Бисери и вицове

[Kiro]

На един мъж му подарили игуана. Един ден тя го захапала за палеца. Първата муреакция била:
- Твойта мама.
След това забелязал, как някак предано и тъжно го гледала. Излязла от аквариума и започнала да го следва навсякъде на крачка разстояние. Гледала го в очите и сякаш искала да му каже:
- Извинявай, прости ми!
Мъжът се разчуствал, вече ѝ бил простил. На сутринта се събудил, а игуаната стояла до леглото, цяла нощ не мръднала, гледала го тъжно. Той се удивил какъв верен и грижовен питомец си има. Палецът му обаче не минавал, отекъл и започнал да го боли по-силно. Сложил игуаната в клетка - и при доктора. Там се изяснило, че този вид игуани са отровни, но отровата е много слаба. Затова те първо хапят, след това тъпо и упорито следват жертвата си, чакайки я да умре...
Та, не гледайте с какви "очи" ви гледат, важен е замисълът им...

[Mateev]

- Шефе, кога ще получим заплата?
- Когато се върне счетоводителя.
- В отпуск ли е?
- Не, в затвора.

[Mateev]

- Радиокулата вика пилота на самолета! Непрекъснато ви викаме, но нямаме отговор! Ако ни чувате, разклатете крилете!
- Пилотът на самолета вика радиокулата! Приземих се преди два часа. Ако ме чувате, разклатете кулата!

[Kiro]

- Господине, аз съм от списание "Параненормално"! Бих искала да взема интервю от Вас. Преди една седмица, Вие сте излязъл от кома! Преживял сте състояние, близко до смъртта! Бихте ли споделили за нашите читатели Вашите преживявания!
- Окей! Значи, аз тежа 199 килограма! Докторите все ми викаха: "Намали малко това плюскане, бе! То ще те вкара в гроба!" Обаче, аз нагъвах, та направо ми пращяха ушите! Във фаталната вечер изядох петдесет кюфтета...
- Извинете, че Ви прекъсвам! ПЕТДЕСЕТ кюфтета ли казахте?!
- Е, да! Защо? Това - много ли е? Освен това, аз се храня балансирано! Преди това изядох една богата гарнитура от кебапчета!
- А ма, кебапчетата не служат за гарниту... Оф, както и да е! Продължавайте!
- А ми, внезапно ми призля и паднах на пода! Чувах някакви гласове наблизо: "Направете сърдечен масаж! Дайте дефибрилатора! Губим го! Час на смъртта 22:30 часа!"
- Боже мой! Значи - официално са Ви обявили за мъртъв! А после?
- А ми, после си спомням един тунел... В далечния му край - струеше ярка светлина! И аз - бавно тръгнах натам!
- Това е супер интересно! И какво се случи?
- А, нищо особено! Заклещих се в тунела, въртях се, въртях се и накрая се върнах обратно!..

[sinbad]

Във флота вече вземат за моряци само хора, които не могат да плуват.
Логиката е,че ще отбраняват корабите по-дълго!!!

[Pyramid]

Един, много тъжен:
- Все по-лесно е да събереш цяла България на един стадион.

[gigow]

Как се казва синът на Червената шапчица:

- Вълко Червенков.

[sinbad]

Миг от бъдещето!

Крясък от балкона към играещите пред блока деца:
- Иване, прибирай се да вечеряш!
- Идвам тате.
- Не съм баща ти, майка ти съм!
Иван под носа си:
- Ай да ви се не види и джендърите, не мога да ви запомня кой баща, кой майка.

[sinbad]

ИЗ „БИОГРАФИЯТА НА ЕДИН НИКОМУ НЕИЗВЕСТЕН КРУМ“
Гаджета преди и сега.
1991 г.
Излизам днес пред блока и гледам Надето. Беше ми интересна защото разбираше белота, разказваше яки вицове и вече беше пропушила. Разхубавила се е. Двама от моите приятели вече имаха гаджета с които се натискаха вечер по пейките. Моят най-близък контакт с жена беше от един метър. Толкова ни делеше с Надето като седнем един срещу друг на карти. Гледам я сега – моя противоположност. Има хубави крака, растат и гърди, мие си очите и си реше косата. Ин и Ян. Дали пък няма да ми стане гадже? И как по дяволите се става гадже? Това бяха въпроси със вселенска неизвестност. Реших, че трябва да издебна удобен момент и да и кажа, че я харесвам, след което направо да си я питам иска ли да сме гаджета. Друго не ми хрумна. Добър план, но труден за реализация. Близначките Женя и Мими вечно бяха с нея и шепнеха нещо в ухото. Трите приличаха на вещерски съвет, който вземаше решения кой да живее и кой да бъде омагьосан от зли сили. Дадох един лев на Весо съседа и го помолих да ги вземе ида им купи по една вафла. Отне му малко време да измисли защо кани само тях. Не разбрах точно как, но се справи. Щом тръгнаха настъпи часът за действие. Надето седеше сама на една пейка. Приближих се аз, а тя взе, че погледна към мен. Спрях. Наведох се и взех да си оправям връзката на обувката. Погледнах. Още ме зяпа. К‘во иска сега? Да умра от вълнение? Не знам колко време съм си връзвал обувката, но накрая тя стана, приближи се и попита:
- Какво правиш с тая връзка?
- Ми завързвам я, - викам аз.
- Струва ми се, че искаш да ми кажеш нещо?
Как ме усети тая! Ще излезе, че има повече опит с мъжете, отколкото предполагам.
- Аз? Нееее!
- Така ли? Аз пък друго си мислех. Хайде, казвай! – настоя тя.
- Добре! Колко ти е часа? – ловко се измъкнах от ситуацията.
- Моля? – Надето мигаше с клепки.
- Часът! – повтарям. Колко ти е часът?
- Круме! Ти да не ме харесваш? – изстреля тя.
- Аз? Тебе? Нееее! – изстрелях без да се замислям.
- Тогава защо Весо дойде тук и каза че си му дал един лев и си го помолил да отиде за вафли с близначките? Те за какво са му? Да му носят торбите ли?
Хвана ме. Тоя Весо може ли да е толкова тъп! Да провали гениалния ми план по такъв елементарен начин!
- Ами откъде да го знам тоя какви ги дрънка! – правя се на ни лук ял, ни лук мирисал.
- Круме! – усетих някаква заплаха в тона и.
- Ми...аз....то...май те харесвам, ама нищо особено де, не съм много сигурен. – взех да мънкам.
- И аз те харесвам Круме! – стреля по мен Надето!
Ха! Ми така кажи, бе! Какво облекчение! Все едно бях преместил Стара планина. То не било толкова трудно. Ама какво следва после?
- Еми, браво. – казах. - Това е хубаво.
- Не! – каза тя. Това е хубаво, - добави после, прближи се, целуна ме за една десета от секундата по устата и седна обратно на пейката.- Ела, седни до мен!
Седнах до нея, хванахме се за ръце. Когато Весо и близначките се върнаха, вече бяхме гаджета. Лесна работа.
2021г.
Появява се съобщение в месинджъра на четиринайсе годишната ми дъщеря. Непознат. Снимката му е стилизиран образ на Сатаната насред казаните в преизподнята.
- Zdr. Ko pr?
- Познаваме ли се?
- Men si4ki me zn.
- Аз не те познавам.
- Znae6 me, ne se li se6t?
- Може ли да пишеш нормално?
- Ko?
- Какво.
- Ko kakwo?
- Казва се „какво“.
- Koe?
- Забрави. Какво искаш?
- Durp. li narg?
- Какво?
- Nargile we, pu6i6 li nargle.
- Не. И не пиша с непознати.
- Lol. Az sum ma, Spas ot 6esnaisto..
- Кой?
- Naj-got. sedmoklasnik w 6esnajsto, koj. Isk da dwijim? Kanq ten a na fleima da pu6 narg.
- Не.
- Ko ne? Ne me zn. Ili nqaa dojde6?
- И двете.
- E, moa li da si tolko zalupena?
- Такава ли съм?
- 100 pro!
- Щом казваш.Чао.
- Аre. Pomisli. Po princip momi4etata mnoo dvijat s mene.
Настава пауза. Разкарала го е. След 2 минути:
- Glej sq. Fanal sym bas s Gopeto i Lajnoto, 4e 6e si mi gaze.
- Изчезвай.
- Ok. Ako isk. Samo za 1 d. da zema basa. 6e po4erpq ne6to.
- Изчезни преди да съм те блокирала.
- Kwo ti staa ma. Za mnoo got. li se ima6, a?
- …………..
- Mnoo stanahte vazni u wa6to daskalo. Wsi4ki momi4 si padat po men, qsno li ti e? Ma ti qwno si mnoo smot. Are, ne mi trqa6. Kifla.
Дъщерята ми показва разговора и пита – Добре де, вие как си хващахте гаджета по твое време? Е, как, - отговарям, - завързвахме си обувките. Но с отношение. Не знам дали ме разбра.

[mathematician]

[sinbad]

[sinbad]

Женския пазар,Бай Пешо се опитва да привлече клиенти:
–Мили дами,купувайте дини и пъпеши,сега им е сезона!Пишки има целогодишно!

[sinbad]

Един човек претърпял инцидент, в последствие на който грездеят му се откъснал и потънал в небитието. Позакърпили го криво ляво, седнал той с доктора, който му казал:

- виж сега, твоя член вече го няма, но има тук един чужд, за донорство, така че ако искаш...

- давай бе докторе, иначе съм загинал, отвърнал болника.

Речено - сторено. Зашили му нов грездей на нашия човек, тръгнал си той по живо, по здраво. След няколко седмици обаче при доктора пристигнала жената на пациента.

- Докторе, проблем! Моичкият не ще да...разбирате ме, да ме ...абе да изпълнява там задълженията си. Не му работи члена ли, що ли, не знам, ама помагай!

Позачудил се докторът па се обадил на нашя човек, извикал го на среща в кабинета и се разговорили:

- Какво става, попитал доктора, как е половият живот?

- О, чудесно! Даже по-добре от преди. почуквам секретарката, комшийката, даже и балдъзата оправих

- Е добре де , а жена ти?

- Докторе, там проблемът е психологически - Не мога с чужд кур моята жена да оправям.

[Kiro]

По времето на соца имало един цигански оркестър, който свирел по митинги и конгреси на ЦК из цяла България и така циганите в него си изкарвали прехраната. След 1989 г. дошла демокрацията и нямало вече митинги и конгреси, та циганите се видели в чудо. Решили да офертират новата власт, да им свирят на техните събития. Пратили най-младия тромпетист – Асан, в София, като изрично му забранили да споменава на новата власт, че са свирили за БКП-то. След два дена идва Асанчо тъжен. Наобиколили го циганите от цялата махала:
– Кажи, Асане, какво стана?
Асан:
– Ми к’во… като разбраха, че сме свирили за БКП-то, ме изхвърлиха, че даже и шамари ядох.
– Бре, Асанчо, к’ъв си прост, начи! Нали те предупредихме да не им казваш, че сме свирили на комунистите?!
– Бе, аз не им казах бе, бате, те беха същите и ме познаха...

[NordWest]

Чукча е ловец. Лежи в затвора заедно с един мужик.
Мужикът:
- За какво лежиш?
Чукча:
- Убих бяла мечка, дадоха ми две години. А ти?
- Убих жена си, дадоха ми двайсет години.
- Двайсет!? И за какво? Че там има само една шепа козина!?..