Първоначално изпратено от Иван Петкандраганов
Разгледай мнение
Ако искаш може да го приемеш за закон, теза или констатация. Като каквото и да го приемеш, то ще бъде артефакт…..
Част от проблема в разсъжденията ти идва от следното :
Още мислиш в категориите на Аристотеловата логика, където Х трябва да “е” или вълна или частица (електрона) в зависимост от това, как и кога го “гледаме”. Мислили сме, че можем да избегнем относителността и несигурността на сетивните органи, като създадем умни инструменти, но днес сме открили относителността на самите инструменти.
Защото :
Не можем да открием “абсолютна Истина” нито в живота, нито във Вселената, нито например в квантовата реалност и трябва да се задоволим с „вероятности“ или “статистически истини”. Не можем да познаваме никаква абстрактна “Истина”, а само относителни истини (малко “и”, множествено число) извлечени от нашите спекулации и интерпретации (“Няма факти, а само интерпретации” – Фр. Ницше). Транзакционната психология, психологията на възприятието, също казва, че не можем да открием “абсолютна Истина” в тази област на изследвания (сетивните данни), и признава само вероятности или спекулации. Не можем смислено да наречем котката на Шрьодингер “мъртва котка”, а само “вероятно мъртва” или не можем да наречем Нещото в ъгъла “стол”, а “вероятно стол”. Моля те да помниш, че ние винаги имаме работа с вероятности, а не със сигурни факти….. С други думи, начинът, по който възприемаме външния свят, е само едно от множество възможни построения. (“Всичко, което виждаме, би могло да бъде и другояче” – Л. Витгенщайн).
Защото :
Ние сме вманиачени на тема “логика”, което означава твърди, последователни, постепенни, подредени във времето усилия. Но мозъкът твърде малко използва този вид логика. Той е много повече аналогов, отколкото дигитален. Той работи не с точни величини, а с вероятности, с неопределености, с голям брой често пъти груби или дори неясни / несигурни приблизителни стойности. За западния начин на мислене да се познава действителността означава да се разграничава едно нещо от друго : А е А, но А не е Б. На нивото на здравия разум ние се опитваме да проследим идеите от точка до точка, като че ли са свързани с кабел. А води до Б води до В води до Г …. и т.н. по азбуката до Я. Обаче нелинейните процеси в природата и в мозъка са А – Я едновременно. Левият мозък може да организира новата информация в съществуващата схема на нещата, но той не може да генерира нови идеи. Десният мозък вижда контекста – и, следователно, смисъла. Смисълът произлиза от контекста и свързаността. Без контекст нищо няма смисъл. Всяко нещо има смисъл единствено по отношение на други неща. Без интуиция ние и досега щяхме да си бъдем в пещерите. (Поговорка: Западът брои дърветата, Изтокът съзерцава гората !)
Накратко: Можем да знаем онова, което нашите инструменти и мозък ни казват, но не знаем дали нашите инструменти и мозък са ни докладвали точно. Това, което апаратурата, инструментите и мозъка ни казват, се състои от относителни “реалности”, или части, детайли, фрагменти, “срезове” от “реалности”.
Затова :
Д-р Джон фон Нойман създава логика с три стойности, която по-добре съответства на живота и квантовия свят. Аристотел ни остави бинарния избор : или / или, да / не, вярно или невярно. Фон Нойман добави “може би”, което съответства на неопределено / вероятно състояние. Квантовата логика с три стойности е истински принос за изясняване на Неопределеността и Несигурността на квантовите събития и квантовата несигурност във всекидневния ни живот. Неопределеността, Несигурността и Относителността имат огромна роля за всекидневния ни живот, за психичното ни здраве, за отношенията ни с другите хора и дори за най-дълбоките ни социални проблеми.
Пример : Хвърлям монета във въздуха. Монетата се приземява на пода в Аристотелово състояние или / или – ези или тура. В кое състояние обаче съществува монетата, когато се превърта във въздуха ? В състоянието може би ….
Мога да се позова и на комплементарната теория, според която електронът понякога се явява като частица (състояние или), а понякога като вълна (състояние или) – в зависимост от инструмента, чрез който го “наблюдават”. Идеята е, че през цялото време той си остава такъв, какъвто е бил, т.е. той е онова, което е (в състоянието може би). Всичко зависи от характера на експеримента и измерванията, които извършваме над квантовите обекти. В науката не съществува истински модел на Реалността. Стойността на даден модел се измерва с неговото приложение на практика. Единствената категория и мярка за “истинност” и стойностност е с чисто практически характер.
Затова :
Отново към въпроса ти, трябва да се задоволим с данните и фактите към момента, за това което знаем за живота и Вселената. За това какво се е случило преди 100 000 год. на планетата или преди 1 милиард год. във Вселената ние използваме теоретични модели и частични „факти и доказателства“, тоест – артефакти. Какво ще се случи след още толкова години напред в бъдещето отново ще използваме теоретични модели, тоест отново – артефакти. Природните закони и тези за Вселената каквито ги познаваме не е изобщо сигурно дали са валидни и актуални например на другия край на Вселената. Някои ще кажат – не, други – да, но и едните и другите отново ще използват само теоретични модели, тоест отново – артефакти.
След всичко написано бих отговорил коректно на твоя въпрос „Това твърдение закон ли е ?“ , така :
Може би …. Но дори и като констатация или закон "може би" ще бъде артефакт ….
Взе ли я ? Ок, та значи Големия взрив да е силата и енергията сътворила Вселената е все едно да кажеш, че например книгата „Под игото“ е възникнала вследствие на случаен взрив в печатницата, довел до случайно и спонтанното натрупване на стотици хиляди букви в думи със смислено съдържание, думите образували изречения, а те отново случайно се групирали в абзаци, те пък в страници, а последните са се окомплектовали от само себе си в книгата.…. 
Коментар