Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Анонимен120535]

Развитие и застой на кое? На кариерата, на възнагражденията, на социалнте умения, на работата в екип, на свободното време, на компетенциите на кое точно?

пак казвам за да постигнеш някъде повече трябва да жертваш на друго място. Т.е. нанякъде се развиваш в други аспекти регресираш.

В много от случаите проблема не се свежда до това искаш ли да се развиваш в някоя област или да си успешен в нещо, а дали си готов да плотиш цената...

Развитие в което можеш ...в което ти е интересно...или което е ценно за теб. Жертвата е компромис....което не е задължително регрес.

Цената...я плащаш всеки ден...дори за хляба който ядеш. Но това че хляба има цена не означава че не трябва да ядеш и да умреш.

[Анонимен120535]

Long Italian Banks

да

[Анонимен120535]

Твоят опит е ограничен до определени условия, в които си живял. И понеже този опит не е особено полезен в широкия свят, ти искаш да запазиш своя си свят, в който твоят опит е важен и полезен.

Опитът ти примерно не само че е безполезен на фондовите пазари, а дори е вреден.

Типично в твой стил.

От каква позиция преценяваш какъв е моя опит...дали той е полезен...кой е моя свят...и всичко това препращаш към фондовите пазари.

Ще повторя пак това което казах:

"Начина ти избирателно да взимаш нещата които ти изнасят и да игнорираш нещата които не ти изнасят...показва начин на мислене който си има категория и е дори описан в моята книга без да те познавам."

Имам усещането че изпитваш панически страх...нещо да не наруши вярванията ти.

[pepe1234]

Защото така се случва развитието. Ако на някой му харесва да не се развива...това е негово право. За мен развитието е смисъл на живота...а застоя е убиец на живота.

Развитие и застой на кое? На кариерата, на възнагражденията, на социалнте умения, на работата в екип, на свободното време, на компетенциите на кое точно?

пак казвам за да постигнеш някъде повече трябва да жертваш на друго място. Т.е. нанякъде се развиваш в други аспекти регресираш.

В много от случаите проблема не се свежда до това искаш ли да се развиваш в някоя област или да си успешен в нещо, а дали си готов да платиш цената...

[HY Spread]

Защото така се случва развитието. Ако на някой му харесва да не се развива...това е негово право. За мен развитието е смисъл на живота...а застоя е убиец на живота.

Long Italian Banks

[Анонимен120535]

А защо всички толкова искате да се променяте да мислите пре-позитивно, за да следвате нови и нови мечти и цели. Това означава ли че сте недоволни от нещо от живота си например...

няма ли някой който да харесва себе си и живота си такъв какъвто е? В повечето случаи за да постигнеш едно трябва да жертваш друго.

Защото така се случва развитието. Ако на някой му харесва да не се развива...това е негово право. За мен развитието е смисъл на живота...а застоя е убиец на живота.

[Анонимен120535]

Не съм очаквал да разбереш Не защото ти си глупав. Просто аз не съм толкова глупав, за да си мисля, че е възможно да разкажеш стотици книги с разсъждения и примери и то да ги разкажеш с 5 изречения. Но все пак, опитай се да се погледнеш от страни. На въпроса ми "защо" хората искат да оставят нещо след себе си ти отговори с една дума "не знам" а в следващият момент използваш дълги постове и аргументи за да доказваш че не съм прав. Това е много интересно. За мен е и много важно. Всеки иска да остави нещо след себе си а никой не знае защо аджеба иска да оставя нещо след себе си. Самата фраза "да оставя нещо СЛЕД СЕБЕ СИ" показва мислене и концентриране върху "СЛЕД". След себе си или след СМЪРТТА си. Това не е ли всъщност концентриране върху смъртта ?
За мен в живота има само един въпрос. И този въпрос е : "Как се чувствам?" Ако се чувствам ОК си карам така. Ако пък нещо не ми е ОК, гледам да го разкарам за да съм ОК Та чисто практическият въпрос е дали е ОК да ме преследва мисълта за смъртта. Ами според мен не е ОК и затова гледам да разкарам тая мисъл от главата си. Не си мисли, че аз се осланям на нещо след смъртта си. Дори напротив. Отхвърлянето на желанието да оставям нещо след себе си ми оставя време да се наслаждавам пълноценно точно на ТОЗИ си живот. Самият смисъл на живота ми става друг. Това въобще не означава, че аз съм спрял да мечтая или да правя някакви неща. Пак ги правя, но ги правя с цел да се чувствам добре от това че ги правя а не за да оставям нещо след себе си. Накратко вече мога да погледна света с други очи. Вече знам, че парите ми стигат не само за този а и за още няколко живота и самите кинти не са ми толкова важни Това че не са ми важни не значи, че не ги ценя и че ще ти ги прехвърля на теб. Даже напротив. Важни са ми защото няма да ми вземат времето за да ги правя и защото ще ми осигурят правенето на неща, които поискам да направя. Бог гледам да не го занимавам със себе си и от него искам да не ме занимава с него си. Един от малкото ми останали принципи е да избягвам всякакви идеологии и принципи. Та в този смисъл аз самият нямам никакво желание да убеждавам който и да било в каквото и да било. Ти специално си ми много интересен, защото преди няколко години разсъждавах точно като теб. Интересно ми е защото така видях как са ме виждали хората тогава а знам как се виждах аз. Та ако те интересува, мога да ти обясня и защо много хора не те разбират.
И все пак за да има някаква полза от поста ми и да се опитам да ти дам някакъв съвет:
Ако искаш да разбереш лесно някакви неща, не прави грешката да ги пречупваш през себе си. Това води до отхвърляне и пречи на разбирането. Опитай се да мислиш чисто научно по въпросите и след като си изясниш принципно нещата намесвай себе си в сметките

Отзад - напред.

Да, пречупвам ги през себе си, въпреки че правя опити да мисля от гледна точка на другите . Предполагам не успявам съвсем и не знам дали това е възможно. Всъщност и ти правиш така. Всеки прави така защото всяка мисъл която се роди в главата на някой е в резултат на някакъв експириънс в миналото или някаква информация ....различна от тази с която разполагат другите. Опитам се да подхождам научно...но научния ми подход пак е в резултат на това което съм аз и понякога това е за добро.

Ето например отношението ти към смъртта.

Ти пречупваш през себе си в случая при гледната ти точка за смъртта, Аз правя същото в живота - гледам да се чуствам ок. Само че мен тоя въпрос със смъртта не ме тормози нито ме преследва. Ти се замисляш...търсиш някакви неща да не се замисляш за смъртта щото не ти е ок..а при мен аз не се замислям. Т.е на мен не ми се налага да разкарам мисълта за смъртта от главата си. Нямам време и желание да мисля за това по принцип. Говориш за твоя живот...моя е по различен. Така че аз нямам твоя проблем ....да се замислям кво да оставям и кво да не оставям след себе си...и каква да бъде цената която трябва да плащам в тоя живот.

Друго което искам да кажа че, че не съм казвал че НЕ ЗНАМ защо искам да оставя нещо след себе си. Като казах за мечтите ми, казах че мечтата ми е да оставя нещо СТОЙНОСТНО след мен...а не само пари. Стойностно по принцип. Много задълбаваме в тема която не ми е много приятна щото е лична....но, просто искам да направя нещо яко бе Алонсо...не само пари. Не тръси под вола теле...това няма общо със смъртта или някаква мисъл за нея...или подобни. Това е просто щото така ми се иска ей сега...и така си живея по добре сега...и освен това ми дава цел...смисъл...и кеф да живея сега и да бачкам нещо. Ти ме пита защо стойностно и аз казах щото ъака ми се иска сега. Само че тука въпроса беше защо СТОЙНОСТНО...а не защо да оставя. Аз пари така или иначе ще оставя.
Защо искам да оставя кво да е? Ами заради децата ми разбира се....заради семейството ...това оставянето не става въпрос за лишения в сегашния ми живот. Наследството дава възможност за по добър старт на някой от фамилията по късно....дори и това не ми дреме толкова колкото факта че аз и всеки би трябвало да има ОТГОВОРНОСТ към семейството си. Не мога заради чсития си егоизъм да се гътна утре и да ги оставя да умрат от глад при положение че цял живот съм носил отговорността да се грижа за тях. На мен тази ОТГОВОРНОСТ която успявам да изпълня ми носи самата тя удовлетворение...ако разбираш. Това ми е част от кефа..Алонсо. в сегашния живот. Това не ми е задължение. Не го чуствам така.

Освен това, не си прав според мен да тълкуваш фразата " след себе си" като концентриране върху смъртта. Това че всеки знае че ще умре и е нормално да говори кво ще стане след себе си...по никакъв начин не означава че се концентрира върху смъртта. Просто констатира тоя факт.

[BobyB]

Това което питам е...защо Мъск е решил да си купи малък апартамент вместо къща в замяна на това да си купи скъпа кола?

И колата струва повече от кондото.

Колко хора биха го направили това при първите пари които са взели? Въпроса ми е защо според теб го е направил?

Изеров очевидно няма представа какво значи да продадеш компания в която са участвали инвеститори. Реално Мъск е направил около 22 милиона от сделката, а брат му 15, останалото инвеститори. На тоя фон един Макларън си е сериозен харч.
Моя отговор е - искал е да подкара на скорост, не да се "пенсионира", още тогава е възприемал печалбата като само първа стъпка към реализацията на нови идеи.

[Анонимен120535]

Казва, че си е купил и малък луксозен апартамент.

340 млн. получил за фирмата Zip2, около 3.5 млн сигурно е дал за Макларъна*, доста по-малко дал за кондоминиума, така че надали е стоял пред чак толкова твърда алтернатива "или".

Веднага основава Х1, която бързо става ПейПал** и след година и половина - две бива купена от Ибей за 1.5 млрд.
Това са първите му, сравнително лесни, пари от началния бум на интернет.
Но Мъск много ме кефи как развива тези пари след това

- - - -
Zip2 - https://en.m.wikipedia.org/wiki/Zip2
* - http://www.topcarrating.com/price.php?brand_id=117
** - написах погрешно ПийПал... Какво ли щеше да бъде, ако е така?

Това което питам е...защо Мъск е решил да си купи малък апартамент вместо къща в замяна на това да си купи скъпа кола?

И колата струва повече от кондото.

Колко хора биха го направили това при първите пари които са взели? Въпроса ми е защо според теб го е направил?

[national power]

А защо всички толкова искате да се променяте да мислите пре-позитивно, за да следвате нови и нови мечти и цели. Това означава ли че сте недоволни от нещо от живота си например...

няма ли някой който да харесва себе си и живота си такъв какъвто е? В повечето случаи за да постигнеш едно трябва да жертваш друго.

Аз харесвам животът си такъв какъвто е.Благодаря на Бог за това.Не знам с какво съм го заслужил дори си мисля че не съм но е факт.Каквото съм поискал всичко ми е дадено и в професията и в семейството....Пак казвам Благодаря ти Боже за всичко искам само здраве и разум за всички.Материалното колкото толкова....

[national power]

Това че имам идея защо обичам детето си не означава, че ще го обичам по-малко. Аз с моето дете не съм се разделял и ден вече почти 15 години. В същият момент имам много познати и приятели, които ги няма с месеци и въобще не знаят какво става с децата им. Парадокса е че според тях причината да живеят така е че обичали децата си. Нито ден не съм го оставял на баби моя. Само няколко лагера за всички тези години. Това обаче е до време. Той вече има нужда от неща, които не може да получи от мен и аз съм достатъчно разумен да не му преча за неговите си му мечти. Труден е момента в който трябва да освободиш нещо, което ти е давало радост 15 години всеки ден.Психолозите му викат синдром на опразненото гнездо. Невежеството по въпроса води до друг парадокс. Много хора се вкопчват в децата си с което не помагат нито на себе си нито на децата си. Искат да притежават децата си и да ги напътстват, защото искат да оставят нещо след себе си. Парадокса е че така пречат на развитието им и на щастието им и всъщност постигат обратен ефект.

Няма нещо на тая земя което да обичаме повече от децата си.Щом ги обичаме трябва да ги оставим свободни и да ги подкрепяме винаги и с каквото можем.Във всяко семейство идва този момент когато децата порастват и отлитат.Хубаво е родителите да са наблизо и да помагат когато има нужда но да живеят заедно не е добре.моите порастнаха и тръгнаха по техния път.Вече дори пари не мога да им дам не искат.А аз искам да им дам...Отговорът е вие с мама с баба и дядо сте направили достатъчно вече е наш ред.Пари си изкарваме достатъчно няма време да ги харчим...Направих се на луд и викам ще ви платя една екскурзи десет дена в Рим и Флоренция...отговорът беше няма време за това.Вече не питам те знаят че когато имат нужда ние ще помогнем...Никога не съм се бъркал в техния избор.Когато дъщерята вече приета в Американския университет в Благоевград каза аз няма да уча там а в ТУ София мислех че се шегува но нещата бяха сериозни.Отворих моите учебници извиках я и показах какво ще учи обясних и че там жулят двойки на поразия.После стана трудното.Но съм подкрепял до дупка и с каквото мога....детето се справи сега има чудесна работа и казва че чанча и двойките в ТУ са я направили човек.Казва че ако може да върне времето назад пак това ще избере.Аз много се притеснявах за нея ама оказа се напразно....Младежа и той винаги се е оправял сам.За него се притеснявахме че като завърши няма да се върне и бяхме решили да му купим някакво жилище в Германия но той се върна и не иска да ходи повече навън...

[Money]

Мъней...възприемането на едно нещо минава и през личния опит и живот.....до въпросната реплика относно че маската "аз съм истински" е най често срещтаната маска...аз съм стигнал сред много мислене и разсъждения на тема маските като цяло....влиянието им...проблемите...и резултатите от начина на живот на различните хора..в резултат на което съм написъл нещо което мисля че е стойностно. Това не е стила, цитат на еди кой си без да осъзнаваш кво стои зад този цитат минал през личния ти опит и най вече расъждения по темата.

Това че съм повлиян от всичко което съм чел...чувал...мислил върху него ..виждал..усещал...наблюдавал и т.н..е най естественното нещо, след като не съм живял до оня ден в пещера изолиран от света.

Аз мъней много обичам да слушам...проблема ми е че рядко намирам кого да слушам. Затова винаги отбелязвам с удоволствие когато съм съгласен с някой или когато някой е прав според мен...или когато науча нещо полезно.

Относно четенето...се чудя дали се прайш на две и половина или в действителност ти е трудно да осъзнаеш какво ти казвам лично за теб?

Ще ти го кажа пак....впечетлението ми и личното ми мнение е, че ти липсва ужасно много опит в резултат на което имаш изключителна вяра в медиините авторитети ...изключително си подвалстен на този процес за промиване на мозъци...нямаш смелостта да мислиш самостоятелно което в моите очи те показва като наивен.

Това го казвам само на база...на това което съм чул от теб като начин на мислене. Не те знам къв човек си. Възможно е да си различен...и този образ да е породен от други причини...но това за мен не е важно.

Начина ти избирателно да взимаш нещата които ти изнасят и да игнорираш нещата които не ти изнасят...показва начин на мислене който си има категория и е дори описан в моята книга без да те познавам.

Но аз не те съдя...нито ми е работа да мисля за теб какъв си наистина и що прайш нешата които правиш. Аз ти давам непоискана обратна връзка на база на коментарите ти....и я давам не заради теб а като реакция на несъгласието ми с теб и с оглед защитата на моята теза.

Аз обичам да чета и чета....ти обичаш да четеш и четеш вероятно.... Но аз не цитирам постоянно някой друг зашитавайки моя теза...аз казвам кво мисля повлиян разбира се от това което чета , което виждам и т.н.

Един от малкото случаи в които ми беше полезен беше за оня финансит на Хитлер. Бъди убеден че ако някога си ми полезен за нещо или смятрам че си прав от моя гледна точка ти или който и да е друг няма да се поколебая да го отбележа.

Твоят опит е ограничен до определени условия, в които си живял. И понеже този опит не е особено полезен в широкия свят, ти искаш да запазиш своя си свят, в който твоят опит е важен и полезен.

Опитът ти примерно не само че е безполезен на фондовите пазари, а дори е вреден.

[Pyramid]

Това че имам идея защо обичам детето си не означава, че ще го обичам по-малко. Аз с моето дете не съм се разделял и ден вече почти 15 години. В същият момент имам много познати и приятели, които ги няма с месеци и въобще не знаят какво става с децата им. Парадокса е че според тях причината да живеят така е че обичали децата си. Нито ден не съм го оставял на баби моя. Само няколко лагера за всички тези години. Това обаче е до време. Той вече има нужда от неща, които не може да получи от мен и аз съм достатъчно разумен да не му преча за неговите си му мечти. Труден е момента в който трябва да освободиш нещо, което ти е давало радост 15 години всеки ден.Психолозите му викат синдром на опразненото гнездо. Невежеството по въпроса води до друг парадокс. Много хора се вкопчват в децата си с което не помагат нито на себе си нито на децата си. Искат да притежават децата си и да ги напътстват, защото искат да оставят нещо след себе си. Парадокса е че така пречат на развитието им и на щастието им и всъщност постигат обратен ефект.

+110

[Alonso]

А защо всички толкова искате да се променяте да мислите пре-позитивно, за да следвате нови и нови мечти и цели. Това означава ли че сте недоволни от нещо от живота си например...

няма ли някой който да харесва себе си и живота си такъв какъвто е? В повечето случаи за да постигнеш едно трябва да жертваш друго.

Ето ти друг парадокс. Всеки един от нас е убеден че е прав и че собствената му вяра е най-правилна и че живее живота си по възможно най-правилният начин. В същото време самото писане в този форум, доказва че всъщност никой не е сигурен че е прав. Но такива сме повечето хора. Доволни сме, но искаме да сме още по-доволни

[Alonso]

е ...да ти споделя..аз пък никога не съм го почуствал това...даже и през ум не ми е минало

Мен ме кефи сега да си гледам детето как расте....как се учи...колко е забавно...как се смее ..ей такива работи.

и никога според мен не трябва да го гледаш под тоя ъгъл

Това че имам идея защо обичам детето си не означава, че ще го обичам по-малко. Аз с моето дете не съм се разделял и ден вече почти 15 години. В същият момент имам много познати и приятели, които ги няма с месеци и въобще не знаят какво става с децата им. Парадокса е че според тях причината да живеят така е че обичали децата си. Нито ден не съм го оставял на баби моя. Само няколко лагера за всички тези години. Това обаче е до време. Той вече има нужда от неща, които не може да получи от мен и аз съм достатъчно разумен да не му преча за неговите си му мечти. Труден е момента в който трябва да освободиш нещо, което ти е давало радост 15 години всеки ден.Психолозите му викат синдром на опразненото гнездо. Невежеството по въпроса води до друг парадокс. Много хора се вкопчват в децата си с което не помагат нито на себе си нито на децата си. Искат да притежават децата си и да ги напътстват, защото искат да оставят нещо след себе си. Парадокса е че така пречат на развитието им и на щастието им и всъщност постигат обратен ефект.