Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Pyramid]

Човекът е изобретател за който светът е подреден, но мислите му не....явно това е причината, да не може 15 години да продаде една тръбичка

Бъркаш нещата: Светът си остава в (някакъв, относителен) безпорядък, мислите са подредени (по своему) но, е всеки, е проникнат от същия подход при подредбата (не му е ясен алгоритъмът за оптимално търсене в конкретната система) ѝ, съответните субекти бързат да обяват Хаоса. Пък за т.нар „Тръбичка”, не реви и ти. Нямам толкова кърпички че, да раздавам на всички ви.

[Pyramid]

Съгласен съм с горните построения, блестящо направени. Може би спадат към това, което наричат позитивизъм или неопозитивизъм, но думата няма значение. Впечатлен съм от положения труд да бъдат формулирани, изложени и написани.


Има ли критерий за истината?

Аз си задавах подобен въпрос и полека-лека, стигнах до ... абе, до усещането, че и истината, според колегата -доколкото, е обект на възприятие, също е артефакт. Къй де, ако няма питащ и търсещ я, на необитаемата природа, първо, ѝ е все едно и, второ, ако го няма Въпросът за истината, за какъв Отговор може да става дума? Абе, твърде удобна логика има Асо Пиката, трябва да му се признае.

[megamind]

Измамник кво е това възпитание бе, да не си отрасъл в някой кучкарник заедно с кучетата?

Човекът е изобретател за който светът е подреден, но мислите му не....явно това е причината, да не може 15 години да продаде една тръбичка

[redcretin]

Измамник кво е това възпитание бе, да не си отрасъл в някой кучкарник заедно с кучетата?

Единствените другарчета на нощния пазач.

[Иван Петкандраганов]

Включваш се в някакъв момент в разговора и може би си пропуснал част от дискусията.

Ако искаш може да го приемеш за закон, теза или констатация. Като каквото и да го приемеш, то ще бъде артефакт…..

Част от проблема в разсъжденията ти идва от следното :

Още мислиш в категориите на Аристотеловата логика, където Х трябва да “е” или вълна или частица (електрона) в зависимост от това, как и кога го “гледаме”. Мислили сме, че можем да избегнем относителността и несигурността на сетивните органи, като създадем умни инструменти, но днес сме открили относителността на самите инструменти.

Защото :

Не можем да открием “абсолютна Истина” нито в живота, нито във Вселената, нито например в квантовата реалност и трябва да се задоволим с „вероятности“ или “статистически истини”. Не можем да познаваме никаква абстрактна “Истина”, а само относителни истини (малко “и”, множествено число) извлечени от нашите спекулации и интерпретации (“Няма факти, а само интерпретации” – Фр. Ницше). Транзакционната психология, психологията на възприятието, също казва, че не можем да открием “абсолютна Истина” в тази област на изследвания (сетивните данни), и признава само вероятности или спекулации. Не можем смислено да наречем котката на Шрьодингер “мъртва котка”, а само “вероятно мъртва” или не можем да наречем Нещото в ъгъла “стол”, а “вероятно стол”. Моля те да помниш, че ние винаги имаме работа с вероятности, а не със сигурни факти….. С други думи, начинът, по който възприемаме външния свят, е само едно от множество възможни построения. (“Всичко, което виждаме, би могло да бъде и другояче” – Л. Витгенщайн).

Защото :

Ние сме вманиачени на тема “логика”, което означава твърди, последователни, постепенни, подредени във времето усилия. Но мозъкът твърде малко използва този вид логика. Той е много повече аналогов, отколкото дигитален. Той работи не с точни величини, а с вероятности, с неопределености, с голям брой често пъти груби или дори неясни / несигурни приблизителни стойности. За западния начин на мислене да се познава действителността означава да се разграничава едно нещо от друго : А е А, но А не е Б. На нивото на здравия разум ние се опитваме да проследим идеите от точка до точка, като че ли са свързани с кабел. А води до Б води до В води до Г …. и т.н. по азбуката до Я. Обаче нелинейните процеси в природата и в мозъка са А – Я едновременно. Левият мозък може да организира новата информация в съществуващата схема на нещата, но той не може да генерира нови идеи. Десният мозък вижда контекста – и, следователно, смисъла. Смисълът произлиза от контекста и свързаността. Без контекст нищо няма смисъл. Всяко нещо има смисъл единствено по отношение на други неща. Без интуиция ние и досега щяхме да си бъдем в пещерите. (Поговорка: Западът брои дърветата, Изтокът съзерцава гората !)

Накратко: Можем да знаем онова, което нашите инструменти и мозък ни казват, но не знаем дали нашите инструменти и мозък са ни докладвали точно. Това, което апаратурата, инструментите и мозъка ни казват, се състои от относителни “реалности”, или части, детайли, фрагменти, “срезове” от “реалности”.

Затова :

Д-р Джон фон Нойман създава логика с три стойности, която по-добре съответства на живота и квантовия свят. Аристотел ни остави бинарния избор : или / или, да / не, вярно или невярно. Фон Нойман добави “може би”, което съответства на неопределено / вероятно състояние. Квантовата логика с три стойности е истински принос за изясняване на Неопределеността и Несигурността на квантовите събития и квантовата несигурност във всекидневния ни живот. Неопределеността, Несигурността и Относителността имат огромна роля за всекидневния ни живот, за психичното ни здраве, за отношенията ни с другите хора и дори за най-дълбоките ни социални проблеми.

Пример : Хвърлям монета във въздуха. Монетата се приземява на пода в Аристотелово състояние или / или – ези или тура. В кое състояние обаче съществува монетата, когато се превърта във въздуха ? В състоянието може би ….

Мога да се позова и на комплементарната теория, според която електронът понякога се явява като частица (състояние или), а понякога като вълна (състояние или) – в зависимост от инструмента, чрез който го “наблюдават”. Идеята е, че през цялото време той си остава такъв, какъвто е бил, т.е. той е онова, което е (в състоянието може би). Всичко зависи от характера на експеримента и измерванията, които извършваме над квантовите обекти. В науката не съществува истински модел на Реалността. Стойността на даден модел се измерва с неговото приложение на практика. Единствената категория и мярка за “истинност” и стойностност е с чисто практически характер.

Затова :

Отново към въпроса ти, трябва да се задоволим с данните и фактите към момента, за това което знаем за живота и Вселената. За това какво се е случило преди 100 000 год. на планетата или преди 1 милиард год. във Вселената ние използваме теоретични модели и частични „факти и доказателства“, тоест – артефакти. Какво ще се случи след още толкова години напред в бъдещето отново ще използваме теоретични модели, тоест отново – артефакти. Природните закони и тези за Вселената каквито ги познаваме не е изобщо сигурно дали са валидни и актуални например на другия край на Вселената. Някои ще кажат – не, други – да, но и едните и другите отново ще използват само теоретични модели, тоест отново – артефакти.


След всичко написано бих отговорил коректно на твоя въпрос „Това твърдение закон ли е ?“ , така :

Може би …. Но дори и като констатация или закон "може би" ще бъде артефакт ….

Съгласен съм с горните построения, блестящо направени. Може би спадат към това, което наричат позитивизъм или неопозитивизъм, но думата няма значение. Впечатлен съм от положения труд да бъдат формулирани, изложени и написани.


Има ли критерий за истината?

[Pyramid]

Включваш се в някакъв момент в разговора и може би си пропуснал част от дискусията.

Ако искаш може да го приемеш за закон, теза или констатация. Като каквото и да го приемеш, то ще бъде артефакт…..

Част от проблема в разсъжденията ти идва от следното :

Още мислиш в категориите на Аристотеловата логика, където Х трябва да “е” или вълна или частица (електрона) в зависимост от това, как и кога го “гледаме”. Мислили сме, че можем да избегнем относителността и несигурността на сетивните органи, като създадем умни инструменти, но днес сме открили относителността на самите инструменти.

Защото :

Не можем да открием “абсолютна Истина” нито в живота, нито например в квантовата реалност и трябва да се задоволим с „вероятности“ или “статистически истини”. Не можем да познаваме никаква абстрактна “Истина”, а само относителни истини (малко “и”, множествено число) извлечени от нашите спекулации и интерпретации (“Няма факти, а само интерпретации” – Фр. Ницше). Транзакционната психология, психологията на възприятието, също казва, че не можем да открием “абсолютна Истина” в тази област на изследвания (сетивните данни), и признава само вероятности или спекулации. Не можем смислено да наречем котката на Шрьодингер “мъртва котка”, а само “вероятно мъртва” или не можем да наречем Нещото в ъгъла “стол”, а “вероятно стол”. Моля те да помниш, че ние винаги имаме работа с вероятности, а не със сигурни факти….. С други думи, начинът, по който възприемаме външния свят, е само едно от множество възможни построения. (“Всичко, което виждаме, би могло да бъде и другояче” – Л. Витгенщайн).

Защото :

Ние сме вманиачени на тема “логика”, което означава твърди, последователни, постепенни, подредени във времето усилия. Но мозъкът твърде малко използва този вид логика. Той е много повече аналогов, отколкото дигитален. Той работи не с точни величини, а с вероятности, с неопределености, с голям брой често пъти груби или дори неясни / несигурни приблизителни стойности. За западния начин на мислене да се познава действителността означава да се разграничава едно нещо от друго : А е А, но А не е Б. На нивото на здравия разум ние се опитваме да проследим идеите от точка до точка, като че ли са свързани с кабел. А води до Б води до В води до Г …. и т.н. по азбуката до Я. Обаче нелинейните процеси в природата и в мозъка са А – Я едновременно. Левият мозък може да организира новата информация в съществуващата схема на нещата, но той не може да генерира нови идеи. Десният мозък вижда контекста – и, следователно, смисъла. Смисълът произлиза от контекста и свързаността. Без контекст нищо няма смисъл. Всяко нещо има смисъл единствено по отношение на други неща. Без интуиция ние и досега щяхме да си бъдем в пещерите. (Поговорка: Западът брои дърветата, Изтокът съзерцава гората !)

Накратко: Можем да знаем онова, което нашите инструменти и мозък ни казват, но не знаем дали нашите инструменти и мозък са ни докладвали точно. Това, което апаратурата, инструментите и мозъка ни казват, се състои от относителни “реалности”, или части, детайли, фрагменти, “срезове” от “реалности”.

Затова :

Д-р Джон фон Нойман създава логика с три стойности, която по-добре съответства на живота и квантовия свят. Аристотел ни остави бинарния избор : или / или, да / не, вярно или невярно. Фон Нойман добави “може би”, което съответства на неопределено / вероятно състояние. Квантовата логика с три стойности е истински принос за изясняване на Неопределеността и Несигурността на квантовите събития и квантовата несигурност във всекидневния ни живот. Неопределеността, Несигурността и Относителността имат огромна роля за всекидневния ни живот, за психичното ни здраве, за отношенията ни с другите хора и дори за най-дълбоките ни социални проблеми.

Пример : Хвърлям монета във въздуха. Монетата се приземява на пода в Аристотелово или / или – ези или тура. В кое състояние обаче съществува монетата, когато се превърта във въздуха ? В състоянието може би ….

Мога да се позова и на комплементарната теория, според която електронът понякога се явява като частица (състояние или), а понякога като вълна (състояние или) – в зависимост от инструмента, чрез който го “наблюдават”. Идеята е, че през цялото време той си остава такъв, какъвто е бил, т.е. той е онова, което е (в състоянието може би). Всичко зависи от характера на експеримента и измерванията, които извършваме над квантовите обекти. В науката не съществува истински модел на Реалността. Стойността на даден модел се измерва с неговото приложение на практика. Единствената категория и мярка за “истинност” и стойностност е с чисто практически характер.

Затова :

Отново към въпроса ти, трябва да се задоволим с данните и фактите към момента, за това което знаем за живота и Вселената. За това какво се е случило преди 100 000 год. на планетата или преди 1 милиард год. във Вселената ние използваме теоретични модели и частични „факти и доказателства“, тоест – артефакти. Какво ще се случи след още толкова години напред в бъдещето отново ще използваме теоретични модели, тоест отново – артефакти. Природните закони и тези за Вселената каквито ги познаваме не е изобщо сигурно дали са валидни и актуални например на другия край на Вселената. Някои ще кажат – не, други – да, но и едните и другите отново ще използват само теоретични модели, тоест отново – артефакти.


След всичко написано бих отговорил коректно на твоя въпрос „Това твърдение закон ли е ?“ , така :

Може би …. Но дори и като констатацията или закон "може би" ще бъде артефакт ….

...Което разсъждение, повечето хора, ги хвърля в отчаяние, щото,

От всичката работа, най-мразим да мислим. След което, да четем до края...

[Асо Пика]

Това твърдение закон ли е?

Включваш се в някакъв момент в разговора и може би си пропуснал част от дискусията.

Ако искаш може да го приемеш за закон, теза или констатация. Като каквото и да го приемеш, то ще бъде артефакт…..

Част от проблема в разсъжденията ти идва от следното :

Още мислиш в категориите на Аристотеловата логика, където Х трябва да “е” или вълна или частица (електрона) в зависимост от това, как и кога го “гледаме”. Мислили сме, че можем да избегнем относителността и несигурността на сетивните органи, като създадем умни инструменти, но днес сме открили относителността на самите инструменти.

Защото :

Не можем да открием “абсолютна Истина” нито в живота, нито във Вселената, нито например в квантовата реалност и трябва да се задоволим с „вероятности“ или “статистически истини”. Не можем да познаваме никаква абстрактна “Истина”, а само относителни истини (малко “и”, множествено число) извлечени от нашите спекулации и интерпретации (“Няма факти, а само интерпретации” – Фр. Ницше). Транзакционната психология, психологията на възприятието, също казва, че не можем да открием “абсолютна Истина” в тази област на изследвания (сетивните данни), и признава само вероятности или спекулации. Не можем смислено да наречем котката на Шрьодингер “мъртва котка”, а само “вероятно мъртва” или не можем да наречем Нещото в ъгъла “стол”, а “вероятно стол”. Моля те да помниш, че ние винаги имаме работа с вероятности, а не със сигурни факти….. С други думи, начинът, по който възприемаме външния свят, е само едно от множество възможни построения. (“Всичко, което виждаме, би могло да бъде и другояче” – Л. Витгенщайн).

Защото :

Ние сме вманиачени на тема “логика”, което означава твърди, последователни, постепенни, подредени във времето усилия. Но мозъкът твърде малко използва този вид логика. Той е много повече аналогов, отколкото дигитален. Той работи не с точни величини, а с вероятности, с неопределености, с голям брой често пъти груби или дори неясни / несигурни приблизителни стойности. За западния начин на мислене да се познава действителността означава да се разграничава едно нещо от друго : А е А, но А не е Б. На нивото на здравия разум ние се опитваме да проследим идеите от точка до точка, като че ли са свързани с кабел. А води до Б води до В води до Г …. и т.н. по азбуката до Я. Обаче нелинейните процеси в природата и в мозъка са А – Я едновременно. Левият мозък може да организира новата информация в съществуващата схема на нещата, но той не може да генерира нови идеи. Десният мозък вижда контекста – и, следователно, смисъла. Смисълът произлиза от контекста и свързаността. Без контекст нищо няма смисъл. Всяко нещо има смисъл единствено по отношение на други неща. Без интуиция ние и досега щяхме да си бъдем в пещерите. (Поговорка: Западът брои дърветата, Изтокът съзерцава гората !)

Накратко: Можем да знаем онова, което нашите инструменти и мозък ни казват, но не знаем дали нашите инструменти и мозък са ни докладвали точно. Това, което апаратурата, инструментите и мозъка ни казват, се състои от относителни “реалности”, или части, детайли, фрагменти, “срезове” от “реалности”.

Затова :

Д-р Джон фон Нойман създава логика с три стойности, която по-добре съответства на живота и квантовия свят. Аристотел ни остави бинарния избор : или / или, да / не, вярно или невярно. Фон Нойман добави “може би”, което съответства на неопределено / вероятно състояние. Квантовата логика с три стойности е истински принос за изясняване на Неопределеността и Несигурността на квантовите събития и квантовата несигурност във всекидневния ни живот. Неопределеността, Несигурността и Относителността имат огромна роля за всекидневния ни живот, за психичното ни здраве, за отношенията ни с другите хора и дори за най-дълбоките ни социални проблеми.

Пример : Хвърлям монета във въздуха. Монетата се приземява на пода в Аристотелово състояние или / или – ези или тура. В кое състояние обаче съществува монетата, когато се превърта във въздуха ? В състоянието може би ….

Мога да се позова и на комплементарната теория, според която електронът понякога се явява като частица (състояние или), а понякога като вълна (състояние или) – в зависимост от инструмента, чрез който го “наблюдават”. Идеята е, че през цялото време той си остава такъв, какъвто е бил, т.е. той е онова, което е (в състоянието може би). Всичко зависи от характера на експеримента и измерванията, които извършваме над квантовите обекти. В науката не съществува истински модел на Реалността. Стойността на даден модел се измерва с неговото приложение на практика. Единствената категория и мярка за “истинност” и стойностност е с чисто практически характер.

Затова :

Отново към въпроса ти, трябва да се задоволим с данните и фактите към момента, за това което знаем за живота и Вселената. За това какво се е случило преди 100 000 год. на планетата или преди 1 милиард год. във Вселената ние използваме теоретични модели и частични „факти и доказателства“, тоест – артефакти. Какво ще се случи след още толкова години напред в бъдещето отново ще използваме теоретични модели, тоест отново – артефакти. Природните закони и тези за Вселената каквито ги познаваме не е изобщо сигурно дали са валидни и актуални например на другия край на Вселената. Някои ще кажат – не, други – да, но и едните и другите отново ще използват само теоретични модели, тоест отново – артефакти.


След всичко написано бих отговорил коректно на твоя въпрос „Това твърдение закон ли е ?“ , така :

Може би …. Но дори и като констатация или закон "може би" ще бъде артефакт ….

[Pyramid]

Това твърдение закон ли е?

Предполагам, щение. Ама за хубав човек, се правят отстъпки.

[Иван Петкандраганов]

Във Вселената няма нито един постоянен и неизменящ се природен закон.

Това твърдение закон ли е?

[Pyramid]

Дълбоко в човешкото подсъзнание се крие завладяваща потребност от логичен свят, който има смисъл, ред и последователност. Хората искат ред, един или друг, но ред. Истинския свят обаче е винаги една стъпка пред логиката, а последователността не е задължителна черта на Вселената. Във Вселената няма нито един постоянен и неизменящ се природен закон. Тази Вселена показва само променливи взаимоотношения, приемани като “Закони” от нас, хората, чието съзнание има кратък и временен живот. Ако живеехме милиони години, нямаше да сметнем някои константи като константи. Формулирането обаче на “всеобщи” закони е артефакт, въпрос на език. Физичните закони са създания, артефакти.

Физичните закони са съвсем външни и странни за естествения ред на нещата и стават смислени само когато ние, хората, се занимаваме с тях. Смисълът им е в нашето усложнено, специфично за западната култура, представяне на света като “правене”. Те не разкриват тайната на света и не дават “Истината”. Въпросите нямат край. Няма “последни” или “първи” истини. Нито един закон не е “абсолютно обоснован”.

Всеки физичен закон е временен.
Няма Вселенски закони.
Няма природни закони.
Погрешно е да говорим за закони на природата. Има научни закони, които са израз на природен ред. И тези закони са артефакт - продукт на човешкия разум.

Да повторя отново, че всичко създадено от човека е артефакт - парите, жилищата, дрехите, колите, машините, компютрите дори и теориите и моделите в науката. Всеки артефакт носи човешки смисъл – замисъл, предназначение, значение – въобще идея, вложена от “твореца” тоест от нас.

Предлагам да не започваме темата за Бог, защото ще пишем до Деня на Страшния съд и до никъде няма да стигнем, най- много да се скараме и сбием

-Направо ти хвърлям ръкавицата, налэ.
Иначе, природни и физически закони и артефакти...артефакт е изписването им с думи. В приложението и битността им, от страна на ... Прирофа, Бог и т.н., те не се изписват та, по тази си част, и няма как, да бъдат артефакти. Ще рече, черпиш.

[Асо Пика]

Първо, точно пък, от мисловен експеримент, мпга да докарам всичко. Все рая, дали е имало, или нямало ГВ.
Второ, упорядочаването, не е чуждо на Вселената. Глобално (а Там, какъв смях)такова нещо може и да не е изключено. Вземи предвид времевите интервали, за които става дума, и ще осъзнаеш нищожността на нашия допир с Нея. Добавяш щипка нулева информация относно сингуларността, и после -пак, ако ти се пее за Всеобщата Ентропия. (Лошо няма, ама мерак имам да го видя, как изглежда това пеене за Вселенски Закони при познаване на макс. трилионна част само,.като изобщо видима).
Трето, Бог: Ами, със стар приятел, преди повече от четвърт век, вече доказвахме (на база N - мерно пространство, където N>4), че Бог съществува. Или поне, че гарантирано, нямаме осезанието, да (не) го регистрираме, и пак да Го има. Така... Е, по координата „Порядък/ентропия), Той/Тя/То може да има ѝ отрицателни стойности, сиреч, да допуска ѝ самоподреждане на разсипиите (допускам, чрез разни „дупки”[черни, бели,.червееви и др, които предстои да видим, своеобразни тунели между състояния с огромна донотрицателна ентропия]) Значи, базарано ед а Му бръмчим, пък , да вярваме, че - ама точно с нас - му се занимава, е форма на Вселенски егоцентризъм и комплексаещина, да не кажа, на друго.
И т.н., и т.п., много дълга темата.
Ето защо -тук ни преляха от темата с електричките - спорни са много постулати освен този, че достатъчно подреден мозък, може да извади изводите, дето ги соча. Друг въпрос, че.трябва да е.гледал ѝ под няколкото мои ъгли: Ползвам си свободата от различията при индивидите, прилагам я, дава своите резултати. Ще почакам да бъде издаден определен документ ПО ОПРЕДЕЛЕН НАЧИН и ще ви „светна”. Да не.насилваме нещата.

Дълбоко в човешкото подсъзнание се крие завладяваща потребност от логичен свят, който има смисъл, ред и последователност. Хората искат ред, един или друг, но ред. Истинския свят обаче е винаги една стъпка пред логиката, а последователността не е задължителна черта на Вселената. Във Вселената няма нито един постоянен и неизменящ се природен закон. Тази Вселена показва само променливи взаимоотношения, приемани като “Закони” от нас, хората, чието съзнание има кратък и временен живот. Ако живеехме милиони години, нямаше да сметнем някои константи като константи. Формулирането обаче на “всеобщи” закони е артефакт, въпрос на език. Физичните закони са създания, артефакти.

Физичните закони са съвсем външни и странни за естествения ред на нещата и стават смислени само когато ние, хората, се занимаваме с тях. Смисълът им е в нашето усложнено, специфично за западната култура, представяне на света като “правене”. Те не разкриват тайната на света и не дават “Истината”. Въпросите нямат край. Няма “последни” или “първи” истини. Нито един закон не е “абсолютно обоснован”.

Всеки физичен закон е временен.
Няма Вселенски закони.
Няма природни закони.
Погрешно е да говорим за закони на природата. Има научни закони, които са израз на природен ред. И тези закони са артефакт - продукт на човешкия разум.

Да повторя отново, че всичко създадено от човека е артефакт - парите, жилищата, дрехите, колите, машините, компютрите дори и теориите и моделите в науката. Всеки артефакт носи човешки смисъл – замисъл, предназначение, значение – въобще идея, вложена от “твореца” тоест от нас.

Предлагам да не започваме темата за Бог, защото ще пишем до Деня на Страшния съд и до никъде няма да стигнем, най- много да се скараме и сбием

[Pyramid]

Вашият не изглежда, да е достатъчно подреден

Висшият порядък се вижда и проследява доста по-сложно и, от ежедневна гледна точка, прилича на хаос.

[megamind]

достатъчно подреден мозък

Вашият не изглежда, да е достатъчно подреден

[Имхотеп]

За да има мисловен експеримент трябва да има с какво...

[Pyramid]

Продължаваме …. За ей това в червеното в поста ти ….. яко нагази лука Пирамида

Няма как дори на ниво мисловен експеримент да знаеш какво се е случило 1 секунда преди Големия взрив образно казано.

От логическа гледна точка е трудно да се приеме, че от този взрив се е родила Вселената и благодарение на него тя има структура, порядък, уникална сложност и СМИСЪЛ. Защото всяка експлозия и взрив оставя след себе си разрушения, хаос и безпорядък. Да се твърди подобна нелепост е все едно …. сега ще ти обясня като какво с прост пример. Отиваш и вземаш от твоята библиотека книгата „Под игото“ на Вазов, знам че я имаш….. Взе ли я ? Ок, та значи Големия взрив да е силата и енергията сътворила Вселената е все едно да кажеш, че например книгата „Под игото“ е възникнала вследствие на случаен взрив в печатницата, довел до случайно и спонтанното натрупване на стотици хиляди букви в думи със смислено съдържание, думите образували изречения, а те отново случайно се групирали в абзаци, те пък в страници, а последните са се окомплектовали от само себе си в книгата.….

Големия взрив се визира чрез причиненото от него разширение, което пък се вижда по червеното отместване (ефекта на Хъбъл). Това е твърде опосредована визия и елементарно обяснение и нищо не пречи на червеното отместване и отдалечаването да не се дължат на Големия взрив. Черните дупки са теоретични същности с емпирични проявления вън от тях. Те са принципно ненаблюдаеми пряко, защото в тях времето, пространството и веществото колапсират. Но тях ги има .... според повечето астрофизици

Спекулативни описания на отвъдното има колкото искаш, но те са безкрайно слаби. На кое да се вярва : На описанието ада и рая или на описанието на черните дупки и Големия взрив ? Черните дупки и Големия взрив изглеждат по- убедителни, защото както казват учените, за тях има данни. Но това не ги прави описуеми. Не можем да опишем какво е да те всмуче черна дупка, защото няма да ни има след това всмукване. Ние не можем да се поставим на “мястото” и в “момента” на Големия взрив, защото тепърва се създават пространството, местата и времето.

В контекста и в тоя ред на мисли други аналогични примери. Когато се описва например репликацията на ДНК това не значи, че някой е наблюдавал или някога ще наблюдава този процес. Това е сценарии най-вероятен и най-добре съгласуващ се със стереохимични изчисления и познания върху наследствеността. ДНК може да се очертае с помощта на метода на дифракция на рентгенови лъчи, като ред черно-бели петна на рентгенограмата. ДНК не може пряко да се изобрази в рентгенограми. Рентгенограмата доколкото говори за форма, не е артефакт. Тя е артефакт, доколкото е генерирана от машина.

В същия смисъл показанието на стрелката на измерителния уред не е артефакт, въпреки че самата стрелка и циферблатът са артефакти. Черно-белите петна на рентгенограмата не дават очертанията на атомите, но дават пространственото разположение на големите фрагменти на спиралата. Инфрачервените лъчи очертават нощния свят в уредите за нощно виждане. Черните дупки се очертават от излъчванията си. Сънищата се разказват. Черните дупки, колапсът на звездите и възникването на Вселената са описуеми с само уговорката, че тяхното наблюдение е непряко и те се описват с помощта на теории и свързването им с непряко измерване.

Докато хората правят наука от опитните данни, формата на опитната наука няма да се промени. Науката има граници, защото има форма. Всяка форма, създадена от човека, има принципни граници. Науката е форма създадена от човека. Тя не прави човека безсмъртен, нито му дава живот. Науката е търсене и резултат на търсене с определена форма: Аксиоми, постулати, логическо следване, теории, закони, теореми, факти, протоколи от наблюдения, категориални зависимости (вероятност, необходимост).

Науката не може да произведе свят, живот, човек. Тя е артефакт

Първо, точно пък, от мисловен експеримент, мпга да докарам всичко. Все рая, дали е имало, или нямало ГВ.
Второ, упорядочаването, не е чуждо на Вселената. Глобално (а Там, какъв смях)такова нещо може и да не е изключено. Вземи предвид времевите интервали, за които става дума, и ще осъзнаеш нищожността на нашия допир с Нея. Добавяш щипка нулева информация относно сингуларността, и после -пак, ако ти се пее за Всеобщата Ентропия. (Лошо няма, ама мерак имам да го видя, как изглежда това пеене за Вселенски Закони при познаване на макс. трилионна част само,.като изобщо видима).
Трето, Бог: Ами, със стар приятел, преди повече от четвърт век, вече доказвахме (на база N - мерно пространство, където N>4), че Бог съществува. Или поне, че гарантирано, нямаме осезанието, да (не) го регистрираме, и пак да Го има. Така... Е, по координата „Порядък/ентропия), Той/Тя/То може да има ѝ отрицателни стойности, сиреч, да допуска ѝ самоподреждане на разсипиите (допускам, чрез разни „дупки”[черни, бели,.червееви и др, които предстои да видим, своеобразни тунели между състояния с огромна донотрицателна ентропия]) Значи, базарано ед а Му бръмчим, пък , да вярваме, че - ама точно с нас - му се занимава, е форма на Вселенски егоцентризъм и комплексаещина, да не кажа, на друго.
И т.н., и т.п., много дълга темата.
Ето защо -тук ни преляха от темата с електричките - спорни са много постулати освен този, че достатъчно подреден мозък, може да извади изводите, дето ги соча. Друг въпрос, че.трябва да е.гледал ѝ под няколкото мои ъгли: Ползвам си свободата от различията при индивидите, прилагам я, дава своите резултати. Ще почакам да бъде издаден определен документ ПО ОПРЕДЕЛЕН НАЧИН и ще ви „светна”. Да не.насилваме нещата.