Първоначално изпратено от Ivan2015
Разгледай мнение
-
Поздрав за дамите. http://www.youtube.com/watch?v=yfBBMhn5nL0 -
https://www.youtube.com/watch?v=x5h-LAvQDCQ
От рекламата на хайникен.
https://www.youtube.com/watch?v=xTo7...ature=youtu.be
От рекламата на Johnnie Walker.
Наздраве
Коментар
-
-
Отново поздрави за фенките на Селин Дион
с парче от 1993г. http://www.youtube.com/watch?v=2-Qbudrliwo
и с парче от 2002г. http://www.youtube.com/watch?v=N1o8VZqD74sКоментар
-
Поздрав за фенките на американката Глория Естефан.
http://www.youtube.com/watch?v=QesfRUwzKD4Коментар
-
Поздрави за фенките на канадката Селин Дион
с парче от 1995г. http://www.youtube.com/watch?v=1cCivPlEjJI
и с парче от 1996г. http://www.youtube.com/watch?v=NgIx6NId-qQКоментар
-
-
Темптейшънс
https://www.youtube.com/watch?v=6IUG-9jZD-g
https://www.youtube.com/watch?v=Wp05C4q9SsE
https://www.youtube.com/watch?v=S13ZLMNQBjc
https://www.youtube.com/watch?v=CEym6eJ8fa0
https://www.youtube.com/watch?v=duusvtW3wvc
https://www.youtube.com/watch?v=6MXoO9phS8A
http://www.vbox7.com/play:3ce0c8c0?pos=src
http://www.vbox7.com/play:944985acff...r=date&pos=src
http://www.vbox7.com/play:762794c5?p...r=date&pos=src
http://www.vbox7.com/play:9f570339?pos=srcКоментар
-
Честит рожден ден Лили!
Поздрави за Лили с 2 парчета от един и същ албум от 2002г.
http://www.youtube.com/watch?v=cZUQ3xhmu_A
http://www.youtube.com/watch?v=B-s9Tbo_Y00
и с едно парче от 2007г. http://www.youtube.com/watch?v=9lDhZJMyM_4
Още един поздрав за Лили с едно парче, което излезе за пръв път на пазара на 11 август 1999г. На този ден можеше да се наблюдава слънчево затъмнение и съвпадението на датите изобщо не е случайно.http://www.youtube.com/watch?v=ZMvkunOnkAMLast edited by Ivan2015; 23.01.2016, 22:32.Коментар
-
Хубава статия за Дейвид Бауи:
Сутринта на 11 януари 2016 година разбрах, че основите на света отново са поддали. Вече бях преживял подобен трус, когато през лятото на 1977 година ни напусна Елвис. Този път беше Боуи, отлетял два дни след 69-тия си рожден ден и след финалния Blackstar.
Светът, в който израснах беше оформен от Елвис около една основна идея – свободата и бунта, свързан с нея. Светът, в който живеем днес, е построен от Боуи; и неговата основна идея е постоянната промяна.
Промяната е логическото следствие от свободата. Свободният човек никога не стои на едно място: той е в постоянно движение и често се намира на повече от едно място едновременно. Нещо повече: свободният човек никога не е един и същ, а често е и повече от един.
Дейвид Боуи е роден в югоизточен Лондон на същата дата, като Елвис – 8 януари, но 12 години след него, през 1947 година. Още като ученик втрещява учителите си, които го описват като "гений" или дори – "извънземен". Той е едно от първите момчета, което си пуска коса до раменете. Това прави впечатление дори в модната столица на света, каквато е по това време Лондон. Първата му телевизионна изява, на възраст 19, е в качеството му на председател на Лигата за закрила на дългокосите мъже.
Покрай косата за известно време смята себе си за хипи, но още първият му албум демонстрира, че е нещо повече. Преиздаван под различни имена през десетилетията (за последно – London Boy), албумът се нарежда до онези творби на групите The Kinks, The Who и Pink Floyd, които "смилат" културното наследство на Англия, за да го превърнат в съвременен рокендрол. За лош късмет, албумът излиза в същия ден, в който на сцената с гръм се появяват Sergeant Pepper’s Lonely Hearts’ Club Band на The Beatles и първият албум на Pink Floyd.
Две години по-късно обаче Боуи успява да стане звезда с поп-сингъла Space Oddity, разказващ историята (а ла Стенли Кубрик и Артър Кларк) на космонавта майор Том, който се изгубва в безкрая на космоса. Сингълът съвпада с кацането на американците на Луната и привлича вниманието към Боуи, който обаче не остава в поп-жанра, а отлита в съвсем нова посока, основавайки "глем-рока" с концептуалния албум Ziggy Stardust and the Spiders from Mars. Тази "извънземна" творба го прави световна звезда – не само в музикално отношение. Внезапно Боуи се превръща и в модна икона, покрай сценичните костюми, грим и новаторски (пре-пънк) прически, с които на сцената представя парчетата от албума.
Според интервютата му от онзи период, свободният, постоянно променящ се човек може да избира не само къде и какъв да бъде, но и половата си идентичност. Може да е хетеро, може да е гей, може да е и двете или – нито едното. В това отношение световната гей общност почита Боуи като свой идеолог и пророк.
Боуи, още тогава, смята себе си за повече от музикант. Занимава се с театър и кино; и на този фон бунтовният глем-рок доста бързо бързо му омръзва. В средата на 70-те години той обръща гръб на извънземния си имидж, за да се преформатира като добре костюмирания "Кльощав млад барон", чиято музика вече инкорпорира елементи от симфоничната музика, джаза, авангарда, соула и фънка. С това Боуи поставя основите на популярната музика през следващите две десетилетия.
Междувременно изглежда, че е задминат на завоя от "децата на глем-рока" – вихрещите се пънкари от "новата вълна". По това време Боуи е в Берлин, където записва класическите албуми от "Берлинската трилогия", която разбива границите на популярната музика и вкарва синтезатора в рокендрола, превръщайки го в нещо много по-сериозно от "музика на бунта". Музикалната преса поздравява артиста със заглавия като "Има стара вълна, има нова вълна – и има Дейвид Боуи".
Към средата на 80-те години внезапно се оказва, че различните стилове музика, която слушаме, както и различните стилове, с които се обличаме тогава, когато искаме да ни видят – всичко това е измислено от Боуи в предното десетилетие и половина. Вместо да си седи на трона, обаче, Боуи отново тръгва в нова посока, като поставя основите на възраждането на поп-музиката с парчета като Let’s Dance, Under Pressure, China Girl, Dancing in the Streets, Absolute Beginners.
Към края на десетилетието се загубва из дебрите, а в началото на следващото се опитва да се откаже от това, което е – новаторът, равен на Елвис и The Beatles – като потъва в редиците на съмнителната рок група Tin Machine като "просто част от групата".
Илюстрация
Дейвид Боуи през 1997 на Алеята на славата в Холивуд.
Автор: Fred Prouser
Смаляване
Това няма как да продължи дълго, обаче. Като всеки велик артист, чрез своето творчество Боуи участва в големите промени в света. Във всеки вятър на промяната, ако се вгледате, ще го забележите някъде около епицентъра. Ураганът на промяната, вършеещ света след 1989 година, не минава без неговото участие. През 1993 година Боуи се изправя отново с албума Black Tie White Noise, спасил музиката от преждевременна смърт покрай изветряването на грънджа.
Последвалите албуми предупреждават за нещо, което светът, потъващ във вакханалията на консуматорството и лесните пари, отказва да забележи: докато той консумира, основите му се разпадат. Оргиастичното отдаване на властта на парите, за сметка на всичко останало, няма как да не доведе до катастрофа. И тя идва, с взривяването на "кулите близнаци" в Ню Йорк на 11 септември 2001 година. Боуи отговаря с най-великото си произведение, албума Heathen.
Албумът е класическо, спокойно и дълбоко музикално – наистина симфонично по структура – произведение, дадено на света от най-големия негов жив композитор. Феновете са в захлас, а критиката пише за албума в приглушените тонове на истинския професионален възторг.
Ето как според него изглежда разпада на света:
Стомана в небето,
Небе от стъкло,
Направено за реален свят.
Всички неща си отиват.
Чакаме нещо,
Търсим нещо.
Наистина ли няма смисъл?
Да не би да съм гледал прекалено дълго?
Последвалия опит за събиране на света с помощта на войните в Афганистан и Ирак Боуи коментира така:
Моля ви, не разцепвайте този свят
Моля ви, вземете си обратно
Този страх, в който живеем
Настоявам за по-добро бъдеще
Или ще престана да ви искам
Просто ще престана да ви искам
Цялата тази болка и цялата тази тъга
Настоявам за по-добро бъдеще...
Дайте на децата му слънчеви усмивки
дайте им луна и безоблачно небе...
Година по-късно се разбира, че парчетата на света са събрани, криво-ляво, но – не по начин, който може да бъде наречен достоен или дори устойчив. Хората обръщат гръб на реалността и потъват в "риалити форматите", на което Боуи отговаря разгромяващо, през 2003 година, с албума Reality:
Не ме храни с лъжи...
Дишай през годините
Доведи ми краля на диското
Жив или мъртъв, доведи ми краля на диското...
Следват десет години мълчание. Няма нова музика, Боуи не дава интервюта. Дали, след като се е изгаврил с малоумниците, живеещи в и за "риалититата", вече няма какво да ни съобщи?
Като гръм от ясно небе идва появата на видео, на рождения му ден, в началото на 2013 година. Два месеца по-късно излиза албумът The Next Day. Основната тема е като в предишните два – подмяната на света с лъскави джунджурии, водеща до духовен разпад.
Титулното парче на албума, разположено на първо място в подредбата му, разгръща панорамата на края на цивилизацията в западния свят. Текстът, подпрян от фънк ритъм и пронизителни китари, трупа един върху друг образи на преследвани от тълпата поети, на духовници "замръзнали в омраза", които обслужват прищявките на властта, на хора, умиращи на колене защото за съществуването на Бог знаят само от Дявола. Припевът изключва всякаква надежда:
Ето ме
Не съм напълно мъртъв
Тялото ми захвърлено да гние в хралупата на дърво
Чиито клони хвърлят сенки по ешафода за мен
Утрешния ден, и утрешния, и следващия ден
Целият албум подлага на жестока критика цялата следвоенна история на "Запада" – т.е. онова време, в което е живял Боуи и което се е опитал да облагороди, но като че не е успял.
Два дни преди смъртта си, на рождената си дата 8 януари, през 2016 година Боуи пуска 25-тия си албум, Blackstar. Албумът няма нищо общо с рокендрола и е по-скоро авангарден джаз. За разлика от предния, този албум по-скоро гледа напред, вместо, по думите на Валтер Бениямин, да описва ръждясалите отломки от отдавна случили се катастрофи.
В музикално отношение, Боуи отново хвърля ръкавицата на колегите си, съобщавайки им нещо, с което бяхме свикнали още през 70-те: Вижте, къде съм... Вие можете ли да ме стигнете?. По отношение на "вкуса на времето", критиците отбелязват, че Blackstar има същото значение, като самата поява на Боуи в началото на 70-те: както тогава той е отговорът на "всеобщия нервен срив" на Запада, така е и днес, когато отново има подобен срив.
За разлика от предишните два албума, в този има не само мрак и безнадеждност. Наистина, едноименната песен описва някаква катастрофа от типа на ИДИЛ. Но има и балади, както и музикално оформление, което заявява, че се гледа напред, а не – назад.
Боуи е бил на крачка от това, да ни покаже нова промяна и нова надежда. Не му беше дадено времето да стори това. Ясно е едно: без него светът щеше да бъде доста по-брутално, плоско и сиво място, отколкото е в момента, с всичките си кусури.
Или, както писа в. Independent: "Когато ти стане тъжно, дай си сметка, че светът е на 4,543 милиарда години, но ти по някакъв начин си успял да съществуваш по същото време като Дейвид Боуи".
*Евгений Дайнов е автор на "Елегия за Дейвид Боуи", която излезе през 2013 г.Мненията ми не са препоръки или съвети за търговия или каквото и да е друго.Коментар
Коментар