Финансов брокер стана монах

[Anton Chigurh]

Ама за същия ли става въпрос? Да ли има Bloomberg терминал зад иконостаса?

[Профит]

Сутринта по Нова ТВ имаше култово интервю с този монах. Дано повече хора са го гледали. Беше един от най-смислените анализи на световния банков срив, който съм чул през последните дни.

[B.Graham]

Вчера бях на погребението на един от най-добрите хора които познавам и тогава осъзнах колко е вярно написнаото от Гарлин в неговото писмо пейстнато по долу.Нека всеки го прочете отново и се замисли.Аз си го запазих в компютъра.

[Stigma]

Както се казва "Малко вяра върши чудеса!" , а неговата е доста силна.

[RAFAL]

Отец Никанор е нещо изключително. Да остави модерния градски живот и да отиде да живее в условия, меко казано аскетични-- наистина се иска много сила. Комбинацията от човек отдаден на Бога и управляващ проект и бизнес в името на възстановяването на едно духовно средище го правят наистина такъв. Като резултат от труда му- стадото биволи наброява 51бр, доилна инсталация има, но за косачката Агромашина просто трябва да се засрамят. А пътят до там е наистина изпитание, особено излаза от селото Гигинци-ужас и безумие. Аз ходих веднъж, а си мисля за хората, които всеки ден носят млекото до близко село.

[Stigma]

Човекът е решил светските си проблеми, това е чудесно, а както се вижда с познанията си решава и тези на манастира.

[22]

Отново за нашия познат, който обсъдихме тук преди време - бивш брокер от "Карол" и сега монах във въпросния манастир.

<<<<<

Манастирска САПАРД-иада

Екатерина Стоилова | днес, 15:12

Благодарение на перфектния проект, изработен от бивш брокер, манастирът вече разполага с биволското стадо. Свещениците се надяват след време да изградят и малка мандра, отново с пари по програма САПАРД
Фотограф: Юлия Лазарова

Манастирът "Св. Козма и Дамян", известен и като Черногорски, носи името си от красивата планина, в която се намира. Преди да бъде изграден през 1801 г., на 2 километра от него, под връх Китка се е намирала друга монашеска обител, унищожена от турците през 1795 г. Хилендарски монаси решават да го възстановят и с даренията на местните хора и първо издигнат едноименната църква, а после и самия манастир. В подножието на святото място има целебен извор, затова то носи името на двамата светци-лечители Козма и Дамян. До Освобождението в манастира е имало и килийно училище, където децата от региона са се учили на вяра, четмо и писмо.

Доскоро съвсем неизвестен, манастирът "Св. Козма и Дамян" край брезнишкото село Гигинци, се прочу с одобрения си проект по европейската програма САПАРД. Преди месец фонд "Земеделие" подписа със светата обител договор за 80 хил. лв., с които вече са купени 18 елитни биволици, доилна техника и малка косачка. Инвестицията е нетрадиционна, но двамата монаси възнамеряват да я разширят, като кандидатстват с втори проект за изграждане на млекопреработвателен цех.

Идеята да се захванат с животновъдство се заражда миналата година, когато министерството на земеделието възстанови приемането на проекти в областта на животновъдството и преработвателната промишленост. Преди това духовниците отглеждат само четири биволици. Целта им е да създадат голямо стопанство недалеч от храма, за да се обезпечи ремонтът на сградите, непипнати още от съграждането им преди два века. Единственото желание на духовниците е да вдигнат на крака порутения манастир и да върнат славата му на духовно средище.

Манастирът "Св. Козма и Дамян" повече от 50 години не е изпълнявал функциите си. От 1944 г. до 1998 г. в него няма монаси, църквата е разграбена и порутена, по чудо е запазен иконостасът, изработен навремето от самоковски майстори.

След 1944 г. храмът е бил няколко месеца концлагер

после - пионерски лагер, за да се обърне през 70-те години в обор. "Местната власт е отдавала сградите за частно ползване на местни хора, които в монашеските килии са гледали зайци, пилета, дори прасета. Политиката била за целенасочено унищожение на манастира и отчасти това е постигнато. Хората забравили, че това е свято място, и го свързвали единствено с оборите", разказва архимандрит Евгений, игумен на манастира.

Това светотатство продължило и след 1989 г., когато с животновъдство се захващат двама местни предприемачи. Обратът дошъл, когато единият от тях умира в двора на манастира, ужилен от оса. Случката стряска партньора му и под заплахата от божие наказание той зарязва бизнеса и кани архимандрит Евгений в манастира, за да го възстанови.

Годината е 1998. Четири години по-късно в манастира идва и младият отец Никанор

бивш финансов брокер, предпочел духовния пред светския живот

Избрал този храм заради красивата природа и усамотението. Малко по малко духовниците започват да планират промените, за да запазят дори малкото, останало от старата обител.

Възстановяването ще отнеме години. Поне около десет ще са необходими за възстановяването на сградите, смятат монасите. Състоянието на манастира е отчайващо и това е видно за всеки, който го е посетил. Църквата е от камък и дърво, но подпочвените води разяждат основите и преди няколко години стените и таванът в храма бавно започнали да се пропукват. Много труд трябва да се хвърли и по основната манастирска сграда, която е строена без тухли, с гредоред.

Въпреки желанието за бърза промяна първоначалните опити за частична реконструкция са неуспешни. Първото разочарование идва при възстановяването на трапезарията. Това става преди две години, когато пернишката областна управа отпуска 15 хил. лв., с които свещениците очакват да изградят тухлена на мястото на старата от плет и глина. Строителната фирма обаче предложила вместо трапезарията първо да се започне с манастирската порта. Проектът бил добър и монасите се съгласяват. Градежът обаче стига само до четирите бетонови колони и... "заспива". Строителите изчезват, остават само грозните пилони, рязко контрастиращи с архитектурният стил на манастира.

Средствата за проекта са държавни и монасите не могат да съдят фирмата за неизпълнението. Те отнасят случая до новия областен управител на Перник Иван Димитров, но след проверка се установява, че строителната фирма е фантом и парите не могат да се възстановят. Затова пък кривите бетонни пилони продължават да стърчат пред манастирския вход и сега монасите ще търсят хора да ги сринат.

След злополучната държавна подкрепа през миналата година неочаквано идва помощ от чужди студенти. По линия на международната програма CDS монасите канят доброволци и с техни усилия старата трапезария от плет и глина е срината и на нейно място е издигната тухлена. Парите за измазването й обаче не достигат и градежът остава временно замразен.

САПАРД остава единствената алтернатива

От древността манастирите и църквите са се издържали с дарения. Затова и свещениците не си правят илюзии, че държавата или брезнишката община ще финансира възстановителните проекти. Светият синод също не отпуска средства за издръжка на духовните епархии. Единственият изход се оказва страничната стопанска дейност като животновъдството.

С купените биволи монасите очакват месечно да продават по 70-80 литра мляко, които се търсят в малки столични ресторанти. Бизнесът е перспективен и заради качествените показатели на суровината. Биволското мляко е три пъти по-маслено от кравето, а поради ниския холестерол е и по-здравословно. Половината от купените биволици са бременни и след като стадото се увеличи, "бизнесмените" се надяват да се достигне необходимият капацитет за преработка от бъдещата мандра.

Сериозен проблем за фермерите е и трудният достъп до манастира. "Св. Козма и Дамян" е на час и половина път пеша от най-близкото село. До него се стига по черен горски път пеша или с джип. През снежните зими той е откъснат от света с месеци. Условията са спартански - няма прокаран ток, но ако спечелят проекта за изграждане на мандра, монасите очакват мястото да се електрифицира. Преди година брезнишката община е кандидатствала по програма САПАРД за изграждане на горски път, но проектът не е одобрен, обясни зам.-кметът на Брезник Ема Михайлова. Според експерти във фонд "Земеделие" средства по програма САПАРД за горски пътища има, но общините имат право на тези пари само ако артериите минават през общински, а не през частни или манастирски земи.

[abc]

Това е страхотно!!!

[Varna 2]

Мисля, че тук е мястото да пусна едно писмо, което копирах и което е пуснал Петър Караиванов. То до известна степен обяснява постъпката на този човек.

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

Джордж ГАРЛИН

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

[ALFA]

Той човека си е решил - направил го е. Гледам го на снимката засмян, с румени бузки, черпи госта с манастирската ракийка, чудничко, пеизажа - пасторален, идилия, духовен стремеж и извисяване веднага се усеща. Но да не клюкарстваме, ами вместо да му завиждаме да помислим и за нашето спасение, ако това искаме есте.

[vasilevich]

Понякога , когато в живота се самозабравиме от прекалените страх и алчност , Бог ни изпраща душевни страдания .
И .... ни отваря очите за истината :-)

[Ivan Ivanov]

Видях темата и поисках и аз да кажа нещо добро, но от устата ми излезе само суета.
И как иначе? Мога ли аз, човечето в прахта, да кажа нещо за Някой изкачил се високо над мене по стълбата към вечността?
Сега се разкайвам и смирено моля Бог да ми прости.

... и да мълча.

[Anton Chigurh]

Именно това казвам и аз той е направил по-сложния избор, избор който малко хора биха направили.

[SOFIX]

Откачена работа.... човека е преуспял във всяко едно отношение обаче българите сме си копмпкесари. Повечето са тъжни души и не могат да разберат какво точно е направил този човек.

Ами направил е това което е сметнал за добре.
Отказал се е от материалното и е приел духовното.
Всеки си има път в живота той е избрал този и е тръгнал по него

[Ivan Ivanov]

Прощавайте! За да е бил на тази работа, вероятно е познавал теорията перфектно. Опитах се да отговоря на VNM имайки предвид само последния му месец на борсата.