История

[nachev]

ТНМ, нещо още ми присветна. Правилно споделяш за приповдигнатото настроение след постигната победа, но при изготвяне на на самия Сан-Стефаски мирен договор много вероятно да е имало съвсем рационални мотиви. Великите сили се стараят да спазват договореностите - ако и доколкото те отговарят на техните интереси. Между тях също има противоречия и противоборство и няма да изключа, че е възможно руската дипломация да е подходила умишлено така, напълно съзнавайки, че с този договор се нарушават някакви предварителни споразумения, но се е надявала на изникването на противоречия, които биха позволили това да "мине".
Играта е тънка и често дълбоко безпринципна.

В някаква абстрактна подкрепа на тезата си мога да посоча събитията около Съединението. Русия казва категорично "не". Това не е продиктувано от "нежеланието" и да разшири потенциалната си сфера на влияние, а далеч повече от обстоятелството, че не сме отишли да бием едно почтително чело пред престола и да хленчим за дозволение. В още по-голяма степен "НЕ-то " идва заради ясното съзнаване, че при отказ от страна на другите Велики сили, Русия няма сили и средства за нова война и е обречена да загуби.
Именно руското "НЕ" кара англичаните, противно на всякаква логика и юридически договорености, да дадат благословията си и така нашата емоционална и произволна лудория минава.

Без претенции!

[nachev]

Сан-Стефаският мирен договор е едно ново начало. Макар че договореностите в него да са валидни само стотина дни, пред Европа вече е заявено, че тази територия, ще се възстанови като държава. Вярно е също, че Русия много добре е знаела, че трябва да съгласува своите ходове с Великите сили. Все пак тя е страна по съглашението от Виенския Конгрес от 1815 и в тънкости е запозната с факта, че обявяването на всяка една нова държава в Европа трябва да е съгласувано със същите тези Велики сили... Предполагам, този договор се дължи на еуфорията от победата, но за българите той се свързва и с едно голямо разочарование.

Искам специално да подчертая, че и по мое скромно и неангажиращо мнение, разбирането на всичко случило се през 19-ти век следва да включва познаването на времето, събитията и договореностите непосредствено преди, около и при самото сключванена споразумението на Виенския Конгрес, който поставя основите на политическата архитектура и правила на континента.

[nachev]

Начев, позволи ми отново д а не се съглася - за първата част не споря - да, не е особено почтено да наричаме руските селяни, които са дали не само сърцето си, но и душата за свободата на брата-роб, според техните разбирания, но те наистина са били такива, Онези редове на Достоевски за това, което намерили в България, не са съвсем измислица, нали? Спирам по темата.

Виж за 24-ти май - категорично несъгласен. ама категорично. Та ако го нямаше 24 май ние нямаше да сме българи, а претопени в източния Рим етнос, най-вероятно сега щяхме да сме маляки или власи. Цялото славянство, и особено Русия щеше да е нещо много по-различно от това, което е днес. Искриците от пожара на онази България на духа, която много точно си споменал, са причината все още нещо да мъждука в нас и да твърдим, че "и ний сме дали нещо на света, и на вси словене книги да четат". И с право - ние не сме просто едно варварско, безпросветно племе, както се мъчиха да ни набиват толкова време в главата, не, ние сме държавнотворчески народ, затова 24-ти май е велик празник, но ти това го знаеш не по-зле от мен, нали?

За Съединението също не съм съгласен, но ще го бистрим когато му дойде времето. Хубав празник утре - за елита на държавата ни той ще е просто още един повод да се напият в чужбина! Но за милиони други ще е повод за гордост, но не с преклонената главичка на роба, протегнал плахо ръка за милостиня, а с истинската вяра и съзнание на наследниците на онези, които се биха при Шипка, Стара Загора, помагаха за пресичането на Балкана, вдигнаха Кресненско-разложкото въстание, на онези, които превърнаха България в икономически гигант за Балканите в началото на 20-ти век, на тези, които смазаха турците при Одрин, Люлебургас, Булаир, Шаркьой, на героите от Завоя на Черна, Калимаци, Чевената стена, Тутракан, Дойран. Да, ние сме техните наследници, на всички тях.

Поклон пред руските войни, поклон, трижди по-голям поклон пред дедите ни!

Наложи се да излизам и реагирам със закъснение, за което съжалявам.
Крайно ми е неприятно, но току-що констатирах, че постовети ми са пълни с правописни грешки, за което директно се извинявам. Доколкото може да е някакво извинение, днес въобще не бях предвидил такива ангажименти в тема история, а по-скоро смятах, че ще оставим това за утрешния ден, та написах всичко много задъхано, набързо и без да имам възможност за редакция. Грую, "провокаторът" е виновен! Изказа се за неща и по начин, които не можеха да ме оставят смълчан.
Мисля, че все пак успяхме да останем в дирята на приличния и съдържателен тон. Това ме радва!

Грую, аз заявих друго мнение, но в думите ти има толкова убедителност и страст, че сериозно си зададох въпроса, дали все пак не е удачно отново да премисля тезата си?!
Е, нас така или иначе никой няма да ни пита!

Респект за споделеното!

[tnm]

Доколкото похвалих завършека на този твой текст - най-искрено и открито, смислено би било, с цел избягване на недоразумения, да споделя и няколко думи за неговото начало. Визирам началото на абзаца.
На Трети март е напълно неподходящо да се изтъква горестната съдба на обикновения руски човек. Който бил роб, за раздлика от нас, ама костите на над 60 хил. от тях лежат в България. И две трети от тези хора са умрели на в битка, а от мизерия, болести, което се държи и на обективни причини, но и на липса на адекватна грижа и уважение към човешкия живот от страна на техни елити. Ние българите следва да сме по-чувствително и толерантни към драмата на един народ защото и доколкото и при нас се е случвало така, че в резултат и на черния и на червения терор без съд и несправедливо свои клаха своя народ "както и турчин не го е клал".
Нека първо си погледнем в своя двор.

Относно държавния празник. Разбирам емоцията ти, дори аз по някакъв си мой начин я подкрепям, но също само емоционално. Проблемът е актуален и важен дори в настоящето и следва да имаме отношение по темата. Ето, самата Европа се люшка защото видимо нещата не вървят. Правим ЕВропа на на суверенните национални държави, Европа на нациите или вървим към федерализация и единна европейска нация в някаква неопределена перспектива.
Аз съм част от миналото, моето мнение не е меродавно, но аз не мога да бъда никакъв друг, освен българин. Тази ми принадлежност е обвързана със социалноисторическото явление - нация и държава. Българската държава се ражда, преражда на 3-ти Март. Сан-Стефанския договор по своя характер е предварителен и независимо от нашето желание да останат нещата така, това е било обективно невъзможно. Направен е някакъв опит, който противоречи на предварителните договореност с Великите. Те са казали не, Русия е клекнала и толкова.
Съединението е някакъв светъл момент, но тогава не се ражда от държавотворна гледна точка нищо ново.
24 Май е хубав, жизнен, радостен празник, но не може да е най-важният ни национален празник. Би подхождал вероятно на държава, сътворена на базата на духа. Ние предадохме духа, за съжаление.

Сан-Стефаският мирен договор е едно ново начало. Макар че договореностите в него да са валидни само стотина дни, пред Европа вече е заявено, че тази територия, ще се възстанови като държава. Вярно е също, че Русия много добре е знаела, че трябва да съгласува своите ходове с Великите сили. Все пак тя е страна по съглашението от Виенския Конгрес от 1815 и в тънкости е запозната с факта, че обявяването на всяка една нова държава в Европа трябва да е съгласувано със същите тези Велики сили... Предполагам, този договор се дължи на еуфорията от победата, но за българите той се свързва и с едно голямо разочарование.

[tnm]

Че защо да се дърляме - в спора се ражда истината
Аз лично искам да се пише по темата за:

- дипломатическата намеса на Германия, която е основна причина за Освободителната война - пределно ясно и видно е, че без тънката дипломация на Германия такава война няма да има. А че Бисмарк баш му е дремело за България - безспорен факт, той просто е искал да откъсне Русия от френско-английската прегръдка, за да я прегърне сам, и затова му е трябвала война. Руският император не желае война и всячески я отлага

- Райхщадските спогодби и как всъщност Сан стефано е един мит, който постоянно ни навират в очите, малко тип обещаването не е като даването

- ролята на "любимия" граф Игнатиев, тази шибана мърша, на която имаме цяла централна улица в София, за даването на Ниш и Поморавието на Шумадия

- безумието на Сюлейман паша (този човек трябва да има огромен паметник за олигофренията си), който се забива в единствения държан от руско-българските сили проход, вместо да мине през един от над 10-те други, държани от турците, да се свърже с Осман паша и войната да свърши

- жестоките кланета в Старозагорско, пред които Баташкото е детска игра (съжалявам за сравнението), кланета, извършени от башибозука и армията на Сюлейман, но и кланета, предизвикани от нежеланието на Скобелев да пусне цивилното население да избяга към проходите и с това обрякъл го на жестока смърт

Това искам да видя, другите неща си ги знаем - ако не е българската съпротива на опълчението и страхотната подкрепа с логистика на населението ни, това щеше да е поредната нищо не постигнала авантюра на Руската империя на Балканския полуостров, да не говорим, че Кавказката ѝ кампания по това време е пълен фарс.

И за финал - 3-ти март не трябва да бъде национален празник, такъв трябва да е 24 май или Съединението - изцяло български дела. Но 3-ти март не трябва да е нито повод да си самоопределяме като рби, каквито никога не сме били за разлика от руските мужици-крепостни селяни, продавани като добитък, нито пък следва да се отрича саможертвата на руските войни (и всички народи в тяхната импертия, вклчително финския), които наистина са дошли на помощ на братята отвъд Дунав, За тях - дълбок поклон!

Шта замоля да не плюеш по работното място, дето родата "честно" и "почтено" си е изкарвала прехраната няколко столетия.

[Грую Груев]

....
Съединението е някакъв светъл момент, но тогава не се ражда от държавотворна гледна точка нищо ново.
24 Май е хубав, жизнен, радостен празник, но не може да е най-важният ни национален празник. Би подхождал вероятно на държава, сътворена на базата на духа. Ние предадохме духа, за съжаление.

Начев, позволи ми отново д а не се съглася - за първата част не споря - да, не е особено почтено да наричаме руските селяни, които са дали не само сърцето си, но и душата за свободата на брата-роб, според техните разбирания, но те наистина са били такива, Онези редове на Достоевски за това, което намерили в България, не са съвсем измислица, нали? Спирам по темата.

Виж за 24-ти май - категорично несъгласен. ама категорично. Та ако го нямаше 24 май ние нямаше да сме българи, а претопени в източния Рим етнос, най-вероятно сега щяхме да сме маляки или власи. Цялото славянство, и особено Русия щеше да е нещо много по-различно от това, което е днес. Искриците от пожара на онази България на духа, която много точно си споменал, са причината все още нещо да мъждука в нас и да твърдим, че "и ний сме дали нещо на света, и на вси словене книги да четат". И с право - ние не сме просто едно варварско, безпросветно племе, както се мъчиха да ни набиват толкова време в главата, не, ние сме държавнотворчески народ, затова 24-ти май е велик празник, но ти това го знаеш не по-зле от мен, нали?

За Съединението също не съм съгласен, но ще го бистрим когато му дойде времето. Хубав празник утре - за елита на държавата ни той ще е просто още един повод да се напият в чужбина! Но за милиони други ще е повод за гордост, но не с преклонената главичка на роба, протегнал плахо ръка за милостиня, а с истинската вяра и съзнание на наследниците на онези, които се биха при Шипка, Стара Загора, помагаха за пресичането на Балкана, вдигнаха Кресненско-разложкото въстание, на онези, които превърнаха България в икономически гигант за Балканите в началото на 20-ти век, на тези, които смазаха турците при Одрин, Люлебургас, Булаир, Шаркьой, на героите от Завоя на Черна, Калимаци, Чевената стена, Тутракан, Дойран. Да, ние сме техните наследници, на всички тях.

Поклон пред руските войни, поклон, трижди по-голям поклон пред дедите ни!

[nachev]

Начев пак ми се е обидил, а аз дори не съм целил това, просто казвам гледната си точка, като упорито се старая първо да съм българофил

Сега конкретно за Шумадия -

С пожелания за хубав празник утре, защото е празник и следва да има преклонение пред подвига на героите, но и преклонение пред фактите на историята!

Нито ги извинявам, нито ги обвинявам до степен, че да превърна омразата си към тях в свое жизнено кредо!
Хубав празник и на теб!
Мир и уважение!

[nachev]

И за финал - 3-ти март не трябва да бъде национален празник, такъв трябва да е 24 май или Съединението - изцяло български дела. Но 3-ти март не трябва да е нито повод да си самоопределяме като рби, каквито никога не сме били за разлика от руските мужици-крепостни селяни, продавани като добитък, нито пък следва да се отрича саможертвата на руските войни (и всички народи в тяхната импертия, вклчително финския), които наистина са дошли на помощ на братята отвъд Дунав, За тях - дълбок поклон!

Доколкото похвалих завършека на този твой текст - най-искрено и открито, смислено би било, с цел избягване на недоразумения, да споделя и няколко думи за неговото начало. Визирам началото на абзаца.
На Трети март е напълно неподходящо да се изтъква горестната съдба на обикновения руски човек. Който бил роб, за раздлика от нас, ама костите на над 60 хил. от тях лежат в България. И две трети от тези хора са умрели на в битка, а от мизерия, болести, което се държи и на обективни причини, но и на липса на адекватна грижа и уважение към човешкия живот от страна на техни елити. Ние българите следва да сме по-чувствително и толерантни към драмата на един народ защото и доколкото и при нас се е случвало така, че в резултат и на черния и на червения терор без съд и несправедливо свои клаха своя народ "както и турчин не го е клал".
Нека първо си погледнем в своя двор.

Относно държавния празник. Разбирам емоцията ти, дори аз по някакъв си мой начин я подкрепям, но също само емоционално. Проблемът е актуален и важен дори в настоящето и следва да имаме отношение по темата. Ето, самата Европа се люшка защото видимо нещата не вървят. Правим ЕВропа на на суверенните национални държави, Европа на нациите или вървим към федерализация и единна европейска нация в някаква неопределена перспектива.
Аз съм част от миналото, моето мнение не е меродавно, но аз не мога да бъда никакъв друг, освен българин. Тази ми принадлежност е обвързана със социалноисторическото явление - нация и държава. Българската държава се ражда, преражда на 3-ти Март. Сан-Стефанския договор по своя характер е предварителен и независимо от нашето желание да останат нещата така, това е било обективно невъзможно. Направен е някакъв опит, който противоречи на предварителните договореност с Великите. Те са казали не, Русия е клекнала и толкова.
Съединението е някакъв светъл момент, но тогава не се ражда от държавотворна гледна точка нищо ново.
24 Май е хубав, жизнен, радостен празник, но не може да е най-важният ни национален празник. Би подхождал вероятно на държава, сътворена на базата на духа. Ние предадохме духа, за съжаление.

[Грую Груев]

Начев пак ми се е обидил, а аз дори не съм целил това, просто казвам гледната си точка, като упорито се старая първо да съм българофил - в страната с най-много нихилисти и чуждопоклонници на глава от населението това определено е много трудно!

Начев, извинявай, че така директно, аз съм си такъв - аз съм лаик, нямам дипломи в областта на историческите науки, просто обичам да чета по няколко източника и да бягам от клиешата за братството, славянството, великата съвеЦка страна, летци-"герои" от сащ, разбомбили София и т.н. Та затова и звуча рязко в повечето моменти, особено на тема панславянство и всякакъв интернационализъм и глобализъм.

Сега конкретно за Шумадия - чел си за тях, нали? Или не си - накратко става следното - след като ни открадват Зайчарско през 1833, подбуждат една немалка част въстания в северозапада и Помороавието - всички удавени в кръв, след като шумадийците обещават военна помощ на българите, която така и не пращат. За легиите - чети Раковски - и той е бил панславист някога. Полсе 1876 - една войничка, в която участват много българи, ама ги пишели за южни сърби (чети Ильо войвода), ама турците ги размазали за секунди и хоп на следвата година искаме реванш. Искаме, ама не ни стиска - два пъти руското военно командване праща депеши с желание сърбите да се включат във войната. Ама шумадийците чакат - достатъчно бой са яли миналата година, за да се знаят колко са бездарни. И чакат милите до финала - чак след като се разкъсва блокадата на Плевен и Осман паша е пленен, т.е. реално няма сили пред руснаците към София, милите шумадийци бързат и се включват. Ама бързат ти казват - подминават Ниш, щото ги е страх да нападнат турския гарнизон и бегом към София, щото София е изконна сръбска земя, нали. Ама Гурко ги преварил, та те се понастанили само в Кюстендилско, Трънско и Брезнишко и така ни "освободили", че се наложило после да бъдат гонени с оръжие в ръка тези "освободители"....

А за "жевтвите им:, ах, тези шумадийски "жертви" - под 1000 човека, за които получават буквално даром, и то от "прекрасния" граф Игнатиев, пак за сметка на България, Ниш, Пирот, Бяла паланка... Ма такава била обстановката, викаш, странно нещо - когато българите пуснахме НАТО да ги бомби, бяхме предатели, когато им обявихме война през 1915, бяхме предатели, но когато те ни отнемат земи през целия 19 век, когато обезбългаряват Македония и създават цяла една новоизмислена нация или ни удрят в гръб през 1885, те са брача и такава била обстановката.

Дано пак не съм обидил някого, но истината е такава, а шумадийската поговорка - като не знаеш какво да правиш, сине, удри по българите, няма да сгрешиш, е повече от показателна, но стига вече за тях. Сърбите са измет и следва да бъдат изличени от лицето на земята. Както е казвал Катон Старши (ако не ме лъже паметта) - Прочее, Картаген трябва да бъде унищожен - вярвам, че си ме разбрал.

С пожелания за хубав празник утре, защото е празник и следва да има преклонение пред подвига на героите, но и преклонение пред фактите на историята!

[Trakatrak']

Сега пък и на Сюлейман паметник?! Толкова е можел и знаел, толкова направил. Той не разбира от военно дело. Далеч по-важни са управленските издънки на професионалните ръководители на султанската войска, които вместо да си стоят в гарнизоните на Делиормана и Варна е можело да ликвидират всичко - лесно и бързо още при Свищов. И на тях ли паметници?! Предпочитам да се прекръстя пред моя Бог и пред паметта на загиналите.

Възможно е да е имало конспирация за загубване на войната и за реформи. Няма друго логично обяснение за турските военни недоразумения и неумения.

[nachev]

Че защо да се дърляме - в спора се ражда истината
Аз лично искам да се пише по темата за:

- дипломатическата намеса на Германия, която е основна причина за Освободителната война - пределно ясно и видно е, че без тънката дипломация на Германия такава война няма да има. А че Бисмарк баш му е дремело за България - безспорен факт, той просто е искал да откъсне Русия от френско-английската прегръдка, за да я прегърне сам, и затова му е трябвала война. Руският император не желае война и всячески я отлага

- Райхщадските спогодби и как всъщност Сан стефано е един мит, който постоянно ни навират в очите, малко тип обещаването не е като даването

- ролята на "любимия" граф Игнатиев, тази шибана мърша, на която имаме цяла централна улица в София, за даването на Ниш и Поморавието на Шумадия

- безумието на Сюлейман паша (този човек трябва да има огромен паметник за олигофренията си), който се забива в единствения държан от руско-българските сили проход, вместо да мине през един от над 10-те други, държани от турците, да се свърже с Осман паша и войната да свърши

- жестоките кланета в Старозагорско, пред които Баташкото е детска игра (съжалявам за сравнението), кланета, извършени от башибозука и армията на Сюлейман, но и кланета, предизвикани от нежеланието на Скобелев да пусне цивилното население да избяга към проходите и с това обрякъл го на жестока смърт

Това искам да видя, другите неща си ги знаем - ако не е българската съпротива на опълчението и страхотната подкрепа с логистика на населението ни, това щеше да е поредната нищо не постигнала авантюра на Руската империя на Балканския полуостров, да не говорим, че Кавказката ѝ кампания по това време е пълен фарс.

И за финал - 3-ти март не трябва да бъде национален празник, такъв трябва да е 24 май или Съединението - изцяло български дела. Но 3-ти март не трябва да е нито повод да си самоопределяме като рби, каквито никога не сме били за разлика от руските мужици-крепостни селяни, продавани като добитък, нито пък следва да се отрича саможертвата на руските войни (и всички народи в тяхната импертия, вклчително финския), които наистина са дошли на помощ на братята отвъд Дунав, За тях - дълбок поклон!

Добре, няма да се дърляме, но нека все пак споделя, че аз субективно констатирам при теб един странен маниер да заявяваш позиции, респективно да опонираш на чужди позици по един доста драстичен начин. В обласнтта на историята, в която аз съм лайк, при мен това ти качество буди ужасяващо смесени чувства: понякога се възхищавам на познания, които са ме подминали, друг път се съгласявам с теб, но и много често съм категорично несъгласен.
Все пак ние и двамата с теб не сме тук зада водим исторически спорове.
Отказвам категорично да го правя!
Нямам време, желание, амбиция.

От горното ти изявление приемам без никакви резерви само части от последния абзац, който е безукорен и стои адекватно на тържествения момент.Говоря за човешките жертви и саможертвата.
Политическите оценки вероятно не им е тук и сега мястото.

Преувеличаваш ролята на Германия. Образно и субективно казано Русия има своите мотиви и интереси и води тази война с мандат от всички Велики сили. Райхщадските спогодби, Будапеща, Цариград. Да не забравяме преди това, че Русия се бори в продължение на повече от 20 години да преодолее последиците от трагичната и унизителна Кримска война. Чрез резултатите на една конф. в началото 70-те почти успяват, но не докрай . Войната е желана и им е нужна и на тях. Друг е въпросът, че не са готови. Както често, импровизации, волеви изпълнения, слаба подготовка, дайте да дадем, нежелание да се цени човешкия живот.
Игнатиев е руски дворянин и патриот. Гледал си е работата. Укорим е, но от наша емоционална гледна точка. Все едно всичко е било в ръцете му, ама той- видите ли, не се постарал не направил. Категорично е неприемливо такова отношение. Никой от Великите сили не е искал голяма и силна българска държава. Още на дипломатическо ниво, далеч в аванс, е предвидено малко Княжество до Стара планина и Румелия с някакъв там особен статут. Пак те тресе темата за Шумадия. И те са участвали в някакави военни действия и са дали жертви. Да - действия и жертви, които са обслужвали техните користни интереси. Действния и жертви, които са обслужвали претенции за територии, към които имаме обосновани претенции и ние. Какво сега, да ги съдим, че не са жертвали десеторно повече за нашата свобода. Не стават така нещата. Раздели политиката от човешките измерения. Особено гадната политика на Великите. "Дали" им НИШ, ама същевременно им взели Босна. Няма оправия, няма и причина да ровим кокали.

Сега пък и на Сюлейман паметник?! Толкова е можел и знаел, толкова направил. Той не разбира от военно дело. Далеч по-важни са управленските издънки на професионалните ръководители на султанската войска, които вместо да си стоят в гарнизоните на Делиормана и Варна е можело да ликвидират всичко - лесно и бързо още при Свищов. И на тях ли паметници?! Предпочитам да се прекръстя пред моя Бог и пред паметта на загиналите.

Та така - дай да си говорим за геройство, подвиг и саможертва!
Не се дърляме, имаме различни виждания.
Става дума за нещо съвсем друго сега.
С уважение

[Trakatrak']

Третомартенско:
http://www.pravoslavieto.com/history...ano_prinos.htm
http://www.pravoslavieto.com/history...ano_prinos.htm
https://frognews.bg/obshtestvo/minal...balgariia.html
https://wikivisually.com/lang-bg/wik...B2%D0%BE%D1%80

Пускам материалите само за опресняване на паметта. А спорове може да водите до края на света. Такава е историята.

[4ervenasgan]

Че защо да се дърляме - в спора се ражда истината
Аз лично искам да се пише по темата за:

- дипломатическата намеса на Германия, която е основна причина за Освободителната война - пределно ясно и видно е, че без тънката дипломация на Германия такава война няма да има. А че Бисмарк баш му е дремело за България - безспорен факт, той просто е искал да откъсне Русия от френско-английската прегръдка, за да я прегърне сам, и затова му е трябвала война. Руският император не желае война и всячески я отлага

- Райхщадските спогодби и как всъщност Сан стефано е един мит, който постоянно ни навират в очите, малко тип обещаването не е като даването

- ролята на "любимия" граф Игнатиев, тази шибана мърша, на която имаме цяла централна улица в София, за даването на Ниш и Поморавието на Шумадия

- безумието на Сюлейман паша (този човек трябва да има огромен паметник за олигофренията си), който се забива в единствения държан от руско-българските сили проход, вместо да мине през един от над 10-те други, държани от турците, да се свърже с Осман паша и войната да свърши

- жестоките кланета в Старозагорско, пред които Баташкото е детска игра (съжалявам за сравнението), кланета, извършени от башибозука и армията на Сюлейман, но и кланета, предизвикани от нежеланието на Скобелев да пусне цивилното население да избяга към проходите и с това обрякъл го на жестока смърт

Това искам да видя, другите неща си ги знаем - ако не е българската съпротива на опълчението и страхотната подкрепа с логистика на населението ни, това щеше да е поредната нищо не постигнала авантюра на Руската империя на Балканския полуостров, да не говорим, че Кавказката ѝ кампания по това време е пълен фарс.

И за финал - 3-ти март не трябва да бъде национален празник, такъв трябва да е 24 май или Съединението - изцяло български дела. Но 3-ти март не трябва да е нито повод да си самоопределяме като рби, каквито никога не сме били за разлика от руските мужици-крепостни селяни, продавани като добитък, нито пък следва да се отрича саможертвата на руските войни (и всички народи в тяхната импертия, вклчително финския), които наистина са дошли на помощ на братята отвъд Дунав, За тях - дълбок поклон!

Браво!

[Грую Груев]

Тракащ,
Утре е 3-ти март и в тази връзка имам една молба-предложение.
Ако си срещал някакъв (особено по-нов) материал по повод на тази дата, който е правдив, балансиран и стойностен от историческа гледна точка, дай го насам утре. Захаросаните или политкоректните слова предимно и ненужно пораждат междуособици и напрежение и по тази причина би било положително с тази задача да се захванат знаещите.
Аз и Грую пак ще си се сдърпаме, но то ще е от израз на уважение и дълбоки приятелски чувства. Така е - имаш изисквания от тогова, от когото имаш очаквания.

Имаме хубав повод за сетен път да си зададем въпросите: Кои сме ние, какви сме, заедно ли сме, тръгнали ли ли сме за някъде, за къде?

Че защо да се дърляме - в спора се ражда истината
Аз лично искам да се пише по темата за:

- дипломатическата намеса на Германия, която е основна причина за Освободителната война - пределно ясно и видно е, че без тънката дипломация на Германия такава война няма да има. А че Бисмарк баш му е дремело за България - безспорен факт, той просто е искал да откъсне Русия от френско-английската прегръдка, за да я прегърне сам, и затова му е трябвала война. Руският император не желае война и всячески я отлага

- Райхщадските спогодби и как всъщност Сан стефано е един мит, който постоянно ни навират в очите, малко тип обещаването не е като даването

- ролята на "любимия" граф Игнатиев, тази шибана мърша, на която имаме цяла централна улица в София, за даването на Ниш и Поморавието на Шумадия

- безумието на Сюлейман паша (този човек трябва да има огромен паметник за олигофренията си), който се забива в единствения държан от руско-българските сили проход, вместо да мине през един от над 10-те други, държани от турците, да се свърже с Осман паша и войната да свърши

- жестоките кланета в Старозагорско, пред които Баташкото е детска игра (съжалявам за сравнението), кланета, извършени от башибозука и армията на Сюлейман, но и кланета, предизвикани от нежеланието на Скобелев да пусне цивилното население да избяга към проходите и с това обрякъл го на жестока смърт

Това искам да видя, другите неща си ги знаем - ако не е българската съпротива на опълчението и страхотната подкрепа с логистика на населението ни, това щеше да е поредната нищо не постигнала авантюра на Руската империя на Балканския полуостров, да не говорим, че Кавказката ѝ кампания по това време е пълен фарс.

И за финал - 3-ти март не трябва да бъде национален празник, такъв трябва да е 24 май или Съединението - изцяло български дела. Но 3-ти март не трябва да е нито повод да си самоопределяме като рби, каквито никога не сме били за разлика от руските мужици-крепостни селяни, продавани като добитък, нито пък следва да се отрича саможертвата на руските войни (и всички народи в тяхната импертия, вклчително финския), които наистина са дошли на помощ на братята отвъд Дунав, За тях - дълбок поклон!

[nachev]

Тракащ,
Утре е 3-ти март и в тази връзка имам една молба-предложение.
Ако си срещал някакъв (особено по-нов) материал по повод на тази дата, който е правдив, балансиран и стойностен от историческа гледна точка, дай го насам утре. Захаросаните или политкоректните слова предимно и ненужно пораждат междуособици и напрежение и по тази причина би било положително с тази задача да се захванат знаещите.
Аз и Грую пак ще си се сдърпаме, но то ще е от израз на уважение и дълбоки приятелски чувства. Така е - имаш изисквания от тогова, от когото имаш очаквания.

Имаме хубав повод за сетен път да си зададем въпросите: Кои сме ние, какви сме, заедно ли сме, тръгнали ли ли сме за някъде, за къде?