If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?
"19 years ago, when my 1st company got bought, I had to decide between buying a house in Palo Alto or a McLaren F1 (best car ever imo). Was no contest. I bought F1 & a small condo that was much cheaper than the car. New Tesla Roadster will exceed all gas sports cars in every way…"
Защо според вас Мъск си купува макларън вместо къща?
Казва, че си е купил и малък луксозен апартамент.
340 млн. получил за фирмата Zip2, около 3.5 млн сигурно е дал за Макларъна*, доста по-малко дал за кондоминиума, така че надали е стоял пред чак толкова твърда алтернатива "или".
Веднага основава Х1, която бързо става ПейПал** и след година и половина - две бива купена от Ибей за 1.5 млрд.
Това са първите му, сравнително лесни, пари от началния бум на интернет.
Но Мъск много ме кефи как развива тези пари след това
"19 years ago, when my 1st company got bought, I had to decide between buying a house in Palo Alto or a McLaren F1 (best car ever imo). Was no contest. I bought F1 & a small condo that was much cheaper than the car. New Tesla Roadster will exceed all gas sports cars in every way…"
Защо според вас Мъск си купува макларън вместо къща?
Не само че не всичко е вярно...ами е възможно почти нищо да не е вярно. Затова...има човек глава на раменете си в която би трябвало да има нещо все пак...което да те подтикне на база на всичко което четеш да помислиш и сам.
Въпросите са доста коварно нещо, винаги пораждат все повече въпроси - това си е лоша карма. От друга страна отговорите, са много яки. Ако остават без въпроси и кармата се прекъсва. Човек изпада в нирвана И сега идва един коварен въпрос, за какво са му на човек въпроси, след като нямат отговори. Може просто да се придържа само към отговорите
преди да е имало кой да е отговор....някой е смятал че няма отговор. Ако не е задал обаче въпроса...никога е нямало да има отговор. Т.е въпросите са развитие....с къв да е отговор или без отговор към даден момент,
Защо да е тъжно? Даже напротив, според мен
Между другото много добре си спомням, когато се роди сина ми. Почуствах се безсмъртен. След моята смърт, една малка частица от мен ще продължи да живее и в този смисъл аз ще съм безсмъртен. С много хора съм споделял това и всички казват, че не са го гледали от този ъгъл
е ...да ти споделя..аз пък никога не съм го почуствал това...даже и през ум не ми е минало
Мен ме кефи сега да си гледам детето как расте....как се учи...колко е забавно...как се смее ..ей такива работи.
и никога според мен не трябва да го гледаш под тоя ъгъл
Не вярвам да ми повярваш защо искаш да оставиш нещо след себе си. Казвал съм го много пъти, но на никой не му се вярва . По дебелите книги пише, че дори и при най-тежката загуба - тази на дете, загубилият не тъжи за детето си а за самият себе си. Та пак да го кажа моето си. Целият ни живот според мен се ръководи от изначалният страх от смъртта. Затова искаме да оставим нещо след себе си ако не нещо голямо, то поне деца. Така си осигуряваме някакво измамно безсмъртие. Затова западният модел е по-успешен. Защото не вярват в прераждането и всеки се престарава да направи повече от колкото му е нужно. То няма лошо да е така. Проблема е че на много хора не им остава време да се порадват на създаденото. Това не го приемай срещу теб. Знам, че не си от тези, които не знаят как да се радват на живота Обаче въпроса с прераждането за мен си е много важен за постигане на материален успех. Най-добре е да нямаш общо с религиите.
не съм съгласен. Страха от смъртта е ок...ясно че всеки го е страх.....но това не е паталогично при хората. Тезата че щото те е страх от смъртта че за това правиш деца е ....странна и по никакъв начин няма общо с мен. За мен децата са щастие и нищо повече...смисъл на същестуването ми но не в смисъл че някой ще ме наследи. Имам кво да правя...занимавайки се с тях...осмисля ежедневния ми живот...има кого да обичам...на кого да се радвам и т.н....появява се някаква благородна за семейството цел...която обединява семейството и много други но да каже някой че отва е поради страх от смъртта...е как да кажа....никога по никакъв начин не ми е минавало дори през ум до този момент че това може да е причина...и ако я прочета някъде както ти казваш сега че я има...ще я приема за безумно глупава. Всеки ден с децата ти би трябвало да е щастие за всеки. Една основателна причина да се чустваш успял и щаслив. Не съм разбирал дори на грам хората които не искат деца....
Прераждането Алонсо е едно от тея врвания които нямат ниакъв практически реален смисъл освен отрицателен. Това не е като вярата в Бога или някаква невидима сила. Ако вярваш в БОГ или сила е възможно да искаш тази сила да ти помогне и тя в действителност може да ти помогне ако я владееш. Например да използваш силата на ума си...да влияеш на хората...да чустваш...да използваш тая енергия ...силата на вярата...материализирането на силни мисли....много хора го правят и реално...дори и аз имам някакви постижения...
При Прераждането имаш някаква сляпа вяра че след смъртта няма да умреш. И кво от това? Какво значение има дали ще умреш или няма да умреш? Особенно ако не помниш нищо както ние не помним. Да кажем изчезва страха от смъртта...което може да те направи по отпуснат и по неценящ времето което имаш като настоящ живот. Осланяш се на нещо си там...след смъртта. Ако пък речеш да си по добър или подобни ...и пренебрегнеш правилата на реалния живот....вероятно няма да реализираш потенциала си в този живот. Което е адски глупаво.
Обещанието за друг живот религията цял живот го използва за манипулация. Ето например терористите...с 12 те девици дет го чакат да го чукат тоя с бомбата.....само забележете девици....ебахти простотията. Друг пък чака в рая да отиде....не тука да кара бентли а там да кара може би? Друг пък с кармата....бъди овца сега...щото евентуално ако си овца...кво ще станеш след смъртта? По голяма овца или вълк? Ако си вълк пък лошо с другата карма...т.е бъди овца във всеки живот. Това е смисъла - да си овца.
Това е елементарна манипулация с даване на надежда. Значи прави квото ти казвам сега....пък после ще си ок...ако не слушаш....отиваш в ада или ще се преродиш в овца....все едно сега ако слушаш не си овца.Поне ще знаеш как е))
Сега аз ти казвам аз на теб...ще ти дам една банкова сметка...преведи ми утре всичките си пари...и аз ти обещавам да идеш където искаш...в рая...да се преродиш в уорън бъфет ако искаш...квото искаш това ще ти обещая. Като евангилистите..дето продават къщата си...и я дават на пастора...лумпените ...
Според мен въпреки че е фактор страха от смъртта много се преиграва с тоя страх. А човек го е страх щото не знае кво е....ако знае...всичко губи смисъл....целия живот губи смисъл. Ако има прераждане и ни писне тоя живот или се преебем нещо ..ами да фанем една пушка да се гръмнем....т.е да се предадем. Това ако не е глупаво...ще е смешно. Къде остава борбата за живот или оцеляване? Която прави живота това което е....и което всъщност е хубавото дори да е лошо. Ако няма загуби...как ще оцениш успеха?
Не вярвам да ми повярваш защо искаш да оставиш нещо след себе си. Казвал съм го много пъти, но на никой не му се вярва . По дебелите книги пише, че дори и при най-тежката загуба - тази на дете, загубилият не тъжи за детето си а за самият себе си. Та пак да го кажа моето си. Целият ни живот според мен се ръководи от изначалният страх от смъртта. Затова искаме да оставим нещо след себе си ако не нещо голямо, то поне деца. Така си осигуряваме някакво измамно безсмъртие. Затова западният модел е по-успешен. Защото не вярват в прераждането и всеки се престарава да направи повече от колкото му е нужно. То няма лошо да е така. Проблема е че на много хора не им остава време да се порадват на създаденото. Това не го приемай срещу теб. Знам, че не си от тези, които не знаят как да се радват на живота Обаче въпроса с прераждането за мен си е много важен за постигане на материален успех. Най-добре е да нямаш общо с религиите.
Не всичко написно в книгите е вярно. Биологичният порядък не трябва да се променя - не е редно родителят да погребва детето си. Когато загубиш дете, ти не свикваш със загубата, а свикваш да живееш с болката и тъгата от тази загуба.
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Въпросите са доста коварно нещо, винаги пораждат все повече въпроси - това си е лоша карма. От друга страна отговорите, са много яки. Ако остават без въпроси и кармата се прекъсва. Човек изпада в нирвана И сега идва един коварен въпрос, за какво са му на човек въпроси, след като нямат отговори. Може просто да се придържа само към отговорите
Защо да е тъжно? Даже напротив, според мен
Между другото много добре си спомням, когато се роди сина ми. Почуствах се безсмъртен. След моята смърт, една малка частица от мен ще продължи да живее и в този смисъл аз ще съм безсмъртен. С много хора съм споделял това и всички казват, че не са го гледали от този ъгъл
Тук ще се съглася. Добавяйки, ме раждането е нещо неповторимо. Рацепва живота ти на две. Уникално изживяване. Изведнъж абсолютно всичко си идва на мястото. Приключват всички глупости. Ставаш цялостен.
Защо да е тъжно? Даже напротив, според мен
Между другото много добре си спомням, когато се роди сина ми. Почуствах се безсмъртен. След моята смърт, една малка частица от мен ще продължи да живее и в този смисъл аз ще съм безсмъртен. С много хора съм споделял това и всички казват, че не са го гледали от този ъгъл
Единствената следа която можеш да оставиш , това е ДНК -то ти в децата си.
Химичните реакции като обич ,семейство .морал ,слава и десет страници тинтири минтири имат значение само докато са в полза на тази първа и единствена следа.
щото всичко друго съм направил....и ми липсва само нещо значително което да оставя след себе си....и това ме изпълва с вдъхновение и ми дава смисъл да продължа...
Кажи кво смяташ ти
Не вярвам да ми повярваш защо искаш да оставиш нещо след себе си. Казвал съм го много пъти, но на никой не му се вярва . По дебелите книги пише, че дори и при най-тежката загуба - тази на дете, загубилият не тъжи за детето си а за самият себе си. Та пак да го кажа моето си. Целият ни живот според мен се ръководи от изначалният страх от смъртта. Затова искаме да оставим нещо след себе си ако не нещо голямо, то поне деца. Така си осигуряваме някакво измамно безсмъртие. Затова западният модел е по-успешен. Защото не вярват в прераждането и всеки се престарава да направи повече от колкото му е нужно. То няма лошо да е така. Проблема е че на много хора не им остава време да се порадват на създаденото. Това не го приемай срещу теб. Знам, че не си от тези, които не знаят как да се радват на живота Обаче въпроса с прераждането за мен си е много важен за постигане на материален успех. Най-добре е да нямаш общо с религиите.
Коментар