Още можете | # | Country | Deaths/1M pop | Population |
| 1 | Peru | 6,595 | 33,684,208 |
| 2 | Bulgaria | 5,660 | 6,844,597 |
| 3 | Hungary | 5,105 | 9,606,259 |
| 4 | Bosnia and Herzegovina | 5,043 | 3,249,317 |
| 5 | North Macedonia | 4,791 | 2,081,304 |
| 6 | Croatia | 4,604 | 4,059,286 |
| 7 | Montenegro | 4,532 | 627,95 |
| 8 | Georgia | 4,317 | 3,968,738 |
| 9 | Czechia | 4,053 | 10,736,784 |
| 10 | Slovakia | 3,886 | 5,460,193 |
| No | Държава | Заболели / 1М | Умрели / 1М | Население |
| 1 | Peru | 133,278 | 6,521 | 33,684,208 |
| 2 | Bulgaria | 189,694 | 5,586 | 6,844,597 |
Помня как хората уринираха по мантинелите, защото трябваше да стоят с часове пред КПП-тата, за да се приберат у дома си. Помня как децата пищяха неистово, заключени зад високите бетонни парапети на терасите, защото не се бяха родили кучета и нямаше как родителите да ги изведат навън (там витаеше вир0$сът, но не нападаше хора с домашни любимци, само хора с деца). Помня как спирахме да вършим човешките си нужди по пътя, защото тоалетните по бензиностанциите бяха запечатани (и там витаеше вир0$сът; по касите не витаеше обаче, можеше да си платиш свободно). Помня как глобиха една баба, защото приседнала на пейка в Южния парк след земетресението (и по пейките ходеше пустият му вир0$, но не по тези в градския транспорт - само по тези в парка). Помня как бяха облепили в черно бутоните на пешеходните светофари в София (вир0$сът много се лепеше по пешеходни светофари, но явно бягаше от черни лепенки). Помня как една жена плачеше и молеше полицаите на КПП-то да я пуснат, защото майка й е сама и ще умре не от вир0$а, а от това, че няма кой да и занесе лекарства (не я пуснаха - важното беше бабата да не умре от вир0$а; от всяка друга болест можеше да си умира на воля). Помня как хора останаха без работа и доходи, но нямаше кой да им помогне - парите отиваха за никому ненужни тестове за сополи, за облепяне на светофари, за хладилни камиони, пренасящи съмнителни течности и брандирани с лого на известна марка кренвирши. Помня как българският трибагреник - нашето гордо знаме, което никога не е пленявано в бой - падна в плен на политиците, които си бършеха сополите и плюнките в него (снимка 1). Помня как умираха хора на стълбите пред болниците, защото нямаше кой да ги лекува - лекарите бяха заети да издирват болни от модерната настинка, защото за нея им даваха пари; за другите болни - не. Помня как учители унижаваха деца като отказаха да им преподават, защото децата не са се изхрачили на входа на училището.
Помня как хората уринираха по мантинелите, защото трябваше да стоят с часове пред КПП-тата, за да се приберат у дома си. Помня как децата пищяха неистово, заключени зад високите бетонни парапети на терасите, защото не се бяха родили кучета и нямаше как родителите да ги изведат навън (там витаеше вир0$сът, но не нападаше хора с домашни любимци, само хора с деца). Помня как спирахме да вършим човешките си нужди по пътя, защото тоалетните по бензиностанциите бяха запечатани (и там витаеше вир0$сът; по касите не витаеше обаче, можеше да си платиш свободно). Помня как глобиха една баба, защото приседнала на пейка в Южния парк след земетресението (и по пейките ходеше пустият му вир0$, но не по тези в градския транспорт - само по тези в парка). Помня как бяха облепили в черно бутоните на пешеходните светофари в София (вир0$сът много се лепеше по пешеходни светофари, но явно бягаше от черни лепенки). Помня как една жена плачеше и молеше полицаите на КПП-то да я пуснат, защото майка й е сама и ще умре не от вир0$а, а от това, че няма кой да и занесе лекарства (не я пуснаха - важното беше бабата да не умре от вир0$а; от всяка друга болест можеше да си умира на воля). Помня как хора останаха без работа и доходи, но нямаше кой да им помогне - парите отиваха за никому ненужни тестове за сополи, за облепяне на светофари, за хладилни камиони, пренасящи съмнителни течности и брандирани с лого на известна марка кренвирши. Помня как българският трибагреник - нашето гордо знаме, което никога не е пленявано в бой - падна в плен на политиците, които си бършеха сополите и плюнките в него (снимка 1). Помня как умираха хора на стълбите пред болниците, защото нямаше кой да ги лекува - лекарите бяха заети да издирват болни от модерната настинка, защото за нея им даваха пари; за другите болни - не. Помня как учители унижаваха деца като отказаха да им преподават, защото децата не са се изхрачили на входа на училището. Помня как хората уринираха по мантинелите, защото трябваше да стоят с часове пред КПП-тата, за да се приберат у дома си. Помня как децата пищяха неистово, заключени зад високите бетонни парапети на терасите, защото не се бяха родили кучета и нямаше как родителите да ги изведат навън (там витаеше вир0$сът, но не нападаше хора с домашни любимци, само хора с деца). Помня как спирахме да вършим човешките си нужди по пътя, защото тоалетните по бензиностанциите бяха запечатани (и там витаеше вир0$сът; по касите не витаеше обаче, можеше да си платиш свободно). Помня как глобиха една баба, защото приседнала на пейка в Южния парк след земетресението (и по пейките ходеше пустият му вир0$, но не по тези в градския транспорт - само по тези в парка). Помня как бяха облепили в черно бутоните на пешеходните светофари в София (вир0$сът много се лепеше по пешеходни светофари, но явно бягаше от черни лепенки). Помня как една жена плачеше и молеше полицаите на КПП-то да я пуснат, защото майка й е сама и ще умре не от вир0$а, а от това, че няма кой да и занесе лекарства (не я пуснаха - важното беше бабата да не умре от вир0$а; от всяка друга болест можеше да си умира на воля). Помня как хора останаха без работа и доходи, но нямаше кой да им помогне - парите отиваха за никому ненужни тестове за сополи, за облепяне на светофари, за хладилни камиони, пренасящи съмнителни течности и брандирани с лого на известна марка кренвирши. Помня как българският трибагреник - нашето гордо знаме, което никога не е пленявано в бой - падна в плен на политиците, които си бършеха сополите и плюнките в него (снимка 1). Помня как умираха хора на стълбите пред болниците, защото нямаше кой да ги лекува - лекарите бяха заети да издирват болни от модерната настинка, защото за нея им даваха пари; за другите болни - не. Помня как учители унижаваха деца като отказаха да им преподават, защото децата не са се изхрачили на входа на училището.
Коментар