Апокалиптичката леля Вселена (тази с ледените пързалки-морги в Мадрид), има нов любим философ:
Това е Андре Конт-Спонвил.
Его части от негово интервю за Коронапаниката:
- Какво мислите за начина, по който нашите общества реагират на пандемията на коронавируса?
Това, което ме тревожи обаче, е несъразмерността между сериозността - реална, но ограничена - на тази пандемия и подлудяването, което изглежда е обзело медиите, а заедно с тях и част от населението.
Сякаш нашите журналисти изведнъж откриват, че сме смъртни. Говорите за сензационна новина! Ден след ден аудиовизуалните медии ни дават отчет за жертвите на пандемията. Във Франция имаме 15 хил. починали. Това е много. Прекалено много. Но, в крайна сметка, трябва ли да напомняме, че в нашата страна всяка година умират 600 хил. души, от които 150 хиляди от рак например, а сред тях няколко хиляди деца, юноши и млади възрастни? С какво 15 хиляди, починали от Covid-19, чиято средна възраст е 81 г., заслужават повече нашето състрадание или интерес от останалите 600 хиляди?
Младите хора не смеят много да говорят за това, от страх да не изглежда така, сякаш не се интересуват от по-възрастните. Но аз, който съм на 68 г., мога и дори трябва да го кажа: повече се притеснявам за бъдещето на децата ни - и за дълга, който ще им оставим - отколкото за здравето ми на почти седемдесетгодишен!
- Някои ще ви кажат, че е неприлично да говорите за икономика, когато е застрашено здравето.
- Ще сгрешат! Мизерията убива всеки и то повече от вирусите. 9 млн. души умират всяка година от недохранване, като 3 милиона от тях са деца. Представете си, че предстоящата икономическа криза увеличи само с 10 процент тази цифра: това би означавало смъртта на още 900 хил. души, които няма да имат нужда от вирус, за да агонизират.
- Нашите съвременници по-мъдри ли са от древните хора пред смъртта?
- За останалото, мъдростта винаги е изключение. Но независимо от епохата тя не минава без приемане на смъртта. Монтен го е казал в едно изречение: “Не умираш от това, че си болен, умираш от това, че си жив”. Колкото повече приемем тази истина, толкова повече ще обичаме живота, защото ще осъзнаем по-ясно неговата краткост, крехкост, стойност
- Ще стане ли здравето водеща ценност?
- Опасявам се! Това наричам панмедикализация: идеология, дори цивилизация, която превръща здравето във върховна ценност (на мястото, например, на справедливостта, свободата или любовта) и която следователно е склонна да прехвърли на медицината не само управлението на нашите заболявания, което е нормално, но и на нашите живот и общества, което е много по-тревожно! Да не изпадаме в “здравен ред”, нито в “здравна коректност”! В една демокрация народът е суверен, неговите представители правят законите, не експертите.
Внимавайте да не вземем Китай за модел. Когато политиката се разтвори в технокрацията, която е царство на експертите, демокрацията умира.
http://epicenter.bg/article/Frenski-...t-/214155/11/0
17 апр. 2020
Лелче, взимай пример от новия си любим философ!
Първоначално изпратено от Selena
Разгледай мнение
Его части от негово интервю за Коронапаниката:
- Какво мислите за начина, по който нашите общества реагират на пандемията на коронавируса?
Това, което ме тревожи обаче, е несъразмерността между сериозността - реална, но ограничена - на тази пандемия и подлудяването, което изглежда е обзело медиите, а заедно с тях и част от населението.
Сякаш нашите журналисти изведнъж откриват, че сме смъртни. Говорите за сензационна новина! Ден след ден аудиовизуалните медии ни дават отчет за жертвите на пандемията. Във Франция имаме 15 хил. починали. Това е много. Прекалено много. Но, в крайна сметка, трябва ли да напомняме, че в нашата страна всяка година умират 600 хил. души, от които 150 хиляди от рак например, а сред тях няколко хиляди деца, юноши и млади възрастни? С какво 15 хиляди, починали от Covid-19, чиято средна възраст е 81 г., заслужават повече нашето състрадание или интерес от останалите 600 хиляди?
Младите хора не смеят много да говорят за това, от страх да не изглежда така, сякаш не се интересуват от по-възрастните. Но аз, който съм на 68 г., мога и дори трябва да го кажа: повече се притеснявам за бъдещето на децата ни - и за дълга, който ще им оставим - отколкото за здравето ми на почти седемдесетгодишен!
- Някои ще ви кажат, че е неприлично да говорите за икономика, когато е застрашено здравето.
- Ще сгрешат! Мизерията убива всеки и то повече от вирусите. 9 млн. души умират всяка година от недохранване, като 3 милиона от тях са деца. Представете си, че предстоящата икономическа криза увеличи само с 10 процент тази цифра: това би означавало смъртта на още 900 хил. души, които няма да имат нужда от вирус, за да агонизират.
- Нашите съвременници по-мъдри ли са от древните хора пред смъртта?
- За останалото, мъдростта винаги е изключение. Но независимо от епохата тя не минава без приемане на смъртта. Монтен го е казал в едно изречение: “Не умираш от това, че си болен, умираш от това, че си жив”. Колкото повече приемем тази истина, толкова повече ще обичаме живота, защото ще осъзнаем по-ясно неговата краткост, крехкост, стойност
- Ще стане ли здравето водеща ценност?
- Опасявам се! Това наричам панмедикализация: идеология, дори цивилизация, която превръща здравето във върховна ценност (на мястото, например, на справедливостта, свободата или любовта) и която следователно е склонна да прехвърли на медицината не само управлението на нашите заболявания, което е нормално, но и на нашите живот и общества, което е много по-тревожно! Да не изпадаме в “здравен ред”, нито в “здравна коректност”! В една демокрация народът е суверен, неговите представители правят законите, не експертите.
Внимавайте да не вземем Китай за модел. Когато политиката се разтвори в технокрацията, която е царство на експертите, демокрацията умира.
http://epicenter.bg/article/Frenski-...t-/214155/11/0
17 апр. 2020
Лелче, взимай пример от новия си любим философ!
Коментар