Между впрочем, заглавието на темата е смущаващо и ако не е грешка е манипулативно. Начинът по който са поставени кавичките внушава, че проблемите на капитализма не са от същността му, а поради това, че е “капитализъм” – демек, че не е! Похватът е типичен за либерастката пропаганда.
Коректният въпрос е дали управляван, или див(либерален) капитализъм е по-добър за обществото, както и други тук отбелязват. Виждам даже ,че има радетели за авторитаризъм стигащ до фашизъм, като осигуряващи по-ефективна принуда и експлоатация.
Освен това забелязвам, че и растежа се разбира и оценява различно. За болшинството, като че критерият е най-вече печалбата. При такова разбиране не е странно положението в което периодично изпада системата на капитализма. Растежът при върви заедно с кризите на свръхпроизводството, загубите от нереализиран продукт, фалити, стагнация, дефлация, финансови кризи и стигане до необходимостта от намесата на държавата да спасява капитала та буквално да социализира загубите. (Имаше едно такова пределение за същността на капитализма, че при него “Печалбата се приватизира, а загубите се социализират.” ) А някои тук твърдят, че това било социализъм, а такава държава е социалистическа...
Присъединявам се към другите, за които растежа би трябвало да е достижения на научно и културно ниво, но там той е силно ограничен от манталитета да се търси основно бърза материална изгода.
Коректният въпрос е дали управляван, или див(либерален) капитализъм е по-добър за обществото, както и други тук отбелязват. Виждам даже ,че има радетели за авторитаризъм стигащ до фашизъм, като осигуряващи по-ефективна принуда и експлоатация.
Освен това забелязвам, че и растежа се разбира и оценява различно. За болшинството, като че критерият е най-вече печалбата. При такова разбиране не е странно положението в което периодично изпада системата на капитализма. Растежът при върви заедно с кризите на свръхпроизводството, загубите от нереализиран продукт, фалити, стагнация, дефлация, финансови кризи и стигане до необходимостта от намесата на държавата да спасява капитала та буквално да социализира загубите. (Имаше едно такова пределение за същността на капитализма, че при него “Печалбата се приватизира, а загубите се социализират.” ) А някои тук твърдят, че това било социализъм, а такава държава е социалистическа...
Присъединявам се към другите, за които растежа би трябвало да е достижения на научно и културно ниво, но там той е силно ограничен от манталитета да се търси основно бърза материална изгода.
Коментар