Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Pyramid]

Ми' няма я по железариите по света и у нас. Не е станала известна' като българската тръбичка например'...нещо като кубчето на Ерньо Рубик...само ни баламосваш 15г. вече' че ще извадиш нещо голямо' смайващо изобретение'...ама нямаме нерви да чакаме повече' защо ни заблуждаваш?! Ти самия на колко години стана? Хайде или да излиза тръбичката' или да закриваме проекта' като неуспешен

Разбирам мерака ти да дразниш и обиждаш и предполагам (засега) сходната ти идентичност с Импотеха и(или ѝ) „червения”, но, пак ще опитам културно да повторя:
1.Годините не са „15”, ами 6.
2.Никой никого не „баламосва” и т.нар. „голямо смайващо изобретение”, не е „голямо”, а, само целесъобразно и е „смайващо” само за тези, които не анализират пълноценно нишаните, дето ги давам трета седмица. Като му дойде времето, ще го разкрия, ама ще почакаш.
3.Ако „нямате нерви”, има доктори всякакви, ходете се преглеждайте и си пийте хапчетата.
4.Моите години не са твоя грижа н о, ако искаш и това ще те зарадва, действай. „Закривай проекта”. Толкова ми е запукало от някакви анонимници, знаеш, сън не ме лови...

[Иван Петкандраганов]

Пресичам винаги на зелена светлина Разбирам накъде биеш, но примера не е уместен. Пробвай с нещо друго. Аз вече съм готов с отговора

Питах наистина за/от живота, а не схоластично.

Да беше го казало прецаканото нещо, та да повярвам.

Не вярвам на твоя отговор, обаче, и свалям въпросите си.

[Асо Пика]

Как пресичаш улицата на червен светофар?
Умозрително или зрително?

Пресичам винаги на зелена светлина Разбирам накъде биеш, но примера не е уместен. Пробвай с нещо друго. Аз вече съм готов с отговора

[Иван Петкандраганов]

Благодаря ти, че си отделил време и си ме чел. Понякога се увличам в писането и стават дълги постовете ми, но пък от друга страна интелектуалната мастурбация води до духовен оргазъм

Иване ти не си суетен мъж, нали ? А да търсиш Истината не е ли суета ? Истината е девствена и право на първа брачна нощ с нея има само този, който .... който какво ? Аз знам, а ти знаеш ли ? Отговора е в съдържанието на поста ми

В последния си пост казах, сега повтарям. Не можем да открием “Абсолютна Истина” в квантовата реалност в частен случай и в Живота и битието ни в общия случай. трябва да се задоволим с вероятности или “статистически истини” или с "относителни истини".. Не можем да познаваме никаква Абстрактна “Истина”, а само относителни истини (малко “и”, множествено число) извлечени от нашите спекулации и интерпретации, повтарям мисълта на Ницше : “Няма факти, а само интерпретации”.

Погледни тази картинка, виждал си я сигурно. Ето ти Истината !!!!
[ATTACH=CONFIG]n3690372[/ATTACH]



Коя е истината за това, което виждаш ? Вазата ли е истината или двете лица е истината ? Кое ? Какво ? Едната истина ли е вярната или другата истина е вярната, коя, бе Иване ? Така стоят нещата изобщо и в живота и битието....

Можеш да видиш илюстрацията най-малко по два различни начина. Ако я виждаш само по единия начин, вгледай се по внимателно, защото възможностите са две и са противоположни.

Всеки създава собствен срез или модел на реалността. Вазата / лицата представлява лесна и всекидневна илюстрация. Неспособността ни да виждаме света по повече от един начин обикновено се дължи на културно обуславяне или на факта, че всички сме заспали (според мистиците). Анеристичната илюзия е, че лицата са реални; еристичната е, че вазата е реална. Просветлението е осъзнаването, че това зависи от възприемащия.

Когато целият ти свят, а не просто рисунката се трансформира по този начин, преживяваш тип мозъчна промяна и умствен ъпдейт.

Всеки срез на реалността е генериран от собствения ни мозък, той е художникът, който го е създал и той изразява собствените ни надежди и желания, както и научните вероятности…… Това е среза на реалността, който го поддържа относително щастлив, творчески, енергичен, зает и изпълнен с младежки плам и жар за живот.

Всеки от нас е впримчен в среза на реалността, произведен от собствения му мозък. Ние не го “виждаме” и не го “усещаме” като модел, създаден от нашия мозък. Автоматично, механично, несъзнавано го “виждаме” и “усещаме” там, откъснат от нас, извън нас и го смятаме за “обективен”. Когато срещнем някого, чиято срез на реалността е много по-различна от нашия, сме малко (много) ядосани, разгневени, уплашени и винаги дезориентирани. Склонни сме да мислим и действаме с преждевременна сигурност, че този човек е малко луд или е мошеник опитващ се да ни измами по някакъв начин, или че е “илюзионист”, който ни готви някакъв “номер”, или направо заявяваме, че е психично болен, слагаме му етикета “луд” и настояваме, че мястото му не е сред “нормалните” хора и на такива ядосано казваме :: “Абе ти нормален ли си ?” или “Ти луд ли си ?”

Неврологично очевидно е, че няма два мозъка, който да имат един и същ генетично програмиран хардуер, едно и също обуславяне, едни и същи преживявания. Всички ние живеем в отделни реалности. Затова общуването толкова често се проваля и негодуванията, недоразуменията, скандалите, конфликтите, разделите и разводите са така често срещани. Аз казвам : “Мяу”, а ти – “Бау”, и всеки от нас е убеден, че другият е малко тъп, леко чалнат, леко ненормален, леко откачен изобщо леко тра-ла-ла…..

Всекидневно прекарваме по-голямата част от времето си в конструиране на “доказателства”, че всеки, който не споделя нашия научен светоглед, идеали, ценности, морал (т.е. срез на реалността) има сериозни психични и / или нравствени дефекти, и / или “е” лъжец, луд и зъл – или и трите……

Всеки има частица от Истината, но никой я няма Цялата. Ако искаш да слезеш едно ниво по- надълбоко и по- навътре в нещата, то тогава това ще порзвучи така : Всяка жена има частица от Истината, но никоя я няма Цялата. Ето че пак започнахме да говорим за жените ....

Как пресичаш улицата на червен светофар?
Умозрително или зрително?

[Асо Пика]

Съгласен съм с горните построения, блестящо направени. Може би спадат към това, което наричат позитивизъм или неопозитивизъм, но думата няма значение. Впечатлен съм от положения труд да бъдат формулирани, изложени и написани.


Има ли критерий за истината?

Благодаря ти, че си отделил време и си ме чел. Понякога се увличам в писането и стават дълги постовете ми, но пък от друга страна интелектуалната мастурбация води до духовен оргазъм

Иване ти не си суетен мъж, нали ? А да търсиш Истината не е ли суета ? Истината е девствена и право на първа брачна нощ с нея има само този, който .... който какво ? Аз знам, а ти знаеш ли ? Отговора е в съдържанието на поста ми

В последния си пост казах, сега повтарям. Не можем да открием “Абсолютна Истина” в квантовата реалност в частен случай и в Живота и битието ни в общия случай. трябва да се задоволим с вероятности или “статистически истини” или с "относителни истини".. Не можем да познаваме никаква Абстрактна “Истина”, а само относителни истини (малко “и”, множествено число) извлечени от нашите спекулации и интерпретации, повтарям мисълта на Ницше : “Няма факти, а само интерпретации”.

Погледни тази картинка, виждал си я сигурно. Ето ти Истината !!!!

Коя е истината за това, което виждаш ? Вазата ли е истината или двете лица е истината ? Кое ? Какво ? Едната истина ли е вярната или другата истина е вярната, коя, бе Иване ? Така стоят нещата изобщо и в живота и битието....

Можеш да видиш илюстрацията най-малко по два различни начина. Ако я виждаш само по единия начин, вгледай се по внимателно, защото възможностите са две и са противоположни.

Всеки създава собствен срез или модел на реалността. Вазата / лицата представлява лесна и всекидневна илюстрация. Неспособността ни да виждаме света по повече от един начин обикновено се дължи на културно обуславяне или на факта, че всички сме заспали (според мистиците). Анеристичната илюзия е, че лицата са реални; еристичната е, че вазата е реална. Просветлението е осъзнаването, че това зависи от възприемащия.

Когато целият ти свят, а не просто рисунката се трансформира по този начин, преживяваш тип мозъчна промяна и умствен ъпдейт.

Всеки срез на реалността е генериран от собствения ни мозък, той е художникът, който го е създал и той изразява собствените ни надежди и желания, както и научните вероятности…… Това е среза на реалността, който го поддържа относително щастлив, творчески, енергичен, зает и изпълнен с младежки плам и жар за живот.

Всеки от нас е впримчен в среза на реалността, произведен от собствения му мозък. Ние не го “виждаме” и не го “усещаме” като модел, създаден от нашия мозък. Автоматично, механично, несъзнавано го “виждаме” и “усещаме” там, откъснат от нас, извън нас и го смятаме за “обективен”. Когато срещнем някого, чиято срез на реалността е много по-различна от нашия, сме малко (много) ядосани, разгневени, уплашени и винаги дезориентирани. Склонни сме да мислим и действаме с преждевременна сигурност, че този човек е малко луд или е мошеник опитващ се да ни измами по някакъв начин, или че е “илюзионист”, който ни готви някакъв “номер”, или направо заявяваме, че е психично болен, слагаме му етикета “луд” и настояваме, че мястото му не е сред “нормалните” хора и на такива ядосано казваме :: “Абе ти нормален ли си ?” или “Ти луд ли си ?”

Неврологично очевидно е, че няма два мозъка, който да имат един и същ генетично програмиран хардуер, едно и също обуславяне, едни и същи преживявания. Всички ние живеем в отделни реалности. Затова общуването толкова често се проваля и негодуванията, недоразуменията, скандалите, конфликтите, разделите и разводите са така често срещани. Аз казвам : “Мяу”, а ти – “Бау”, и всеки от нас е убеден, че другият е малко тъп, леко чалнат, леко ненормален, леко откачен изобщо леко тра-ла-ла…..

Всекидневно прекарваме по-голямата част от времето си в конструиране на “доказателства”, че всеки, който не споделя нашия научен светоглед, идеали, ценности, морал (т.е. срез на реалността) има сериозни психични и / или нравствени дефекти, и / или “е” лъжец, луд и зъл – или и трите……

Всеки има частица от Истината, но никой я няма Цялата. Ако искаш да слезеш едно ниво по- надълбоко и по- навътре в нещата, то тогава това ще прозвучи така : Всяка жена има частица от Истината, но никоя я няма Цялата. Ето че пак започнахме да говорим за жените ....

[megamind]

Бъркаш нещата: Светът си остава в (някакъв, относителен) безпорядък, мислите са подредени (по своему) но, е всеки, е проникнат от същия подход при подредбата (не му е ясен алгоритъмът за оптимално търсене в конкретната система) ѝ, съответните субекти бързат да обяват Хаоса. Пък за т.нар „Тръбичка”, не реви и ти. Нямам толкова кърпички че, да раздавам на всички ви.

Ми' няма я по железариите по света и у нас. Не е станала известна' като българската тръбичка например'...нещо като кубчето на Ерньо Рубик...само ни баламосваш 15г. вече' че ще извадиш нещо голямо' смайващо изобретение'...ама нямаме нерви да чакаме повече' защо ни заблуждаваш?! Ти самия на колко години стана? Хайде или да излиза тръбичката' или да закриваме проекта' като неуспешен

[bota156]

Това твърдение закон ли е?

Как само от 0 и 1 - има-няма от компютрите направихме цял измислен свят който вече много наподобява реалния. След 5-10 години ще е толкова добър че ще ни е много трудно да го различим от "реалния". Какъв е проблема да живеем в изкуствено създаден свят от по развита цивилизация? Та ние сме доста близо това да го направим.
Вълновите свойства на частиците(експеримент на Дейвисън и Джермер) и как ние виждаме само проекцията им на стената

[Pyramid]

Човекът е изобретател за който светът е подреден, но мислите му не....явно това е причината, да не може 15 години да продаде една тръбичка

Бъркаш нещата: Светът си остава в (някакъв, относителен) безпорядък, мислите са подредени (по своему) но, е всеки, е проникнат от същия подход при подредбата (не му е ясен алгоритъмът за оптимално търсене в конкретната система) ѝ, съответните субекти бързат да обяват Хаоса. Пък за т.нар „Тръбичка”, не реви и ти. Нямам толкова кърпички че, да раздавам на всички ви.

[Pyramid]

Съгласен съм с горните построения, блестящо направени. Може би спадат към това, което наричат позитивизъм или неопозитивизъм, но думата няма значение. Впечатлен съм от положения труд да бъдат формулирани, изложени и написани.


Има ли критерий за истината?

Аз си задавах подобен въпрос и полека-лека, стигнах до ... абе, до усещането, че и истината, според колегата -доколкото, е обект на възприятие, също е артефакт. Къй де, ако няма питащ и търсещ я, на необитаемата природа, първо, ѝ е все едно и, второ, ако го няма Въпросът за истината, за какъв Отговор може да става дума? Абе, твърде удобна логика има Асо Пиката, трябва да му се признае.

[megamind]

Измамник кво е това възпитание бе, да не си отрасъл в някой кучкарник заедно с кучетата?

Човекът е изобретател за който светът е подреден, но мислите му не....явно това е причината, да не може 15 години да продаде една тръбичка

[redcretin]

Измамник кво е това възпитание бе, да не си отрасъл в някой кучкарник заедно с кучетата?

Единствените другарчета на нощния пазач.

[Иван Петкандраганов]

Включваш се в някакъв момент в разговора и може би си пропуснал част от дискусията.

Ако искаш може да го приемеш за закон, теза или констатация. Като каквото и да го приемеш, то ще бъде артефакт…..

Част от проблема в разсъжденията ти идва от следното :

Още мислиш в категориите на Аристотеловата логика, където Х трябва да “е” или вълна или частица (електрона) в зависимост от това, как и кога го “гледаме”. Мислили сме, че можем да избегнем относителността и несигурността на сетивните органи, като създадем умни инструменти, но днес сме открили относителността на самите инструменти.

Защото :

Не можем да открием “абсолютна Истина” нито в живота, нито във Вселената, нито например в квантовата реалност и трябва да се задоволим с „вероятности“ или “статистически истини”. Не можем да познаваме никаква абстрактна “Истина”, а само относителни истини (малко “и”, множествено число) извлечени от нашите спекулации и интерпретации (“Няма факти, а само интерпретации” – Фр. Ницше). Транзакционната психология, психологията на възприятието, също казва, че не можем да открием “абсолютна Истина” в тази област на изследвания (сетивните данни), и признава само вероятности или спекулации. Не можем смислено да наречем котката на Шрьодингер “мъртва котка”, а само “вероятно мъртва” или не можем да наречем Нещото в ъгъла “стол”, а “вероятно стол”. Моля те да помниш, че ние винаги имаме работа с вероятности, а не със сигурни факти….. С други думи, начинът, по който възприемаме външния свят, е само едно от множество възможни построения. (“Всичко, което виждаме, би могло да бъде и другояче” – Л. Витгенщайн).

Защото :

Ние сме вманиачени на тема “логика”, което означава твърди, последователни, постепенни, подредени във времето усилия. Но мозъкът твърде малко използва този вид логика. Той е много повече аналогов, отколкото дигитален. Той работи не с точни величини, а с вероятности, с неопределености, с голям брой често пъти груби или дори неясни / несигурни приблизителни стойности. За западния начин на мислене да се познава действителността означава да се разграничава едно нещо от друго : А е А, но А не е Б. На нивото на здравия разум ние се опитваме да проследим идеите от точка до точка, като че ли са свързани с кабел. А води до Б води до В води до Г …. и т.н. по азбуката до Я. Обаче нелинейните процеси в природата и в мозъка са А – Я едновременно. Левият мозък може да организира новата информация в съществуващата схема на нещата, но той не може да генерира нови идеи. Десният мозък вижда контекста – и, следователно, смисъла. Смисълът произлиза от контекста и свързаността. Без контекст нищо няма смисъл. Всяко нещо има смисъл единствено по отношение на други неща. Без интуиция ние и досега щяхме да си бъдем в пещерите. (Поговорка: Западът брои дърветата, Изтокът съзерцава гората !)

Накратко: Можем да знаем онова, което нашите инструменти и мозък ни казват, но не знаем дали нашите инструменти и мозък са ни докладвали точно. Това, което апаратурата, инструментите и мозъка ни казват, се състои от относителни “реалности”, или части, детайли, фрагменти, “срезове” от “реалности”.

Затова :

Д-р Джон фон Нойман създава логика с три стойности, която по-добре съответства на живота и квантовия свят. Аристотел ни остави бинарния избор : или / или, да / не, вярно или невярно. Фон Нойман добави “може би”, което съответства на неопределено / вероятно състояние. Квантовата логика с три стойности е истински принос за изясняване на Неопределеността и Несигурността на квантовите събития и квантовата несигурност във всекидневния ни живот. Неопределеността, Несигурността и Относителността имат огромна роля за всекидневния ни живот, за психичното ни здраве, за отношенията ни с другите хора и дори за най-дълбоките ни социални проблеми.

Пример : Хвърлям монета във въздуха. Монетата се приземява на пода в Аристотелово състояние или / или – ези или тура. В кое състояние обаче съществува монетата, когато се превърта във въздуха ? В състоянието може би ….

Мога да се позова и на комплементарната теория, според която електронът понякога се явява като частица (състояние или), а понякога като вълна (състояние или) – в зависимост от инструмента, чрез който го “наблюдават”. Идеята е, че през цялото време той си остава такъв, какъвто е бил, т.е. той е онова, което е (в състоянието може би). Всичко зависи от характера на експеримента и измерванията, които извършваме над квантовите обекти. В науката не съществува истински модел на Реалността. Стойността на даден модел се измерва с неговото приложение на практика. Единствената категория и мярка за “истинност” и стойностност е с чисто практически характер.

Затова :

Отново към въпроса ти, трябва да се задоволим с данните и фактите към момента, за това което знаем за живота и Вселената. За това какво се е случило преди 100 000 год. на планетата или преди 1 милиард год. във Вселената ние използваме теоретични модели и частични „факти и доказателства“, тоест – артефакти. Какво ще се случи след още толкова години напред в бъдещето отново ще използваме теоретични модели, тоест отново – артефакти. Природните закони и тези за Вселената каквито ги познаваме не е изобщо сигурно дали са валидни и актуални например на другия край на Вселената. Някои ще кажат – не, други – да, но и едните и другите отново ще използват само теоретични модели, тоест отново – артефакти.


След всичко написано бих отговорил коректно на твоя въпрос „Това твърдение закон ли е ?“ , така :

Може би …. Но дори и като констатация или закон "може би" ще бъде артефакт ….

Съгласен съм с горните построения, блестящо направени. Може би спадат към това, което наричат позитивизъм или неопозитивизъм, но думата няма значение. Впечатлен съм от положения труд да бъдат формулирани, изложени и написани.


Има ли критерий за истината?

[Pyramid]

Включваш се в някакъв момент в разговора и може би си пропуснал част от дискусията.

Ако искаш може да го приемеш за закон, теза или констатация. Като каквото и да го приемеш, то ще бъде артефакт…..

Част от проблема в разсъжденията ти идва от следното :

Още мислиш в категориите на Аристотеловата логика, където Х трябва да “е” или вълна или частица (електрона) в зависимост от това, как и кога го “гледаме”. Мислили сме, че можем да избегнем относителността и несигурността на сетивните органи, като създадем умни инструменти, но днес сме открили относителността на самите инструменти.

Защото :

Не можем да открием “абсолютна Истина” нито в живота, нито например в квантовата реалност и трябва да се задоволим с „вероятности“ или “статистически истини”. Не можем да познаваме никаква абстрактна “Истина”, а само относителни истини (малко “и”, множествено число) извлечени от нашите спекулации и интерпретации (“Няма факти, а само интерпретации” – Фр. Ницше). Транзакционната психология, психологията на възприятието, също казва, че не можем да открием “абсолютна Истина” в тази област на изследвания (сетивните данни), и признава само вероятности или спекулации. Не можем смислено да наречем котката на Шрьодингер “мъртва котка”, а само “вероятно мъртва” или не можем да наречем Нещото в ъгъла “стол”, а “вероятно стол”. Моля те да помниш, че ние винаги имаме работа с вероятности, а не със сигурни факти….. С други думи, начинът, по който възприемаме външния свят, е само едно от множество възможни построения. (“Всичко, което виждаме, би могло да бъде и другояче” – Л. Витгенщайн).

Защото :

Ние сме вманиачени на тема “логика”, което означава твърди, последователни, постепенни, подредени във времето усилия. Но мозъкът твърде малко използва този вид логика. Той е много повече аналогов, отколкото дигитален. Той работи не с точни величини, а с вероятности, с неопределености, с голям брой често пъти груби или дори неясни / несигурни приблизителни стойности. За западния начин на мислене да се познава действителността означава да се разграничава едно нещо от друго : А е А, но А не е Б. На нивото на здравия разум ние се опитваме да проследим идеите от точка до точка, като че ли са свързани с кабел. А води до Б води до В води до Г …. и т.н. по азбуката до Я. Обаче нелинейните процеси в природата и в мозъка са А – Я едновременно. Левият мозък може да организира новата информация в съществуващата схема на нещата, но той не може да генерира нови идеи. Десният мозък вижда контекста – и, следователно, смисъла. Смисълът произлиза от контекста и свързаността. Без контекст нищо няма смисъл. Всяко нещо има смисъл единствено по отношение на други неща. Без интуиция ние и досега щяхме да си бъдем в пещерите. (Поговорка: Западът брои дърветата, Изтокът съзерцава гората !)

Накратко: Можем да знаем онова, което нашите инструменти и мозък ни казват, но не знаем дали нашите инструменти и мозък са ни докладвали точно. Това, което апаратурата, инструментите и мозъка ни казват, се състои от относителни “реалности”, или части, детайли, фрагменти, “срезове” от “реалности”.

Затова :

Д-р Джон фон Нойман създава логика с три стойности, която по-добре съответства на живота и квантовия свят. Аристотел ни остави бинарния избор : или / или, да / не, вярно или невярно. Фон Нойман добави “може би”, което съответства на неопределено / вероятно състояние. Квантовата логика с три стойности е истински принос за изясняване на Неопределеността и Несигурността на квантовите събития и квантовата несигурност във всекидневния ни живот. Неопределеността, Несигурността и Относителността имат огромна роля за всекидневния ни живот, за психичното ни здраве, за отношенията ни с другите хора и дори за най-дълбоките ни социални проблеми.

Пример : Хвърлям монета във въздуха. Монетата се приземява на пода в Аристотелово или / или – ези или тура. В кое състояние обаче съществува монетата, когато се превърта във въздуха ? В състоянието може би ….

Мога да се позова и на комплементарната теория, според която електронът понякога се явява като частица (състояние или), а понякога като вълна (състояние или) – в зависимост от инструмента, чрез който го “наблюдават”. Идеята е, че през цялото време той си остава такъв, какъвто е бил, т.е. той е онова, което е (в състоянието може би). Всичко зависи от характера на експеримента и измерванията, които извършваме над квантовите обекти. В науката не съществува истински модел на Реалността. Стойността на даден модел се измерва с неговото приложение на практика. Единствената категория и мярка за “истинност” и стойностност е с чисто практически характер.

Затова :

Отново към въпроса ти, трябва да се задоволим с данните и фактите към момента, за това което знаем за живота и Вселената. За това какво се е случило преди 100 000 год. на планетата или преди 1 милиард год. във Вселената ние използваме теоретични модели и частични „факти и доказателства“, тоест – артефакти. Какво ще се случи след още толкова години напред в бъдещето отново ще използваме теоретични модели, тоест отново – артефакти. Природните закони и тези за Вселената каквито ги познаваме не е изобщо сигурно дали са валидни и актуални например на другия край на Вселената. Някои ще кажат – не, други – да, но и едните и другите отново ще използват само теоретични модели, тоест отново – артефакти.


След всичко написано бих отговорил коректно на твоя въпрос „Това твърдение закон ли е ?“ , така :

Може би …. Но дори и като констатацията или закон "може би" ще бъде артефакт ….

...Което разсъждение, повечето хора, ги хвърля в отчаяние, щото,

От всичката работа, най-мразим да мислим. След което, да четем до края...

[Асо Пика]

Това твърдение закон ли е?

Включваш се в някакъв момент в разговора и може би си пропуснал част от дискусията.

Ако искаш може да го приемеш за закон, теза или констатация. Като каквото и да го приемеш, то ще бъде артефакт…..

Част от проблема в разсъжденията ти идва от следното :

Още мислиш в категориите на Аристотеловата логика, където Х трябва да “е” или вълна или частица (електрона) в зависимост от това, как и кога го “гледаме”. Мислили сме, че можем да избегнем относителността и несигурността на сетивните органи, като създадем умни инструменти, но днес сме открили относителността на самите инструменти.

Защото :

Не можем да открием “абсолютна Истина” нито в живота, нито във Вселената, нито например в квантовата реалност и трябва да се задоволим с „вероятности“ или “статистически истини”. Не можем да познаваме никаква абстрактна “Истина”, а само относителни истини (малко “и”, множествено число) извлечени от нашите спекулации и интерпретации (“Няма факти, а само интерпретации” – Фр. Ницше). Транзакционната психология, психологията на възприятието, също казва, че не можем да открием “абсолютна Истина” в тази област на изследвания (сетивните данни), и признава само вероятности или спекулации. Не можем смислено да наречем котката на Шрьодингер “мъртва котка”, а само “вероятно мъртва” или не можем да наречем Нещото в ъгъла “стол”, а “вероятно стол”. Моля те да помниш, че ние винаги имаме работа с вероятности, а не със сигурни факти….. С други думи, начинът, по който възприемаме външния свят, е само едно от множество възможни построения. (“Всичко, което виждаме, би могло да бъде и другояче” – Л. Витгенщайн).

Защото :

Ние сме вманиачени на тема “логика”, което означава твърди, последователни, постепенни, подредени във времето усилия. Но мозъкът твърде малко използва този вид логика. Той е много повече аналогов, отколкото дигитален. Той работи не с точни величини, а с вероятности, с неопределености, с голям брой често пъти груби или дори неясни / несигурни приблизителни стойности. За западния начин на мислене да се познава действителността означава да се разграничава едно нещо от друго : А е А, но А не е Б. На нивото на здравия разум ние се опитваме да проследим идеите от точка до точка, като че ли са свързани с кабел. А води до Б води до В води до Г …. и т.н. по азбуката до Я. Обаче нелинейните процеси в природата и в мозъка са А – Я едновременно. Левият мозък може да организира новата информация в съществуващата схема на нещата, но той не може да генерира нови идеи. Десният мозък вижда контекста – и, следователно, смисъла. Смисълът произлиза от контекста и свързаността. Без контекст нищо няма смисъл. Всяко нещо има смисъл единствено по отношение на други неща. Без интуиция ние и досега щяхме да си бъдем в пещерите. (Поговорка: Западът брои дърветата, Изтокът съзерцава гората !)

Накратко: Можем да знаем онова, което нашите инструменти и мозък ни казват, но не знаем дали нашите инструменти и мозък са ни докладвали точно. Това, което апаратурата, инструментите и мозъка ни казват, се състои от относителни “реалности”, или части, детайли, фрагменти, “срезове” от “реалности”.

Затова :

Д-р Джон фон Нойман създава логика с три стойности, която по-добре съответства на живота и квантовия свят. Аристотел ни остави бинарния избор : или / или, да / не, вярно или невярно. Фон Нойман добави “може би”, което съответства на неопределено / вероятно състояние. Квантовата логика с три стойности е истински принос за изясняване на Неопределеността и Несигурността на квантовите събития и квантовата несигурност във всекидневния ни живот. Неопределеността, Несигурността и Относителността имат огромна роля за всекидневния ни живот, за психичното ни здраве, за отношенията ни с другите хора и дори за най-дълбоките ни социални проблеми.

Пример : Хвърлям монета във въздуха. Монетата се приземява на пода в Аристотелово състояние или / или – ези или тура. В кое състояние обаче съществува монетата, когато се превърта във въздуха ? В състоянието може би ….

Мога да се позова и на комплементарната теория, според която електронът понякога се явява като частица (състояние или), а понякога като вълна (състояние или) – в зависимост от инструмента, чрез който го “наблюдават”. Идеята е, че през цялото време той си остава такъв, какъвто е бил, т.е. той е онова, което е (в състоянието може би). Всичко зависи от характера на експеримента и измерванията, които извършваме над квантовите обекти. В науката не съществува истински модел на Реалността. Стойността на даден модел се измерва с неговото приложение на практика. Единствената категория и мярка за “истинност” и стойностност е с чисто практически характер.

Затова :

Отново към въпроса ти, трябва да се задоволим с данните и фактите към момента, за това което знаем за живота и Вселената. За това какво се е случило преди 100 000 год. на планетата или преди 1 милиард год. във Вселената ние използваме теоретични модели и частични „факти и доказателства“, тоест – артефакти. Какво ще се случи след още толкова години напред в бъдещето отново ще използваме теоретични модели, тоест отново – артефакти. Природните закони и тези за Вселената каквито ги познаваме не е изобщо сигурно дали са валидни и актуални например на другия край на Вселената. Някои ще кажат – не, други – да, но и едните и другите отново ще използват само теоретични модели, тоест отново – артефакти.


След всичко написано бих отговорил коректно на твоя въпрос „Това твърдение закон ли е ?“ , така :

Може би …. Но дори и като констатация или закон "може би" ще бъде артефакт ….

[Pyramid]

Това твърдение закон ли е?

Предполагам, щение. Ама за хубав човек, се правят отстъпки.