История

[Kiro]

Царица Елеонора Българска (1860 - 1917) не е от дамите, които се опияняват от блясъка. Европейският печат я слага на едно от последните места по изразходвани средства за тоалети. Тя не обича пищността. Покоите й в България са с бели, голи стени и приличат повече на монашеска обител, отколкото на царствени помещения. Елеонора предпочита обикновена, безмесна храна и една от особеностите й е, че обича да спи на отворен прозорец. Скромна, внимателна и интелигентна, тя печели сърцата на всички, дори на доведените си деца, но не и на своя съпруг. Въпреки благородното си потекло тя се обучава за медицинска сестра и е на фронта по време на три войни. Когато не е в униформа, царицата всеотдайно се занимава с благотворителна дейност и помага на деца и възрастни в нужда.През 1910 г. е учреден благотворителен фонд на нейно име. С нейна помощ се построяват сиропиталища и ясли, безплатни ученически и детски трапезарии, болници, и сестрински училища. Тя дарява и 30 000 лв. за изграждането на Интернат за слепи и глухонеми деца. Пак през 1910 г. в големия салон на Офицерския клуб в София Елеонора учредява първата благотворителна структура в България – дружество „Самарянка“. В него вземат участие над 400 жени, а целите му са предоставяне на хуманитарна помощ както в мирно, така и във военно време. Царицата е също така един от основните дарители на създадения през 1885 г. Български Червен кръст. Когато журналистите я питат за нейната неуморна работа в помощ на нуждаещите се, тя отговаря: „Да си царица е служба като всяка друга. Пък и царицата е такава само в Двореца“.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B0_% D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0 %B0

[Kiro]

И СЕГА ГИ ИМА-
,,Тук се хортува срещу негово величество Султана. Аз излазям”
Кириак Стефчов / ,,Под игото”/ ..

[Kiro]

„Те не търсеха славата. Искаха правдата.”






В деня на Освобождението на България, едно стихотворение от Георги Константинов, което строшава зъбът на клеветата за проляната на нашата територия чужда кръв

БАЛАДА ЗА НИЗШИТЕ ЧИНОВЕ
Те не знаеха френски, не танцуваха полка.
Бяха слушали само тръбата на полка.
И не бяха облечени в празнични кители.
Даже чаша шампанско не бяха опитали.
С преброени сухари в окопа закусваха
и със мокри шинели в атака се спускаха -
неизвестни, безбройни, от бога забравени,
те вървяха след свойте майори прославени,
за да свършат на подвига черната работа.
Те не търсеха славата. Искаха правдата.
И за тях не достигаха златните ордени.
А оловни куршуми посрещаха гордо те.
И потъваха в ниви и храсти къпинови -
към смъртта се издигаха низшите чинове.
И макар че не бяха от графски фамилии,
най-високи са техните братски могили.
© Георги Константинов

[Kiro]

„Затрупаната църква“ в село Паталеница:

Храмът случайно е открит от овчар през 60-те години на 19-ти век, когато буря изтръгва старо дърво от върха на местна могила. В корените на поваленото дърво зейва яма, от която се подава кубето на църква. Така се потвърждава местна легенда, че под малкия хълм е заровен божий храм. Според нея, когато османските пълчища приближили близката българска крепост Баткун, местното население решава да зарови храма, за да го спаси от поругаване.

Предполага се, че църквата е престояла близо 500 години под земята преди да бъде разкрита.Затова средновековните й стенописи са добре запазени и консервирани от времето. Изобразени са цели 70 сцени.
Учените не са единодушни кога точно е бил построен храмът – в 11-ти или 12-ти век, но неговата уникалност е безспорна. Църквата вероятно е обслужвала близката средновековна крепост Баткун.

Местни хора твърдят, че тази година църквата ще навърши 930 години. В момента не е действаща. Обявена е за паметник на културата.

[Kiro]

На 1 март, 317 г. на тържествена церемония в Сердика (дн. София) император Константин Велики обявява сина си Крисп за цезар (младши съимператор). Мястото на церемонията е още едно доказателство за значението, което император Константин отдава на днешната българска столица.

[Kiro]

КРАСИВА И СТИЛНА ПРАЗНИЧНА БЪЛГАРСКА ЖЕНСКА НАРОДНА НОСИЯ ОТ ЛОВЕШКО..

[Kiro]

150 години от султанския ферман и създаването на Българската екзархия.
"Ферманът за учредяване на Българската екзархия е османски ферман - декрет на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година, с който се създава самостоятелна българска църковна организация. Ферманът е връхна точка на борбата за българска църковна независимост, започнала в 20-те години на XIX век, и смятан за „едно от големите събития на утвърждаващата се българска нация, самостоятелно извоявана от нея победа“.
Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879
Двуезичен текст на фермана от вестник "Право"

[Kiro]

На тази миниатюра светите братя Кирил и Методий са изобразени с мощите на Свети Климент - първият епископ на Сердика и папа Римски. Миниатюрата е от така наречената Минология на Василий II и се намира във Ватиканската библиотека. Мощите са намерени от Константин-Кирил Философ в Крим при интересни обстоятелства, след което са пренесени в Херсон. Историята е известна. Двамата братя пишат на папата за това чудно откритие и са поканени в Рим. Папа Адриан II излиза лично и застава начело на шествието от римски граждани, за да приеме от Кирил и Методий мощите на светеца. Заедно с това главата на Римската църква тържествено приема и преведените на старобългарски литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата “Санта Мария Маджоре”. С това действие понтификът одобрява и службата на български език. Защо разказвам всичко това? Защото днес папа Папа Франциск изпраща на патриарх Неофит мощите на Свети Климент. Те ще му бъдат предадени от апостолическия нунций в София архиепископ Анселмо Гуидо Пекорари заедно с мощите на Св. Потит - първият мъченик на Сердика.

[Kiro]

Академичният съвет взе решение да отнеме почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Ханс Франк, Бернхард Руст, Едвалд Роберт Валентин фон Масов и Едуард Колрауш

https://www.uni-sofia.bg/index.php/b...N655cqZ_02MSeo

[Kiro]

Руският барон Унгерн фон Щернберг - последният хан на монголите. Той се сражава в Сибир заедно с други командири на Бялата армия, срещу червените по време на руската гражданска война. До 1921 г. евентуалното поражение на белите е очевидно и Червената армия бързо напредва на изток. Унгерн решава да напусне Русия, но не и по начина, по който много от командирите на Бялото движение правят. Вместо да избяга в Европа, той преобразува азиатската си кавалерийска дивизия, формирана предимно от местни доброволци, буряти и тибетци в партизанска единица и пресича руско-монголската граница. По това време Монголия е окупирана от китайската армия, а духовният владетел на Монголия хан Богд живее под домашен арест в столицата Урга (сега Улан Батор). Китайският гарнизон в Урга е около 7 хил. души и числено превъзхожда кавалерията на Унгерн (1400 души). Въпреки това баронът успява да надвие китайците и да завладее града. Скоро след това той успява напълно да освободи Монголия от китайските войски. Монголците прославят Унгерн. Богд хан е възстановен като владетел и му дава титлата "хан", най-високата титла за военен лидер. Баронът се радва на голяма власт в Монголия, а монголците дори го наричат "Бог на войната" заради победата над окупационните сили. Баронът обаче никога не се задоволява с контрола само над Монголия. Планът му, според историка Станислав Хатунцев, е да започне "кръстоносен поход срещу Запада, източникът на революциите, използвайки силата на Азия за установяване на азиатска култура и вяра в цяла Евразия, докато възстановява падналите монархии". Кръстоносният му поход все пак не успява. През май 1921 г. Унгерн нахлува в Съветска Русия с 4 хил. войници. Надява се, че сибиряците не са доволни от болшевишката власт и ще се присъединят към него, но това така и не се случва и армията на барона е победена. В крайна сметка той е предаден от собствените си хора и е даден на Червената армия.
Унгерн е екзекутиран през 1921 г. в Новониколаевск (сега Новосибирск, 2811 км източно от Москва). Официалните доклади заявяват, че той е бил абсолютно спокоен по време на разпитите, а също и непосредствено преди смъртта си, точно както само един истински (макар и нетипичен) будист може да се държи.

[Kiro]

Случка от Щатите по телевизия
Журналист пита десетима минувача:
- Какво ще направите, ако разберете, че един от приятелите ви е хомо сапиенс?
9 от 10 отговориха приблизително така:
- Аз такива приятели нямам...
- Ще спра с него да общувам...
- Ще забраня на семейството си да общува с него и т.н.
И само един каза, че хомо сапиенс - това е разумен човек, разказа за еволюцията на човека (неандерталци, кроманьонци и т.н.) и после каза на български "Българи, здравейте!"

Малко патриотичен смях..

[Kiro]

Една интересна история от преводач, която припокрива много слухове..

КАЛИН ТОДОРОВ

КРИМСКАТА КАЛИФОРНИЯ Светът далеч не е това, което аз си мисля за него. Това разбрах още като разтворих книгата на Дипломатическото дружество, по която работя като редактор. Бившите ни посланици, някои от които и военни разузнавачи, разказват удивителни истории, най-смайващата от които ми се стори тази за Кримска Калифорния.
Като се позовава на разсекретени и веднага след това отново засекретени съветски архиви, авторът твърди, че Ленин е заложил през 1921 година срещу 50 милиона долара Кримския полуостров в банката на Рокфелер. Записи на заповеди за отделни части от него били раздадени на Франклин Делано Рузвелт, Алън Маршал, Едгар Хувър и Вартбург. Ако до 1954 година дългът не бъдел върнат с лихвите, полуостровът ставал собственост на САЩ. Там именно трябвало да бъде разположен Израел.
На конференцията в Техеран Рузвелт поставил ултиматум на Сталин, че ако полуострова не бъде предаден на американците, те нямало да открият Втория фронт. За да печели време "Бащата на народите" депортирал от Крим 183 000 татари. Обаче веднага след края на Втората световна война той организирал изпращането на 526 000 източно-европейски евреи в Палестина и първи признал Израел.
През 1954 година, малко преди изтичането на крайния срок Хрушчов предал Крим на Украйна, която е отделен субект на международните отношения, като така обезсилил вземането на Рокфелер...

[nachev]

По отколешна наша традиция отбелязваме с предпочитание кончината на забележителните ни хора. Първият от тях не прави изключение - в средата на юли ние като правило не мислим за Дякон Левски. Има нещо доста особено в нашата културна и емоционална традиция - от оплаквачество, жалейки, самосъжаление и тъмна обреченост изведнъж жарко се хвърляме в свадливо и горделиво боричкане, после се лутаме в тъмата, търсейки брод само за себе си, не вярваме никому и живеем с погубващото усещане, че всички други са задължително и без изключения маскари.

Ти, Дяконе, наистина си бил велик и прозорлив, погледнал отвъд и съзрял ярко тлееща искра в душата на този народ, та си се обрекъл без колебание на него, при все че много добре си познавал и другата му страна.

През последните няколко дни констатирам отново със съжаление, че ние все още не знаем кои сме и можем и искаме ли въобще да сме заедно. Общите ни цели и приоритетите са обвити в непрогледна мъгла.
Дяконе!


Тази сутрин, в ранен блок на неква от телевизиите, обясниха по-подробно за тази брошура, която споменах вчера. Допълнително, проф. П. Митев беше гост н аХекимян и той даде още разяснения.
От една изпусната фраза разбрах, че на този етап книжката може да се купи само от къщата-музей в Карлово. Без разяснения и обснения стана индиректно ясно, че в някакъв неопределен бъдещ момент ще има ново издание. Сегашното издание включва материали от само част от новополучените документи. Очевидно са бързали да осъществят изданието към официалната дата 19-ти. Други документи все още се превеждат. Споменаха се имената на двама професори - османисти, които са се захванали с тази работа.
Новите документи дават основание и налагат необходимост от сериозно преразглеждане на важни части от нашата история.
Нека учените глави си свършат работата.

Рано тази сутрин правителството отдаде почит и поднесе цветя на паметника.
Сега едни сладки дечица стоят там на почетен караул.
Довечера, в 18.00 ще има още една церемония, в която ще участват президентът и кметицата.
От 17.00 часа Румен Радев ще се присъедини пред президентската институция към гражданското шествие, което ще извърви „пътя на безсмъртието“ – от килията до паметника на Васил Левски в София. Организатор на шествието е Общобългарският комитет „Васил Левски“.

[Kiro]

И предателите са същите - продадоха си душите за сребърници..

[nachev]

Гибелта на апостола не беше ли на 19 02?

ОФициално е! 19-ти е поради грешка.
В линковете обяснено подробно.
В моя текст е подсказано, че отбелязването и на двете дати не е грях.