Тролите ли още? Тия бабини деветини, колко велико производство сме имали... ха-ха... не ви ли омръзна да дрънкате глупости? Почти всичко, което правехме беше или боклук или на загуба или и двете...
Тя системата ви затова се сгромоляса...
Електронни елементи произвеждат СССР, България, Чехословакия и ГДР. В средата на 80-те години (от 1984 нататък) беше очевидно, че електрониката на Източния блок като отрасъл изостава. Не всички компоненти на използваните от България микропроцесорни фамилии имаха източен аналог, появиха се цели фамилии елементи без аналог, появиха се първите програмируеми матрици (PAL) и гъстотата на логическите елементи се увеличи. За новите елементи се появи нова технология за печатни платки – печатни платки с повърхностен монтаж. Изискването за не повече от 4% западни елементи стана невъзможно за постигане. Все повече елементи се купуваха от запад, а те бяха под ембарго. Това направи производството нередовно и увеличи разходите за производство. Подобно беше положението с всичко, което изискваше електронни елементи – дискове, флопи устройства, принтери, монитори.
Затова в 1986 г. беше решено, персоналните компютри да се произвеждат само в Правец и валутните разходи за производство на персонални компютри да се съсредоточат там. На всички останали производители на електроника в България бяха наложени строги валутни икономии (такъв беше терминът).
Компютрите Правец не бяха популярни в СССР, защото бяха не само изцяло със западни елементи, но и с цели западни модули (дънни платки, видео контролери, дискови контролери и т.н.), внесени от Сингапур, Хонг-Конг и Тайван. Руснаците бяха прави за себе си – защо да купуват Правец-16, като от Тайван можеха да си купят по-евтини и по-добри. За да регистрират Правец-16 в ЕС (Единная Система) и пробият в СССР през 1986 г. екипът на проф. К. Боянов беше преместен от ЦИИТТ в Института по Приборостроене и в началото на 1987 г. е създаден Институт по Микропроцесорна Техника (ИМПТ) с директор проф. К. Боянов към Комбината по Микропроцесорна Техника (КМТ) Правец. На ИЗОТ беше забранено да разработва персонални компютри.
Тя системата ви затова се сгромоляса...
Електронни елементи произвеждат СССР, България, Чехословакия и ГДР. В средата на 80-те години (от 1984 нататък) беше очевидно, че електрониката на Източния блок като отрасъл изостава. Не всички компоненти на използваните от България микропроцесорни фамилии имаха източен аналог, появиха се цели фамилии елементи без аналог, появиха се първите програмируеми матрици (PAL) и гъстотата на логическите елементи се увеличи. За новите елементи се появи нова технология за печатни платки – печатни платки с повърхностен монтаж. Изискването за не повече от 4% западни елементи стана невъзможно за постигане. Все повече елементи се купуваха от запад, а те бяха под ембарго. Това направи производството нередовно и увеличи разходите за производство. Подобно беше положението с всичко, което изискваше електронни елементи – дискове, флопи устройства, принтери, монитори.
Затова в 1986 г. беше решено, персоналните компютри да се произвеждат само в Правец и валутните разходи за производство на персонални компютри да се съсредоточат там. На всички останали производители на електроника в България бяха наложени строги валутни икономии (такъв беше терминът).
Компютрите Правец не бяха популярни в СССР, защото бяха не само изцяло със западни елементи, но и с цели западни модули (дънни платки, видео контролери, дискови контролери и т.н.), внесени от Сингапур, Хонг-Конг и Тайван. Руснаците бяха прави за себе си – защо да купуват Правец-16, като от Тайван можеха да си купят по-евтини и по-добри. За да регистрират Правец-16 в ЕС (Единная Система) и пробият в СССР през 1986 г. екипът на проф. К. Боянов беше преместен от ЦИИТТ в Института по Приборостроене и в началото на 1987 г. е създаден Институт по Микропроцесорна Техника (ИМПТ) с директор проф. К. Боянов към Комбината по Микропроцесорна Техника (КМТ) Правец. На ИЗОТ беше забранено да разработва персонални компютри.
Коментар