Първоначално изпратено от mirodes
Разгледай мнение
Погледнато от позицията на страничен наблюдател и по думите на Бай (ни) Ганя - и едните, и другите - все са маскари ("45-годишни дебеланки" и дебеланковци)...
От една страна, дори да не е "дебеланка на 45"… всяка жена е водена от необходимост за внимание - най-трудно постижимото и много преходно "благо", което я тормози почти постоянно, когато няма своите ангажименти.
Изходът е може би в ангажираността? Така изглежда.
От друга страна, в името на какво "една дебеланка на 45" се раздвоява между кандидатурите за контакт? Инстинктът на майката е водещ (при повече от индивидите) Припокрива се с инстинктите за самосъхранение и запазване на вида.
Големият въпрос е, как "една дебеланка на 45" да намери баланса между вниманието на по-силен и достатъчно приспособим, реализирал се в агресивната среда - и как да намали враждебното му отношение към наследниците си?
Балансът се получава все по-трудно с времето, което изтича, точно, както изтича пясъка между пръстите в горещ летен ден...
Постоянна ангажираност не може да има. Постоянното внимание, насочено към един индивид - не съществува. Вечни компромиси няма. Жонглираме и правим необходимото, за да сме що-годе доволни от себе си.
Вечен е само форумът на Инвестор, където всеки може да скимти и да се гъне в търсене на съвършенството.
Кафето ми свърши, а работата (ангажираността) е пред мен...

Да спомена, че е добре човек "да се товари" с неща, които му харесва да извайва: с пръсти, ум и въображение. Голям кеф е това (и той няма цена), независимо от областта на ангажираност. И времето почти спира! Спокойствие и увереност в себе си, именно в този живот...
Все пак, да сме наясно: акъл и пари не искам. Колко и как да пиша - също аз решавам. Това е в общи линии. Със здраве!

Коментар