Първоначално изпратено от Дюри
Разгледай мнение
Дъри, с всичкото ми уважение към теб, като към дама (истинска.. до днес... ...), ще вляза в ролята на "някой умник от тези, които са ти любими.. хахахаха!"
Сърби ме езика да отвърна на дама (като теб), която праска общия знаменател и си свирка, без да помисли, че има много казуси, които остават, вън от нейното полезрение.
Уважаема Дъри, много добре разбирам, колко много си влюбена в човека до себе си. Това ми говори, на първо място - за твоята младост. Младото си е младо (и неразочаровано)... От друга страна, разочарованието от някого/някоя - дебне от всеки ъгъл... Трябва да воювамЕ постоянно за нечие внимание, ако не желаем да бъдем"изхвърлени" - като неподходящи в едно познанство или - от една връзка...
Уважаема Дъри, аз не ти налагам моето мислене, но бих ти задал, въпрос (в края), без да претендирам, че съм изчерпил всички възможни казуси, които БИ ТРЯБВАЛО да те замислят над огромната съвкупност от дразнители на една толкова съвършена семейна връзка с мъжа до теб, която едностранно се опитваш да ни натрапваш и в същото време - да обобщаваш тезата за "самотните мъже", която В МНОГО от случаите (!) почти не се различава от тая - и на самотните дами... Тук не търся твоето мнение.
Ще прескоча казуса, при който много добре знаем, че много от хората, които не живеят по двойки - НЕ ВИНАГИ са и самотни... , а в същото време, често става така, че хора, които живеят по двойки - сами са причина да създадат непреодолими пропасти между самите себе си и да се чувстват наистина самотни (с човек до себе си!)...
Така че, Дъри - тезата ти рухва, досущ като картонена кула... , все пак те уважавам за смелостта - да защитиш твоята позиция, която по-скоро има частен характер и не е приложима за повече от проблемите на семейството и обществото НИ. Твоят случай на отношенията ти с мъж е идеален и като такъв - е и НЕТИПИЧЕН!
Къде изобщо си тръгнала в "цъфналата ръж" - да обобщаваш с ТВОЯ нетипичен казус, бе Джени?... Опссс, Дъри... (грешката ми е неволна - по Р. Бърнс)... За миг ми изчезна от паметта и бях решил, че в оригинал звучеше така: "Дъри вир-водица стана в цъфналата ръж..."
Иначе, аз също като теб, ПОНЯКОГА защитавам крайни и нетипични тези... От тук произтича моят конкретен въпрос към теб...
Защо, Джени - пардон и аман с тая цъфнала ръж - та, защо Дъри, твоят толкова добър съпруг - не е успял да те убеди да СИ имате 3-4 деца в тоя живот (може и осиновени, но признати от него)? Да не би да се пропуква "единството" и единомислието (ви) по този важен въпрос за семейното щастие (което за вас очевидно не е проблем!) и пряката му зависимост от броя на децата в това семейство? Многото деца - не увенчават ли хармонията в семейните отношения?
КажИ ми, че имаТЕ 4 деца и веднага бих си посипал главата с пепел...
Хубав ден от мен!
Коментар