Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Selena]

Между другото "Пилето" е най-слабата книга на Уортън за мен. Наистина жалко. Повечето хора въобще не я разбират. А ти си я разбрала прекрасно. Странно защо си я разбрала, но въпреки това не я намираш за въодушевяваща. Първо това " младо и чувствително момче" не е ли достъчно мотивиращо. Има и такива хора за щастие. Такива над чалга поколението. Нещо повече от това какво да изям и кога да ..... Защо да няма изход? Изхода е точно в полета на канарчето. Мечтата да полетиш. Мечтата да си там горе, над всички дребни хора и проблеми. Да излезеш от матрицата на стандартните тъпотии, дори при невъзможната ситуация която си попаднал. Между другото избягвай книги свързани с война. Не за друго а защото си от женски пол. Жените трудно разбират такива неща. Прочети например Франки фърбо ако не си я чела. За Киси не ми се пишат дълги постове но идеята е подобна. Не те ли впечатли например, когато опита да вдигне онзи блок. Знаеше, че няма да стане, но все пак опита. Това не е ли вдъхновяващо?
Трудно е да обичаш едновременно народа си и света. Поне за мен е трудно. Да обичам народа си, означва да смятам че моя народ е най-убавия. Това значи, че другите народи не са толкова хубави като моя. И от тук вече границата между любовта и омразата става съвсем тънка.Трудно е да обичам например исляма ако съм християнин. Разбирам, че има начин, но то не е за всеки. В крайна сметка ползите от патриотизма за мен са доста размити и неясни, докато вредите са доказани нееднократно. Ми че то Хитлер от много патриотизъм го е докарал до там. И Наполеон и Атила и който там се сетиш. Всички те са били патриоти и са мислели че техния народ е на-хубавия. Самите идеологии създават противопоставяне и от там и конфликти.

Ма те и другите му книги са все в тая минорна насока. Мързи ме да ги разнищвам сега. Добър автор е, но той пише за друго общество и констатациите му са точни, но не ни вършат работа в конкретния обсъждан от нас аспект.

Ами разбрала съм я, защото о, чудо и хората, които не са инженери и математици мислят. Каква еретична мисъл. Извинявай. Закачка.

И не, за мен поне не е достатъчно мотивиращо и достатъчно вдъхновяващо, защото имаме по-добри родни образци.

Ние можем малко повече. Мотивират ме руските класици например. Те могат малко повече. Ако западът ни учи на бизнес, изтокът ни учи на духовност. Така са разпределени нещата, въпреки, че нещата се променят.

Що бе? Аз обичам и народа си и света. Не ми произвежда вътрешни антагонизми. Според мен е въпрос на настройка в мисленето. Каквото мога позитивно ще взема от света и ще го дам на народа си и обратно.

Не, да обичаш народа, означава да приемаш всичките му недостатъци и да се стремиш да дадеш твоя малък принос те да се поправят. Не означава в никакъв случай да мразиш останалите народи, нито да имаш фалшиво чувство за превъзходство, а просто да избереш да помагаш повече на този народ по неговия път, защото ... кръвта вода не става ...

[Lelq]

Още сме на въпроса, какво е успех

Благодаря !

[Pyramid]

Лоша работа

Не мисля.

[Alonso]

Добра нощ ! Мързи ме да чета от начало и за това ще задам може би глупав въпрос - а вие кой точно успех визирате? Постигане на цел, обществено признание .....и т.н?

Още сме на въпроса, какво е успех

[Alonso]

Компасът ми обикновено е верен. Наречи го усет. Другата дума няма засега да я ползваме. За здравата основа съм сигурна, защото построеното върху нея от мен не се срутва и ми позволява да надграждам. Не мисля, че отричането на цял културен кладенец е здрава основа, но ти си рисков играч, поемаш си рисковете.

Момент. Народът е на това дередже именно защото вече не чете Йовков. Какъв Йовков - огледай се в този само форум. Те не знаят името да си напишат правилно. Кинти, кинти, кинти. Без духовност, без грижа за хората, без човечност, без мироглед отвъд поредното парти, силиконови цици и субстанции темелите няма да са здрави.

Светиня е Йовков, защото ти показва пътя. Но ако си сляп трудно ще различаваш цветовете. Трудно ще видиш пътя.

Да анализираме например “твоя” американски автор Уортън. Например “Пилето”. Младо чувствително, духовно момче от подсредната американска класа отива като поредната порция пушечно месо на поредната мръсна тяхна война и се връща полудял. Къде е тук пътят? Къде е вярата? Къде е надеждата? Няма изход. Освен в лудия полет.Полетът на полудялото канарче, което живее затворено в клетката, матрицата и само мечтае да полети...

Същото в друг техен роман - “Полет над кукувиче гнездо”. Няма полет за духовния човек в онези общества. Накрая умните и свестните са затворени в лудостта на една нехуманна система тип матрица и летят кукувиците над кукувичето, т.е. Яловото гнездо ... но само в ума си ... изход няма ...

И ето ти Йовков като абсолютен контрапункт на горното обезличаване на човека: разказът “Албена”.

“Една е в село Албена!” Албена е красавицата на селото, която е съгрешила, но тя въплъщава идеал, идея, заради която си струва да се живее, тя е красотата.

Уникални са образите при Йовков. И всеки носи изход, надежда, светлина, вяра, показва пътя, показва човещина.

Прочети например “Вечери в антимовския хан” и ето ти наръчник на здравия български усет дори и за бизнес. Вгледай се в образа на Сарандовица.

Ако въобще някога си чел българските класици, така и не си ги разбрал.

Аз не те съветвам да си патриот. Това всеки решава за себе си. Можеш едновременно да обичаш и народа си и света. Това не са непременно антагонистични понятия.

А народът ни има нужда освен от материално благополучие и от правилна духовна храна. Иначе всички ще полудеем. Като героите на Уортън и Киси. Онези автори са описали абсолютната пустота на онова напълно бездушно консуматорско и затъпяло общество.

А искаме да бъдем като това общество? А превръщаме ли се бавно в такова общество?

Ето защо ни е необходим Йовков.

Между другото "Пилето" е най-слабата книга на Уортън за мен. Наистина жалко. Повечето хора въобще не я разбират. А ти си я разбрала прекрасно. Странно защо си я разбрала, но въпреки това не я намираш за въодушевяваща. Първо това " младо и чувствително момче" не е ли достъчно мотивиращо. Има и такива хора за щастие. Такива над чалга поколението. Нещо повече от това какво да изям и кога да ..... Защо да няма изход? Изхода е точно в полета на канарчето. Мечтата да полетиш. Мечтата да си там горе, над всички дребни хора и проблеми. Да излезеш от матрицата на стандартните тъпотии, дори при невъзможната ситуация която си попаднал. Между другото избягвай книги свързани с война. Не за друго а защото си от женски пол. Жените трудно разбират такива неща. Прочети например Франки фърбо ако не си я чела. За Киси не ми се пишат дълги постове но идеята е подобна. Не те ли впечатли например, когато опита да вдигне онзи блок. Знаеше, че няма да стане, но все пак опита. Това не е ли вдъхновяващо?
Трудно е да обичаш едновременно народа си и света. Поне за мен е трудно. Да обичам народа си, означва да смятам че моя народ е най-убавия. Това значи, че другите народи не са толкова хубави като моя. И от тук вече границата между любовта и омразата става съвсем тънка.Трудно е да обичам например исляма ако съм християнин. Разбирам, че има начин, но то не е за всеки. В крайна сметка ползите от патриотизма за мен са доста размити и неясни, докато вредите са доказани нееднократно. Ми че то Хитлер от много патриотизъм го е докарал до там. И Наполеон и Атила и който там се сетиш. Всички те са били патриоти и са мислели че техния народ е на-хубавия. Самите идеологии създават противопоставяне и от там и конфликти.

[Lelq]

Добра нощ ! Мързи ме да чета от начало и за това ще задам може би глупав въпрос - а вие кой точно успех визирате? Постигане на цел, обществено признание .....и т.н?

[Selena]

Реално погледнато българското общество е по-консуматорско като психологическа настройка от Западноевропейското, при все че консумираме по-малко.

Има логика. Най-лакоми са ненаситилите се. Ще дойде и моментът на насищането, само дано не дойде моментът на повръщането...

[Selena]

Аз съм още и син на тежка партийна номенклатура, така че...

Лоша работа

[Todor Sabev]

Реално погледнато българското общество е по-консуматорско като психологическа настройка от Западноевропейското, при все че консумираме по-малко.

Гладна кокошка просо санува.

[Money]

Реално погледнато българското общество е по-консуматорско като психологическа настройка от Западноевропейското, при все че консумираме по-малко.

[Selena]

Трудно е да се води спор ако няма конкретни тези.
А от къде си сигурна че точно тези са хората открили топлата вода, или че това е единствената и най-топла вода?
Да здрава основа ала бала, разбрах. А откъде си сигурна че точно това е здравата основа. На хитър Петър, андрешко и хъшовете? Аз мисля, че моята основа е по-здрава. Писах и разни обяснения и теоретични сценарии ако имаше друга основа. Казваш, че моята основа не е здрава. ОК, но го докажи. Твоята е здрава. Докажи го. Обясни защо е на това дередже народа ни? Защо да четем Йовков? ОК, светиня е ама защо? Или може би да почнем с най-елементарния въпрос:
-Защо според теб човек трябва да е патриот?

Компасът ми обикновено е верен. Наречи го усет. Другата дума няма засега да я ползваме. За здравата основа съм сигурна, защото построеното върху нея от мен не се срутва и ми позволява да надграждам. Не мисля, че отричането на цял културен кладенец е здрава основа, но ти си рисков играч, поемаш си рисковете.

Момент. Народът е на това дередже именно защото вече не чете Йовков. Какъв Йовков - огледай се в този само форум. Те не знаят името да си напишат правилно. Кинти, кинти, кинти. Без духовност, без грижа за хората, без човечност, без мироглед отвъд поредното парти, силиконови цици и субстанции темелите няма да са здрави.

Светиня е Йовков, защото ти показва пътя. Но ако си сляп трудно ще различаваш цветовете. Трудно ще видиш пътя.

Да анализираме например “твоя” американски автор Уортън. Например “Пилето”. Младо чувствително, духовно момче от подсредната американска класа отива като поредната порция пушечно месо на поредната мръсна тяхна война и се връща полудял. Къде е тук пътят? Къде е вярата? Къде е надеждата? Няма изход. Освен в лудия полет.Полетът на полудялото канарче, което живее затворено в клетката, матрицата и само мечтае да полети...

Същото в друг техен роман - “Полет над кукувиче гнездо”. Няма полет за духовния човек в онези общества. Накрая умните и свестните са затворени в лудостта на една нехуманна система тип матрица и летят кукувиците над кукувичето, т.е. Яловото гнездо ... но само в ума си ... изход няма ...

И ето ти Йовков като абсолютен контрапункт на горното обезличаване на човека: разказът “Албена”.

“Една е в село Албена!” Албена е красавицата на селото, която е съгрешила, но тя въплъщава идеал, идея, заради която си струва да се живее, тя е красотата.

Уникални са образите при Йовков. И всеки носи изход, надежда, светлина, вяра, показва пътя, показва човещина.

Прочети например “Вечери в антимовския хан” и ето ти наръчник на здравия български усет дори и за бизнес. Вгледай се в образа на Сарандовица.

Ако въобще някога си чел българските класици, така и не си ги разбрал.

Аз не те съветвам да си патриот. Това всеки решава за себе си. Можеш едновременно да обичаш и народа си и света. Това не са непременно антагонистични понятия.

А народът ни има нужда освен от материално благополучие и от правилна духовна храна. Иначе всички ще полудеем. Като героите на Уортън и Киси. Онези автори са описали абсолютната пустота на онова напълно бездушно консуматорско и затъпяло общество.

А искаме да бъдем като това общество? А превръщаме ли се бавно в такова общество?

Ето защо ни е необходим Йовков.

[Alonso]

Не, тука секса е разрешен....изрично съм го написъл за модераторите ...така че не могат да го трият.

Човек по същество е един жив организъм със съзнание. По-мащабното съзнание от това на животните което човек притежава му дава възможност да види по голямата картина в собственото си съществуване чрез което може да взима решения които имат много по голямо влияние в обкръжаващата го среда. Това му дава по голяма сила и власт над останалите познати живи организми. Човека притежава личност. Тази личност е нещо подобно на БОГ. Ние се държим спрямо другите живи организми подобно на нашата представа за БОГ как би се държал с нас . Т.е ние съдим ...взимаме решения ...решаваме проблеми...които имат отражение върху заобикалящята ни среда и себеподобни. Ако увеличим още повече мащаба на това което говоря можем лесно да си представим какво сме ние в лицето на БОГ или да кажем компания или планета от БОГОВЕ. Точно това което сме ние за другите живи организми. Всичко е в мащаба. Едно отклонение ....на ниво човек и живота му отново всичко е в мащаба. На практика ако има нещо което описва най добре разликите между отделните хора то това е мащабното мислене. Лидерите ...ръководителите и т.н. са обикновенни хора с по мащабно мислене от служителите. Ако не можеш да развиеш такова мислене шансовете ти да се изидгнеш в кариерата са нулеви над определено ниво. Ако изключим мащаба в характеристиките на даден човек....всички хора се ръководят от принципа на Питър за достигане на своето ниво на некомпетентност в израстването в ерархията. Това което те изтласква извън нивото ти на некомпетентност е мащабното мислене в която действителност вече не се налага да си компетентен в нищо а е необходимо само да намериш компетентните хора да свършат твоята работа с осъществяването на една по голяма цел която можеш да видиш единственно ти като лидер или ръководител.
Но да оставим представата за БОг която е друг предмет на разговор.

Човек по същество е съвкупност от его и душа. Душата в момента няма да е коментирам да не стане дълго а тя е и по лесна за комментар въпреки че е по трудна за разбиране. Егото е отговорно за целия наш живот такъв какъвто го познаваме. Егото се формира от обратната връзка която хората ни дават в живота ни както и от резултатите върху обкражаващата среда от нашите действия. Когато се родим ние нямаме представа какво сме. Ако допуснем че в началото сме само душа.....без представа за света....от първия рев на детето започва да се формира егото и този процес продължава до края на живота ни. Детето научва...кое е добро и кое е лошо спрямо приетия морал в средата в която е родено, научава дали е красиво или е грозно...научава какво да прави за да постигне целите си....например научава че трябва да реве за да му дадат квото иска ....никой никога не му казва какво е то в действителност...защото никой не знае нищо повече от това което знае а именно никой не е минавал през друг процес на израстване по различен от това на детето което той учи. и Така детето расте...начуава нови неща...прочетени от книги и т.н....приема за вярно всяка информация която приема от някой който то счита за авторитет ( това е много важна друга тема за авторитета ) ....растейки...променя представата си за авторитетите в зависимост от опита който трупа...съответно се отказва от един представи в замяна на нови и т.н. но в крайна сметка квото и да прави това дете ...човек и после възрастен,....това е едно просто нещо...прави действие....получава обратна връзка и формира представа за СЕБЕ СИ. Т.е изгражда егото си. Т.е личността си. На база на външни обстоятелства и информация. Получава представа за възможностите си...за уменията си...за качествата си...т.е за себе си. Даже почва да чувства....и както колегата тук каза....чувства кво е. Изгражда се самочуствието на база на егото. Ще я продължа тая тема као някой ме провокира....

Всъщност човек е егото си и то само егото си...до като не достигне точка на печупване в което човек е станал успешен...когато започва да обръща на практика сериозно внимание на душата си. Много хора бъркат според мен че дущата на човек е отговорна за емоционалните му решения...акто съчуствие ...доброта състрадание...и т.н..нищо подобно...всички тея "дущевни" качества са защитна реакция или целенасочена реакция на егото да отговори на определени ценности. Затова почти във всъчки случаи когато правим добро ние се чустваме зле ако не ни отговорят с добро. Грубо казано се чустваме прецакани. Защото това просто е реакция на егото.

За да се замисли някой за душата...е необходимо той да е в мир със себе си. Т.е да има достатъчно самочуствие т.е достатъчно развито его..за да не престане от самосебе си развитието на егото да има няккаво значение. Това е чувството за успех.

На един кораб....на терасата ...си починах адски добре...преглеждайки и писайки в този форум.

Нещо от една моя настолна книжка. Не мога да го копна като текст и затова го снимах:
https://prnt.sc/jku0in
все едно ти си го писал

[Pyramid]

Спокойно, приятелю. Ние с теб сме як истаблишмънт. Яки като канари.

Лошото е, че в подобни глави трудно проникват нови идеи. Но пък основите на сградата са най-важни.

Аз съм още и син на тежка партийна номенклатура, така че...

[Alonso]

Мммм не е необходимо да си Нуньес Паметливия (виж Хорхе Лиус Борхес) за разбереш накъде духа вятърът. А го разбирам именно благодарение на вече открилите топлата вода. Ако някой вече е открил топлата вода, какъв е смисълът да я преоткривам?

Как се строи сграда? От основите ли се почва, или от покрива? Сградата има нужда от здрави основи и скелет, както и повечето животни. Ако имам здрав културен скелет, с месото е лесно. Ти отричаш темелите. Тогава можеш да се изправиш пред нестабилна конструкция.

Тя ще е нова, но може да е нестабилна. И аз не ти говоря за сгради в прекия смисъл.

За да е успешно едно общество има нужда и от такива като тебе и от такива като мене в равни пропорции.

Иначе или обществото ще закостенее или ще катастрофира.

Трудно е да се води спор ако няма конкретни тези.
А от къде си сигурна че точно тези са хората открили топлата вода, или че това е единствената и най-топла вода?
Да здрава основа ала бала, разбрах. А откъде си сигурна че точно това е здравата основа. На хитър Петър, андрешко и хъшовете? Аз мисля, че моята основа е по-здрава. Писах и разни обяснения и теоретични сценарии ако имаше друга основа. Казваш, че моята основа не е здрава. ОК, но го докажи. Твоята е здрава. Докажи го. Обясни защо е на това дередже народа ни? Защо да четем Йовков? ОК, светиня е ама защо? Или може би да почнем с най-елементарния въпрос:
-Защо според теб човек трябва да е патриот?

[Selena]

Спокойно, приятелю. Ние с теб сме як истаблишмънт. Яки като канари.

Лошото е, че в подобни глави трудно проникват нови идеи. Но пък основите на сградата са най-важни.