ през Османската империя. Той даже предупредил своя васал, византийския император Мануил ІІ Палеолог (1391-1425), да вземе нужните мерки.
Цар Иван-Шишман обаче разрешава на бегълците не само да преминат през българска територия, но както вече казах – и да останат да живеят в страната. Но още след първата година населението на цялото Видинско царство пропищяло от золумите на мургавите заселници…
Накрая, с чувство за национална гордост ще отбележа, че в чуждестранните архиви от ХIV век се установява, че за цар Иван-Александър и Сара-Теодора 11 хронисти, дипломати и държавници – техни съвременници, пишат и се изказват с голямо уважение и респект.
Иван Александър е една от най-влиятелните личности в историята на Балканския полуостров през 14 век, което се дължи на гъвкавата му династична политика. Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.
Във войни с нахлуващите от юг турци последователно загиват първите двама от синовете му - престолонаследниците Иван (Іωанъ -1349 г.) и Михаил Асен (1355 г.)
След смъртта им цар Иван Александър разделя своята държава на Видинско царство за последния си син от своята първа съпруга Теодора Бесараб - Иван Срацимир (на старобългарски език: Іωанъ Сраѯимиръ,1356 – 1396) и на Търновско царство за сина си от Сара-Теодора II - Иван Шишман (на староб.: Їѡаннъ Шишманъ, 1371-1395 г.). Краят е предизвестен, защото още римляните са казали "Домът, който се разделя - рухва".
Заради Константин Иречек съвсем до неотдавна в българската историография е наложено мнението, че България окончателно пада под османско иго през 1396 година. В по-късно открити исторически извори категорично се говори за България до първата четвърт на 15 век, като част от българските земи остават под контрола на наследния цар на видинското царство цар Константин II Асен (1397 – 1422), както и на Бранковичите след него.
Известно е конкретно също, че крепостта в Ловеч пада, според данни от турски документи, много след уж известното <падане на България> в края на 14 в., като от историците изследвали данните и документите се приема за най-вероятна 1444г., тоест поне 50 години по-късно от Търново. Крепостта Ловеч пада едва, когато Владислав Ягело с европейската армия губи битката си при Варна същата година. А преди 1444 дълго са се държали и Кюстендилското и Влашкото княжество, с години, над десет и повече.За Видинското царство също има данни,че съществува до поне 1422г.
Съпротивата в българските земи приключва в 1521 г. с превземането на Белградската крепост, след което българите от околността по Виа Милитарис са изселени в околностите на Истанбул. Там те основават новия град Белград, който просъществува до началото на XIX в., когато е унищожен от кърджалиите и даалиите.

Гледам "История БГ" редовно. Наскоро историците казаха, че 1396 г. бележи края на Второто българско царство. След това има опити за възстановяването на българската държавност, но неуспешни.

Не ми е ясно как е царувал цар Константин II Асен (1397 – 1422) при толкова силна Османска империя наблизо. Също крепостта "Баба Вида" е доста малка сравнена с Царевец и други крепости (Тауъра в Лондон).

[Kiro]

А.ДЕЛОВА

Любопитно от историята
През януари 2013 г. историци от Рим попадат в един голям италиански архив на изключително интересни писмени данни и изображения на българския цар Иван-Александър (1331-1371) и втората му съпруга Сара-Теодора II, от времето на тяхната сватба през есента на 1345 г.
Понеже нашият цар бил по негово време един от най-влиятелните владетели на Балканите, разводът и сватбата му в историческите извори са описани като „европейски скандал”! И това е заради факта, че той на 48 г. се жени за 20-годишната еврейка Ебраида, която е без аристократичен произход. И макар че тя приема източноправославното християнство и името Сара-Теодора II, твърде скоро се превръща в “ябълка на раздора”.
На царската сватба в Търново присъстват и гости – представители на патриарха в Цариград и представители на Римската курия. И едните, и другите са оставили подробни описания както на събитието, така и на младоженците. Нещо повече – с гостите на католическата делегация вероятно е имало и художник, понеже те занесли на папа Климент VI (1342-1352) три цветни миниатюри с образите на царската двойка.
От изворите е видно, че от Ватикана са подарили на българския цар златен жезъл с кръгъл филигран – в средата със син скъпоценен камък (вероятно сапфир). От Цариград подаръкът е бил за царицата – икона на света Дева Мария с младенеца в рамка от златна мозайка с различно по карати и цвят злато.
Според описанията Иван-Александър бил едър на ръст мъж, висок, с тъмни сиво-зелени очи, мустак и „разцепена” брада. Косата му била гъста, с две плитчици...
От анализа на текстовете може да се твърди с положителност, че царят ни е бил интелектуалец. И гръцките, и латинските извори отбелязват, че той бил „много учен и образован”. Даже католическите хронисти подчертават, че имал „траен интерес към историята на религиите”. Бил винаги сериозен, но и с много тънко чувство за хумор.
С бъдещата Сара-Теодора II се запознали в Търново по време на съдебен процес срещу баща й Давид – виден банкер във Венеция и той така бил впечатлен от младата еврейка, че направо бил „наранен в сърцето“. Тя е описана като „леко мургава красавица”, много образована. Четяла предимно история и литература на гръцки, български, латински и еврейски език. Любимото й занимание била бродерията, и то върху... кожи – „кордовани” (материалните данни са отразени с реплики на портретите, б. а.).
От брака си имат пет деца, които възпитават в дух на етническа толерантност. Това по-късно им изиграва лоша шега, защото синът им Иван-Шишман (1371-1396), вече като цар, приема в България през 1390 г. гонените от Индия номади – 20 000 „дзомбани“ (цигани), които всички народи, през чиито земи минавали, прогонвали. Даже когато пресичали Персия, табуните им, по заповед на шах Яхия (1387-1391) били придружавани от военни части, които пазели населението от кражби. Същото сторил и султан Баязид І Светкавицата (1389-1403), когато разрешил преминаването на „индийците“ през Османската империя. Той даже предупредил своя васал, византийския император Мануил ІІ Палеолог (1391-1425), да вземе нужните мерки.
Цар Иван-Шишман обаче разрешава на бегълците не само да преминат през българска територия, но както вече казах – и да останат да живеят в страната. Но още след първата година населението на цялото Видинско царство пропищяло от золумите на мургавите заселници…
Накрая, с чувство за национална гордост ще отбележа, че в чуждестранните архиви от ХIV век се установява, че за цар Иван-Александър и Сара-Теодора 11 хронисти, дипломати и държавници – техни съвременници, пишат и се изказват с голямо уважение и респект.
Иван Александър е една от най-влиятелните личности в историята на Балканския полуостров през 14 век, което се дължи на гъвкавата му династична политика. Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.
Във войни с нахлуващите от юг турци последователно загиват първите двама от синовете му - престолонаследниците Иван (Іωанъ -1349 г.) и Михаил Асен (1355 г.)
След смъртта им цар Иван Александър разделя своята държава на Видинско царство за последния си син от своята първа съпруга Теодора Бесараб - Иван Срацимир (на старобългарски език: Іωанъ Сраѯимиръ,1356 – 1396) и на Търновско царство за сина си от Сара-Теодора II - Иван Шишман (на староб.: Їѡаннъ Шишманъ, 1371-1395 г.). Краят е предизвестен, защото още римляните са казали "Домът, който се разделя - рухва".
Заради Константин Иречек съвсем до неотдавна в българската историография е наложено мнението, че България окончателно пада под османско иго през 1396 година. В по-късно открити исторически извори категорично се говори за България до първата четвърт на 15 век, като част от българските земи остават под контрола на наследния цар на видинското царство цар Константин II Асен (1397 – 1422), както и на Бранковичите след него.
Известно е конкретно също, че крепостта в Ловеч пада, според данни от турски документи, много след уж известното <падане на България> в края на 14 в., като от историците изследвали данните и документите се приема за най-вероятна 1444г., тоест поне 50 години по-късно от Търново. Крепостта Ловеч пада едва, когато Владислав Ягело с европейската армия губи битката си при Варна същата година. А преди 1444 дълго са се държали и Кюстендилското и Влашкото княжество, с години, над десет и повече.За Видинското царство също има данни,че съществува до поне 1422г.
Съпротивата в българските земи приключва в 1521 г. с превземането на Белградската крепост, след което българите от околността по Виа Милитарис са изселени в околностите на Истанбул. Там те основават новия град Белград, който просъществува до началото на XIX в., когато е унищожен от кърджалиите и даалиите.

[Kiro]

Уникално е да ми цитираш учебника си от Прогимназията и да демострираш липсата на образование..Терзиев -откривателя на факти от историята- неуспешен трейдър и мутренски чиновник..
Ти така може да кажеш, че и в България няма Българи..

IZGUBENABULGARIA.COM
Българското Беломорие
Българското Беломорие; българс

[terziеv]

Терзиев, дай факти , че е нямало българи там.

Уникално. А за луната, че е нямало българи, да търся ли факти?

[Kiro]

Терзиев, дай факти , че е нямало българи там..И тук като в трейдинга си профан и само празни приказки.. Така сте чиновниците калинки с купени дипломи.. Точно нивото ти е от учебниците на Прогимназията..



TRUD.BG
Българите в Oдринско и Беломорието през XV-VXII в. - Труд
Според немския пътешественик Ханс Дерншвам „... от Одрин започва България и във вси

[terziеv]

Майна, замърсяването на ефира с такива смешки е една от причините никой да не възприема сериозно историческите аргументи. "Данните" от линковете ти са лесно оборими от любознателен ученик в 7 клас. Съветвам те прегледаш учебника за прогимназията. Но дори и сравнение между две карти на Османската империя от 1906 г. и от 1914 г. ще ти отговори защо В официалната статистика на Османската империя след 1914 г. няма българи. a през 1906 г официалната статистика на империята отчита от 761,530 до 762,754 българи.

[Kiro]

Терзиев, пак се изказваш не подготвен..А в Македония колко са Българите според теб..Гърция и Турция и Македония.. са провели успешна асимилация..Що се отнася до присъствието им там , чети повече и ще ти станат ясни много неща..Там са живели от векове -главно в селата..


Cелища в Македония, Тракия и Мала Азия, които векове наред са били населявани от българи, докато в края на ХIХ и през първата половина на ХХ век започва насилственото им прогонване към границите на свободната българска държава.
Илюстрация БѢло море Illustration Belo more
Библиотека Струмски
https://www.strumski.com/...
Вижте повече

GOOGLE.COM
Български селища заличени чрез геноцид - Google My Maps
В официалната статистика на Османската империя след 1914 г. няма българи. a през 1906 г официалната статистика на империята отчита от 761,530 до 762,754 българи. По време на бал...

[terziеv]

А Одринско?

Време за четене: 5 минути


Е, с 5 минути четене, ако ставаше....


А отговорът наистина е много прост - в Одринско българите винаги са били гости, а не коренно население. В момента в Одринско българите са под 50 души.

[Kiro]

Гробницата на българската държавност. "А Одринско? Защо сме се фиксирали в Македония и сме загърбили Одринска Тракия?" - често се задава този въпрос. Аз съм беломорски българин и фамилията ми се мести в България чак през 1945 г., с последния влак или по-точно кабриолет, двуколка с два коня, с която баба ми, 20-годишна пресича сама урвите и катърските пътеки на Родопите. Носи две малки деца-годиначета в едната ръка, юзди и камшик в другата, докато дядо ми гони Михаля из Македония… без да знае къде са жена му и децата му. Често съм си задавал този въпрос. Откъде е тази българска обсесия по Македония, за сметка на всичко останало и въпреки всичко останало? Отговорите са простички и в цифри.

VOINAIMIR.INFO
Защо българската обсесия е по Македония, а не по Одринска Тракия?
Гробницата на българската държавност. "А Одринско? Защо сме се фиксирали в Македония и сме загърбили Одринска Тракия?" - често се задава този въпрос. Аз съм беломорск...

[Kiro]

При посещението си в Белград, на 8 февруари, Кирил Петков трябва да е наясно, че антибългарската политика се провежда систематично от сръбското правителство, се казва в коментар за БГНЕС на Иван Николов от КИЦ Босилеград.



bgnes.bg
Иван Николов: Зад усмихнатата фасада на сръбско-българските отношения, се зъби зловещото лице на сръбския шовинизъм
Някак си скрито за българското малцинство в Сърбия остана посещението на премиера Кирил Петков в Белград и срещата със сръбската му колежка Ана Бърнабич. Остава ни...

[Kiro]

На 29-ти януари вечерта в центъра на Скопие бе счупено стъклото на автомобила на председателя на Сдружението за българо-македонско приятелство Добре Митрев.




bgnes.bg
Нападнаха офиса на Българския клуб в Битоля
Тази сутрин е бил нападнат офисът на Културния информационния център "Иван Михайлов" в град Битоля. За инцидента съобщиха от клуба и публикуваха снимки от счупения ...

[Kiro]

1chas.bg
Правнук на Гоце Делчев: Всички от семейството са се определяли като българи
150-тата годишнина от рожд

[Kiro]

Мицкоски поиска България да даде писмени гаранции, че няма да блокира страната му по път за ЕС.

BGNES.BG
Мицкоски поиска извинение и гаранции от България
Лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ в РСМ Христиан Мицкоски поиска България

[tnm]

Да, да, също така американските змии хапят баш като македонки.

С фатален изход за ухапания и в двата случая.
Наздраве, Мрън!

П.П. Сетих се как се казва флейта - сиринга. Тя се е използвала в чест на бог Пан. Според легендата, той се заиграл с нимфата Сиринга, която била превърната в тръстика. Или в люляков храст. Латинското наименование на люляка е syringa.