Първоначално изпратено от mirodes
Разгледай мнение
Дядо ми е бил втори син от стара занаячийска фамилия. По време на Балканска война отива войник на фронта вместо брат си, защото е бил ерген, без деца. Родата се събрала и решила той да поеме наряда на батко си. И така до края на Първата Световна Война. Когато се прибира се оказва, че в гилдията има няколко млади вдовици с деца, на които трябва да се помогне - да се върти бизнеса им, да се гледат децата им. Дядо се жени за такава жена с едно дете и от брака им се ражда най-големия ми чичо. Съпругата му обаче се разболява от следродилна депресия и се самоубива. Било е голяма трагедия - млад мъж с две малки деца.
От другата страна майката на баща ми, която е доста по-млада от дядо ми, също остава вдовица с едно дете - втория ми по възраст чичо. Дядо не е искал да се жени повторно - децата му вече били отраснали, но семейният съвет отново решил, че двамата вдовци трябва да се съберат и да си помагат. Разликата между баба ми и най-големия ми чичо беше 11 години, а между нея и доведената дъщеря на дядо ми - 8 години. От бракът на баба и дядо се раждат леля ми и баща ми. Дядо гледа синът на баба ми, баба се грижи за неговия син и доведената му дъщеря. Най-големи проблеми е създавала точно тази дама, защото още в далечната 1943 година се е вихрила из софийския хайлайф и успяла да стане наркоманка.
Не съм чувала чичовците и лелите ми да наричат баба ми по друг начин освен "майко" и да й се подчиняват безпрекословно до самата й смърт. За теб дядо ми може да е лузър, но за мен той е невероятен човек, с голямо сърце и съжалявам, че не е доживял да ме възпитава, така както е възпитал моите баща, чичовци, лели и братовчеди.
Коментар