Ан(д)ре Рийо - си остава за мен най-големият съвременен музикант, оркестрант, цигулар, шоумен, който усеща публиката и може да впише всеки солист в своя оркестър, за да получи супер-изпълнението, придружено с усмивките и аплаузите на публиката.
Маастрихт е един много живописен, най-общо - перфектен /според разбиранията ми/ - готин град. Човек може да се мотае с часове сред тълпата от туристи и местните... Заведенията /виждат се на клипа/ са част от обстановката, като приютяват доста от публиката на концертите...
Приятно е да се почива в сянката на дърветата наоколо...
Една случка: седя аз на една от пейките, гледам щъкането на хората наоколо и грандиозните извисени кули на катедралата пред мен /тържествените церемонии всяка седмица събират народа и впечатляват чужденците/...
Та, седя си аз на пейката и се превъзнасям... РелаксЧЕ, един вид /след напрегнатата работна седмица, разбира се!/... В един момент решавам да си погледна телефона... и наистина /си/ го гледам... След малко усещам някакво раздвижване срещу мен, суматоха..., мъж хвърчи срещу мен, с някаква жена... Дамата поизостана, а тоя - един разпенен и зачервен..., току идва до мен и почва да ... ми тегли телефона от ръцете...
Брех, викам си - тоя си търси ... боя! /по български, де..., ама и неговото "гостоприемство" - никак не ми се понрави.../
))
Не си пускам телефона, аз! Така де - къФ си па ти, ве палячо!
Моят решителен отпор не му се някак понрави... Добре е, че той поолаби хватката, защото дясното ми кроше щеше да попадне точно в брадичката му, а за крайният ефект не ми се мислеше /както ми се беше "открил"/...
И - крайно раздразнен - вече се чудех какво иска тоя от мен..., та погледнах встрани, вляво от мен...
На празната пейка до моята имаше телефон..., черен, като моят... Ми - забравил, нидерландецът му, с нидерландец, че е седял на съседната пейка, ама кога е било това - не зная... Жена му се усмихваше от 20-на метра, с усмивка на съжаление - вероятно се опитваше да извини съпруга си...))
Същият площад, с Ан(д)ре Рийо...
https://www.youtube.com/watch?v=K80cSfaCBQk
Маастрихт е един много живописен, най-общо - перфектен /според разбиранията ми/ - готин град. Човек може да се мотае с часове сред тълпата от туристи и местните... Заведенията /виждат се на клипа/ са част от обстановката, като приютяват доста от публиката на концертите...
Приятно е да се почива в сянката на дърветата наоколо...
Една случка: седя аз на една от пейките, гледам щъкането на хората наоколо и грандиозните извисени кули на катедралата пред мен /тържествените церемонии всяка седмица събират народа и впечатляват чужденците/...
Та, седя си аз на пейката и се превъзнасям... РелаксЧЕ, един вид /след напрегнатата работна седмица, разбира се!/... В един момент решавам да си погледна телефона... и наистина /си/ го гледам... След малко усещам някакво раздвижване срещу мен, суматоха..., мъж хвърчи срещу мен, с някаква жена... Дамата поизостана, а тоя - един разпенен и зачервен..., току идва до мен и почва да ... ми тегли телефона от ръцете...
Брех, викам си - тоя си търси ... боя! /по български, де..., ама и неговото "гостоприемство" - никак не ми се понрави.../
))Не си пускам телефона, аз! Така де - къФ си па ти, ве палячо!
Моят решителен отпор не му се някак понрави... Добре е, че той поолаби хватката, защото дясното ми кроше щеше да попадне точно в брадичката му, а за крайният ефект не ми се мислеше /както ми се беше "открил"/...
И - крайно раздразнен - вече се чудех какво иска тоя от мен..., та погледнах встрани, вляво от мен...
На празната пейка до моята имаше телефон..., черен, като моят... Ми - забравил, нидерландецът му, с нидерландец, че е седял на съседната пейка, ама кога е било това - не зная... Жена му се усмихваше от 20-на метра, с усмивка на съжаление - вероятно се опитваше да извини съпруга си...
)) Същият площад, с Ан(д)ре Рийо...
https://www.youtube.com/watch?v=K80cSfaCBQk
Коментар