Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[безимeн]

Да, преди малко още един път пратих на любимата тази балада, най-силната любовна балада за мен:
https://www.youtube.com/watch?v=KWaL7hS7N2s

Още един път! Затвърждаваш първото впечатление...

Текстовете на Висоцки са били винаги смислени и силни!

Ако една дама, наистина може да хване смисъла на това, което ѝ казваш, то това са големи послания: "Дишам - означава, че обичам! Обичам - означава, че живея!" Какво повече може да каже един мъж от това? Според мен - до тук, ако тя е чувствителна дама - вече си е свалил!

Поздрави!

[78-10]

Някак, не ги разбирам ония, изпитвани самостоятелно от аскетите усещания за щастие... В тоя смисъл - мисля си /неангажиращо/, че в щастието трябва да са включени /поне/ двама, но смисълът е, по-скоро да отразиш нечии емоции, за да е налице щастие...

Да, преди малко още един път пратих на любимата тази балада, най-силната любовна балада за мен:
https://www.youtube.com/watch?v=KWaL7hS7N2s

[безимeн]

Остави ме, моля, утре да мисля върху отговора.

Да, нека имат хората щастливи мигове, минути, ден.

ОК! Мигове, минути, часове, ден, ЖИВОТ!

Оставям те. Личи, че има нещо, което те прави щастлив и.. различен! Това е наистина готино!

/не, за да се дракам написах поста си долу, само разсъждавах.../

Та, мислех си за щастието... Някак, не ги разбирам ония, изпитвани самостоятелно от аскетите усещания за щастие... В тоя смисъл - мисля си /неангажиращо/, че в щастието трябва да са включени /поне/ двама, но смисълът е, по-скоро да отразиш нечии емоции, за да е налице щастие...

Оставям те, но - ако не споделяш горното - просто зачеркни написаното и си ОК!

[78-10]

Щом имаш повод за щастие: честито, с пожелание да имаш много подобни поводи!

Тъй като смисълът на поста ти е променен, сравнено с началния ти пост /когато го прочетох/, мога да отговоря и от името на нещастниците, към които пречисли в началото всички останали, за разлика от теб, щастливият: извинен си! /молиш нещастниците аз извинение/

...................................

Приветствам решението ти - и в бъдеще да ни осведомяваш, когато имаш щастлив ден, защото трудно ти се разбира: независимо, дали си щастлив, или нещастен - винаги околните са за теб нещастници... /такъв беше смисълът на поста ти, преди редакцията му.../

В тоя смисъл, долу призоваваш: "Абе, що си триете постовете? Кат сте казали нещо, що го триете? Самоцензурата на робовете или тъпите?"

Промяната в смисъла на твоя първоначален пост - не изискваше ли триене? Е, по какви причини беше това? Размислил си нещо, нали?

Значи: и при теб съществува такава възможност... /"самоцензурата на робовете или тъпите"/...

....................................

Хората, именно затова сме хора: за да преценяваме целесъобразността на изказаните ни мнения, а също и да ги коригираме ИЛИ - променяме!

В конкретния случай, дамата, която визираш - зная, че имаше някакъв проблем с личните данни, някакви казуси от компетенциите на модераторите...

Най-вероятно - отговорът на моят некоректно зададен въпрос, тя самата е осмислила при споменатите от мен съображения - и това е била причината, за да изтрие, самата тя своето мнение /подобно на твоето коригирано мнение/...

......................................

Сега пък се замислих, дали твоето любопитство не е в ареала от качества, свързани с тая "самоцензура", за която пишеш...

Не си ли се сещал, че има една функция, с която можеш да задоволиш любопитството си и дамата де ти отговори? Това може да се случи - разбира се - на лични съобщения...

Така ще бъде запазена конфиденциалността на инфото, за която следят модераторите...

......................................

Още веднъж: приеми моите поздрави за щастливите мигове в твоя живот!

Радвам се за теб, защото такива мигове /за наше съжаление/ не са ежедневие... ..., но пожелавам да имаш често щастливите СИ мигове!

Остави ме, моля, утре да мисля върху отговора.

Да, нека имат хората щастливи мигове, минути, ден.

[безимeн]

Днес имам ден на щастие.

Моля нещастниците за извинение.

Щом имаш повод за щастие: честито, с пожелание да имаш много подобни поводи!

Тъй като смисълът на поста ти е променен, сравнено с началния ти пост /когато го прочетох/, мога да отговоря и от името на нещастниците, към които пречисли в началото всички останали, за разлика от теб, щастливият: извинен си! /молиш нещастниците аз извинение/

...................................

Приветствам решението ти - и в бъдеще да ни осведомяваш, когато имаш щастлив ден, защото трудно ти се разбира: независимо, дали си щастлив, или нещастен - винаги околните са за теб нещастници... /такъв беше смисълът на поста ти, преди редакцията му.../

В тоя смисъл, долу призоваваш: "Абе, що си триете постовете? Кат сте казали нещо, що го триете? Самоцензурата на робовете или тъпите?"

Промяната в смисъла на твоя първоначален пост - не изискваше ли триене? Е, по какви причини беше това? Размислил си нещо, нали?

Значи: и при теб съществува такава възможност... /"самоцензурата на робовете или тъпите"/...

....................................

Хората, именно затова сме хора: за да преценяваме целесъобразността на изказаните ни мнения, а също и да ги коригираме ИЛИ - променяме!

В конкретния случай, дамата, която визираш - зная, че имаше някакъв проблем с личните данни, някакви казуси от компетенциите на модераторите...

Най-вероятно - отговорът на моят некоректно зададен въпрос, тя самата е осмислила при споменатите от мен съображения - и това е била причината, за да изтрие, самата тя своето мнение /подобно на твоето коригирано мнение/...

......................................

Сега пък се замислих, дали твоето любопитство не е в ареала от качества, свързани с тая "самоцензура", за която пишеш...

Не си ли се сещал, че има една функция, с която можеш да задоволиш любопитството си и дамата де ти отговори? Това може да се случи - разбира се - на лични съобщения...

Така ще бъде запазена конфиденциалността на инфото, за която следят модераторите...

......................................

Още веднъж: приеми моите поздрави за щастливите мигове в твоя живот!

Радвам се за теб, защото такива мигове /за наше съжаление/ не са ежедневие... ..., но пожелавам да имаш често щастливите СИ мигове!

[78-10]

Днес имам ден на щастие.

Моля нещастниците за извинение.

[78-10]

https://www.youtube.com/watch?v=-FKw4F-WO7Q

Минах и трите образа: първо средния, след това десния, сега левия и даже отвъд.
Но "Блу канари" ми е в душата и досега, още от малък.

Прочее, записът на музиката е на български певица и певец.

[78-10]

Абе, що си триете постовете? Кат сте казали нещо, що го триете? Самоцензурата на робовете или тъпите?

Мои постове са трити от други, но не и от мен.

[безимeн]

Определено. И ще има много гневни и дебалансирани хора. Важното е да са живи.

Така мислим ние /нека са живи и здрави!/, но хората свикнаха с големи разходи, които бавно, но с голямо желание превръщаха в необходимост... Връщането към едни, за някои - дори непознати нивА на потребление - са свързани и със силен стрес..., с разрушени /бъдещи/ планове... Няма да е добре за много, свикнали с различни ... разходи...

Все тая, де... Имало да става... А ти - в кой клас си в момента и какви са ти оценките? Да не са такива, изкълчени, както във Франция?

Напр.: Тrès bien (16/20)..., минималната им оценка: 10/20... /под нея - на изпит!/

[Selena]

Добавила си Витоша в момента, в който правех едни планове...

Проблемът е сериозен, не само при теб... Бих го оприличил като синдромът на настъпаният мравуняк... Вече го регистрирах: първо се освобождават от раздутите щатове по ниските етажи, като мислят, че няма да се стигне до високите... Лошо е, че не могат да преценят: по ниските етажи, обикновено са повече от сериозните изпълнители, където открай време започва всяко "оптимизиране"... И какво се получава: многото работа се разпределя между все по-малко хора, защото темпът на намаляване на работата не е толкова голям... Разбира се - остават по-близките до шефовете, които не са така на "ти" с преките си задължения, защото те, или са минавали "по тънката лайстна", или са малки шефове, които дори са си позволявали да отиват с час-два по-късно на работа... /да спирам - стана ясно/...

Та, в един момент /внимателно си представи/: пирамидата е имала основа, със сравнително голяма повърхност, способна да "издържа" върховете... Да де, ама - в последните години, че дори и десетилетия - основата си оставаше непроменена, а се надграждаше върхът на пирамидата... При настоящите условия нещата стават все по-зле, а разрушаването е въпрос на не толкова много време... Предстои да регистрираме доста промени с взривоопасен характер...

Определено. И ще има много гневни и дебалансирани хора. Важното е да са живи.

[безимeн]

Книгата не съм я чела, но гледах филма със зъбатата скорпионка онази с конската физиономия - Джулия Робъртс.

Не е необходимо да си вадиш всичките зъби, за да се чувстваш добре със себе си. Така или иначе като дойде време за чене или импланти това се налага.

И двете произведения в същност описват едно нещо - човек трябва да е вътрешно наясно и да се чувства добре в собствената си кожа.

Героинята си е типична празна западна консуматорка, която зацепва, че консумирането не й носи радост.

Ма ние не сме западняци Слава Богу.

Това е за хора без вътрешен живот, май френд.

Около мен масово висоплатени “директорски” длъжности стават излишни. Нямаш представа какъв е вой.
Ма те си нямат Витоша, а да имат нищо не разбират от природа. Те така ...

Добавила си Витоша в момента, в който правех едни планове...

Проблемът е сериозен, не само при теб... Бих го оприличил като синдромът на настъпаният мравуняк... Вече го регистрирах: първо се освобождават от раздутите щатове по ниските етажи, като мислят, че няма да се стигне до високите... Лошо е, че не могат да преценят: по ниските етажи, обикновено са повече от сериозните изпълнители, където открай време започва всяко "оптимизиране"... И какво се получава: многото работа се разпределя между все по-малко хора, защото темпът на намаляване на работата не е толкова голям... Разбира се - остават по-близките до шефовете, които не са така на "ти" с преките си задължения, защото те, или са минавали "по тънката лайстна", или са малки шефове, които дори са си позволявали да отиват с час-два по-късно на работа... /да спирам - стана ясно/...

Та, в един момент /внимателно си представи/: пирамидата е имала основа, със сравнително голяма повърхност, способна да "издържа" върховете... Да де, ама - в последните години, че дори и десетилетия - основата си оставаше непроменена, а се надграждаше върхът на пирамидата... При настоящите условия нещата стават все по-зле, а разрушаването е въпрос на не толкова много време... Предстои да регистрираме доста промени с взривоопасен характер...

[Selena]

Нямам време, за да чакам! ШЪ ходя да орА на Марс - Мъск ме е поканил!!! Никакво чакане! Тръгвам!

.................................................. ....


Да ти кажа - всеки експериментира и натриса на /горките/ читатели своите умозаключения... Да използвам твоето "Изчакай!", за да те убедя, че ще дойде време да прочета това, което си харесала...

А аз, знаеш ли какво съм решил! Кога, ли? След като прочетох това:

Bilder zu Elizabet_Gilbyrt_-_Jazh_moli_se_i_obichaj_-4028-b

С няколко думи: РЕШЕНИЕ! /Ще ми кажеш дали е правилно, разбира се!!!/

Начи: след като прочетох историите на Елизабет Гилбърт - РЕШИХ да извадя всичките си зъби /а те са по местата си/, защото искам да приличам на беззъбият шаман от нейния живот!!! Е, ти, самата - споделяш ли този "път към покоя, когато просто седиш и се усмихваш"... Прав ли съм да искам това, или според теб - има нещо смущаващо? Иначе, много реалистично е описано всичко..., но шаманът някак не ми се вмести в представите... Разбира се, че съм сериозен - и вярвам на различните възможности, при които "щастието бавно пропълзява в нас и ни завладява"..., но пак някакъв скепсис ме обВзема... Добре: ще си извадя зъбите, но колко време би ме държало подобно "щастие"..., а и няма гаранция, че някоя Елизабет изобщо ще ме навести... Дори да вземе, да ме навести - то па, едно щастие ще бъде...


Накратко: ............... Лиз /Елизабет Гилбърт/ се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си, след разни случки в живота си..... Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красивите братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма /това може да се приеме дори като щастие!/. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, трябва да си готов дори да ставаш посред нощ и да търкаш пода на храма. Там успява да обуздае част от демоните в себе си. Накрая се озовава на Бали, където беззъб шаман на неизвестна възраст й показва нов път към покоя — просто седи и се усмихвай. И ето че щастието бавно пропълзява в нея и я завладява.

Предчувствам, че няма да се съгласиш с ваденето на зъби..., ама, пак да попитам: няма ли да е по-добре, за да "обуздая демоните в себе си" - да отида в Индия, за да ставам посред нощ и да търкам ... пода на храма?

.................................

Изводът ми: добре е човек да чете, важно е - какви изводи ще направи на края, а също - и да е уверен до край, че не винаги подражаването, чрез експеримент от прочетеното може да му се понрави и това - "завинаги"...

Книгата не съм я чела, но гледах филма със зъбатата скорпионка онази с конската физиономия - Джулия Робъртс.

Не е необходимо да си вадиш всичките зъби, за да се чувстваш добре със себе си. Така или иначе като дойде време за чене или импланти това се налага.

И двете произведения в същност описват едно нещо - човек трябва да е вътрешно наясно и да се чувства добре в собствената си кожа.

Героинята си е типична празна западна консуматорка, която зацепва, че консумирането не й носи радост.

Ма ние не сме западняци Слава Богу.

Това е за хора без вътрешен живот, май френд.

Около мен масово висоплатени “директорски” длъжности стават излишни. Нямаш представа какъв е вой.
Ма те си нямат Витоша, а да имат нищо не разбират от природа. Те така ...

[78-10]

Теб пък - как да те разбирам... /трябваше да не пиша/, ама - като гледам как някои "трактористи" яхнаха идеята...

И, не, че бях далеч от подобна теза - че винаги ще има смесване на двете теми... и дори щях да пиша в тая насока, но ставаше дълго, а исках само за щъркелите..., как понякога се бъзикаме с тях...

Е, кВо стана сега? Някакъв тракторист се бил събудил в "страхотно върхово настроение"..., ама нищо друго не му се случило откъм... ерекция... /както винаги/... , прочел това-онова - и решил, че и така друго не /му/ става - значи е точно в кондицията да прави .. партия! Ама - разбира се - партия ще правим!

Я да видим сега, КОЙ е наоколо, какви интереси има, а и защо - не проявява интерес!

..........................................

И сега - по темата: "аполитична съм, ама - след известно време..."

Това трябва да е мнението на адвоката... Така де, ама и иначе...

Това, дамите - все с олимпийското си спокойствие... А аз - щях да го изритам: КОЙ СИ ти, ве! Ти ли, сульо - ще изразяваш моето мнение! И, как го реши това - за 5-6 часа, че можеш да ме представляваш!

Ама - в действителност: абе - ще си миииииисля!

И, защо ще мислиш? Някакви материални облаги ли може да излязат на хоризонта..., или - морални? А, ти, самата - не си ли разбрала кои са стимулите пред теб, за да живееш и какво са ангажиментите ти в тая посока? Всичко друго е, за да те набута някой в своята схема, след което ти казва ежедневно "абе, я да те видя, ще можеш ли да духнеш тая... супа..." ))

.............................................

Сега, нещо по-сериозно... Имам морални стимули, за да пиша /след като казах, че няма да пиша тук/... Морални са, а не материални, защото...

Всеки бачкатор има своите - именно морални стимули, когато бачка своята работа. Защо са морални? Защото работодателите обикновено не му плащат... Ето, тук също има работодатели: те наемат добър изпълнител, който им носи пари /материални стимули/, а в същото време - заплащането на добрият изпълнител минава в графата морални стимули...

В тая връзка, Селена - обещавам за теб материален стимул /% от сделката/, ако ми намериш в "твоята" Испания - работа за тракторист /оране, фрезоване - дисковане/ и една квартирка - ама като за САМ човек... За преводач мога да предвидя друг %, разбира се... ...

Та, ето това са моралните ми причини, за да пиша, след като обявих, че спирам /морални, защото зная, че - ако и да съм добър изпълнител - заплащането ще е ..., айде да не говорим.../

Все пак: не те насилвам с нищо. Пандемия, това - онова... Ако - то...

/докато мислиш за политическа кариера в някаква измислена тая нощ "партия" - можеш да свършиш и нещо по-полезно..., било то, съсредоточено в другата част на Испания..., знаем, че няма да е на площада в столицата..., а и всичко си е хипотетично, но все пак - по-реално от "партийната" службица... /

[безимeн]

Абе да ти имам на теб проблемите, аз сега завършвам он лайн учебна година .

Сега, дай да сегментираме въпросите:

1. Политика - не ми се занимава на този етап;

2. Учтивост - има един френски философ - за мен беше откритие - ето я тука една негова добра книжка
https://kibea.net/book/500

Първата, според него, “преддобродетел” е вежливостта. Много добре го е обяснил човека, защо трябва да сме учтиви по между си.

3. Аграрна работа - чакай поне да мине извънредното положение -такава каша нямаше даже през 2008ма.

Изчакай.

Нямам време, за да чакам! ШЪ ходя да орА на Марс - Мъск ме е поканил!!! Никакво чакане! Тръгвам!

.................................................. ....


Да ти кажа - всеки експериментира и натриса на /горките/ читатели своите умозаключения... Да използвам твоето "Изчакай!", за да те убедя, че ще дойде време да прочета това, което си харесала...

А аз, знаеш ли какво съм решил! Кога, ли? След като прочетох това:

Bilder zu Elizabet_Gilbyrt_-_Jazh_moli_se_i_obichaj_-4028-b

С няколко думи: РЕШЕНИЕ! /Ще ми кажеш дали е правилно, разбира се!!!/

Начи: след като прочетох историите на Елизабет Гилбърт - РЕШИХ да извадя всичките си зъби /а те са по местата си/, защото искам да приличам на беззъбият шаман от нейния живот!!! Е, ти, самата - споделяш ли този "път към покоя, когато просто седиш и се усмихваш"... Прав ли съм да искам това, или според теб - има нещо смущаващо? Иначе, много реалистично е описано всичко..., но шаманът някак не ми се вмести в представите... Разбира се, че съм сериозен - и вярвам на различните възможности, при които "щастието бавно пропълзява в нас и ни завладява"..., но пак някакъв скепсис ме обВзема... Добре: ще си извадя зъбите, но колко време би ме държало подобно "щастие"..., а и няма гаранция, че някоя Елизабет изобщо ще ме навести... Дори да вземе, да ме навести - то па, едно щастие ще бъде...


Накратко: ............... Лиз /Елизабет Гилбърт/ се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си, след разни случки в живота си..... Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красивите братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма /това може да се приеме дори като щастие!/. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, трябва да си готов дори да ставаш посред нощ и да търкаш пода на храма. Там успява да обуздае част от демоните в себе си. Накрая се озовава на Бали, където беззъб шаман на неизвестна възраст й показва нов път към покоя — просто седи и се усмихвай. И ето че щастието бавно пропълзява в нея и я завладява.

Предчувствам, че няма да се съгласиш с ваденето на зъби..., ама, пак да попитам: няма ли да е по-добре, за да "обуздая демоните в себе си" - да отида в Индия, за да ставам посред нощ и да търкам ... пода на храма?

.................................

Изводът ми: добре е човек да чете, важно е - какви изводи ще направи на края, а също - и да е уверен до край, че не винаги подражаването, чрез експеримент от прочетеното може да му се понрави и това - "завинаги"...

[безимeн]

Опасявам се, че ще се провали този политически проект. Успешния политик трябва да е изпечен лъжец, а всички знаем, че Тракториста не е такъв.

Пепел ти на уста! Ти виждал ли си чиста, кладенчова вода? Това е новият "лидер"...

Опитвате да /МУ/ омаскарите проекта, още в началото! Той си има и секретарка, а това са цели ДВА гласа "ЗА"! /не е шега работа!/ ))