IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Човекът и Вселената - тайни и загадки

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Едно допускане може да подреди много неща (и да обърка други):
    Теория за екранираната гравитация или "Как един неутрон би могъл да тежи колкото планина, че и (много) повече: Според това допускане, всяка частица, може да е тежка едва ли не, колкото тя си иска но, насън (извън нея), може да се излъчват само фиксирани гравитационни кванти, в съвкупност, определяйки я като "лека", "тежка" и свръхтежка. Излъчването се екранира (и пропуска нормирано) от особен вид субядрена частица, наречена да речем, "граетон", която, обикаля около ...което е вътре в частицата, примерно, протона/неутрона и т.н. с фиксирана скорост и такава честота, че през нея, да преминават само гравитационни кванти с определени характеристики. Туй, като за външния свят, масата на частиците, е видима благодарение на тези кванти то, всяка една от тях, би могла да тежи колкото цяла вселена, и там, да се крие т.нае. "тъмна материя" - частиците без характеристики като заряд но, поглъщащи /излъчващи гравитация в широк спектър на квантите, което, НИЕ виждаме като "маса", отрицателна или положителна, или както се споразумеем условно, да я наричаме.
    - Нещо от вида

    Коментар


    • Друг въпрос : Електронна пушка в кинескоп. Напрежение между фокусиращите електроди. Ток от катода, по центъра и на двата, към екрана.
      Пита се,
      Е ли ТОЗИ ток, ток и между двата електрода, ако ще и да преминава през еквипотенциалните центрове и на двата?

      Коментар


      • Първоначално изпратено от grisow Разгледай мнение

        Разширение на въздуха с нагряването му.

        Докато не е закипяла водата, въздухът между повърхността на водата и капака на чайника се нагрява горе-долу със скоростта на нагряването на водата, а също се насища с вода. Излиза (поради топлинното разширение) през чучура, но бавно, по малко, което не е достатъчно, за да се образува видим кондензат (пара) в по-студения околен въздух.
        Когато вдигнеш капака, част от горещия вътре въздух излиза от там (конвекция) и на негово место влиза студен околен въздух.Затваряш капака, скоростта му на нагряване и, съответно, на разширение е по-висока, отколкото на въздуха преди вдигане на капака, и избутва повече вече горещ и влажен въздух. Това "повече" е достатъчно да образува видим кондензат в по-студения околен въздух. След време, когато нововлезлия вълдух влезе в топлинно равновесие с нагряващите повърхности около него, излизането на въздух през чучура пак намалява.

        Наблюдавал съм го и аз.
        Ей такива ти загадки на човека и вселената.
        Ето нещо наистина интригуващо и простичко но, достоверно, обяснено. ОПРЕДЕЛЕНО, МИ ХАРЕСА.

        Коментар


        • Първоначално изпратено от Pyramid Разгледай мнение
          Вземаш ДВА ЕДНАКВИ чайника, напълваш ги еднакво с вода но, под нивото на влизане на чучура (т.е., той, остава свободен за преминаване на въздух), слагашним капачетата, и ги слагаш едновременно на един и същ котлон. Наблюдаваш чучура. Когато водата зашушне осезаемо, повдигаш капачето на единия (произволно) и после, го затваряш. От ъозинчучур, оарата тръгва и не можеш я спря, а от другия, тръгва чак, след като водата наистина заври. Значи, завира едновременно. Така...
          Спираш котлона, и от двата, излиза пара. Изчакеаш да спре парата (да изстине) и повтаряш. Този път, отваряш втория, затваряш...и не можеш спря парата ОТ НЕГО. (Говорим за силно, уверено изпускане.) Забавно е, и явно, има нещо. Пита се, КАКВО ТОЧНО?
          Разширение на въздуха с нагряването му.

          Докато не е закипяла водата, въздухът между повърхността на водата и капака на чайника се нагрява горе-долу със скоростта на нагряването на водата, а също се насища с вода. Излиза (поради топлинното разширение) през чучура, но бавно, по малко, което не е достатъчно, за да се образува видим кондензат (пара) в по-студения околен въздух.
          Когато вдигнеш капака, част от горещия вътре въздух излиза от там (конвекция) и на негово место влиза студен околен въздух.Затваряш капака, скоростта му на нагряване и, съответно, на разширение е по-висока, отколкото на въздуха преди вдигане на капака, и избутва повече вече горещ и влажен въздух. Това "повече" е достатъчно да образува видим кондензат в по-студения околен въздух. След време, когато нововлезлия вълдух влезе в топлинно равновесие с нагряващите повърхности около него, излизането на въздух през чучура пак намалява.

          Наблюдавал съм го и аз.
          Ей такива ти загадки на човека и вселената.

          Коментар


          • Първоначално изпратено от mia11 Разгледай мнение

            Интересно и забавно, а какво е твоето обяснение за това какво и защо се случва?
            Нямам. И аз търся.

            Коментар


            • Първоначално изпратено от Pyramid Разгледай мнение

              Добре. Съвършено сериозно:
              Вземаш ДВА ЕДНАКВИ чайника, напълваш ги еднакво с вода но, под нивото на влизане на чучура (т.е., той, остава свободен за преминаване на въздух), слагашним капачетата, и ги слагаш едновременно на един и същ котлон. Наблюдаваш чучура. Когато водата зашушне осезаемо, повдигаш капачето на единия (произволно) и после, го затваряш. От ъозинчучур, оарата тръгва и не можеш я спря, а от другия, тръгва чак, след като водата наистина заври. Значи, завира едновременно. Така...
              Спираш котлона, и от двата, излиза пара. Изчакеаш да спре парата (да изстине) и повтаряш. Този път, отваряш втория, затваряш...и не можеш спря парата ОТ НЕГО. (Говорим за силно, уверено изпускане.) Забавно е, и явно, има нещо. Пита се, КАКВО ТОЧНО?
              Интересно и забавно, а какво е твоето обяснение за това какво и защо се случва?
              Знанието само по себе си не струва много, ако липсва въображение.

              Коментар


              • За справка:Водата почва да шушне около 80, а да кипи -при 100 С. Стига някъде там, повдигаш капачето и не можеш да спреш пАрата. Не гонлимотвориш -чак като закипи. Пробвал съм, на тръхнала пАра, затварям с пръст чучура, отварям -продулжава, а още НЕ кипи...
                Не е като ефекта на В. Джанибеков но, все пак...
                Last edited by Pyramid; 14.03.2021, 11:34.

                Коментар


                • Първоначално изпратено от mia11 Разгледай мнение
                  Сериозно отговарям- не съм чувала. Моля, разкажи нещо за чайника!
                  Добре. Съвършено сериозно:
                  Вземаш ДВА ЕДНАКВИ чайника, напълваш ги еднакво с вода но, под нивото на влизане на чучура (т.е., той, остава свободен за преминаване на въздух), слагашним капачетата, и ги слагаш едновременно на един и същ котлон. Наблюдаваш чучура. Когато водата зашушне осезаемо, повдигаш капачето на единия (произволно) и после, го затваряш. От ъозинчучур, оарата тръгва и не можеш я спря, а от другия, тръгва чак, след като водата наистина заври. Значи, завира едновременно. Така...
                  Спираш котлона, и от двата, излиза пара. Изчакеаш да спре парата (да изстине) и повтаряш. Този път, отваряш втория, затваряш...и не можеш спря парата ОТ НЕГО. (Говорим за силно, уверено изпускане.) Забавно е, и явно, има нещо. Пита се, КАКВО ТОЧНО?

                  Коментар


                  • Сериозно отговарям- не съм чувала. Моля, разкажи нещо за чайника!
                    Знанието само по себе си не струва много, ако липсва въображение.

                    Коментар


                    • Първоначално изпратено от mia11 Разгледай мнение

                      Moзъчни вълни Гама, Бета, Алфа, Делта, Тета,
                      Съгласуван ум= съгласувана материя,
                      Кохерентни и некохерентни мозъчни вълни,
                      както кохерентната лазерна светлина и некохерентната лед светлина.
                      Светлината от 60 ватова крушка може да освети обекти на 2 до 4 метра разстояние.
                      Тя преобразува само около 10 % от енергията си в светлина и тази светлина не е кохерентна.
                      Организирането на същите 60 вата светлина в кохерентен лазер обаче
                      може да го направи способен да реже стомана,
                      ефектът на наблюдателя и т. н
                      А, за ефекта на чайника чувала ли си? Напълно сериозно питам, доста е забавен.

                      Коментар


                      • Първоначално изпратено от Pyramid Разгледай мнение

                        ...и по-точно? Би ли маркирала, поне две-три позиции?
                        Moзъчни вълни Гама, Бета, Алфа, Делта, Тета,
                        Съгласуван ум= съгласувана материя,
                        Кохерентни и некохерентни мозъчни вълни,
                        както кохерентната лазерна светлина и некохерентната лед светлина.
                        Светлината от 60 ватова крушка може да освети обекти на 2 до 4 метра разстояние.
                        Тя преобразува само около 10 % от енергията си в светлина и тази светлина не е кохерентна.
                        Организирането на същите 60 вата светлина в кохерентен лазер обаче
                        може да го направи способен да реже стомана,
                        ефектът на наблюдателя и т. н
                        Знанието само по себе си не струва много, ако липсва въображение.

                        Коментар


                        • Първоначално изпратено от mia11 Разгледай мнение
                          С книгата "Енергийна психология" Доусън Чърч доста добре илюстрира метафизичните размисли на квантовите мислители....
                          ...и по-точно? Би ли маркирала, поне две-три позиции?

                          Коментар


                          • Първоначално изпратено от Ender Разгледай мнение
                            Физичните закони не могат да обяснят метафизнични категории.
                            Както и не всичко, което е математически красиво е физически законно.
                            Точно казано.

                            Коментар


                            • Първоначално изпратено от GoF Разгледай мнение
                              Приемам забележката, но лично за себе ви предпочитам да търся физически понятно обяснение и разбиране на нещата.
                              Навлизането в метафизични и квантови размисли е непосилно бреме за слабото ми "човешко" мозъче ​​​​​
                              Физичните закони не могат да обяснят метафизнични категории.
                              Както и не всичко, което е математически красиво е физически законно.

                              Коментар


                              • С книгата "Енергийна психология" Доусън Чърч доста добре илюстрира метафизичните размисли на квантовите мислители....
                                Знанието само по себе си не струва много, ако липсва въображение.

                                Коментар

                                Working...
                                X