Първоначално изпратено от Асо Пика
Разгледай мнение
Как си братле? Върви ли бизнеса? Колко пари изкара днес? 100 лв? 1000 лв? Виж оня там днес заработи 10 хилки. Ама и той е дребен рибок щото се сравнява с оня мастит бизнесмен дето днес отчита печалба от 100 бона в евро. Пълнен смешко е за мен братле щото виж го как завижда на Джеф Безос щото чул че тоя спечелил днес още 100 милиона. И за кво е всичко това бе хора!?!? А? Забравил си за нея?? Бъди сигурен човече малко че тя не те е забравила. Тя никога никого не забравя. И винаги идва в най-неподходящия момент. Не е любовницата ти, изтръпна ли? Споко бе Че даже ме питаш коя е тя?
Смъртта бе гоитн. Смъртта. Покой, забрава, никакво страдание, само наслада като Нирвана. Хората изтръпват при мисълта, че след тяхната смърт настъпва небитие, пустота, нищо. Това е толкова болезнено и непоносимо, че те се опитват да се скрият зад една крехка и на нищо небазираща се вяра в задгробния живот, в прераждането, в живота след смъртта подаряван милостиво от боговете. Не могат да се примирят, че съществуването им няма никаква цел. Да, доста е неприятен фактът, че сме тук за нищо, за да умрем и това е всичко. Не е учудващо, че хората превъртат, откачат напълно, полудяват, чуват гласове, виждат наяве таласъми и караконджоли, тичат нагоре-надолу крещейки.. Приел съм живота като един голям опит за самоубийство на разсрочено плащане. Ми нали всеки практикува даден тип самоунищожение или деградация на личността. Нима раждането в този свят не е смърт? Смъртта започва от мига на раждането.
Огледай се погледни лицата на хората. Какви затворени книги представляват те. Всяка изпълнена с какви ли не мисли, страхове, фобии, навици, комплекси, чувства, фантазии, страсти. И изведнъж – бум, бум, бум – смъртта връхлита. Един човек бива смачкан като муха на стената. Едва тогава разбираш колко преходен е живота. Какво значение има всичко, когато теб вече няма да те има? Аз ще умра, ти ще умреш и няма да ни има никога вече. Ще се превърнем завинаги в нищо. Няма надежда, ние всички сме обречени. Родили сме се само, за да страдаме и за да умрем. В сравнение със смъртта всичко е нищожно.
Всъщност нужно ли е да си жив? Кому е нужно? Ако утре се споминеш, колко човека ще плачат за теб? Махни родителите, които и без това ти реват за това, че си жив не по техния начин и че не си добър син или дъщеря, може би жена ти или мъжа ти ще поплачат малко за теб, да, на децата ти ще им бъде тъжно и те ще плачат миличките. Други? Ще ти останат некви други 2 - 3 носталгично устроени жени, които може би са те обичали и още да кажем 40 - 50 с които си спал, но не си си ги спомнял дори и приживе, а като умреш, няма да можеш да ги оцениш.
Всички твои роднини и познати ще се изтъпанят на погребението ти. Всички ще дойдат за да ти благодарят, че си умрял. Всички ще си отдъхнат, на всички ще им олекне, къде с отвращение, къде с облекчение. Какво ще остане след теб? Нищо. Бегъл спомен в съзнанието на няколко човека, на няколко колеги, на няколко познати, на няколко жени, които си издържал или си спал с тях. За колко време? Месец? Два? Година? След 5 г. дори няма да си спомнят, че си живял.
Колко души ще те помнят? И с какво? И за колко време? Хората, които те познават по лице и душа са не повече от 50, добре де нека да са 100 и кво от това ? След като умреш, всички те по навик са много изненадани, шокирани и …. тъжни. Но няма защо да се лъжем – всички те са много, ама много щастливи, че не са на твое място, а тайничко дори ти и завиждат „Умря и се отърва”. Живите помнят мъртвия с това, че той не е между тях. Искрената им тъга винаги е смесена с безпощадно желание да са живи и заради теб.
Ще си запаля една цигара за да продължа нататък. Не възразяваш нали? Да? Благодаря, сърдечно благодаря
Между другото, за да не стават недоразумения „Смърт” – това е да те няма. Да те Няма! ДА - ТЕ - НЯМА. В резултат от прекъсването на жизнените функции не можеш да говориш, да се храниш, да дишаш, да пиеш, да се смееш, да се друсаш, да ходиш, да акаш, да правиш секс и тъй нататък другарки и другари. Няма те в къщи, по улиците, в офиса, в града, в други градове, в други държави. Лошият ти дъх не е важен, името ти вече няма значение, възрастта ти – също, проблемите ти, кучето ти, котката ти, професията ти, семейството ти, децата ти, жена ти, надеждите ти, парите ти, това, че си могъл да ръгаш жена си 3 часа нон - стоп …. също. Нищо няма значение. Мъничкият ти животец. Нищожната ти работица. Ти си мъртъв. Постепенно хората престават да си говорят какво тъпо копеле си бил, какъв гадняр, какъв смотаняк. Вещите, които толкова си обичал, започват да ти изневеряват. Някой друг мъж спи с жена ти, някой кара колата ти, някой носи дрехите ти, , някой използва въдиците ти, някой пуши от лулата ти. Така е когато те няма. А теб те няма навсякъде. Ще умреш завинаги. Хващаш експресния влак с еднопосочен билет към Нищото. Евакуация на душата. Ставаш невидим. После – нищо, дори по-малко и от нищо. Забрава. Вечна.
Всъщност ти сигурен ли си, че си жив? Защо мислиш така? Нужно ли е да спорим – нямаш деца, поколение след теб, не си посадил нито едно дърво, а строеж на къща не си виждал, откакто престана да играеш на стражари и апаши? Жените те напускат по особено мъчителен начин и отиват някъде другаде, където не ги срещаш никога. Ти си част от пълнежа на световното сладникаво блудкаво съществуване. Необходимо ли е да продължаваш? Убеден ли си, че ако продължиш да живееш ще е по-добре, отколкото ако престанеш? Говоря за другите
Безполезно е търсенето на големите тайни. Безполезно е търсенето на любовта. Безполезно е търсенето на пламъкът. Защото всичко е безполезно.
Щом умреш натрупаните ти пари ще се превърнат в сухи цифри, имотите ти, къщите ти, колите ти, в ненужен боклук. Твоите наследници ще продадат всичко и ще профукат парите. Всички тези прогнили, бездушни негодници стават безкрайно благовъзпитани, когато умре някой от тяхната черга: "Бог да го прости, беше добър човек” и неща от този род. Празни, механично изречени думи. Ще злорадстват и ще се радват тайно на твоята смърт и че си пукнал. Ще скърбят или ще се преструват че скърбят, тъй като си има установен ритуал за такива случаи. Но докато те злорадстват ти ще си се възнесъл в една по-висша форма на живот и ще опознаеш Вечното Нищо. Поне така казват. Това че си мъртъв си има и предимства. Мъртвите не могат да имат деца. Мъртвите са стерилни по презумпция. След като си умрял ти трябва да знаеш, че не можеш да продължиш рода си, няма да имаш поколение. Това си има и добрите страни. Какво ще надпишат на надгробния ти камък? „Той беше президент и владееше половината свят!” или „Той имаше 1 милион лева!” или „Той преспа с 1000 жени!”
Не ми се говори повече , не ми се пише повече. Стига толкоз.
Само за протокола: След втората водка се чувствам прекрасно !
Смъртта бе гоитн. Смъртта. Покой, забрава, никакво страдание, само наслада като Нирвана. Хората изтръпват при мисълта, че след тяхната смърт настъпва небитие, пустота, нищо. Това е толкова болезнено и непоносимо, че те се опитват да се скрият зад една крехка и на нищо небазираща се вяра в задгробния живот, в прераждането, в живота след смъртта подаряван милостиво от боговете. Не могат да се примирят, че съществуването им няма никаква цел. Да, доста е неприятен фактът, че сме тук за нищо, за да умрем и това е всичко. Не е учудващо, че хората превъртат, откачат напълно, полудяват, чуват гласове, виждат наяве таласъми и караконджоли, тичат нагоре-надолу крещейки.. Приел съм живота като един голям опит за самоубийство на разсрочено плащане. Ми нали всеки практикува даден тип самоунищожение или деградация на личността. Нима раждането в този свят не е смърт? Смъртта започва от мига на раждането.
Огледай се погледни лицата на хората. Какви затворени книги представляват те. Всяка изпълнена с какви ли не мисли, страхове, фобии, навици, комплекси, чувства, фантазии, страсти. И изведнъж – бум, бум, бум – смъртта връхлита. Един човек бива смачкан като муха на стената. Едва тогава разбираш колко преходен е живота. Какво значение има всичко, когато теб вече няма да те има? Аз ще умра, ти ще умреш и няма да ни има никога вече. Ще се превърнем завинаги в нищо. Няма надежда, ние всички сме обречени. Родили сме се само, за да страдаме и за да умрем. В сравнение със смъртта всичко е нищожно.
Всъщност нужно ли е да си жив? Кому е нужно? Ако утре се споминеш, колко човека ще плачат за теб? Махни родителите, които и без това ти реват за това, че си жив не по техния начин и че не си добър син или дъщеря, може би жена ти или мъжа ти ще поплачат малко за теб, да, на децата ти ще им бъде тъжно и те ще плачат миличките. Други? Ще ти останат некви други 2 - 3 носталгично устроени жени, които може би са те обичали и още да кажем 40 - 50 с които си спал, но не си си ги спомнял дори и приживе, а като умреш, няма да можеш да ги оцениш.
Всички твои роднини и познати ще се изтъпанят на погребението ти. Всички ще дойдат за да ти благодарят, че си умрял. Всички ще си отдъхнат, на всички ще им олекне, къде с отвращение, къде с облекчение. Какво ще остане след теб? Нищо. Бегъл спомен в съзнанието на няколко човека, на няколко колеги, на няколко познати, на няколко жени, които си издържал или си спал с тях. За колко време? Месец? Два? Година? След 5 г. дори няма да си спомнят, че си живял.
Колко души ще те помнят? И с какво? И за колко време? Хората, които те познават по лице и душа са не повече от 50, добре де нека да са 100 и кво от това ? След като умреш, всички те по навик са много изненадани, шокирани и …. тъжни. Но няма защо да се лъжем – всички те са много, ама много щастливи, че не са на твое място, а тайничко дори ти и завиждат „Умря и се отърва”. Живите помнят мъртвия с това, че той не е между тях. Искрената им тъга винаги е смесена с безпощадно желание да са живи и заради теб.
Ще си запаля една цигара за да продължа нататък. Не възразяваш нали? Да? Благодаря, сърдечно благодаря
Между другото, за да не стават недоразумения „Смърт” – това е да те няма. Да те Няма! ДА - ТЕ - НЯМА. В резултат от прекъсването на жизнените функции не можеш да говориш, да се храниш, да дишаш, да пиеш, да се смееш, да се друсаш, да ходиш, да акаш, да правиш секс и тъй нататък другарки и другари. Няма те в къщи, по улиците, в офиса, в града, в други градове, в други държави. Лошият ти дъх не е важен, името ти вече няма значение, възрастта ти – също, проблемите ти, кучето ти, котката ти, професията ти, семейството ти, децата ти, жена ти, надеждите ти, парите ти, това, че си могъл да ръгаш жена си 3 часа нон - стоп …. също. Нищо няма значение. Мъничкият ти животец. Нищожната ти работица. Ти си мъртъв. Постепенно хората престават да си говорят какво тъпо копеле си бил, какъв гадняр, какъв смотаняк. Вещите, които толкова си обичал, започват да ти изневеряват. Някой друг мъж спи с жена ти, някой кара колата ти, някой носи дрехите ти, , някой използва въдиците ти, някой пуши от лулата ти. Така е когато те няма. А теб те няма навсякъде. Ще умреш завинаги. Хващаш експресния влак с еднопосочен билет към Нищото. Евакуация на душата. Ставаш невидим. После – нищо, дори по-малко и от нищо. Забрава. Вечна.
Всъщност ти сигурен ли си, че си жив? Защо мислиш така? Нужно ли е да спорим – нямаш деца, поколение след теб, не си посадил нито едно дърво, а строеж на къща не си виждал, откакто престана да играеш на стражари и апаши? Жените те напускат по особено мъчителен начин и отиват някъде другаде, където не ги срещаш никога. Ти си част от пълнежа на световното сладникаво блудкаво съществуване. Необходимо ли е да продължаваш? Убеден ли си, че ако продължиш да живееш ще е по-добре, отколкото ако престанеш? Говоря за другите
Безполезно е търсенето на големите тайни. Безполезно е търсенето на любовта. Безполезно е търсенето на пламъкът. Защото всичко е безполезно.
Щом умреш натрупаните ти пари ще се превърнат в сухи цифри, имотите ти, къщите ти, колите ти, в ненужен боклук. Твоите наследници ще продадат всичко и ще профукат парите. Всички тези прогнили, бездушни негодници стават безкрайно благовъзпитани, когато умре някой от тяхната черга: "Бог да го прости, беше добър човек” и неща от този род. Празни, механично изречени думи. Ще злорадстват и ще се радват тайно на твоята смърт и че си пукнал. Ще скърбят или ще се преструват че скърбят, тъй като си има установен ритуал за такива случаи. Но докато те злорадстват ти ще си се възнесъл в една по-висша форма на живот и ще опознаеш Вечното Нищо. Поне така казват. Това че си мъртъв си има и предимства. Мъртвите не могат да имат деца. Мъртвите са стерилни по презумпция. След като си умрял ти трябва да знаеш, че не можеш да продължиш рода си, няма да имаш поколение. Това си има и добрите страни. Какво ще надпишат на надгробния ти камък? „Той беше президент и владееше половината свят!” или „Той имаше 1 милион лева!” или „Той преспа с 1000 жени!”
Не ми се говори повече , не ми се пише повече. Стига толкоз.
Само за протокола: След втората водка се чувствам прекрасно !
Коментар