Коронавирусът ще прерастне ли в пандемия?

[bulgarian lev]

След 22 дена в болница вече съм си вкъщи и дишам самостоятелно.
Дооста тежичко го изкарах. Има няма 15-16кг надолу за няма и месец - ръцете и краката са ми само провиснала кожа и кости.
Абе направо си извадих късмет че имаше и хора които уж бяха по добре ама не се пребориха.
На петия ден вкъщи загубих всякакви сили и припаднах. Губи се много рязко сатурация. И кислородния екстрактор от 5л не може да помогне
Смешна помощ дойдоха за 30 мин - нямало места и щот не съм ял съм припадал!?!
Естествено сам си реших проблема - частна линейка (познат ми е, карал ме е 6-7 пъти) и си уредих в 3 болници - ВМА, Иван рилски и Токуда. Там уреди братчеда да влезе и баща ми с мене - да сме заедно и да ни е по спокойно.
Влязох с летящ старт - свалиха ме от носилката и кислорода, сложиха ме на инвалидния стол, докато им кажа че припадам и линейкаджията се беше яко притеснил и той ги натискаше и изкъртих стола - още имам огромни синини. Не повече от 3-4 секунди може би - чувах как викат и суматохата.
Сложиха ме на 15 кислород и от 71 ударих 93-4 сатурация.
1 седмица ставах все по зле - сатурацията непрекъснато падаше на кризи, като ми е спокойно 95, като удари и не мога да дишам малко под 80. ПОмагах си колкото мога с дихателни упражнения колкото и трудно да беше - след 3 ден не можех да се надигам и сам от леглото.
Тогава ми вляха 4 банки ремдесевир (може и той да е помогнал) и точно на 7 ден започнах да се подобрявам. На 10 ден ме преместиха в стая със средно тежки случаи, след още 5 при леките. Последните 2 дена бях без кислород и сатирация 88-92, с 3 литра 96-97 и във вкъщи си ползвам за да възстановя по бързо. Заморявам се супер бързо - буквално на 5 метра.
Това което бях възстановил за 1-2 години сега се надявам да успея за 3-4 месеца - малко по добре съм - мога да стана от седнало положение и въпреки огромните мъки мога да кача 3-4 стъпала.
Най-хубавото е че звяра който живее в мен си остана в заспало положение - продължавам да съм си в ремисия. Че и той ако се беше включил в унищожението ми шансовете ми биха били практически нулеви.
Радвам се че всичко мина (засега). Единствения проблем ми е високата захар и леко ме удари и в очите, сигурно пак съм направил пердета.
Продължавам битките с болестите до последна капка кръв

Браво Ботич! Ей, да ме викнеш на вилата, няма да сме вечни, гледай на нещата като на ценни предмети. За всичко...от А до Я.

[bulgarian lev]

Да, интересно е да се прегледа темата от преди година. Не мога да си обясня метаморфозите на определени участници, докато Груев е с изключително устойчиви убеждения - "не човек, а ламарина!"

Кой беше военния? Чешит, не си ли виждал чешити? Използвам меко определение да не обидя някого. Нека те мен обиждат, аз пък от подобни не се засягам, даже ми става смешно и някак си гот...гледай докъде стигат и преценявай къде живееш, забавно е. А и пази от грешки.

[Ender]

Паникьори? Жалко, че на "грипчето" не му пука колко си "психически устойчив".
Не останахте много дето го неглижират напоследък.

Да, интересно е да се прегледа темата отпреди година. Не мога да си обясня метаморфозите на определени участници, докато Груев е с изключително устойчиви убеждения - "не човек, а ламарина!"

[BobyB]

Добре дошъл, ботич. Знаех си, че няма да се дадеш току така. Ти си пример за всички паникьори, който те няма да разберат. Напомняш ми за май-добрия приятел на баща ми - може би най-психически устойчивият човек, когото познавам. Отиде си млад, беше първата трансплантация на бъбрек у нас, знаеше, че си отива, беле ежедневно на хенодиализа, но се бори докрай и винаги беше весел, позитивен и ни вдъхваше кураж, дори когато с огромна мъка ставаше от леглото. Уникален човек, който имах щастието да познавам, предполагам, че е формирал част от характера ми!

поздравления отново, ботич, бъди здрав и все така част от разумната половина или май сме четвъртина от форума!

Паникьори? Жалко, че на "грипчето" не му пука колко си "психически устойчив".
Не останахте много дето го неглижират напоследък.

[Грую Груев]

Добре дошъл, ботич. Знаех си, че няма да се дадеш току така. Ти си пример за всички паникьори, който те няма да разберат. Напомняш ми за май-добрия приятел на баща ми - може би най-психически устойчивият човек, когото познавам. Отиде си млад, беше първата трансплантация на бъбрек у нас, знаеше, че си отива, беле ежедневно на хенодиализа, но се бори докрай и винаги беше весел, позитивен и ни вдъхваше кураж, дори когато с огромна мъка ставаше от леглото. Уникален човек, който имах щастието да познавам, предполагам, че е формирал част от характера ми!

поздравления отново, ботич, бъди здрав и все така част от разумната половина или май сме четвъртина от форума!

[4i40]

След 22 дена в болница вече съм си вкъщи и дишам самостоятелно.
....................
Продължавам битките с болестите до последна капка кръв

Адмирации !
Здраве и късмет !

[nomche]

ами ако след първата си добре е силно вероятно и след втората да си добре

Бая бурна реакция на имунната система имах след първата доза АЗ, висока температура и треска плюс отпадналост като резултат. Засега съм на мнение, че ще си лепна и втората доза иначе за какво ходих да се ваксинирам. Дано не ни я забранят.
След първата доза мисля, че ваксината ме пази предвид и че бях в Бургас, точно когато беше най-заразно там. Така че, твърдо съм за втора игла.

[national power]

След 22 дена в болница вече съм си вкъщи и дишам самостоятелно.
Дооста тежичко го изкарах. Има няма 15-16кг надолу за няма и месец - ръцете и краката са ми само провиснала кожа и кости.
Абе направо си извадих късмет че имаше и хора които уж бяха по добре ама не се пребориха.
На петия ден вкъщи загубих всякакви сили и припаднах. Губи се много рязко сатурация. И кислородния екстрактор от 5л не може да помогне
Смешна помощ дойдоха за 30 мин - нямало места и щот не съм ял съм припадал!?!
Естествено сам си реших проблема - частна линейка (познат ми е, карал ме е 6-7 пъти) и си уредих в 3 болници - ВМА, Иван рилски и Токуда. Там уреди братчеда да влезе и баща ми с мене - да сме заедно и да ни е по спокойно.
Влязох с летящ старт - свалиха ме от носилката и кислорода, сложиха ме на инвалидния стол, докато им кажа че припадам и линейкаджията се беше яко притеснил и той ги натискаше и изкъртих стола - още имам огромни синини. Не повече от 3-4 секунди може би - чувах как викат и суматохата.
Сложиха ме на 15 кислород и от 71 ударих 93-4 сатурация.
1 седмица ставах все по зле - сатурацията непрекъснато падаше на кризи, като ми е спокойно 95, като удари и не мога да дишам малко под 80. ПОмагах си колкото мога с дихателни упражнения колкото и трудно да беше - след 3 ден не можех да се надигам и сам от леглото.
Тогава ми вляха 4 банки ремдесевир (може и той да е помогнал) и точно на 7 ден започнах да се подобрявам. На 10 ден ме преместиха в стая със средно тежки случаи, след още 5 при леките. Последните 2 дена бях без кислород и сатирация 88-92, с 3 литра 96-97 и във вкъщи си ползвам за да възстановя по бързо. Заморявам се супер бързо - буквално на 5 метра.
Това което бях възстановил за 1-2 години сега се надявам да успея за 3-4 месеца - малко по добре съм - мога да стана от седнало положение и въпреки огромните мъки мога да кача 3-4 стъпала.
Най-хубавото е че звяра който живее в мен си остана в заспало положение - продължавам да съм си в ремисия. Че и той ако се беше включил в унищожението ми шансовете ми биха били практически нулеви.
Радвам се че всичко мина (засега). Единствения проблем ми е високата захар и леко ме удари и в очите, сигурно пак съм направил пердета.
Продължавам битките с болестите до последна капка кръв

Радвам се за теб и желая бързо да се възстановиш...И аз преживях ужаса въпреки че го карах много леко но близките ми го караха тежко загубих и много близък човек...

[ratten]

След 22 дена в болница вече съм си вкъщи и дишам самостоятелно.
...
Продължавам битките с болестите до последна капка кръв

евала ботчо.
това с очите ще мине. и аз бая бех замрежил погледа, но след седмица - две се оправи.

[bertram]

И сега какво ще правим ние с гайдите, по-точно с първа доза Астра Зенека?

ами ако след първата си добре е силно вероятно и след втората да си добре

[nomche]

И сега какво ще правим ние с гайдите, по-точно с първа доза Астра Зенека?

[nomche]

След 22 дена в болница вече съм си вкъщи и дишам самостоятелно.

Продължавам битките с болестите до последна капка кръв

Браво, чудесна новна. Дръж се, човече и бързо пълно оздравяване и възстановяване! Тука малко се бяхме притеснили за теб, но щом всичко е добре, можем само да се радваме!

[bertram]

След 22 дена в болница вече съм си вкъщи и дишам самостоятелно.
Дооста тежичко го изкарах. Има няма 15-16кг надолу за няма и месец - ръцете и краката са ми само провиснала кожа и кости.
Абе направо си извадих късмет че имаше и хора които уж бяха по добре ама не се пребориха.
На петия ден вкъщи загубих всякакви сили и припаднах. Губи се много рязко сатурация. И кислородния екстрактор от 5л не може да помогне
Смешна помощ дойдоха за 30 мин - нямало места и щот не съм ял съм припадал!?!
Естествено сам си реших проблема - частна линейка (познат ми е, карал ме е 6-7 пъти) и си уредих в 3 болници - ВМА, Иван рилски и Токуда. Там уреди братчеда да влезе и баща ми с мене - да сме заедно и да ни е по спокойно.
Влязох с летящ старт - свалиха ме от носилката и кислорода, сложиха ме на инвалидния стол, докато им кажа че припадам и линейкаджията се беше яко притеснил и той ги натискаше и изкъртих стола - още имам огромни синини. Не повече от 3-4 секунди може би - чувах как викат и суматохата.
Сложиха ме на 15 кислород и от 71 ударих 93-4 сатурация.
1 седмица ставах все по зле - сатурацията непрекъснато падаше на кризи, като ми е спокойно 95, като удари и не мога да дишам малко под 80. ПОмагах си колкото мога с дихателни упражнения колкото и трудно да беше - след 3 ден не можех да се надигам и сам от леглото.
Тогава ми вляха 4 банки ремдесевир (може и той да е помогнал) и точно на 7 ден започнах да се подобрявам. На 10 ден ме преместиха в стая със средно тежки случаи, след още 5 при леките. Последните 2 дена бях без кислород и сатирация 88-92, с 3 литра 96-97 и във вкъщи си ползвам за да възстановя по бързо. Заморявам се супер бързо - буквално на 5 метра.
Това което бях възстановил за 1-2 години сега се надявам да успея за 3-4 месеца - малко по добре съм - мога да стана от седнало положение и въпреки огромните мъки мога да кача 3-4 стъпала.
Най-хубавото е че звяра който живее в мен си остана в заспало положение - продължавам да съм си в ремисия. Че и той ако се беше включил в унищожението ми шансовете ми биха били практически нулеви.
Радвам се че всичко мина (засега). Единствения проблем ми е високата захар и леко ме удари и в очите, сигурно пак съм направил пердета.
Продължавам битките с болестите до последна капка кръв

а така! ти си корав орех! браво и оттук насетне само по-добре да си!

[polax]

След 22 дена в болница вече съм си вкъщи и дишам самостоятелно.
Дооста тежичко го изкарах. Има няма 15-16кг надолу за няма и месец - ръцете и краката са ми само провиснала кожа и кости.
Абе направо си извадих късмет че имаше и хора които уж бяха по добре ама не се пребориха.
На петия ден вкъщи загубих всякакви сили и припаднах. Губи се много рязко сатурация. И кислородния екстрактор от 5л не може да помогне
Смешна помощ дойдоха за 30 мин - нямало места и щот не съм ял съм припадал!?!
Естествено сам си реших проблема - частна линейка (познат ми е, карал ме е 6-7 пъти) и си уредих в 3 болници - ВМА, Иван рилски и Токуда. Там уреди братчеда да влезе и баща ми с мене - да сме заедно и да ни е по спокойно.
Влязох с летящ старт - свалиха ме от носилката и кислорода, сложиха ме на инвалидния стол, докато им кажа че припадам и линейкаджията се беше яко притеснил и той ги натискаше и изкъртих стола - още имам огромни синини. Не повече от 3-4 секунди може би - чувах как викат и суматохата.
Сложиха ме на 15 кислород и от 71 ударих 93-4 сатурация.
1 седмица ставах все по зле - сатурацията непрекъснато падаше на кризи, като ми е спокойно 95, като удари и не мога да дишам малко под 80. ПОмагах си колкото мога с дихателни упражнения колкото и трудно да беше - след 3 ден не можех да се надигам и сам от леглото.
Тогава ми вляха 4 банки ремдесевир (може и той да е помогнал) и точно на 7 ден започнах да се подобрявам. На 10 ден ме преместиха в стая със средно тежки случаи, след още 5 при леките. Последните 2 дена бях без кислород и сатирация 88-92, с 3 литра 96-97 и във вкъщи си ползвам за да възстановя по бързо. Заморявам се супер бързо - буквално на 5 метра.
Това което бях възстановил за 1-2 години сега се надявам да успея за 3-4 месеца - малко по добре съм - мога да стана от седнало положение и въпреки огромните мъки мога да кача 3-4 стъпала.
Най-хубавото е че звяра който живее в мен си остана в заспало положение - продължавам да съм си в ремисия. Че и той ако се беше включил в унищожението ми шансовете ми биха били практически нулеви.
Радвам се че всичко мина (засега). Единствения проблем ми е високата захар и леко ме удари и в очите, сигурно пак съм направил пердета.
Продължавам битките с болестите до последна капка кръв

Радвам се, че си преборил!
Дано който го хване леко да го кара.

[neptun266]

След 22 дена в болница вече съм си вкъщи и дишам самостоятелно.
Дооста тежичко го изкарах. Има няма 15-16кг надолу за няма и месец - ръцете и краката са ми само провиснала кожа и кости.
Абе направо си извадих късмет че имаше и хора които уж бяха по добре ама не се пребориха.
На петия ден вкъщи загубих всякакви сили и припаднах. Губи се много рязко сатурация. И кислородния екстрактор от 5л не може да помогне
Смешна помощ дойдоха за 30 мин - нямало места и щот не съм ял съм припадал!?!
Естествено сам си реших проблема - частна линейка (познат ми е, карал ме е 6-7 пъти) и си уредих в 3 болници - ВМА, Иван рилски и Токуда. Там уреди братчеда да влезе и баща ми с мене - да сме заедно и да ни е по спокойно.
Влязох с летящ старт - свалиха ме от носилката и кислорода, сложиха ме на инвалидния стол, докато им кажа че припадам и линейкаджията се беше яко притеснил и той ги натискаше и изкъртих стола - още имам огромни синини. Не повече от 3-4 секунди може би - чувах как викат и суматохата.
Сложиха ме на 15 кислород и от 71 ударих 93-4 сатурация.
1 седмица ставах все по зле - сатурацията непрекъснато падаше на кризи, като ми е спокойно 95, като удари и не мога да дишам малко под 80. ПОмагах си колкото мога с дихателни упражнения колкото и трудно да беше - след 3 ден не можех да се надигам и сам от леглото.
Тогава ми вляха 4 банки ремдесевир (може и той да е помогнал) и точно на 7 ден започнах да се подобрявам. На 10 ден ме преместиха в стая със средно тежки случаи, след още 5 при леките. Последните 2 дена бях без кислород и сатирация 88-92, с 3 литра 96-97 и във вкъщи си ползвам за да възстановя по бързо. Заморявам се супер бързо - буквално на 5 метра.
Това което бях възстановил за 1-2 години сега се надявам да успея за 3-4 месеца - малко по добре съм - мога да стана от седнало положение и въпреки огромните мъки мога да кача 3-4 стъпала.
Най-хубавото е че звяра който живее в мен си остана в заспало положение - продължавам да съм си в ремисия. Че и той ако се беше включил в унищожението ми шансовете ми биха били практически нулеви.
Радвам се че всичко мина (засега). Единствения проблем ми е високата захар и леко ме удари и в очите, сигурно пак съм направил пердета.
Продължавам битките с болестите до последна капка кръв

Браво Ботич. Бяхме се притеснили за теб. Радвам се, че си на линия отново. Бързо възстановяване, че не е баш грипче и последствия всякакви.