Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[ravnovesie]

Сега не мисля. После ще. Сега питам.

А не мислиш защото ?

[Selena]

Хората винаги остават на 17 години. Само тялото им остарява и животът ги прави по-предпазливи. Но вътре във всеки един човек все едно дали е на 30, 50 или 70 години си стои неговото 17 годишно аз, което в доста случаи си иска същите неща каквито е искало тогава.

Абе 17 е ок горе долу, но аз си имах работа с 15 годишни раними същества. Не знам, в училище май трябва да ни учат първо повече да общуваме и после всичко останало. Мисля, че помогнах да се оправи работата, ама той пътят към ада ...

[Pyramid]

Ти как мислиш?

Сега не мисля. После ще. Сега питам.

[Анонимен120535]

Какво сте захапали Смъртта? Има нещо по-просто в оставянето на следите: Желанието да изпълниш живота си със смисъл. След това ще си умрял и ня а да ти пука, все пак. Пука на живите. Пука ли ти, си жив.
...пък те ми мрънкотят занеизбежното.

Абсолютно вярно.

[ravnovesie]

„Трябва”? На кого?

Ти как мислиш?

[Pyramid]

...гейовете свършиха...

[ravnovesie]

Вчера ми се случи нещо почти сюрреалистично. Трябваше да бъда далечен арбитър на спор межу по-възрастни от мен хора с поведение на късни пубертети. Стоях, слушах и не вярвах на ушите си. Всичко започва от себепознаването, за да се стигне до някакъв дори не успех, а баланс. Питах се как е възможно зрели хора, с добро образование и професия да не могат да си решат личностните конфликти.

Хората винаги остават на 17 години. Само тялото им остарява и животът ги прави по-предпазливи. Но вътре във всеки един човек все едно дали е на 30, 50 или 70 години си стои неговото 17 годишно аз, което в доста случаи си иска същите неща каквито е искало тогава.

[Анонимен120535]

Вчера ми се случи нещо почти сюрреалистично. Трябваше да бъда далечен арбитър на спор межу по-възрастни от мен хора с поведение на късни пубертети. Стоях, слушах и не вярвах на ушите си. Всичко започва от себепознаването, за да се стигне до някакъв дори не успех, а баланс. Питах се как е възможно зрели хора, с добро образование и професия да не могат да си решат личностните конфликти.

А ти да не би да можеш да решиш всичките си личностни конфликти със всички?

Ето с колегата дето те е обидил...още не си го решила. Простила.

Или пък аз с Мъней?)))))

Не че ми е голям зор де...))

[Pyramid]

Това всеки човек може да го провери много лесно - за себе си. Взима нещо субективно, нещо в което наистина е сигурен че е прав. И започва да си задава въпроса, защо. Да кажем една позиция, която се споделя от доста успешни хора, че винаги трябва да се развиват. Защо да трябва да се развивам. Всеки ще има различни отговори на този въпрос, но да кажем един възможен отговор е защото ми дава повече шансове за успех. Защо искам повече шансове за успех. За да си вдигна вероятността да успея. Защо искам да успея. Защото искам да можа да си позволя това, това, онова. Защо искам това или онова. За да ме уважават хората, или за да се уважавам повече аз, или там какъвто друго отговор измисли човек. Защо е важно за мен да ме уважават хората - е тук нещата вече какъвто ще даде отговор човек и вече е зациклил.

Буквално - почти със сигурностт ще стигне до някой от горните си отговори или ако не е на тази стъпка ще зацикли след две три стъпки. Където се стигне до въпроса, защо искам да се чувства добре и ще се окаже че е защото няма нещо, а за да го има трябва да успее, а за да успее трябва да се развива, а за да се развива трябва да .... Това е рекурсия без дъно. Човек трябва някъде да тегли чертата. Да спре да си задава въпроси.

„Трябва”? На кого?

[Pyramid]

Вчера ми се случи нещо почти сюрреалистично. Трябваше да бъда далечен арбитър на спор межу по-възрастни от мен хора с поведение на късни пубертети. Стоях, слушах и не вярвах на ушите си. Всичко започва от себепознаването, за да се стигне до някакъв дори не успех, а баланс. Питах се как е възможно зрели хора, с добро образование и професия да не могат да си решат личностните конфликти.

„Манастирът тесен за мойта душа е.
”
...А сега, си ги представете две накуп...

[ravnovesie]

има и такива случаи но има и такива които задават въпроси и тъсрят отговори - света е шарен

някой въпроси наистина трудно се задават щото мозъка отказва да ги зададе ако вярванията ти са прекалено силни

Това всеки човек може да го провери много лесно - за себе си. Взима нещо субективно, нещо в което наистина е сигурен че е прав. И започва да си задава въпроса, защо. Да кажем една позиция, която се споделя от доста успешни хора, че винаги трябва да се развиват. Защо да трябва да се развивам. Всеки ще има различни отговори на този въпрос, но да кажем един възможен отговор е защото ми дава повече шансове за успех. Защо искам повече шансове за успех. За да си вдигна вероятността да успея. Защо искам да успея. Защото искам да можа да си позволя това, това, онова. Защо искам това или онова. За да ме уважават хората, или за да се уважавам повече аз, или там какъвто друго отговор измисли човек. Защо е важно за мен да ме уважават хората - е тук нещата вече какъвто ще даде отговор човек и вече е зациклил.

Буквално - почти със сигурностт ще стигне до някой от горните си отговори или ако не е на тази стъпка ще зацикли след две три стъпки. Където се стигне до въпроса, защо искам да се чувства добре и ще се окаже че е защото няма нещо, а за да го има трябва да успее, а за да успее трябва да се развива, а за да се развива трябва да .... Това е рекурсия без дъно. Човек трябва някъде да тегли чертата. Да спре да си задава въпроси.

[Pyramid]

Какво сте захапали Смъртта? Има нещо по-просто в оставянето на следите: Желанието да изпълниш живота си със смисъл. След това ще си умрял и ня а да ти пука, все пак. Пука на живите. Пука ли ти, си жив.
...пък те ми мрънкотят занеизбежното.

[Selena]

Вчера ми се случи нещо почти сюрреалистично. Трябваше да бъда далечен арбитър на спор межу по-възрастни от мен хора с поведение на късни пубертети. Стоях, слушах и не вярвах на ушите си. Всичко започва от себепознаването, за да се стигне до някакъв дори не успех, а баланс. Питах се как е възможно зрели хора, с добро образование и професия да не могат да си решат личностните конфликти.

[Анонимен120535]

За мене е загадка как може Ив Макс да е стигнал с логически и дори психологически анализ до това да е комуняга. Неговата лична психология е аз съм индивидуалист, аз всичко мога сам, всичко знам, аз съм победител и т.н. Това предполага да е либертарианец.

Значи тука има друг някакъв фактор...

За тебе твоя живот е загатка...това да ти е проблема...моя...))

Сериозно, ще ти кажа. Аз съм индивидуалист...който е установил от личен опит че живота е несправедлив въпреки че съм успял да постигна доста неща.....след като съм си надвил над масрафа...имам свободно време и мога да си го позволя....съм почнал като човек ...не като бизнесмен да мисля има ли възможност живота да е по справедлив?

Затова се занимавам с разни психологически "глупости" ...проекти дето нямат ясен финал...писане на мисли за успеха...връзките и т.н...все неща за които човек с кредити и ежедневна борба за оцеляване....няма време.

[Анонимен120535]

За мене е загадка как може Ив Макс да е стигнал с логически и дори психологически анализ до това да е комуняга. Неговата лична психология е аз съм индивидуалист, аз всичко мога сам, всичко знам, аз съм победител и т.н. Това предполага да е либертарианец.

Значи тука има друг някакъв фактор...

ей го на....въртим сучим...пак комуняга...след малко пак Путин ще хванем