Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[Arana]

Евгич, не се връзвай. Ела да ти кажа нещо. Сега, като дойде Арания след работа - морна и отрудена от миризливите от жегата испанци, вземи напълни една туба с тестостерон, топни показалеца на едната ръка в нея, а палеца на другата го захапи все едно черпиш от него херкулесова сила. И започни да водиш разговор как ще й скъсаш ... дипломата. И няма да си помисли повече да упражнява професията си. Тя ще се усъмни малко, защото ти си фин човек и такъв език е непривичен за теб. Но ти бъркай все по-надълбоко в тубата и не спирай. Диалогът ще върви от само себе си, не е нужно да си напрягаш главата. Важно е да издуеш гащите като платноходката на Тур Хейердал и да хванеш попътния вятър. Той ще те изведе на земна твърд, на която няма да й знаеш името и я няма на картата. Твърд бъди и ти и настоявай, че ще й обърнеш дивана с хастара наопаки. Ще го мачкаш, ще го гнявиш, ще го дереш с нож като Джак Изкормвача, но ще го докараш дотам, да трябва да го изхвърли - потрошен, разчекнат и разчленен. Няма да й даваш въздух да вземе, потта да люти в очите й, а вентилаторът на тавана с вяли движения да отмерва като секундант времето да даде признак, че е готова да продължи за следващия рунд. След последния гонг ще нанесеш последния тласък, от който ще й се разкрие видение за произхода на звездите и ще изревеш и ти като царя на джунглата и ще положиш тление, за да видиш и ти небесния свят. Само така ще спреш веднъж завинаги палавите приказки по твой адрес и ще сложиш отпечатък от дъното на тубата на "Алеята на славните". Ако е останало нещо от тестостерона, можеш да си го завиеш за вкъщи.

Респект, маестро! Татко Карло може да се гордее с теб.

[Arana]

Да питаме Арания, дали ще се вгледа в дюкяна му или в книгите зад него. А може да се вгледа и в безкрайните вирове на очите му, готови да погълнат всяка една мома, която ще предпочете сладолед на пейката в Борисовата пред вечеря в "Къщата под часовника".

Арания, естесвено първо ще се вгледа в паяжините по ъглите, както самото ѝ име подсказва, а после, естествено в къщата с часовника, освен ако по стар наш обичай вече не са развалили и там гастрономията

[tnm]

Калява го , твоя атрофира .....вземи се в ръце и стига писа тука а ходи на лов. Без плячка да не си се върнал !

Ловният сезон се открива чак другия месец. Няма да го правим бракониер сега Евго.
Наздраве!

[tnm]

Евгич, не се връзвай. Ела да ти кажа нещо. Сега, като дойде Арания след работа - морна и отрудена от миризливите от жегата испанци, вземи напълни една туба с тестостерон, топни показалеца на едната ръка в нея, а палеца на другата го захапи все едно черпиш от него херкулесова сила. И започни да водиш разговор как ще й скъсаш ... дипломата. И няма да си помисли повече да упражнява професията си. Тя ще се усъмни малко, защото ти си фин човек и такъв език е непривичен за теб. Но ти бъркай все по-надълбоко в тубата и не спирай. Диалогът ще върви от само себе си, не е нужно да си напрягаш главата. Важно е да издуеш гащите като платноходката на Тур Хейердал и да хванеш попътния вятър. Той ще те изведе на земна твърд, на която няма да й знаеш името и я няма на картата. Твърд бъди и ти и настоявай, че ще й обърнеш дивана с хастара наопаки. Ще го мачкаш, ще го гнявиш, ще го дереш с нож като Джак Изкормвача, но ще го докараш дотам, да трябва да го изхвърли - потрошен, разчекнат и разчленен. Няма да й даваш въздух да вземе, потта да люти в очите й, а вентилаторът на тавана с вяли движения да отмерва като секундант времето да даде признак, че е готова да продължи за следващия рунд. След последния гонг ще нанесеш последния тласък, от който ще й се разкрие видение за произхода на звездите и ще изревеш и ти като царя на джунглата и ще положиш тление, за да видиш и ти небесния свят. Само така ще спреш веднъж завинаги палавите приказки по твой адрес и ще сложиш отпечатък от дъното на тубата на "Алеята на славните". Ако е останало нещо от тестостерона, можеш да си го завиеш за вкъщи.

Майстор на късия разказ.
Наздраве!

[Bad_Bear]

Нали ти казах, че правя. Успокой се.

Значи все пак си намерил нещо, браво.

[pinoccio]

Нали ти казах, че правя. Успокой се.

Евгич, не се връзвай. Ела да ти кажа нещо. Сега, като дойде Арания след работа - морна и отрудена от миризливите от жегата испанци, вземи напълни една туба с тестостерон, топни показалеца на едната ръка в нея, а палеца на другата го захапи все едно черпиш от него херкулесова сила. И започни да водиш разговор как ще й скъсаш ... дипломата. И няма да си помисли повече да упражнява професията си. Тя ще се усъмни малко, защото ти си фин човек и такъв език е непривичен за теб. Но ти бъркай все по-надълбоко в тубата и не спирай. Диалогът ще върви от само себе си, не е нужно да си напрягаш главата. Важно е да издуеш гащите като платноходката на Тур Хейердал и да хванеш попътния вятър. Той ще те изведе на земна твърд, на която няма да й знаеш името и я няма на картата. Твърд бъди и ти и настоявай, че ще й обърнеш дивана с хастара наопаки. Ще го мачкаш, ще го гнявиш, ще го дереш с нож като Джак Изкормвача, но ще го докараш дотам, да трябва да го изхвърли - потрошен, разчекнат и разчленен. Няма да й даваш въздух да вземе, потта да люти в очите й, а вентилаторът на тавана с вяли движения да отмерва като секундант времето да даде признак, че е готова да продължи за следващия рунд. След последния гонг ще нанесеш последния тласък, от който ще й се разкрие видение за произхода на звездите и ще изревеш и ти като царя на джунглата и ще положиш тление, за да видиш и ти небесния свят. Само така ще спреш веднъж завинаги палавите приказки по твой адрес и ще сложиш отпечатък от дъното на тубата на "Алеята на славните". Ако е останало нещо от тестостерона, можеш да си го завиеш за вкъщи.

[Evgo]

Калява го , твоя атрофира .....вземи се в ръце и стига писа тука а ходи на лов. Без плячка да не си се върнал !

Нали ти казах, че правя. Успокой се.

[pa4anga]

Ние имахме книга "Мъжество" на руска писателка.

Имахме 3 такива книги, подарявани на мои близки от училище или учреждения през соца. Аз ги изхвърлих и трите (последната преди няколко дни), защото книгата е тъпа, подобна на руските филми за войната.

Ти само с една жена ли го каляваш?

Калява го , твоя атрофира .....вземи се в ръце и стига писа тука а ходи на лов. Без плячка да не си се върнал !

[mikomikov]

Да питаме Арания, дали ще се вгледа в дюкяна му или в книгите зад него. А може да се вгледа и в безкрайните вирове на очите му, готови да погълнат всяка една мома, която ще предпочете сладолед на пейката в Борисовата пред вечеря в "Къщата под часовника".

Недей засрамва дамите тук, защото по нежните черти на лицето им избива руменина...

Иначе, за синоптичката - Натали - съм сигурен, че би избрала сладоледа, пред жълтия скъпоценен камък...

И още, зачудих се дали жената трябваше да има, освен талия - и гърди? Не си ги спомням всичките подробности.., но това са мои проблеми. Други синоптички повече хващат око.
Извод: за всеки влак си има пътници.

[Ender]

Някога имаше истинска стомана. Сега само лъскат...

[pinoccio]

Ние имахме книга "Мъжество" на руска писателка.

Имахме 3 такива книги, подарявани на мои близки от училище или учреждения през соца. Аз ги изхвърлих и трите (последната преди няколко дни), защото книгата е тъпа, подобна на руските филми за войната.

Ти само с една жена ли го каляваш?

В масонския ритуал на "Рицарите на неръждавейката" масоните нареждат много на брой сакрални съдове и ти вървиш и потапяш меча във всеки един от тях, като произнасяш определени заклинания. Накрая Приорът те докосва с него по рамото и даваш клетва, че никога няма да допуснеш да ръждяса. Прибираш си го и по живо, по здраво следваш този завет. Ако ръждяса, отиваш в "Хил Клиник" и с тайния поздрав на Братята удряш една стружка до блясък.

[Evgo]

И аз имам голяма библиотека. И много се снимам. Над главата си на заден фон винаги поставям книгата - "Как се каляваше стоманата". Непретенциозна книга, но пък заглавието е метафора с огромен заряд. То казва много повече, отколкото ако бих си отворил устата. Има думи и картини, които зареждат въздуха с повече жар от един ТЕЦ, който стопля цяла Банишора, например. Ти каляваш ли стоманата? Топиш, вадиш, топиш, вадиш - докато мечът посинее и оксидира. После няма да хване ръжда доде си жив.

Ние имахме книга "Мъжество" на руска писателка.

Имахме 3 такива книги, подарявани на мои близки от училище или учреждения през соца. Аз ги изхвърлих и трите (последната преди няколко дни), защото книгата е тъпа, подобна на руските филми за войната.

Ти само с една жена ли го каляваш?

[pinoccio]

Може и да споделяме, но днес ми се подиграваш.......а това не е приятелско.

И аз имам голяма библиотека. И много се снимам. Над главата си на заден фон винаги поставям книгата - "Как се каляваше стоманата". Непретенциозна книга, но пък заглавието е метафора с огромен заряд. То казва много повече, отколкото ако бих си отворил устата. Има думи и картини, които зареждат въздуха с повече жар от един ТЕЦ, който стопля цяла Банишора, например. Ти каляваш ли стоманата? Топиш, вадиш, топиш, вадиш - докато мечът посинее и оксидира. После няма да хване ръжда доде си жив.

[Evgo]

Мислех, че споделяме общи виждания, а ти внасяш огорчение у мен.

Може и да споделяме, но днес ми се подиграваш.......а това не е приятелско.

[pinoccio]

Като ги пишеш тези глупости, радваш ли се,

Мислех, че споделяме общи виждания, а ти внасяш огорчение у мен.